Р Е Ш Е Н И Е
№ 126 30.01.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесети януари
две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 2895 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е
образувано по искова молба от „ДЖИЕС 9396“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Банево“, ул.“Одрин“ № 9А, чрез адвокат Х.К.
***, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 300.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД № 3595/2019г. на
Районен съд - гр.Бургас, за отмяна на Наказателно постановление №
Е-465/29.07.2019г., издадено от заместник кмет на Община Бургас, ведно със
законната лихва върху сумата от 300.00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се претендират
направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът „ДЖИЕС
9396“ ЕООД се представлява от адвокат Х.К., която поддържа исковата молба.
Ответната страна ОБЩИНА БУРГАС,
редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не взема отношение
по исковата молба..
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е
основателна и доказана.
Съдът,
като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства по реда и
условията на чл.154, ал.1 и чл.235, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, ведно
с доводите и изразените становища прие
за установено от фактическа страна следното:
На
основание Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 0094788/04.07.2019г., съставен от М. И. Банова,
на длъжност старши инспектор „Екология и контрол за ООС“ в Община Бургас, за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от Наредбата за управление на
отпадъците на територията на Община Бургас /Наредбата/, било издадено
Наказателно постановление № Е-465/29.07.2019г. от заместник кмет на Община
Бургас, упълномощен със заповед № 2211/15.08.2018г., с което на „ДЖИЕС 9396“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Банево“,
ул.“Одрин“ № 9А, било наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 100.00 лева на основание чл.56, във вр. с чл.55, ал.1 от Наредбата.
Недоволно от така издаденото НП дружеството
подало жалба до съда, във връзка с която било образувано НАХД № 3595 по описа
на Районен съд – Бургас за 2019г. С решение № 1292/24.10.2019г. на РС - Бургас,
обжалваното Наказателно постановление № Е-465/29.07.2019г. на заместник
кмет на Община Бургас, било отменено. Решението не било обжалвано пред
касационната инстанция и е влязло в сила на 21.11.2019г.
От
приложените по делото НАХД № 3595/2019г. по описа на Районен съд – Бургас доказателства
се установява, че ищецът „ДЖИЕС 9396“ ЕООД, тогава жалбоподател, е бил
представляван пред първоинстанционния съд от адвокат Х.К. ***. По
административнонаказателното дело е приложено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 16.08.2019г. /л.6 от НАХД № 3595/2019г./, с което дружеството
е упълномощило адвокат К. да го представлява пред съответния съд. В договора за
правна защита и съдействие е определено възнаграждение в размер на 300.00 лева,
като е отразено, че същото е изплатено на адвоката изцяло и в брой.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК.
Исковата молба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от
оспорването. Разгледана по същество е основателна
поради следните съображения:
Отговорността по ЗОДОВ е
обективна. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или
длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност. Държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен
институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни
неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е
имуществена, тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза.
Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и
непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди
представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина,
изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.
Отговорността на държавата или на
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да
бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия
състав на нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие на
няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда
/причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата
да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината
по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е
постоянна и последователна.
Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. на ВАС на РБ – ОСС от I и II колегии постановено по тълкувателно
дело № 2/2016г. при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон.
В настоящото съдебно производство
наведените от ищеца фактически основания за предявения иск са претърпените от
него имуществени вреди от направените разноски във връзка със заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 3595 по описа на Районен съд – Бургас за
2019г. По делото пред въззивния съд е приложен договор за правна защита и
съдействие, съответно от 16.08.2019г., от който е видно, че настоящият ищец „ДЖИЕС
9396“ ЕООД е заплатил в брой на упълномощения от него адвокат Х.К.,
възнаграждение общо в размер на 300.00 лева.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав приема, че в конкретния случай е налице фактическият състав за
реализиране на отговорността на Община Бургас по отношение на заявената от
ищеца претенция за причинените му имуществени вреди, тъй като са налице всички необходими елементи и предпоставки за осъществяването й
съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По делото са представени категорични
доказателства, съгласно т.1 от ТР № 6/2012г. от 6 ноември 2013г. на ОСГТК на
ВКС на РБ, за реално изплатено
възнаграждение на адвокат по НАХД № 3595/2019г. на Районен съд – Бургас.
Предвид изложените съображения
съдът намира, че исковата претенция на „ДЖИЕС 9396“ ЕООД да бъде осъдена Община
Бургас да му заплати сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
производството по НАХД № 3595/2019г. на
Районен съд – Бургас за отмяна на Наказателно постановление № Е-465/27.07.2019г.,
издадено от заместник кмет на Община Бургас, е основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
При този изход на делото съдът
счита, че искането на представителя на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски за внесена държавна
такса и възнаграждение на адвокат е основателно и следва да бъде уважено,
съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, като размерът на възнаграждението
за адвокат следва да бъде определен съобразно представения по делото Договор за
правна защита и съдействие с дата 20.11.2019г. и в съответствие с разпоредбата
на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от
ЗОДОВ, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС да заплати на „ДЖИЕС 9396“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Банево“, ул.“Одрин“ № 9А,
сумата от 300.00 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД № 3595/2019г. на
Районен съд – Бургас, за отмяна на Наказателно постановление № Е-465/29.07.2019г.,
издадено от заместник кмет на Община Бургас, ведно със законната лихва върху
сумата от 300.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС да заплати на „ДЖИЕС 9396“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Банево“, ул.“Одрин“ № 9А,
направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение на
адвокат общо в размер на 325.00 /триста двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: