Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 353
05.03.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на десети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2366 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.118 от КСО и е образувано по повод жалбата
на М.З.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № Д1040-02-129/03.11.2020
г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас. С обжалваното решение е
потвърдено разпореждане № 021-00-374-3/18.09.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Бургас, с което на основание чл.54ж,
ал. 1 от КСО, вр. чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО)
883/2004 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.
54а от КСО.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него
разпореждане, поради противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи,
че разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ- Бургас е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви, което е
основание за отмяната му с решението на директора на ТП на НОИ- Бургас. Наред с
това се сочи, че на жалбоподателят е с обичайно пребиваване в Република
България и именно това е държавата, която дължи обезщетение за безработица.
Наведени са доводи за неправилно тълкуване и прилагане на нормите от Регламент
(ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. В допълнение е посочено, че не е
поискано произнасяне на компетентната в страната институция- НАП относно
приложимото осигурително законодателство. По същество се иска отмяна на
оспореното решение.
В съдебното
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира
доказателства. Моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.
Процесуалният
представител на ответника заявява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира
доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, като
прави възражение за прекомерност за извършените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и е насочена
против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът
намира за установено следното:
На 21.01.2020 г.
жалбоподателят М.З.С. *** заявление-декларация с вх. № 02100-374/21.01.2020 г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО (на
л. 70 от делото) и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга
държава-членка на ЕС със СЕД U002 - Обединено Кралство Великобритания (на л. 68). Към
заявленията същият е приложил декларация относно определяне на пребиваване във
връзка с прилагане на член 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В тях е посочил,
че през периода 26.10.2017 г.- 04.11.2019 г. е осъществявал трудова дейност
като наето лице при работодател Bill`s Restaurant LTD в Обединено Кралство
Великобритания, като договорът е прекратен след изтичане на уговорения срок. В
декларацията по чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л.62) С. е заявил,
че през периода на заетост в чужбина не е имал деца, преобладаващата част от
роднините му са живеели в Република България и същият възнамерява да се
установи трайно в Република България, като е посочил, че не притежава собствено
жилище.
По повод
постъпилото заявление са били съставени в ТП на НОИ- Бургас формуляр U001 с изх. №
3208-02-17/24.01.2020 г. с искане на осигурителна информация и формуляр U003 с искане за информация за
заплатите до компетентната институция на Обединено Кралство Великобритания. Във
връзка с определяне пребиваването на заявителя е било изпратено и писмо до
дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, НОИ- София. С
разпореждане № 021-00-374-1/28.01.2020 г. ръководителят на осигуряването за
безработица е спрял производството по отпускане на парично обезщетение по
подаденото от С. заявление, до издаване на изисканите документи- формуляри СЕД U002 и СЕД U004 от осигурителната институция
на Обединено Кралство Великобритания.
В хода на
производството жалбоподателят е представил формуляр U1, издаден от компетентната
институция в Обединено Кралство Великобритания, съдържащ констатация за размера
на получаваните от С. доходи от заетост- 3 927.20 британски лири бруто за
периода от 26.10.2017 г. - 04.11.2019 г., и разяснение, че същият няма право на
обезщетения за безработица от службата, издала документа, тъй като в
законодателството на държавата не съществува такова право на обезщетение.
На 16.03.2020 г.
в ТП на НОИ- Бургас са постъпили формуляри U002 и U004, издадени от компетентната
институция в Обединено Кралство Великобритания- Агенция приходи и митници към
Нейно Величество, с данни относно периода на трудова заетост в страната,
причината за прекратяването и́- изтичане на срока на договора и брутния
средно месечен доход- 1 950.72 британски лири и 509.20 британски лири
доход от бакшиши и парични премии. В съпроводителното писмо съответният
служител е посочил, че получавания осигурителен доход, вписан във формуляр U004, представлява
действително получаваното възнаграждение, а не това по формуляр U1. Постъпил е също формуляр
Н006 за удостоверяване държава на пребиваване от компетентната институция на
Обединено Кралство Великобритания, с отбелязан постоянен адрес в Обединеното
Кралство, гр. Глостър и посочен работодател през последния период на заетост. След
постъпване на описаните документи производството по заявлението на С. за
отпускане на обезщетение за безработица е било възобновено с разпореждане №
021-00-347-2/16.09.2020 г. С разпореждане № 021-00-374-3 18.09.2020 г.
ръководителят на осигуряването за безработица е отказал отпускане на
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на жалбоподателя, като е приел, че
съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 НОИ не е компетентната
институция по отпускане на исканото обезщетение.
С обжалваното
решение № Д1040-02-129/03.11.2020 г. директорът на ТП на НОИ- Бургас е потвърдил
разпореждането, като е приел, че за периода на последната заетост 26.10.2017 г.
- 04.11.2019 г. С. обичайно е пребивавал на територията на Обединено Кралство
Великобритания. Констатирал е, че С. не разполага със собствено жилище. Формирал
е извод, че българската държава, в частност НОИ, не е компетентната институция
да предостави обезщетение за безработица и правилно е отказано на жалбоподателя
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
В хода на
съдебното производство жалбоподателят е представил акт за сключен граждански
брак през 2017 г. в гр. Поморие и акт за раждане, от който е видно, че на
18.11.2019 г. в гр. Бургас е родено неговото дете Даниел Минчов С.. Заявил е, че
възнамерява трайно да пребивава в България, тъй като синът му е роден в
страната, всички роднини и близки са в България, и не е ангажиран с трудова
заетост в друга държава.
При тези
фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспореното решение е издадено
от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1, б.
„б“ от КСО. Издадено е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч.
фактически и правни основания. При извършената служебна проверка съдът не
констатира нарушения на административнопроизводствени правила.
Административният орган е събрал относимите към предмета на спора доказателства
и е изяснил релевантните факти, но неправилно е приложил материалния закон.
В Регламент (ЕО) № 883/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на
системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., и в Регламент (ЕО) №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване
на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са регламентирани общите
правила и принципи в областта на осигурителното
право, в т.ч. дължимите обезщетения и помощи и условията, при които те
се отпускат (чл. 3, параграф 1, б. „з“ от Регламент(ЕО) № 883/2004), като част
от системата за социална сигурност в ЕС. Всяка държава-членка в ЕС е длъжна да прилага
европейските правила за координация на системите за социална сигурност, като
тези правила следва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции
за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Както
към момента на осъществяване трудовата дейност на С. във Великобритания, така и
към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за
безработица и произнасянето на административния орган, Република България и
Великобритания са членове от ЕС, и приложението на посочените правни източници
е задължително, доколкото представляват вторично право на ЕС и се прилагат
пряко от държавите-членки.
В Регламент (ЕО) № 883/2004
на ЕС е въведен общият принцип за определяне на приложимото законодателство във
връзка с обезщетенията за безработица, съгласно който лице, упражняващо
доходоносна дейност, принадлежи към схема за социална сигурност на държавата,
на чиято територия е заето или самостоятелно заето. В чл. 65, §2 от Регламента
е предвидено изключение от това правило, според което обезщетение за безработица
се предоставя от държавата-членка по пребиваване, когато лицето е напълно
безработно и се завърне в нея.
Според дефиницията, дадена с
чл. 1, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, „пребиваване“ представлява „мястото,
където лицето обичайно пребивава“. В
нормата на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 са посочени критерии, въз основа
на които се определя мястото на обичайно пребиваване, с оглед центъра на
интересите на съответното лице: продължителността и непрекъснатото пребиваване
на територията на съответните държави-членки; положението на лицето,
включително: естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност,
по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният
характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена
дейност; когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;
жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното
облагане. Когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на
приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие
между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези
факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат
за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице
(чл. 11, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Страните не спорят, че жалбоподателят
С. е осъществявал през периода 26.10.2017 г. - 04.11.2019 г. трудова дейност на
територията на Великобритания и трудовият му договор с работодателя е прекратен,
поради изтичане на срока, както и че към момента на подаване на заявлението за
отпускане на безработица е безработно лице. От данните по делото е видно, че след
прекратяване на трудовото правоотношение във Великобритания, същият се е
завърнал в Република България, където е роден. Декларирал е, че роднините и
близките му приятели и познати се намират в Република България, както и че синът
му е роден в България, след неговото завръщане. Тези данни сочат, че центърът
на интересите на С. е именно в Република България, в която той е заявил
категорично намерение да се установи. Това е и мястото на обичайно му
пребиваване по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. От друга страна,
след прекратяване на трудовата си заетост във Великобритания, жалбоподателят не
е останал да пребивава в тази държава, не се е регистрирал в службите за
заетост на същата и не се е завърнал в нея. Напротив, регистрирал се е в
службите за заетост в България, където се е завърнал и обичайно пребивава. С
оглед на това съдът приема, че е налице посоченото в чл. 65, §2 от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 на ЕС изключение и съответните служби в държавата по обичайно
пребиваване- Република България са компетентни да се произнесат по въпросите
относно правото му да получи обезщетение за безработица. Ето защо съдът приема,
че обжалваният административен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.
Доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от
съда, на основание чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК преписката следва да бъде
изпратена на директора на ТП на НОИ- Бургас, за ново произнасяне по заявлението
на жалбоподателя, съобразно горните указания по тълкуването и прилагането на
закона.
С оглед формирания извод за
основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя разноски по делото.
Съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, предвид неголемия обем на изследваните
доказателства, провеждането само на едно съдебно заседание, в което
пълномощникът е участвал, и преди всичко с оглед правната сложност на заявения
спор, поради което счита, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева и разноски за държавна такса в размер на 10 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № Д1040-02-129/03.11.2020
г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас и потвърденото с него разпореждане
№ 021-00-374-3/18.09.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ- Бургас, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО на М.З.С. с ЕГН **********.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ- Бургас за
ново произнасяне по заявлението с вх. № 02100-374/21.01.2020 г., подадено от М.З.С.
с ЕГН **********, при спазване на горните указания по тълкуване и прилагане на
закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ- Бургас да заплати на М.З.С. с ЕГН **********
сумата от 410.00 (четиристотин и десет) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчване на съобщението.
СЪДИЯ: