Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Габрово, 04.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 309 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба на „*****“ ЕООД – гр.
Габрово против Заповед № 0898 от 27.09.2018 година на Заместник-кмет на Община
Севлиево.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на
заповедта поради неяснота и немотивираност, както и поради нарушение на
материалния закон.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от управителя и от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат, поддържа се жалбата, както и
искането по същество за отмяна на оспорената заповед, съображения за което са
развити в депозирана по делото писмена защита /л. 211-213/. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски, за които се прилага списък /л. 208/.
Ответната страна – Заместник-кмет
на Община Севлиево се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за
отхвърляне на оспорването по съображения, развити в депозирана по делото писмена
защита /л. 214-215/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Според Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.05.2015 година на ЧСИ № 734 от Регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие Габровски окръжен съд /л. 70/, оспорващото дружество е собственик на УПИ ХІV, кв. 5 по плана на с. Шумата, община Севлиево, област Габрово, с площ от 5900 кв.м., заедно с построените върху имота сгради, между които и производствена сграда – едноетажна, метална конструкция , застроена площ от 720 кв.м.
Административното производство е започнало по повод жалба на жител на с. Шумата /л. 151/ и кореспонденция между Община Севлиево, Регионална инспекция по околната среда и водите – Велико Търново и Дирекция за национален строителен контрол /л. 142-149/.
Комисия, назначена със Заповед № 0741 от 07.08.2018 година на Кмета на Община Севлиево /л. 136/ и съставена от служители на Община Севлиево, е извършила проверка на съоръжение: инсталация за производство на пелети, изградена в производствена сграда, намираща се в гореописания УПИ – собственост на дружеството-жалбоподател. За проверката е изготвен Констативен акт № 9 от 15.08.2018 година /л. 94-95/, според отразеното в който инсталацията за производство на пелети в производствената сграда е обект от V /пета/ категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“ от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 година на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи; инсталацията е изпълнена в част от съществуваща производствена сграда, без промяна предназначение за конкретната дейност; към момента на проверката не е постъпило искане за одобряване на инвестиционен проект за преустройство на горепосочената сграда за производство на пелети и не е издадено разрешение за строеж; обектът не е въведен в експлоатация и няма издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. В протокола е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 178, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, предвид което протоколът е основание за започване на административно производство по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана ползването на строежа и прекъсване захранването му с електрическа и топлинна енергия, вода и др. Макар и присъствал на проверката, управителят на оспорващото дружество е отказал да подпише протокола, който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели, като екземпляр му е връчен на 07.09.2018 година.
На 14.09.2018 година от страна на „*****“ ЕООД – гр. Габрово е депозирано писмено възражение до Кмета на Община Севлиево /л. 84/ с приложено Разрешение за строеж № 133 от 15.09.2017 година /л. 85/, в което възражение се развиват доводи срещу констатациите в Констативен акт № 9 от 15.08.2018 година, като се сочи, че строежът е от VІ /шеста/ категория, поради което не подлежи на въвеждане в експлоатация, а и теренът и сградите са ползвани от работили предприятия, чиито дейности са били производствени, каквато е и дейността по производство на пелети. Изразява се становище, че не е налице основание за издаване на заповед по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ.
Основавайки се на констатациите в гореописания Констативен акт № 9 от 15.08.2018 година, и след обсъждане на постъпилото възражение от „*****“ ЕООД – гр. Габрово, административният орган в лицето на заместник-кмет на Община Севлиево /Н.Т./ е издал оспорената Заповед № 0898 от 27.09.2018 година /л. 81/, с която на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с ал. 4 от ЗУТ е забранено ползването на обект: „Цех за производство на екопелети“, находящ се в УПИ ХІV, кв. 5 по плана на с. Шумата, община Севлиево, от „*****“ ЕООД – гр. Габрово и „********“ ООД – гр. Габрово. В мотивите на заповедта е посочено, че имотът се ползва не по предназначението си, в нарушение на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ; за обекта не е издадено разрешение за строеж за промяна предназначението на съществуващ „Цех на завод *****“ с. Гъбене в „Цех за производство на екопелети“, което не съответства на предвижданията на действащия устройствен план; производствената сграда не е въведена в експлоатация по реда на ЗУТ. В заповедта се съдържа позоваване на разпоредбата на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ, като е посочено, че за „Цех за производство на екопелети“ липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. В заповедта е разпоредено описаният обект да бъде освободен, да се прекъсне захранването му с електрическа и топлинна енергия, вода, газ, телефон и др., като е определен 7-дневен срок от получаване /връчване/ на заповедта за доброволното ѝ изпълнение.
Заповедта е връчена на „*****“ ЕООД – гр. Габрово на неустановена точна дата след 10.10.2018 година /писмо на л. 80 и известие за доставяне на л. 79 от делото/ и по предприето в срок оспорване на заповедта е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото /л. 203-204/, а съдът го намира за обективно и компетентно изготвено, поради което го кредитира с доверие. Вещото лице, след като проследява одобряването и промените в застроителния и регулационен план на с. Шумата, отреждането на процесния имот /УПИ ХІV/ и промените в правото на собственост върху имота, сочи, че от момента на преотреждане на имота през 1977 година за цех на завод „*****“ – с. Гъбене /механична обработка на отливките от стомана и чугун, произведени в основния завод в с. Гъбене/ до настоящия момент имотът се е ползвал за производствени нужди, а сградата – за производствен цех. Вещото лице сочи, че регулационният план на с. Шумата е изработен и одобрен върху кадастрален план. Съгласно Наредба № 5 от 10.05.1999 година за структурата на записа в цифров вид на кадастралните планове и карти, регулационните планове и плановете на почвените категории /ДВ, бр. 56 от 22.06.1999 година/, в Класификатора за ползване на териториите, заети от населени места, процесният имот /УПИ/ попада в раздел „Производствени терени“ с код 3380 „Други промишлени територии“, а процесната сграда е с код 300 – промишлена сграда и код 396 – сгради с друго предназначение. Вещото лице сочи в заключението си, че до настоящия момент няма изработена кадастрална карта за с. Шумата, поради което не следва да се определя код за поземления имот и сградата по Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Въпреки това, ако съществуваше кадастрална карта за селото, щеше да е приложима Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като вещото лице прави съпоставка и сочи, че в паспорта на имота ще бъде записан код 1920 – друг вид производствен и складов обект, чийто стар код за съответствие е 3380 /Приложение 3 на Наредбата/, а в паспорта на сградата ще бъде вписан код 400 – промишлена сграда, със стар код за съответствие 300 и 396 /Приложение 4 на Наредбата/. Вещото лице е направило и оглед на място, като в заключението се съдържа подробно описание на процесната сграда, в която се намира инсталацията за производство на пелети, и се сочи, че предназначението за сградата е за производствени нужди, била е ползвана и от предишните собственици за производствени нужди /механична обработка на метални детайли, лакиране на детайли за обков, шлайфане на детайли от алуминий/, доказателство за което били видът и състоянието на сградата.
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с ал. 4 от ЗУТ. Съгласно ал. 4 на чл. 178 от ЗУТ, не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Според ал. 6 на същия член, при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Съдейки от съдържанието на оспорената заповед, забраната за ползване на обекта – цех за производство на екопелети - е на основание чл. 178, ал. 4 предл. първо и второ от ЗУТ, а именно поради това, че обектът не се ползва по предназначението му и не е въведен в експлоатация.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая релевантен се явява въпросът какво е предназначението на обекта и ползва ли се съобразно това си предназначение, отговорът на който има отношение и към обстоятелството дали е било необходимо въвеждането на обекта в експлоатация, като се има предвид, че обектът е квалифициран от V /пета/ категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“ от ЗУТ, т.е. реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория.
Видно от събраните по делото доказателства, в случая административният орган е приел, че към момента на проверката Цех на завод „*****“ с. Гъбене се ползва като Цех за производство на екопелети. Според неоспореното от страните заключение на вещото лице от момента на преотреждане на имота през 1977 година за цех на завод „*****“ – с. Гъбене до настоящия момент имотът се е ползвал за производствени нужди, а сградата – за производствен цех, т.е. сградата е с предназначение за производствена дейност. От заключението на вещото лице се установява, че съгласно Наредба № 5 от 10.05.1999 година за структурата на записа в цифров вид на кадастралните планове и карти, регулационните планове и плановете на почвените категории /ДВ, бр. 56 от 22.06.1999 година/, в Класификатора за ползване на териториите, заети от населени места, процесният имот /УПИ/ попада в раздел „Производствени терени“ с код 3380 „Други промишлени територии“, а процесната сграда е с код 300 – промишлена сграда и код 396 – сгради с друго предназначение. Вещото лице сочи, че съгласно Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в паспорта на имота следва да бъде записан код 1920 – друг вид производствен и складов обект, чийто стар код за съответствие е 3380 /Приложение 3 на Наредбата/, а в паспорта на сградата следва да бъде вписан код 400 – промишлена сграда, със стар код за съответствие 300 и 396 /Приложение 4 на Наредбата/.
Съдът намира, че фактът, че за с. Шумата няма одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на ЗКИР, не изключва приложението на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, която е от значение за преценката относно обстоятелството налице ли е промяна на предназначението на обекта по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ, съгласно която разпоредба „Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.“ С оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че в случая към момента на процесната проверка сградата, в която се помещава цехът за производство на екопелети, се е ползвала за производствена дейност, каквото е и предназначението ѝ, т.е. опровергават се констатациите, направени в Констативен акт № 9 от 15.08.2018 година. Тук следва да се посочи и това, че липсват доказателства и за фактическото ползване на процесния обект, а това е една от релевантните предпоставки за издаване на заповед с основание чл. 178, ал. 6 от ЗУТ.
Доколкото в Констативен акт № 9 от 15.08.2018 година е посочено, че процесният обект е от V /пета/ категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“ от ЗУТ, т.е. реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория, а от събраните по делото доказателства не се установява да е извършвана смяна на предназначението, тъй като такава промяна не е необходима, то не може да се направи извод, че е необходимо и въвеждане на обекта в експлоатация, т.е. не е налице и този релевантен факт за издаване на заповед с правно основание ч. 178, ал. 6 от ЗУТ. В Акт за частна държавна собственост № 1254 от 10.09.1998 година /л. 103/ е посочено, че сградата, в която се помещава цехът за производство на екопелети е въведен в експлоатация през 1992 година и този факт е посочен и в Констативен акт № 9 от 15.08.2018 година, а от доказателствата в настоящото производство се установи, че от построяването ѝ до проверката сградата се е ползвала за производствена дейност.
Доводи, свързани със законността на обекта, не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като предмет на оспорената заповед е не законността на строежа, а забраната за ползването му поради ползването му не по предназначението и/или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Забраната за ползване се налага именно с цел да се преустанови ползването на строеж, който не се ползва по предназначение или се ползва в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация, без значение дали е законен или не.
В горния смисъл е Решение № 517 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2017 г., II отд.
С оглед пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи и това, че административният орган смесва понятията и обектите „цех“ и „инсталация“. Видно от Заповед № 0741 от 07.08.2018 година на Кмета на Община Севлиево /л. 136/ назначената с нея комисия е следвало да извърши проверка на съоръжение: инсталация за производство на пелети, изградена в производствена сграда; в Констативен акт № 9 от 15.08.2018 година се съдържат констатации относно цеха за производство на пелети; с оспорената заповед е забранено ползването на цеха. Това смесване личи и от представената от ответната страна писмена защита.
При така установените факти съдът намира, че оспорената Заповед № 0898 от 27.09.2018 година на Заместник-кмет на Община Севлиево е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ и представената Заповед № 0427 от 26.04.2016 година на Кмета на Община Севлиево /л. 176-178/, в изискуемата от закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева - 50 /десет/ лева дължима и внесена държавна такса /л. 155/, 150 /сто и петдесет/ лева депозит за вещо лице /л. 197/ и 400 лева договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 171/, чийто размер е под минималния предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. размерът не е прекомерен, а и липсва възражение в този смисъл от ответната страна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 0898 от 27.09.2018 година на Заместник-кмет на Община Севлиево.
ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на „*****“ ЕООД – гр. Габрово с ЕИК ******* сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: