№ 415
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20231800500406 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от К. Й. И. срещу решение №
94/23.05.2023 г., постановено по гр. д. № 296/2023 г. по описа на РС –
гр. С., с която е уважена молбата на М. К. Г. – майка на въззивника –
за защита по ЗЗДН. С решението на районния съд въззивникът е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на М. К. Г., отстранен е от жилището на молителката,
находящо се в гр. С., ул. „Щ.“ № 12, за срок от 9 месеца, забранено му
е да приближава същото, а и местата за социални контакти и отдих на
молителката, за срок от 9 месеца.
Въззивникът обжалва решението с доводи за необоснованост и
неправилност. Поддържа, че актът на насилие не е установен. Твърди,
че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като в нарушение на чл. 235, ал. 2
ГПК е отказал да кредитира показанията на свидетеля Ю. П.. Моли
решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановен нов акт
по същество, с който молбата за защита да бъде отхвърлена.
Въввиваемата страна не е подала в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
В молбата на М. К. Г. – майка на въззивника - от 26.04.2023 г. се
твърди, че актът на домашно насилие, извършен от него, е осъществен
същия ден, на 26.04.2023 г. сутринта, изразяващ се в нанасяне на
удари с юмруци по цялото тяло, поваляне на земята, ритане, скубане
на косите й, обиждайки я с думата „боклук“, и закана за убийство.
Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка.
Не е спорно между страните, а и от показанията на свидетеля Ю.
П., се установява, че страните – майка и син - живеят заедно в едно
жилище, като молителят М. К. Г. обитава сутерена, а ответникът по
молбата – първи жилищен етаж. На 26.04.2023 г. сутринта между
молителя и свидетеля П., която по покана на въззивника заживяла в
сутерена на същата къща, възникнал словесен конфликт, който
продължил около 30 минути. Свидетелят П. телефонирала на
въззивника, който слязъл в сутерена в помещението, в което били
майка му и свидетелят П., която излязла от стаята и останала в
антрето. Чула как въззивникът се обръща към майка си, която
останала седнала на диван зад вратата – място, към което нямала
непосредствена видимост - с думите: „Кога ще станеш най-после
човек?“.
Видно от констатациите в амбулаторен лист от 27.04.2023 г.,
издаден на името на молителя М. Г., при извършения медицински
преглед е установена повърхностна травма на раменния пояс и
мишницата, контузия на коляното. Данните от анамнезата са за
нанесен побой и падане в резултат на нанесените удари.
При така изяснените правнорелевантни факти настоящата
съдебна инстанция приема, че въззивникът е извършил акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващ се в
нанасяне на удари с юмруци по цялото тяло, поваляне на земята,
2
ритане, скубане на косите й, обиждайки я с думата „боклук“, и закана
за убийство. Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН изхожда от М. К. Г.
като пострадало лице и следва да й бъде придадена силата на
доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на
основание само на нея да бъде издадена заповед за защита. Тя
индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите са
описани в редовната молба за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН)
- описание на акта, дата, точен час, място и начин на извършване на
съответния акт. В настоящия случай изложеното в декларацията не се
опровергава от останалата доказателствена съвкупност по делото.
Показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел
Ю. П. касаят обстоятелства, предхождащи описаните в молбата по чл.
9 ЗЗДН актове на домашно насилие, както и тези по време на
конфликта между страните, при който ответникът, отправяйки към
майка си думите „Кога ще станеш най-после човек?“, е извършил акт
на психическо насилие, опитвайки се да внуши усещане за
малоценност и незначителност, както и да принизи личността на
своята майка. Дори при пълно кредитиране на показанията на
разпитания в първоинстанционното производство свидетел не се
установяват обстоятелства, които да опровергават отразеното в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Това е така, защото свидетелят П. е
нямала видимост към мястото, където е осъществен актът на
физическо насилие - нанасяне на удари с юмруци по цялото тяло,
поваляне на земята, ритане, скубане на косите на пострадалата. Тези
действия са били извършени зад отворената врата на помещението, в
което е пострадала молителката.
При определяне мярката за защита съдът не е обвързан от
искането на молителя, а преценява вида й с оглед степента на
извършения акт на домашно насилие. В конкретния случай с оглед
характера и интензитета на акта на насилие подходящи мерки за
защита са тази по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН - ответникът да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на своята
майка, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок от
9 месеца, както и забрана да приближава жилището и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от 9 месеца.
Тези мерки ще осигурят защита в достатъчна степен на пострадалата,
а от друга - ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на
насилието. Отделно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, която е
безсрочна, на ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на
300 лева на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Наложените мерки за защита
3
от домашно насилие и определеният размер на глобата са съответни
на интензитета на противоправното деяние, като тяхното прилагане би
спомогнало за предотвратяване извършването на нов акт на домашно
насилие.
При този изход на спора пред въззивната инстанция въззивникът
трябва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на СОС
държавна такса за производството пред окръжния съд в размер на
25.00 лв. – на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН, във вр. с чл. 77 ГПК, а на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Вл. Н. – сумата от 600 лева –
адвокатско възнаграждение в производството пред окръжния съд.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 94/23.05.2023 г., постановено по
гр. д. № 296/2023 г. по описа на РС – гр. С..
ОСЪЖДА К. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Щ.“ №
12, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 25. 00
лева - държавна такса за въззивното производството.
ОСЪЖДА К. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Щ.“ №
12, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат В. Е. Н. от
САК, ЕГН: **********, сумата от 600. 00 (шестстотин) лева –
адвокатско възнаграждение за въззивното производството
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4