Решение по дело №1829/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал.6 от ЗСПД.

Образувано е по жалба, подадена от М. А., [ЛНЧ], гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Република България, чрез процесуален представител адв. Д. О., против Заповед № ЗСПД/Д-А/14528/17.09.2024г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

Жалбоподателката иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. О., иска съдът да отмени оспорваната заповед на основанията, подробно посочени в жалбата. Адв. О. счита, че е налице противоречие на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, което е указано като мотив в жалбата за отказа, с Директива 2001/55/ЕО от 2001 г., както и противоречие с още един международен акт – Конвенцията за правата на детето, и по-точно чл. 2 и чл. 27. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът, началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас не се явява и не изпраща представител. На 6.12.2024г. по делото е постъпило становище от пълномощника му Д. Д., с което иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, посочени в оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а намира и че възнаграждението следва да се определи върху материалния интерес.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 9.09.2024г. М. А. подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас заявление- декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца за сина си Я. А.. В заявлението посочила, че е гражданка на Украйна , има регистриран настоящ адрес в гр. Бургас, омъжена е и е майка на детето Я. А.. Посочила и че детето живее постоянно в страната. Към заявлението приложила удостоверение, издадено от ОУ „Братя Миладинови“ гр.Бургас, според което Я. А. е записан като ученик в първи клас за учебната година 2024/2025г.

Върху заявлението, на 11.09.2024г., длъжностно лице – социален работник е направило отбелязване, че заявителката не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД.

Становището било съгласувано от главен социален работник на 13.09.2024г.

На същата дата по заявлението главен социален работник извършил предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според листа за извършен предварителен контрол заявлението, с направеното искане съответства на нормативната уредба, окомплектовано е с всички изискуеми документи, като са спазени нормативно регламентираните срокове.

На 17.09.2024г началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас издал Заповед № ЗСПД/Д-А/14528/, с която отказал на М. А. отпускане на еднократна помощ за Я. А. по чл.10а от ЗСПД като посочил, че заявителката не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД.

По делото няма спор, че М. А. и синът й Я. А. са със статут на предоставена временна закрила в Република България.

II. ПРАВОТО:

С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице.

По делото е представена Заповед №0201-РД01-0271/19.07.2024г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас упълномощава К. К.- началник отдел „Социална закрила“ да издава заповеди по чл.10а от ЗСПД.

Поради това съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощията.

Според чл.10а, ал.1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

По делото няма спор, че синът на жалбоподателката М. А. е записана в първи клас за учебната 2024г./2025г. и живее постоянно в страната. Детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, на което се позовава административния орган.

Тази норма сочи, че право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая е прието, че М. А. няма право на семейни помощи, защото тя и дъщеря й са граждани на Украйна, с която държава Република България няма подписан договор за социална сигурност.

Тази теза не може да бъде споделена.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26, ал. 2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Същевременно нормата на чл.39, т.4 от ЗУБ изрично предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

В случая се претендира предоставянето на семейна помощ. Независимо от различното наименование на помощта, то нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя. В тази връзка конституционният съд, в решение Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013г., посочва, че помощите за деца по този закон (ЗСПД) би могло да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава единствено по-общо значение. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, който се различава от социалните помощи в системата на социалното осигуряване.

При това положение следва да се приеме, че ЗУБ е друг закон по см. на чл.3, т.5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. ЗСПД не предвижда предоставянето на семейни помощи само за лица, които имат българско гражданство.

Поради това, след като жалбоподателката и синът й имат статут на предоставена временна закрила, то по отношение на тях е приложимо правилото на чл.39, т.4 от ЗУБ.

Последният закон е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак- лица с чуждо гражданство и предоставена закрила.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.).

Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В този контекст следва да се тълкуват и разпоредбите на Закона са семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето, чрез предоставяне на материална помощ.

Както вече бе посочено, конвенцията забранява каквато и да е дискриминация на детето въз основа на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален, етнически или социален произход, имуществено състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Поради това липсата на сключена спогодба между Украйна и Република България в областта на семейното подпомагане не може да бъде пречка за предоставяне на еднократна семейна помощ, при положение, че предпоставките за това, регламентирани в чл. 10а от ЗСПД по отношение на детето на жалбоподателката са налице.

По изложените съображения, съдът намира, че Заповед № ЗСПД/Д-А/14528/17.09.2024г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде върната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно.

В случая предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл.10а, ал.1 от ЗСПД. Размерът на помощта е 300,00 лева, според чл.63, ал.18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума е и материалния интерес по делото. Затова и на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Предвид изложеното и на основание чл.172, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А/14528/17.09.2024г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас за произнасяне по заявление № ЗСПД/Д-А/14528/9.09.2024г., подадено от М. А., според указанията по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр.София да заплати в полза на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия - Бургас, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

Решението е окончателно.