Решение по дело №179/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Галин Николов Косев
Дело: 20207090700179
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 135

гр.Габрово, 17.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............ в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и осемнадесета година  в състав:                                   

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

 

при секретаря  .....МАРИЕЛА КАРАДЖОВА..... и в присъствието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. д. №179 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по Искова молба от „*****“ЕООД гр. Габрово ЕИК*****срещу Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, София ул. Гурко №5. Претендира се обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 440 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на Решението по АНД№1019/2019г. на ГРС- 28.02.2020г./неправилно е посочена като дата в ИМ 25.11.2019г./ до пълното изплащане на задължението, и присъждане на деловодните разноски по настоящото производство. Вредата, чието репариране ищеца „*****“ЕООД Габрово претендира, представлявала разходи за адвокатски услуги по Договор за правна защита и съдействие- по ДПЗС сер. А№009417 от 30.09.2019г. за представителство по АНД №1019/2019г. по описа на Районен съд Габрово.

            Ответникът по исковата молба– Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, София, чрез процесуалния си представител в представено по делото Отговор на Искова молба заявява че същата е неоснователна и недоказана. Заявява на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК възражение за прекомерност на претендирания в настоящото производство адвокатски хонорар, както и на претендирания под формата на вреди за представителство пред РС Габрово.

            Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение, че така предявения иск следва да бъде уважен, тъй като бил основателен и доказан. Налице били предпоставките за присъждане на обезщетение за твърдяните имуществени вреди.

            Административен съд Габрово, след като прецени допустимостта на Исковата молба и изложените в нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното:

            Така предявения Иск от „*****“ЕООД Габрово е процесуално допустим, подаден от надлежна страна, а разгледан по същество следва да бъде уважен по следните съображения:

            По жалба от представляващ „*****“ЕООД Габрово в Районен съд Габрово е образувано АНД №1019/2019г., в което е оспорено НП 27- 0000134/20.09.2019г. на Началник ОО КД- ДАИ Габрово, с което на „*****“ЕООДС Габрово за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАПр на осн. чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАПр е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000 лева. 

            С Решение №536/25.11.2019г. постановено по НАХД№1019/2019г. на ГРС е отменено Наказателно постановление НП 27- 0000134/20.09.2019г. на Началник ОО КД- ДАИ Габрово, като съдебният акт е добил законна сила на 28.02.2020г. /съдебният акт е обжалван и потвърден от АС Габрово/. „*****“ЕООД Габрово е защитаван и представляван по делото пред РС Габрово от адвокат, приложен е посочения по-горе Договор да правна защита и съдействие от 30.09.2019г., по същия е платен хонорар в размер 440 лева. 

            Съгласно Тълкувателно постановление по т. 1 по ТД 2/20014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, видът на акта, според критериите в АПК /т.е. индивидуален, общ или нормативен/ не е определящ за това дали вредите от наказателните постановления да се търсят по реда на ЗОДОВ. ЗОДОВ е приложим за вреди от отменени наказателни постановления, тъй като нормата на чл. 1 от закона изобщо не поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от административна дейност. Дейността по издаване на наказателни постановления е административна и това е достатъчно вредите от нея, да се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

            Налице са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки сочещи основателност на предявения иск.

            С посоченият по- горе съдебен акт на РС Габрово е отменено цитираното оспорено наказателно постановление на Началник ОО КД- ДАИ Габрово, което представлява действие на администрацията. За да реализира защитата си срещу посочените незаконосъобразни действия ищецът е направил разходи, в случая за правна защита и съдействие. Налице е причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Вярно е, че в случая адвокатската защита не е задължителна, но не може да се очаква от всеки правен субект да познава правните норми дотолкова, че да има способността да защитава сам интересите си в съда. Правната защита е законоустановена възможност правоспособни лица с юридическо образование и познания да предоставят правна защита и съдействие, като срещу това те получават възнаграждение от представлявания. Вярно е също, че процесуалния закон, по който е проведено успешното оспорване на наказателните постановления не предвижда възстановяване на направените разноски след отмяна на наказателното постановление. Тази законова празнота обаче не следва да се интерпретира като законова забрана да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Приложимия към производствата по НАХД пред районните съдилища закон – НПК, със своя чл. 12 прокламира “равенство на страните в съдебното производство”. Съгласно чл. 189, ал. 3  от същия кодекс, “когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец”. В подобни случаи осъденият поема всички разноски – както сторените от държавата в лицето на досъдебните органи и съда, така и от участващите в процеса граждански ищци и частни обвинители. Точно за да бъде спазен принципа на чл. 12 от НПК за равенство на страните, точно за да бъде спазено усещането за справедливост, което е върховен дълг на правораздавателните органи, оправданият подсъдим или лицето срещу което е било издадено отмененото впоследствие НП, следва да бъде обезщетен за всички разходи които е понесъл във връзка с производството. В подкрепа на този извод са другите два процесуални закона – ГПК и АПК. Направените деловодни разноски от страната спечелила делото се присъждат в нейна полза още със съдебния акт, приключващ производството. Присъждането на тези разноски има обезщетителна функция– да бъде възстановено статуквото в патримониума, на спечелилата делото страна, към момента преди неговото провеждане. Заради това, че е била принудена да се защитава от незаконосъобразно поведение и в тази връзка е похарчила известни средства, те следва да й бъдат възстановени. При присъждането на деловодните разноски по тези два кодекса, никой никога не поставя въпроса, че адвокатската защита не е задължителна.

            С оглед изложените по- горе мотиви, настоящият съдебен състав намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди от Дружеството „*****“ЕООД гр. Габрово за основателна и доказана както по основание, така и по размер, предвид на което следва да бъде уважена.

Основателна се явява в този смисъл, предвид изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, е и претенцията за присъждане на деловодните разноски по настоящото производство. Същите са заявени в размер на 300 лева- възнаграждение за адвокат и ДТ в размер на 25 лева. Предвид направеното своевременно възражение на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК от ответната страна размера на адвокатското възнаграждение което следва да бъде присъден като разноски в настоящото производство следва да бъде редуциран на осн. чл. 8, ал. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата до размер на 100 лева. В останалата част до пълно заявения размер от 300лева искането за разноски в настоящото производство следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Не са налице основания за уважаване на възражението за прекомерност на възнаграждението пред РС Габрово, което се претендира като вреди в ностоящото производство. Същото освен че е в съотвествие с разпоредбите на Наредба1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е следвало да бъде заявено пред районния съд.

 Съдът намира искането на „*****“ЕООД гр. Габрово за присъждане на законна лихва от датата на влизане в сила на отменения административен акт- НП по АНД№1019/2019г. на РС Габрово за основателна по следните съображения. Обезщетението, което се присъжда в настоящато производство е за причинени вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. В случая присъдената лихва върху обезщетението е компенсаторна, а не мораторна, като същата следва да бъде присъдена от датата на настъпване на събитието- в случая датата на влизане в сила на решението, с което е отменено обжалваното НП. До този момент законосъобразността и правилността на санкционния акт не е била преценена с влязъл в сила съдебен акт, предвид осъществения съдебен контрол на същия. Няма пречка да се приеме именно тази дата за начална, от която да се присъди дължимата лихва, а именно датата на влизане в сила на отменителното Решение на РС Габрово- датата на установяване незаконосъобразността на обжалвания административен акт. Така определаната лихва следва да бъде присъдена до момента на изплащане на обезщетението, тъй като с изпълнението на това задължение отпада  и задължението за начисляване на лихва върху уваженената претенция.

            Водим от горното, на основание чл.1 от ЗСДВ и чл. 203 и сл. от АПК, настоящия състав на Административен съд Габрово

            Р Е Ш И :

            ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, София ул. Гурко № 5 да заплати на „*****“ЕООД Габрово ЕИК*****сумата 440 /четиристотин и четиридесет/ лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, върху присъдената сума, считано от датата на влизане в сила на отменителното Решение на РС Габрово по АНД№1019/2019г. по което е отменено като незаконосъобразно обжалваното НП 27- 0000134/20.09.2019г. на Началник ОО КД- ДАИ Габрово - 28.02.2020г. до пълното изплащане на задължението.

            ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, София ул. Гурко № 5 да заплати на „*****“ЕООД Габрово ЕИК*****сумата 125 /сто двадесет и пет / лева, представляваща деловодни разноски по настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ в останалата част претенцията за присъждане на разноски до пълно заявения размер от 325 лева като неоснователна.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен от съобщаването му.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: