Решение по дело №1904/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на осми декември 2021г.,

в състав:

Административен съдия: Марияна Ширванян

           при секретаря Светла Великова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №1904  по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО) вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по постъпила жалба от Н.И.Г. срещу Решение на директора на ТП - Варна на НОИ №2153-03-91 от 30.07.2021г.

В жалбата се сочи, че неправилно директора на ТП - Варна на НОИ не е зачел сключения от нея с работодателя трудов договор. В открито съдебно заседание и в писмена защита, жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт. Релевира твърдения, че е имала трудов договор и че е извършвала трудова дейност от дома си чрез лап топ, като търсела информация за работодателя си и му я предавала по телефон.

 

Ответникът изразява в открито съдебно заседание становище за неоснователност на жалбата.

 

Съдът намери за установено от фактическа страна от писмените доказателства следното:

С оспорения акт решаващият орган е отхвърлил жалбата на Н.И.Г. срещу разпореждане  № РВ-3-03-00896397/23.03.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.114, ал.1 и 3 КСО е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото от г-жа Г. парично обезщетение за временна неработоспособност, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода 20.01.2015г. до 23.12.2019г. в размер на 27 485.30лв., от които 20 208.36лв. – главница и 7 276.94лв. – дължима лихва от датата на неправомерното получено обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

За да издаде посоченото решение, директора на ТП – Варна на НОИ е констатирал, че е извършена проверка относно уточняване на осигурителни права по представени от „Уайт бърд“ООД документи за изплащане на парични обезщетения. Проверката е имала за цел да констатира по отношение на посочения осигурител – извършвал ли е дейност и в този аспект налично ли е било основание за възникване на осигуряване и подаване на данни по чл.5, ал.4 от КСО за наетите по трудово правоотношение лица, между които и г-жа Г..

Проверката за спазването на трудовото законодателство е приключила с издаването на констативен протокол № КВ-5-03-00792336/03.08.2020г. В протокола са направени следните констатации – дружеството не е извършвало търговска дейност, наетите в дружеството лица включително и г-жа Г. не са полагали труд, поради което не е възникнало основание за осигуряване по КСО и са издадени задължителни предписания до осигурителя „Уайт бърд“ООД  за заличаване на подадените в Регистъра на осигурените лица данни по чл.5, ал.4 КСО, с код за вид осигурен 01 за наетите от дружеството лица, между които е и г-жа Г. за периода от м.10.2014г. – м.03.2020г., включително.

Констатирано е, че за периода  20.01.2015г. до 23.12.2019г. на Н.И.Г. са изплатени суми за временна неработоспособност, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете в общ размер 20 208.36лв. по представени чрез „Уайт бърд“ООД  документи за изплащането им с данни относно правото на същите.

С  разпореждане  № РВ-3-03-00896397/23.03.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ на основание чл.114, ал.1 и 3 КСО е разпоредено на Н.И.Г. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода 20.01.2015г. до 23.12.2019г. в размер на 27 485.30лв., от които 20 208.36лв. – главница и 7 276.94лв. – дължима лихва от датата на неправомерното получено обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

Решаващият орган след анализ на относимите разпоредби (чл.10, ал.1 вр. чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО; §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО) е посочил, че за да е налице по отношение на едно лице качеството „осигурено“, то следва не само да има сключен трудов договор с работодателя, а следва и реално да е започнало да упражнява трудова дейност.

От данните от административната преписка, а и от твърденията на г-жа Г. в жалбата до директора на ТП – Варна на НОИ, последният е направил извод, че г-жа Г. не е полагала труд в „Уайт бърд“ООД, т.е. не е извършвала трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване по КСО. Подаването на данни от дружеството за сключен трудов договор и информация за осигуряване по КСО без г-жа Г. да е извършвала трудова дейност, е довело до неправомерно създаване от същия осигурителни права за г-жа Г..

При тези констатации и изводи решаващият орган постановил оспорения в настоящото производство акт.

 

От твърденията и доводите в жалбата и молбите и писмените бележка на жалбоподателката чрез процесуалният й представител, както и от мотивите на оспорения  административен акт, становището на процесуалния представител на ответника и данните по административната преписка се налага извод, че страните не спорят относно следните факти, които съдът намира за безспорно установени:

Н.И.Г. има сключен трудов договор с „Уайт бърд“ООД.

Дружеството е подавало данни за осигурено лице - Н.И. *** на НОИ.

За периода 20.01.2015г. до 23.12.2019г. на Н.И.Г. са изплатени суми за временна неработоспособност, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете в общ размер 20 208.36лв. по представени чрез „Уайт бърд“ООД  документи за изплащането им.

 

Спорът е за това имала ли е Н.И.Г. качеството „осигурено лице“ за периода 20.01.2015г. до 23.12.2019г., което качество произтича (е следствие) от извършването на трудова дейност за работодателя.

В жалбите до решаващият орган и до съда г-жа Г. е посочила, че не е полагала труд за „Уайт бърд“ООД. Посочила е, че когато е била назначена по трудов договор в дружеството обектите, в които е следвало да полага труд не са били готови и затова не е полагала труд, а управителката на дружеството й е казала, че важното е че е осигурена.

С оглед дадените указания от съда да представи доказателства, че е полагала труд в дружеството е представила трудов договор за длъжност Технически сътрудник, длъжностна характеристика на длъжност Технически секретар и справка за приети или отхвърлени уведомления по чл.62 от КТ за Н.И.Г. за длъжност Технически сътрудник.

В открито съдебно заседание е разпитана Д.В.А – майка на г-жа Г.. Съгласно свидетелските показания на г-жаА., г-жа Г. е работела от дома си, ползвала е лаптоп и е търсела информация, която по телефон е предавала на работодателя си. Свидетелката не посочи период на полагания труд, данни за работодателя и дали работодателят е осигурил техническото устройство от което е извършвано търсенето в интернет. Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта относно факта, че дъщеря й е търсела информация в интернет, но не ги кредитира в частта относно извода, че това е било във връзка с трудова дейност на г-жа Г.. Доказателства, за ползването на техническо средство като част от трудовите функции на г-жа Г. за целите на търговската дейност на „Уайт бърд“ООД не са представени. Не са изложени и твърдения, да е получавала трудово възнаграждение. Изискването за получаване на трудово възнаграждение преди ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете има съществено значение за определяне на размера на обезщетението при настъпването на тези рискове. Поради това фактите – получаване на трудово възнаграждение и размера му следва да бъде доказани в аспекта на извършването на трудова дейност от лицето, което твърди че е полагало труд.

От друга страна от представените писмени доказателства не може да се направи извод на каква длъжност е назначена г-жа Г. – в трудовия договор и справката по чл.62 от КТ длъжността е технически сътрудник, но е представена длъжностна характеристика за технически секретар. Трудовите задължения по длъжностната характеристика представена от г-жа Г. не кореспондират с твърденията й, че е полагала труд от дома си.

Представените от жалбоподателката доказателства не установяват, че е полагала труд за  „Уайт бърд“ООД. Изводът, че г-жа Г. не е полагала труд за периода от сключване на трудовия й договор до датата на проверката на служителя в ТП Варна на НОИ се подкрепя и от данъчните декларации на дружеството (стр. 65-67;69-70), както и данните посочени от НАП, ТД Варна, съгласно които дружеството за периода не е извършвало търговска дейност, няма регистрирани ФУДВ и няма данни за регистрирани търговски обекти или данни за отразени доставки по ЗДДС.

Като съобрази фактите по спора, относимите разпоредби на чл.10, ал.1 вр. чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО; §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и даденото тълкуване на последните в Решение № 3285/ 11.03.2021 постановено от състав на Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, с докладчик съдия С.С по адм.д. № 13619/2020г.; Съгласно Решение № 6043/ 19.05.2021 постановено от състав на Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, с докладчик съдия А.М по адм.д. № 3822/2021г.[1]; Съгласно Решение № 2470/ 23.02.2021 постановено от състав на Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, с докладчик съдия Т.Т по адм.д. № 12077/2020г.[2], съдът намира, че не са изпълнени предпоставките на КСО по отношение на Н.И.Г. и същата към момента на получаването на сумите от осигурителните фондове за временна неработоспособност, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете не е имала качеството „осигурено лице“.

 

От изложеното следва, че оспореният административен акт е правилен. Към установените при спазването на процесуалните правила факти решаващият орган е приложел относимите разпоредби на КСО и достигнал до съответни на закона изводи. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено към минимума с оглед вида на правния спор – в размер на 100лв.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н.И.Г. срещу Решение на директора на ТП - Варна на НОИ №2153-03-91 от 30.07.2021г..

ОСЪЖДА Н.И.Г. да заплати на НОИ 100лв.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

 

Съдия: