Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 09.12.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
12.11. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 461 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощника си юрисконсулт К.А. срещу И.С.В., ЕГН **********, адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 13.06.2012г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, ответникът И.С.В. като длъжник и Захарина Александрова Димчева като солидарно задължено лице, като след дадени му от съда указания в молба от 26.03.2019г. сочи, че в исковата му претенция се включват главница, представляваща отпусната сума по заема в размер на 5 699, 19 лева и договорна лихва в размер на 6 663, 02 лева. Твърди още, че е изпълнил задълженията си по договора, а ответникът е погасил само шест пълни вноски и една непълна, при което на основание ОУ, при които е сключен договорът за потребителски кредит, последният е прекратен на 17.09.2013г. и на същата дата на ответника в производството е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което е уведомена, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост. Сочи, че към момента на предявяване на исковата молба сумата, която е платила ответницата е в размер на 1 737, 50 лева, от които 1668, 12 лева от номинала по погасителен план. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД по отношение ответника в размер на 5 699, 19 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********; неизплатено договорно възнаграждение в размер на 6 663, 02 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 1771/2018г. по описа на РС – Дупница. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения им особен представител, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че на ответника е съобщена предсрочната изискуемост на процесния кредит. На основание чл. 22 ЗПК се прави възражение за нищожност на процесния договор.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства – договор за револвиращ заем № **********/13.06.2012 година; анекс № 2 към договор за револвиращ заем № ********** за отлагане на вноски от 28.04.2013 година; коригиран погасителен план към договор за револвиращ заем № ********** на основание на анекс № 2/28.04.2013 година; извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********; преводно нареждане да И.В. за сумата в размер на 6 000 лева от 14.06.2012 година; уведомително писмо до И.С.В. от 17.09.2013 година се установява, че на 13.06.2012г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, ответникът И.С.В. като длъжник и Захарина Александрова Димчева като солидарно задължено лице за сумата от 6 000 лв. и срок на кредита 48 месеца, размер на вноската: 278, 00 лв., падеж на вноската: първи ден от месеца; ГПР: 57.92%; годишен лихвен процент: 46.64 %; лихвен процент на ден: 0, 13 %; общо задължение по кредита: 13 474, 83 лв.
По делото е приети като доказателство уведомително писмо, изходящо от ищцовото дружество, с което на ответника в производството се съобщава, че договорът за кредит, сключен между страните е прекратен (договор № 500 1692263) и, че е обявена неговата предсрочна изискуемост. Описани са в посоченото уведомително писмо като дължими сумите - предмет на установителния иск, плюс лихва за забава от 10, 84 лв., която е предмет на заповедното производство, но не и на исковото такова. Към писмото няма приложени известия за доставяне или други документи, от които да е видно, че уведомителното писмо в действителност е било изпратено, респ. получено от длъжника по договора, поради което този факт остава недоказан, доколкото писмото е едностранно съставено от кредитора, без данни за изпращане и достигане до адреса на длъжника. В тази връзка в допълнителна молба от 25.10.2019г. ищецът е посочил, че на 17.09.2013г. договорът за револвиращ заем № ********** е прекратен от страна на дружеството, като на същия дата на длъжника И.С.В. е изпратено уведомително писмо, с което тя е информирана, че договорът е едностранно прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо, което уведомителното писмо до длъжника е изпратено без обратна разписка, поради което е невъзможно да се предоставят доказателства относно връчването на същото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът прави възражения с правно основание чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 147 ЗЗД.
Предявени са установителни искове, в производството по които ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 1771/2018г. по описа на Районен съд - Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът следва да докаже съобразно правилата на чл. 154 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.
Няма спор по делото за това, че между страните е сключен процесният договор за кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от събраните по делото писмени доказателства. Ищецът признава в исковата молба, че до момента на предявяването й ответникът е погасил сума в размер на 1 737, 50 лева, с които счита, че са погасени задължение от номинала на ДРЗ по погасителен план в размер на 1 668.12 лева - включени и плащанията по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план в размер на 69, 38 лева, поради плащане на вноски със забава, а дължимите лихви са платени в пълния си размер съгласно уговореното в т. 10.1 ОУ.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, обаче, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобр. т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение (в този см. решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.). Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо, за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции - така решение № 123/09.11.2015г. по т.д. № 2561/2014г. на II т. отд. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че договорът не е прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ. Неоснователен е и доводът на ищцовата страна, изложен в условията на евентуалност за това, че дори при липса на предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост, вземането е изискуемо поради изтичане срока на договора, тъй като сам ищецът твърди автоматичното му прекратяване считано от 25.08.2015г., при което след тази дата срокове не могат да текат.
Само за яснота следва да се отбележи и че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба вземанията за главница и договорна лихва се претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита (а не присъждане на вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението). Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което обаче недопустимо, с оглед дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.б от решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о. В случая доколкото ищецът не е банка, не намира приложение и Тълкувателно решение от 04.04.2019г., постановено по тълкувателно дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че доколкото кредиторът не е довел до знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора, то договорът не е прекратен на претендираното основание, при което вземанията по него не са изискуеми, липсва и основание за начисляване на уговорената неустойка при прекратяването му, обстоятелства, обуславящи извод за неоснователност на предявените искове и тяхното отхвърляне изцяло, на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Предвид изложените съображения, съдът намира за ненужно да обсъжда направените от ответника чрез особения им представител в отговора на исковата молба възражения.
С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат направените и претендирани по делото разноски, както и тези, сторени в заповедното производство – по ч.гр.дело № 1771/2018г. по описа на РС – Дупница.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу И.С.В., ЕГН **********, адрес: *** искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 12 362, 21 лева, от която неиздължена главница, в размер на 5 699, 19 лева и договорна лихва в размер на 6 663, 02 лева по сключения между страните на 13.06.2012г. договор за револвиращ кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1771/2018г. по описа на РС – Дупница, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: