ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213
гр. Бургас, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20212100102190 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
Д. М., гражданин на А., роден на *** г., паспорт № *** издаден на
09.10.2019г. от БХ Б., чрез адв. Борис Иванов Георгиев, кантора WHG-Sofia, с
личен номер при АК-София **********, със съдебен адрес: гр.София 1164,
район Лозенец, бул. „Христо Смирненски“ № 4, ет.2 срещу И. Н. Р. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., ул. „А. С.“ № *, ет.*, ап.* с посочено правно
основание чл. 26 ал.2, предл.пето от ЗЗД, вр.чл.17 ал.1 от ЗЗД, а при
условията на евентуалност чл.60 ал.1 и чл.61 ал.2 от ЗЗД, да бъде признато за
установено, че следните договори: 1. Договор за покупко-продажба, сключен
с нотариален акт № 175, том IV, рег.№ 4658, н.д.№ 510/2004 г. на нотариус с
район на действие РС-Бургас, вписан в Службата по вписванията – Бургас
под вх.рег.№ 11681, акт № 102, том ХХХ, дело № 6943/2004г., сключен
между продавача А. М. и купувачите Т. Я. Ч. и Н. И. Р., на поземлен имот,
представляващ ПОСЕВНА ПЛОЩ с площ от 4 дка, трета категория, находящ
се в местността „Кюшето“, съставляващ имот с пл.№ 018336 по плана на
землището на кв.Сарафово, гр.Бургас, образуван от бивш имот с пл.№ 018096,
с право на преминаване през имот № 018335, който имот понастоящем
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.20.361 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, адрес град
Бургас, кв. Сарафово, местност Ъгъла, с площ 2998 кв.м., с трайно
предназначение на територията земеделска, трета категория; 2. Договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 71, том V, рег.№ 5101, н.д.№
1
783/2004 г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан в Службата по
вписванията – Бургас под вх.рег.№ 14952, акт № 91, том ХХХVIII, дело №
8792/2004г., сключен между продавача Н. С. и купувачите В. Г. Б. – Г., Т. Я.
Ч. и Н. И. Р., на поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 3,159 дка,
трета категория, находящ се в местността „Кюшето“, съставляващ имот с пл.
№ 018164 по плана на землището на кв.Сарафово, гр.Бургас, който имот
понастоящем представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
07079.20.343 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
адрес град Бургас, кв. Сарафово, местност Ъгъла, с площ 2370 кв.м., с трайно
предназначение на територията земеделска, трета категория; 3. Договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 93, том II, рег.№ 1676, н.д.№
272/2005 г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан в Службата по
вписванията – Бургас под вх.рег.№ 4622, акт № 170, том ХI, дело №
2787/2005г., сключен между продавачите С. Р. К. и К. Н. К. и купувачите Т. Я.
Ч., Р. С. Ч. и Н. И. Р., на поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 3
дка, съставляващ имот с пл.№ 018213 в масив 18 по плана на местността
„Кюшето“ в землището на кв.Сарафово, гр.Бургас, който имот понастоящем
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.20.393 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, адрес град
Бургас, кв. Сарафово, местност Ъгъла, с площ 2250 кв.м., с трайно
предназначение на територията земеделска, трета категория, са нищожни като
привидни поради персонална симулация по отношение на купувача Н. Р.,
прикриващи действителният купувач и приобритател Д. М., като на основание
чл.17 ал.1 от ЗЗД бъде прието за установено, че по описаните договори за
покупко-продажба действителен купувач е Д. М. и като такъв е
действителният приобритател на следните идеални части от процесните
имоти: 1. От имот пл.№ 018336, Д.М. притежава 1333 кв.м. или 2/6 ид.части,
като вследствие на намаляване площта му за неговото регулиране, имотът
понастоящем е с идентификатор 07079.20.361 и площ 2998 кв.м., при което
ищецът притежава 2/6 ид.части или 999.33 кв.м.; 2. От имот пл.№ 018164,
Д.М. притежава 526.5 кв.м. или 2/12 ид.части, като вследствие на намаляване
площта му за неговото регулиране, имотът понастоящем е с идентификатор
07079.20.343 и площ 2370 кв.м., при което ищецът притежава 2/12 ид.части
или 395 кв.м.; 3. От имот пл.№ 018213, Д.М. притежава 1500 кв.м. или 2/4
ид.части, като вследствие на намаляване площта му за неговото регулиране,
2
имотът понастоящем е с идентификатор 07079.20.393 и площ 2250 кв.м., при
което ищецът притежава 2/4 ид.части или 1125 кв.м.; както и да бъде осъден
ответника да заплати направените по делото разноски. Приложени са писмени
доказателства, направени са искания за събиране на доказателства.
Преди да пристъпи към изправяне нередностите на исковата
молба, според чл.130 от ГПК съдът е длъжен да установи, налице ли е правен
интерес от водене на дело с посочения петитум. Както става ясно, крайната
цел на настоящото производство е да се установи със сила на присъдено
нещо, че ищецът е собственик на описаните идеални части от недвижими
имоти, представляващи земеделска земя. Законът в България към настоящия
момент не позволява постигането на такъв правен резултат. Чл.22 ал.1 от
Конституцията на Република България гласи, че чужденци и чуждестранни
юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при
условията, произтичащи от присъединяването на страната ни към
Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран,
обнародван и влязъл в сила за България, както и чрез наследяване по закон.
Според ал.3, режимът на земята се определя със закон. Това е Законът за
собствеността и ползването на земеделските земи, където от чл.3в става ясно,
че „Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват
физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в
Република България повече от 5 години.“. Ищецът и не твърди, че отговаря на
това условие. При това положение може да се направи логичният извод, че
дори при уважаване на исковата претенция, Д. М. не би могъл да придобие
право на собственост върху описаните по-горе идеални части от земеделски
земи и следователно е лишен от правен интерес иск с подобен петитум.
Изложените доводи в исковата молба (стр.6-8 по делото) относно
противоречието на чл.3в от ЗСПЗЗ с чл.49 и чл.63 от Договора за
функционирането на европейския съюз и започналата наказателна процедура
против България, не могат да обосноват неспазването на изричен, действащ
законов текст, приет от Народното събрание. Изложеното води до извода, че е
налице хипотезата на чл.130 от ГПК, т.е. недопустимост на производството и
това налага връщане на исковата молба на ищеца.
Предвид изложеното и на основание чл.130 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА връщане исковата молба на Д. М., гражданин
на А., роден на *** г., паспорт № U4517175 издаден на 09.10.2019г. от БХ Б.,
чрез адв. Борис Иванов Георгиев, кантора WHG-Sofia, с личен номер при АК-
София **********, със съдебен адрес: гр.София 1164, район Лозенец, бул.
„Христо Смирненски“ № 4, ет.2, като прекратява производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Бургас в седмичен срок от съобщаването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4