РЕШЕНИЕ
№
град Д., 18.03.2021
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря С. Б., като разгледа докладваното от съдия Неделчева гражданско дело №4284 по описа на ДРС за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.Н.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. А.Г. ***, със съдебен адрес:*** срещу „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „С.” №.., вх…, ет…, ап…, представлявано от управителя К.И.К.. Исковете са с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Ищцата моли съдът да осъди ответника да и заплати сумите от: 14500.00 лв., представляващи внесени капаро /3500лв./ и вноски /11000лв./ по сключен между страните на 20.03.2019г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, развален едностранно от ищцата на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД, дължими на отпаднало основание – иск с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2019г. до окончателното изплащане /акцесорен иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД/ и сумата от 5000.00 лв., представляваща пропуснати ползи от ищцата,/поради неосъществено бизнес начинание – закупуване на автомобил и извършване с него на таксиметрови услуги/, изчислена за период от м. март 2019г. до м. ноември 2019г. / иск с пр. осн. чл.82 от ЗЗД/.
В ИМ се излага, че на 20.03.2019г. в гр.Д., страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който, ищцата и ответника е трябвало да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имоти и купувачката В.Н. да придобие собствеността върху две жилища, находящи се в гр.Д., ул. „К.” №**, а именно:
- апартамент №**, с обща застроена площ от ** кв.м., състоящ се от стая, коридор, сервизно помещение и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №**.**, разположен на * етаж в сграда с идентификатор №** в поземлен имот с идентификатор №** по КККР на гр.Д., ведно с 6.29% ид.ч. от общите части на сградата и 5.15% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот и
- апартамент №**, с обща застроена площ от ** кв.м., състоящ се от стая, коридор, сервизно помещение и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №**, разположен на ** етаж в сграда с идентификатор №** в поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Д., ведно с 6.21% ид.ч. от общите части на сградата и 5.08% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот.
След три месеца, на 20.06.2019г., ищцата разбрала от спрвка в СВ-Д., че апартамент №**, подробно индивидуализиран по-горе е бил продаден чрез публичен търг и за него собственик е вписано лицето И.В.И.. При тази ситуация В. Н. предприела действия по разваляне на предварителния договор от 20.03.2019г., защото считала, че е налице виновно неизпълнение от страна на продавача, а именно: да не прехвърля собствеността на двата процесни имота на трети лица, с което той нарушил чл.6, глава ІV от контракта. В тази връзка ищцата изпратила предупреждение до ответника, като го уведомила, че на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД разваля предварителния договор и го поканила в 14-дн. срок от получаване на настоящото предупреждение да възстанови заплатените от нея суми по предварителния договор /капаро и вноски/ в общ размер на 14500лв. С развалянето му, Н. счита, че е отпаднало основанието, въз основа на което е дадена на ответника сумата от 14500лв. и той трябва да и я върне.
Отделно от горното, ищцата претендира от ответното дружество и пропуснати ползи в размер на 5000лв. /иск с пр. осн. чл.82 от ЗЗД/, като твърди, че тази сума е сформирана по следния начин: преди да сключи предварителния договор от 20.03.2019г. с ответника и да му преведе 14500 лв., Н. имала намерение да закупи автомобил, който да използва за таксиметрови услуги и ако бе осъществила това си начинание, тя би реализирала печалба в размер на 5000.00 лв. за период от 9 месеца, т.е. от месец март 2019г. до м. ноември 2019г. /при разговори с таксиметрови шофьори, Н. узнала, че чистата им печалба била около 500-600 лв. на месец/.
С оглед гореизложеното, ищцата моли съдът да осъди ответника да и заплати сумите от: 14500.00 лв., представляващи внесени капаро /3500лв./ и вноски /11000лв./ по сключен между страните на 20.03.2019г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, развален едностранно от ищцата на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД, дължими на отпаднало основание – иск с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2019г. до окончателното изплащане /акцесорен иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД/ и сумата от 5000.00 лв., представляваща пропуснати ползи от ищцата,/поради неосъществено бизнес начинание – закупуване на автомобил и извършване с него на таксиметрови услуги/, изчислена за период от м. март 2019г. до м. ноември 2019г. / иск с пр. осн. чл.82 от ЗЗД/.
Ищцата претендира сторените съдебни
разноски.
С разпореждане от 02.01.2020г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от управителя на ответното дружество на
20.01.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба,
като оспорва исковете по основание и размер, оспорва изложените обстоятелства
от ищцата, като твърди, че предварителния договор бил подписан от **а на
ищцата, който твърдял, че има пълномощно от … си да я представлява и подписва /В.Н.
към него момент живеела и работила в И.и по „В.” изпратила на К.К. снимка на
личната си карта/. На 20.03.2019г. Н. Н. дал на ответника 3500 лв. капаро по
горепосочения договор, за което получил и ключовете от жилищата, а именно:
апартаменти с №** и **, находящи се с административен адрес: гр.Д., ул. „К.” №**.
На 08.05.2019г. ищцата се обадила на К. и
му казала, че не иска жилища на такъв висок етаж /**/, и че е харесала
апартаменти №** и ** на ** етаж, като заявила, че ** и няма право да я подписва
и настояла да се сключи нов предварителен договор с дата 20.03.2019г., но за
апартаменти №** и 1** ако ли не, в потивен случай искала да и бъде върнато
капарото от 3500 лв. На 09.05.2019 и на 10.05.2019г. Н. платила на К.К. две
вноски в общ размер на 11000лв., или общо 14500 лв. /с вкл. капаро от 3500лв./.
В началото на м. юни 2019г. Н. звъннала на
К. по телефона от И. и му казала, че е останала без работа и има големи
проблеми и иска да се откаже от договора и да и бъдат върнати парите, след
което се разбрали договорите да бъдат унищожени.
Ответникът твърди, че е върнал на .. на В.Н.
сумата от 11000лв. на два пъти, съответно, на 05.06.2019г. – 5000лв. и на
12.06.2019г. – останалите 6000лв. При предаването на втората вноска били
унищожени двата договора, с уговорката, че сумата от 3500 лв., дадена като
капаро на 20.03.2019г. при подписване на първия предварителен договор ще бъде
задържана от К. като неустойка. Ответникът поискал от Н. да му предаде
разписките за дадените две вноски от В.Н. на 09 и 10.05.2019г. в общ размер на
11000лв., но .. на ищцата уверил К., че като се прибере в с.Б.ще ги намери и
унищожи.
Ответникът бил неприятно изненадан, когато
на 25.10.2019г. по пощата получил предупреждение от ищцата да и бъде върнато и
капарото от 3500 лв. К. имал сериозни .. проблеми и решил да не се занимава
повече с Н. и да и върне и капарото, което след разговор с ищцата превел по посочената
от нея банкова сметка ***.11.2019г., като считал, че окончателно е уредил
взаимоотношенията си.
На 20.10.2020г. К. получил настоящата
искова молба, с която ищцата искала за втори път да и бъдат върнати парите по
разваления по нейна вина предварителен договор.
Оспорва се „доказателствената стойност” на
представения от В.Н. предварителен договор от 20.03.2019г. за покупко-продажба
на недвижими имоти, като се твърди, че той е подписан от .. на ищцата, а не от
нея, както и, че от този договор не могат да произтичат претенции за връщане на
претендираните с исковата молба процесни суми. К.К., като управител на
ответното дружество твърди, че е възстановил по въпросния договор на Н. сумата
от 3500 лв., за което представя банково бордеро от 28.11.2019г.
Ответникът моли съдът да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани.
Д.. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 20.03.2019г. между ищцата В.Н.
и ответника „А.“ ЕООД бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти.
По силата на сключения договор, продавачът „А.“ ЕООД се задължил да продаде на купувача В.Н. следните два недвижими имота:
- апартамент №**, с обща застроена площ от ** кв.м., състоящ се от стая, коридор, сервизно помещение и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №… разположен на .. етаж в сграда с идентификатор №** в поземлен имот с идентификатор №** по КККР на гр.Д., ведно с 6.29% ид.ч. от общите части на сградата и 5.15% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот и
- апартамент №**, с обща застроена площ от ** кв.м., състоящ се от стая, коридор, сервизно помещение и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №*.**, разположен на ** етаж в сграда с идентификатор №** в поземлен имот с идентификатор №** по КККР на гр.Д., ведно с 6.21% ид.ч. от общите части на сградата и 5.08% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот.
Цената от 20000 лв. за двата
гореописани имота е следвало да бъде заплатена, така: сумата 3500.00 лева при
подписването на договора и остатъкът от 16500 лв. в рамките на 12 месеца до
окончателното сключване на сделката. Съгл. чл.12 от предварителния договор,
капарото от 3500 лв. е платено на 20.03.2019г. при подписване на предварителния
договор, който служи като разписка за получена предплата. По делото не се спори
между страните, че тази сума като капаро е платена на продавача на 20.03.2019г.
Видно от представените писмени
доказателства, част от остатъка от уговорената цена е изплатен така: сумата от
6000 лева е платена от В.Н. на управителя на ответното дружество К.К. на
09.05.2019г. на ръка, за което е подписана разписка /л.4/, на следващия ден –
10.05.2019г. купувачката е предала в брой на К. сумата от 5000 лева, видно от
приложената разписка /л.5/.
Не се спори между
страните, че ищцата е заплатила от уговорената цена по договора /20000 лв./,
сумата от 145000 лв.
В чл.2 е уговорено, че продавачът
се задължава да предаде на купувача владението върху имота при сключването
на договора.
Видно от представената справка от
Служба по вписванията-Д. /л.6/, процесният апартамент №**, представляващ имот с
идентификатор №**.**, разположен на ** етаж в сграда с идентификатор №**
в поземлен имот с идентификатор №** по КККР на гр.Д. на
20.06.2019г. е продаден на трето лице /И.В.И./ чрез публичен търг с
постановление за възлагане от ЧСИ.
На 25.10.2019г. ищцата е
изпратила до ответника „А.“ ЕООД предупреждение по чл.87, ал.2 от ЗЗД /л.7/, в
което заявява, че тъй като единият от двата процесни имота е продаден на
20.06.2019г. на трето лице, разваля сключения между тях предварителен договор, тъй-като
е налице виновно неизпълнение на договорните задължения на продавача, който е
следвало да не прехвърля собствеността на трети лица на процесните имоти, визирани
в предварителния договор, съгл. чл.6 от договора. С оглед горното, Н. е
поканила управителя на ответното дружество в срок от 14 дни от получаването на предупреждението/поканата/,
да и върне сумата от 14500 лв., платени по предварителния договор от
20.03.2019г. Предупреждението/покана до ответника е изпратено чрез писмовна
пратка с обратна разписка и видно от същата /л.8/, писмото е получено от К.К.
на 25.10.2019г. Не се спори между страните, че към настоящия момент, апартамент
№** не е собственост на ответното дружество.
След поканата, ответникът на
28.11.2019г. е превел /върнал/ на В.Н. по банков път сумата от 3500 лв., видно
от банково бордеро /л.31/. Ищцата е получила горната сума и претендира
остатъкът от 11000лв.
Горните фактически констатации,
съдът прие за доказани, въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, ценени в тяхната съвкупност.
На
базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск намира правното си
основание в чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД. Същият е основателен
и доказан и следва да бъде уважен в пълния предявен размер – 11000 лева.
По основателността на иска с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде успешно проведен искът
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, е необходимо
ищецът при условията на главно и пълно доказване да установи, че сумата, чието
връщане се претендира е платена на основание, което е отпаднало, а в тежест на
ответника е да установи основание за задържане на сумата, в случай, че оспорва
предявения иск.
Процесуалният
представител на ответника е навел възражения за недействителност на предварителния договор по отношение на него при първоначална липса на представителна
власт, тъй като В.Н. не е упълномощавала **а си Н.Д.да сключва такава сделка от нейно име. По делото е представено пълномощно от
13.05.2019г. /л.45/, по силата на което купувачката В.Н. е упълномощила **а си Н.Д.Д.да
я представлява и подписва при покупката на процесните два недвижими имота в гр.Д.,
вкл. и присключване на предварителен договор в тази връзка. Пълномощното е
съставено последващо, след подписване на предварителния договор на 20.03.2019г.
Н. Д.е разпитан като
свидетел по делото, но неговите показания в частта, в която сочи, че е бил
упълномощен от купувача, да го представлява, не могат да се кредитират поради
забраната на закона писмени съглашения да се доказват със свидетелски
показания. В разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗЗД изрично е предвидено, че
„упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена
форма, трябва да бъде дадено в същата форма“, а в чл. 19, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че предварителен договор за сключване на окончателен договор за
продажба на недвижим имот се сключва в писмена форма. Следователно и
пълномощното за сключване на предварителен договор следва да е в писмена форма
и свидетелски показания за установяването му са недопустими. Мнимото представителство води до висяща недействителност, тъй като
лицето, от чието име е сключен договорът при липса на надлежна представителна
власт, може да потвърди или откаже да
потвърди договора, като във втория случай, недействителността се стабилизира. Съдът намира, че В.Н. е потвърдила писмено сключването на
предварителния договор, видно от приложеното писмено обяснение от 08.10.2020г.,
заверено от консулската служба на посолството на Р Б. в гр.Р., И., находящо се
на л.**-58 по делото. Съгласно мотивите
на Тълкувателно решение от 12.12.2016г. по тълк. д. 5/2014 г. ОСГТК на ВКС, ако
мнимо представляваният веднъж е потвърдил договора, след това не може да има
позовава на недействителността. Потвърждаването, съгласно и във формата по чл.
42, ал. 2 ЗЗД (която в случая е изпълнена) има обратно действие във времето –
договорът се валидира към момента на неговото сключване и поражда целените с
него правни последици така, както, ако би бил сключен при надлежно съществуваща
към този момент представителна власт. Поради това и договорът е действителен
спрямо В.Н..
За да се претендира
връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55,ал.І,предложение
трето от ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо
ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно
упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението
за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице
законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл.87 ЗЗД, а
именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е
изпълнил насрещното си задължение, или да е бил готов да изпълни и съответно да
е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за
реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали
договора в хипотезите на чл. 87,ал.І и ал. ІІ от ЗЗД се упражнява с
едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника.
Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на договора е
обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок
за изпълнение, с изрично предупреждение че след изтичането на срока ще се
счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. ІІ от ЗЗД са
предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без
отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно
изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или
когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/.
Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в
резултат на виновното поведение на длъжника. При тази предпоставка за
безусловно разваляне на договора, кредиторът следва да установи по безспорен
начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на виновно
неизпълнение на длъжника. В случая, независимо, че е продаден само единият от
двата процесни имота, ищцата няма интерес от купуването на другия апартамент №**,
тъй-като за нея е от първостепенно значение, двата закупени имота да са в
непосредствена близост един до друг, дори е имала идея да се слеят в едно
жилище, тъй-като намерението и е било да купи апартаменитте за двамата си **а и
те да живеят в тях, но единият и ** е с ***, което налага той да бъде ***, и
именно, ** и ** /свидетелят Н.Д./ е трябвало да е до **, поради това, двете
жилища е следвало да са в непосредствена близост. С продажбата на трето лице на
апартамент №**, за ищцата вече е отпаднал интереса да закупи другото жилище
/което е било негодно за ползване, нуждаещо се от сериозен основен ремонт и с
площ от ** кв.м. и в него е невъзможно да живеят двамата и **а, единият от
които ***, както и заради маломерната му площ също/. Предвид горното, за ищцата
е бил налице отпаднал интерес от сключването на окончателен договор.
Правото да се развали двустранен договор е самостоятелно
правно средство, което се дава на титуляра на едно право, породено от
двустранен договор, чието насрещно задължение не се изпълнява. За да претендира
връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД -
разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, ищецът
следва да установи надлежно упражнено право на разваляне, т. е. да докаже
настъпването на някоя от предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД, пораждащи право на
разваляне без даване на срок за изпълнение. В настоящия случай се установи, че
в срока за изпълнение на предварителния договор за покупко-продажба,
собствеността върху единия от двата процесни имоте е прехвърлена на трето лице,
следователно, изпълнението на договора от 20.03.20109г. е станало невъзможно. Волеизявлението
на В.Н. за разваляне на договора поражда целения правен резултат. Иищецът е
упражнил правото да развали сключения предварителен договор и за него е
възникнало правото да получи изплатената при сключването на договора продажна
цена в търсения размер, тъй като същата е дадена на отпаднало основание. Предварителният договор може да бъде развален
извънсъдебно, тъй като не попада в кръга на договорите по чл.87, ал.3 от ЗЗД и
в тази връзка не следва да се прилага и чл.190, ал.1 изр. първо, пр. последно
от ЗЗД.
За развалянето на договора е без
значение факта дали ищцата е изплатила изцяло цената по него, в сроковете
уговорени в договора, т.е. дали е изправна страна. Правото и по чл. 190, ал.1
от ЗЗД да развали договора възниква независимо от изпълнението на нейните
задължения.
С оглед изложеното съдът намира,
че след като процесния предварителен договор е развален, всяка от страните по
него дължи връщане на онова, което е получила. В този смисъл
основателна е претенцията на ищцата за връщане на дадената сума от 11000 лева.
Същата е получена от ответника на отпаднало основание – разваления между
страните договор от 20.03.2019г.
Основателно е искането сумата да
бъде присъдена, ведно със законната лихва за забава от дата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
По иска за пропуснати ползи:
текстът на чл. 82 от Закона за задълженията и договорите разпорежда,
че неизправната страна носи отговорност само за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Относно претенцията на ищеца за пропуснати ползи в
размер на 500.00 лева, /изразяващи се , настъпили в резулта на неизпълнение на
задължението на ответника да му прехвърли собствеността по отношение на
процесните два имота, от които в последствие публична продан и продажбата на
един от имотите на трето лице от ЧСИ, следва да се посочи, че за да бъде
уважена тази претенция за пропуснати ползи, е необходимо да е
установено кумулативното наличие на следните предпоставки: виновно неизпълнение
от страна на длъжника на поети основани задължения по сключен между страните
договор, съконтрахентите да са могли да предвидят, че от това неизпълнение
могат да последват за кредитора имуществени вреди, изразяващи се в реално
пропуснати от него ползи, както и да съществува причинна връзка между
неизпълнението и възможността да бъде увеличен имуществено патримониумът на
ищеца. Липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната
отговорност за обезщетение. За определяне на пропуснатата полза трябва да се
очертае предполагаемото развитие, което би имало имуществото на кредитора при
изпълнение на договорното задължение на длъжника. Изисква се кредиторът
сериозно да е могъл да разчита да получи печалба, с която да увеличи своето
имущество. Отговорността на длъжника е обусловена от наличието на причинна
връзка между виновното му поведение и настъпилия за кредитора реално
съществуващ като възможност пропуск да увеличи имуществото си. Въпреки изрично
посоченото в доклада по чл.146 от ГПК указание, че ищеца следва при
условията на главно и пълно доказване да установи причинната връзка
между претърпяната вреда и пропусната полза, произтичащи от неизпълнението на
ответника по предварителния договор и като последица от това - доказана
сигурност за увеличаване имуществото на кредитора-ищец, същият не ангажира
доказателства в тази насока. Следователно, доколкото по делото, при въведената
с чл. 1**, ал. 1 ГПК доказателствена тежест ищеца не е
провел главно и пълно доказване на този факт, безпредметно е да се
обсъждат другите предпоставки на цитираната норма, а именно наличие
на придвидимост и причинна връзка между неизпълнението на ответника
и възможността да бъде увеличено имуществото на ищеца. Нещо повече, Н. твърди,
че е искала да закупи автомобил, с който да развива таксиметрова дейност и да
печели по 500-600 лв. на месец, но не става ясно, Н. има ли СУМПС, тя шофьор ли
е, евентуално имала ли е намерение да се върне в Б., за да регистрира фирма за
таксиметрови услуги. От разпита на свидетеля Н. Д.се установи, че ищцата е
искала да запупи кола, но **ът и да „кара такси”. Д.заяви следното: „***.”, т.е.
не ищцата, а друго лице да развива бизнес и да увеличава имуществото си и
печалбата да е за него. В.Н. е искала **ът и да печали от таксито, с което той да
увеличи имущетвото си, а не тя лично, то искът и само на това основание трябва
да се приеме за неоснователен. Предвид изложеното, съдът счита, че така
предявената претенция с пр. осн. чл.82 от ЗЗД в размер на 5000 лв., следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на
производството, при направени искания за присъждане на разноски и на двете
страни се дължат такива.
Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК на адв.
възнаграждение на ищцовия процесуален представител, по което съдът дължи
произнасяне. Видно от приложеното на л.9 пълномощно и договор за правна защита
и съдействие, уговореното и внесено в брой адв. възнаграждение е в размер на
1000 лв., така, то се явява на регламентирания минимум, установен в чл.7, ал.2,
т.4 от Тарифа №1/2004г., изхождайки от цената на исковете и не подлежи на
корекция. Следователно, възражението на ответника е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Ищцата е направила
следните разходи: внесена държавна такса – 780 лв., адв. хонорар – 1000 лв.,
или общо 1780.00 лв. Съобразно изхода от спора, в тежест на ответника следва да
се възложат разноски в размер на 1223.75 лв.
Ответникът на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК също има право на разноски. Видно от приложеното на л.44 по
делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, уговореното и
внесено в брой адв. възнаграждение е в размер на 1500.00 лв. /ищцата не е
направила възражение по смисъла на чл.78, ал.** от ГПК/. Предвид изхода на
спора, в тежест на В.Н. следва да се възложат съдебни разноски в размер на
468.75 лв. /за адв. възнаграждение/.
Така мотивиран, Д. районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „С.” №.., вх…, ет…, ап… представлявано от управителя К.И.К. да заплати на В.Н.Н., ЕГН **********,*** на основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД, сумата от 11000 лв. /единадесет хиляди лева/, като получена на отпаднало основание – развален предварителен договор от 20.03.2019г. за покупко-продажба на следните недвижими имоти: апартамент №**, с обща застроена площ от ** кв.м., състоящ се от стая, коридор, сервизно помещение и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №**.**, разположен на ** етаж в сграда с идентификатор №** в поземлен имот с идентификатор №** по КККР на гр.Д., ведно с 6.29% ид.ч. от общите части на сградата и 5.15% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот и апартамент №**, с обща застроена площ от ** кв.м., състоящ се от стая, коридор, сервизно помещение и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №**.**, разположен на ** етаж в сграда с идентификатор №** в поземлен имот с идентификатор №** по КККР на гр.Д., ведно с 6.21% ид.ч. от общите части на сградата и 5.08% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 25.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Н.Н., ЕГН **********,*** срещу „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Д., ул. „С.” №**, вх.**, ет.** ап.**, представлявано
от управителя К.И.К., иск с правно основание 82 от ЗЗД, представляващ
обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/. от нереализирана
таксиметрова дейност в периода от месец март 2019г. до месец ноември 2019г,
които са пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на
ответника „А.” ЕООД
по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 20.03.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „С.” №**, вх**, ет.**, ап**,
представлявано от управителя К.И.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Н., ЕГН **********,*** сторените съдебни разноски, съобразно изхода от спора в размер на 1223.75 лв. /хиляда двеста двадесет и три
лева и седемдесет и пет стотинки/, за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА
В.Н.Н., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Д., ул. „С.” №**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от управителя К.И.К., сторените съдебни разноски, съобразно изхода от
спора в размер на 468.75 лв. /четиристотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ за адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал. 2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :