Р Е Ш Е Н И Е
№1401
Град Пловдив, 21.07.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 996 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „Чайка 6“ ЕООД срещу заповед № РД-09-16 от
29.03.2023 г. на областния управител на област Бургас, с която е наредено да се
изземе „Чайка 6“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, район „Северен“, ***, представлявано от управителя А.К.Б., държания
без правно основание имот – изключителна държавна собственост, представляващ
морски плаж „Мечата дупка 2“, разположен на територията на община Царево,
област Бургас.
Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния и
процесуален закон и в несъответствие с целта на закона, поради което се иска нейната
отмяна.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения,
изложени в писмени становища от 02.05.2023 г. (л.54-55) и 16.05.2023 г.
(л.116-117) Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са
неблагоприятно засегнати с оглед разпореденото изземване на държавния имот, от
който жалбоподателя се ползва. Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок
от съобщаването, извършено на 11.04.2023 г. на пълномощник на управителя на
дружеството (л.66). Оспорената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК
съгласно чл.80, ал.3 ЗДС. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима,
но разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните
по делото доказателства се установява, че производството по издаване на
оспорената заповед е започнало по искане на министъра на туризма от 20.12.2022
г. (л.79) до областния управител на област Бургас да се предприемат действия по
изземване на морски плаж „Мечата дупка 2“. С писмо от 31.01.2023 г. (л.74-75)
управителят на дружеството-жалбоподател е уведомен за отриване на
административно производство по реда на чл.80, ал.1 ЗДС за изземване от „Чайка
6“ ЕООД на недвижим имот – изключителна държавна собственост, представляващ
морски плаж „Мечата дупка 2“, община Царево, област Бургас, за който имот е бил
сключен договор за наем № Т-РД-35-8 от 18.04.2017 г., чийто срок е изтекъл на
18.01.2023 г. на основание т.7.1.1 от договора, но към момента на уведомяването
дружеството не е извършило фактическо предаване на морския плаж на Министерство
на туризма и не са премахнати преместваемите обекти и съоръжения от територията
на морския плаж, което е основание за отриване на процедурата по принудително
изземване на имота по реда на чл.80, ал.1 ЗДС. На дружеството е даден 7-дневен
срок за възражения и искания, изразяване на становище по събраните
доказателства и представяне на допълнителни доказателства, че имотът се държи
от дружеството на правно основание. На дружеството изрично е указано, че
писмото следва да се счита за покана за фактическо предаване на морския плаж с
приемо-предавателен протокол.
Писмото е връчено на дружеството по реда на чл.18а,
ал.9 АПК чрез съдействието на областна администрация Пловдив (заповед №
РД-20-37 ооо 14.03.2023 г. на областен управител Пловдив (л.71) за определяне
на служители от администрацията, които да извършат връчването, протокол от 14.03.2023
г. (л.70). В определения срок представляващия дружеството не е изразил
становище, не е направил писмени възражения и не е представил нови
доказателства, установяващи държането и ползването на морския плаж на валидно
правно основание.
Въз основа на събраните доказателства е издадена
оспорената заповед № РД-09-16 от 29.03.2023 г. – предмет на настоящото съдебно
производство.
В хода на съдебното производство не са събирани нови
доказателства, доколкото страните нямат спор по фактите. Спорът е относно
правилното приложение на закона.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.80, ал.1 ЗДС имот
– държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се
ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз
основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на
съответния министър или ръководител на ведомство.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
изискуемата форма на писмена заповед, която съдържа задължителните реквизити по
чл.59, ал.2 АПК, и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Административното производство по
издаване на оспорената заповед е образувано по искане на министъра на туризма,
както е разписано в чл.80, ал.1 ЗДС.
Противно на заявеното в жалбата, в случая са налице всички
предпоставки за принудително изземване на плажа на основание чл.80, ал.1 ЗДС.
Страните не спорят относно собствеността на имота и нейния характер на
изключителна държавна собственост, както и че към датата на издаване на оспорената
заповед жалбоподателят продължава да ползва плажната ивица, като е поставил
върху нея преместваеми обекти и съоръжения.
Безспорен е фактът, че на 18.01.2023 г. срокът на
договора за наем е изтекъл и не се представят доказателства за наличие на нов
валиден договор, поради което изводът на административния орган, че имотът се
държи без правно основание, е правилен и обоснован. Наличието на висящи съдебни
производства относно валидността на договора за наем № Т-РД-35-8 от 18.04.2017
г. е без всякакво правно значение за законосъобразността на оспорената заповед
именно с оглед изтичането на неговия срок, включително продължения до
18.01.2023 г. срок и започването на административното производство по издаване
на оспорената заповед след тази дата. Затова не следва да се коментират
възраженията на представляващия дружеството-жалбоподател по отношение на
изпълнението и прекратяването на договора за наем № Т-РД-35-8 от 18.04.2017 г.,
както и предходни искания на министъра на туризма за изземване на процесния
плаж, като неотносими към предмета на настоящото дело.
Налице е и третата предпоставка на чл.80, ал.1 ЗДС –
мотивирано искане на министъра на туризма, който съгласно чл.8 ЗУЧК осъществява
контрола по изпълнението на задълженията по сключените концесионни договори и
договори за наем на морски плажове.
В настоящия случай по безспорен начин е установено
наличието на всички кумулативни предпоставки на чл.80, ал.1 ЗДС, налице са
елементите от хипотезата на правната норма, представляващи основание за
изземване на имота, поради което оспорената заповед е законосъобразно издадена
при правилно приложение на материалния закон. Нормата на чл.80, ал.1 ЗДС е
императивна, областният управител действа в условията на обвързана
компетентност и няма право на преценка дали да издаде заповед за изземване, а е
длъжен да я издаде при констатиране наличието на визираните в цитираната правна
норма предпоставки.
Оспорената заповед е издадена при спазване на основните
принципи и изисквания на АПК за предварително уведомяване на заинтересованото
лице за започване на производство по издаване на индивидуален административен
акт съгласно чл.26 АПК. В случая областният управител е изпълнил това свое
императивно задължение, като по този начин е гарантирано участието на дружеството
в самото производство по издаване на оспорената заповед, като е осигурена
възможност да се преглеждат документите по преписката, да се правят бележки и
извадки или копия, да се запознава със съдържанието на преписката чрез
прочитане или по друг подходящ начин, да изразява становище по събраните
доказателства и по предявените искания, да прави писмени искания и възражения.
Следователно в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
твърдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователно е възражението за липсата на
доказателства, наложили залепване на съобщение по чл.18а, ал.9 АПК, защото на
адреса на управление на дружеството е било изпратено писмо (л.76), върнато с
отбелязване като непотърсено, което е наложило да се търси съдействие от
областния управител на област Пловдив за извършване на връчването, доколкото
адресът на управление на „Чайка 6“ ЕООД е в град Пловдив. Видно от протокола от
14.03.2023 г. (л.70), служителите от областна администрация Пловдив, определени
с нарочна заповед на областния управител, са посетили адреса на управление на
дружеството, където е липсвал достъп до входната врата, не е била отбелязана
фирмата на дружеството или името на управителя върху пощенските кутии и звънци,
поради което е извършено залепване на уведомление на видно място до входната
врата, за които действия е изготвен компакт диск със снимки. Следователно
противно на застъпеното в жалбата становище, при извършване на уведомяването са
спазени изискванията на чл.18а АПК, дружеството следва да се счита за уведомено
за започване на производство по издаване на заповед за изземване по реда на чл.80,
ал.1 ЗДС, с което е било гарантирано правото му на участие в административното
производство и правото му на защита.
Дори и да се приеме за основателно възражението за
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, то не може да
бъде квалифицирано като съществено, защото целта на уведомяването е да се даде
възможност на заинтересованите лица да представят доказателствата си и да
направят исканията си с цел издаване на законосъобразен административен акт.
Тези доказателства и искания страната може да направи също в съдебното
производство по оспорване на законосъобразността на вече издадения
административен акт, каквито доказателства не са представени от
дружеството-жалбоподател. Т.е., може да се направи обоснован извод, че фактите
от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били доказани и връщането на административното производство в
една по-ранна фаза на уведомяване на заинтересованата страна няма да допринесат
за разрешаване на друг начин на въпроса, защото дружеството нито твърди, нито доказва
към 31.01.2023 г., когато е започнало административното производство по
издаване на оспорената заповед, или до датата на издаване на оспорената заповед
да е съществувал валиден договор за наем за морски плаж „Мечата дупка 2“, по
който „Чайка 6“ ЕООД да е наемател.
Не следва да се коментира твърдяното превратно
упражняване на власт от страна на министъра на туризма, тъй като той не е
страна в настоящото производство и не неговите действия са предмет на съдебния
контрол.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде
уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на областната
администрация на област Бургас сумата 100 лева на основание чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Чайка 6“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, район „Северен“, ***, представлявано от управителя А.К.Б.,
срещу заповед № РД-09-16 от 29.03.2023 г. на областния управител на област
Бургас.
ОСЪЖДА "Чайка 6" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, район „Северен“, ***, представлявано от управителя А.К.Б., да заплати
на Областна администрация Бургас сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: