Разпореждане по дело №479/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 април 2013 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200500479
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

9.3.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.16

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Росица Динкова

дело

номер

20114100501444

по описа за

2011

година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят „Е. Б. П.” гр.В. с жалбата си до съда оспорва Решение №465/29.09.2011 г. на Районен съд гр.Г. О., постановено по гр.д.№1138/2011 г. по описа на съда, с което съдът е приел за установено по отношение на него по предявения от А. А. Т., с ЕГН *, отрицателен установителен иск, че тя не му дължи сумата 1506 лв, представляваща коригирана сметка за ел. енергия по чл.38, ал.3, т.1 от Общите условия на ДПЕЕМ за периода от 12.10.2010 г. до 17.03.2011 г.В жалбата излага съображения за незаконосъобразност на решението.Счита за неправилни и несъответни на доказателствата мотивите на съда, че не са ангажирани никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, както и такива, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено от ищеца.В жалбата излага довод, че така проведената процедура по корекция на сметки няма характер на санкция към потребителя,защото задължението на последния произтича пряко от договора за доставка и продажба на ел енергия.Това не е обезщетение за вреди поради неизпълнение на договор, а е право, договорено в интерес на двете страни за случаите, когато СТИ не отчита точно потребяваната енергия неотчетената част да бъде разпределена между двете страни по правоотношението в някакво съотношение.В този смисъл разпоредбата на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Противното би означавало да бъде лишен потребителя от възможността да иска корекция, когато се установи, че СТИ измерва повече от потребяваната ел. енергия.

На второ място в жалбата се твърди,че процедурата по корекция цели да възстанови доколкото това е възможно нарушения баланс в размяната на имуществени блага между доставчик и абонат, настъпил като пряко следствие от неправомерното въздействие върху СТИ.Прави се сравнение с договора за застраховка, с който се урежда възстановяването на настъпили вреди поради определено събитие.Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен искът.Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от пълномощника на ищцата- адвокат П.Г.-А..

В отговора се излагат съображения за правилност на обжалваното решение.Сочи се задължителна съдебна практика на ВКС, в която е прието по ред причини недействителността на клауза от Общите условия, въз основа на която се правят корекциите на потребената енергия.Ответната страна по жалбата счита, че ответникът по делото не е успял да установи по безспорен начин наличието на неправомерно въздействие върху СТИ, което да обоснове прилагането на чл.38 от ОУ.От друга страна, „Е. Б. М.” , като собственик на СТИ, не е изпълнило задължението си по поддръжка в изправност на електромера виновно и от това не могат да страдат потребителите.В качеството си на купувач ищцата следва да заплати само реално предоставената й стока, а не произволно изчислена такава.Неправомерността на клаузата в ОУ се състои в това, че не се възстановява нарушения баланс, а се създава задължение за потребителя да плати нещо,което не е изразходил и в този смисъл има санкционен характер.Иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения от А. А. Т., с ЕГН *, с адрес гр. Г. О., ул.”О. М.”, №26, срещу „Е. Б. П.” , с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.”Б. П.”, С. 6, отрицателен установителен иск, като е приел за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата 1506 лв с ДДС, начислена по партида с клиентски № * и абонатен №*, за периода от 12.10.2010 г. до 17.03.2011 г. за недоставена и непотребена електроенергия на адрес гр.Г. О., ул.”Б.”№15-Б,съгласно справка за корекция на сметки при неизмерване, или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, на основание чл.38,ал.3, т.1 от Общите условия на ДПЕЕМ/при липса на средството за търговско измерване/, обективирана във фактура №*/13.04.2011 г.

За да постанови решението си съдът е събрал и обсъдил подробно сочените от страните писмени и гласни доказателства, изслушал е съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза.Въз основа на тези доказателства е приел за установена фактическата обстановка по делото.Приел е за безспорно, че ищцата е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес с клиентски № * и абонатен № *, както и че след извършена на 17.03.2011 г. проверка от служители на „Е. Б. М.” на средството за търговско измерване /СТИ/ на адреса на потребителя, с Протокол № 323706/17.03.2011 г. е констатирано, че при ток 1=7,5 А дискът на електромера не се върти.При това електромерът бил демонтиран и поставен нов такъв, а сваленият електромер –изпратен за техническа експертиза в Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди” гр.С., РО гр.Р., сектор В.Т.. Проверката е установила усреднена грешка в измерването 83,48%.Констатирано е „затегнати горен и долен лагерен винт на ротора- намалена подвижност на диска”.На основание чл.38, ал.3,т.3 от Общите условия на ДПЕЕЕМ е извършена корекция за периода 12.10.2010 г.-17.03.2011 г. и на абоната е отправена покана да заплати сумата 1506,50 лв, за което е съставена фактура № */13.04.2011 г.Приложени са Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е. Б. П. „ , приети с Протокол №12/28.06.2007 г. и одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР и Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните М. на „Е. Б. М.” , приети с Протокол №14/27.06.2007 г. и одобрени с Решение №ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР.По реда установен в чл.38 от ОУ на ДПЕЕМ на „Е. Б. М.” , в случай на констатирано неправилно/неточно измерване на потребената ел. енергия е изчислено и коригирано количеството пренесена ел. енергия.Допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза е установила по методологията предвидена в чл.38,ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕМ за процесния период 12.10.2010 г.-17.03.2011 г.- общо за 157 дни- ,съобразно цените ,утвърдени с решение на ДКЕВР, корекция в размер на 1506,50 лв с ДДС.Съдебно-техническата експертиза е установила, че при констатираната отрицателна грешка при измерването на СТИ-83,48%, СТИ отчита само 16,52 % от електроенергията и грешката не се дължи на производствен дефект, тъй като електромерите преминавали първоначален метрологичен контрол, при което към датата на производство 2002 г. този дефект би се отразил върху измерванията на СТИ и то би следвало да се бракува.При една редовна експлоатация, според вещото лице, технически невъзможно било да се получи натягане на лагери, а по-скоро- разхлабване.Не може да се установи обаче, от кога точно е налице неточно измерване.Разпитан е като свидетел Стоян Стоянов-специалист „Енергиен контрол” в „Е. Б. М.” ,съставил протокола за техническа проверка от 17.03.2012 г., който потвърждава констатациите в него.Разпитан е също свидетелят Митко Данчев-съсед на ищцата, присъствал на откачането на негодния електромер и сверил данните в протокола с данните от снетия електромер, както и свидетелката Л.Т.-старши експерт в БИМ РО Русе, сектор В.Т.,съставила протокола резултат на метрологичната експертиза, констатирала пристискване на пломбата, и че са силно затегнати долен и горен лагерен винт на оста на ротора, като липсвал необходимият луфт за свободно въртене на ротора.Твърди, че СТИ е манипулирано.

Въз основа на установените факти съдът е направил правилни правни изводи за основателност на предявения отрицателен установителен иск.Правилно и съответно на фактите и съобразно разпределената доказателствена тежест, съдът е приел, че ответникът не е провел пълно и главно доказване, че в качеството си на доставчик е доставил определено количество ел. енергия на потребителя, посочено в справката за корекция, че това количество не е отчетено поради неизправност на СТИ, което следва да е годно.Правилно съдът е приел,че е нарушена процедурата при съставянето на констативния протокол от 17.03.2011 г. за техническа проверка от служители на „Е. М.” и на протокола за извършена метрологична експертиза от 24.03.2011 г.Те не са съставени в присъствието на абоната или поне да са били предявени на същия.Също така правилно съдът е отчел, че в тежест на ответника е да докаже осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от страна на абоната.При липса на такъв, не би могло да се твърди виновно поведение на потребителя, тъй като СТИ е собственост на „Е. М.” , който е длъжен да го поддържа в техническа и функционална изправност и да следи чрез извършване на проверки за наличие на въздействие върху него.Прилагането на чл.38, ал.3 от ОУ разпределя вредите и поемането на риска, тъй като корекцията на сметки почива на предположението за ползвана ел. енергия.Това противоречи на основния принцип в гражданското право за виновна отговорност за вреди.В този смисъл цитираната норма поставя в неравноправно положение страните по договора по смисъла на чл.143, ал.2 от ЗЗП и се явява нищожна поради противоречие със закона на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.В този смисъл е и наложилата се задължителна съдебна практика на ВКС.

С оглед изложеното, решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на решението, които са подробни, логични и съответстват на доказателствата по делото, закона и съдебната практика , и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №465/29.09.2011 г. на Районен съд Г. О., постановено по гр.д.№1138/2011 г. по описа на съда.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ :

Решение

2

98DF2F994BD99C47C22579BC00329754