РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Русе, 20.07.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд_____наказателна___________колегия
в публичното_____заседание_____на_____тридесети
юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Петър Балков
Членове: Росица
Радославова
Александър Иванов
при секретаря_________Н.Н. ________________и в
присъствието на
прокурор__________________________________като разгледа докладваното от
съдията Александър Иванов ______________ВНЧХД № 293 по описа за 2016 год., взе предвид следното:
Производството е
по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба
от И.М.В. (подадена чрез защитника й адв.П.Ц.), против
присъда № 56/12.04.2016год., постановена по НЧХД № 2235/2016 год. по описа на
Районен съд – Русе, с която подсъдимата И.М.В. била призната за ВИНОВНА в това,
че на 07.11.2015г. в гр.Русе причинила на Н.С.Д. лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и
страдание – кръвонасядания по двете мишници, лява предмишница и ляво бедро, оток и кръвонасядяне
на първи пръст на лява ръка, поради което и на основание чл.78а, вр. с чл.130, ал.2 от НК
била освободена от наказателна отговорност, като й било наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 лв.
С гражданската част на същата присъда било постановено
осъждане на жалбоподателя (подсъдима в първоинстанционното
производство) да заплати на тъжителя по същото – Н.С.Д., обезщетение
за претърпяни неимуществени вреди в размер на 500
лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 832 лева – разноски направени от тъжителя в производството. Иска за
обезщетяване на неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен
размер от 3000 лева, бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимата
била осъдена да заплати и сумата от 50 лева – държавна такса върху присъденият
размер на обезщетение по гражданският иск, в полза на държавата.
Жалбоподателят И.М.В. е
недоволна от присъдата и я обжалва в законния срок. Навежда се оплакване за неправилност на същата,
поради необоснованост – несъответствие на приетото от първата инстанция по фактите
с установеното от доказателствата, като се акцентира на твърдение за доказаност на осъщeствяване на деянието от жалбоподателя в състояание на физиологичен афект. В този смисъл, макар и
изрично незаявено, претендира се преквалифициране на деянието с приложение на
132, ал.1 от НК. Едновременно, прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване от въззивната инстанция на нова –
оправдателна. Отделно се излага недоволство от санкционната част, навеждат се
доводи за несправедливост на наказанието и се претендира намаляване размера на
наложеното административно наказание – глоба, също така се атакува и гражданскоосъдителната част на присъдата, като се иска
намаляване на присъденият размер за обезщетяване на неимуществени вреди,
аргументирано с негативно отношение от тъжителкята
към подсъдимата по делото, до момента на деянието, и въздействието му върху
първата. Претендира се и за отмяна на
присъда в осъдителната част относно направени разноски от тъжителя в първоинстанционното производство.
В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбата се поддържа от жалбоподателя и
защитника.
Повереника на тъжителя в първоинстанционното
производство (гр.ищец) – адв.С.Б.,
счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на присъдата.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените в жалбата доводи и становището на подсъдимия, след служебна
проверка на присъдата по реда чл.314 ал. 1 от НПК констатира, че жалбата е
неоснователна.
Не са налице основания от кръга на посочените в чл.338 от НПК.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният
съд е направил достатъчен с оглед изискванията на чл.305, ал.3, вр. с чл.14, ал.1 от НПК, анализ на събраните в хода на
процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, въз основа на които се установява от фактическа страна, че
подсъдимата и тъжителката били колежки и работели от години в *******, и двете
на длъжност *****. С времето отношенията им се влошили до степен да не си
говорят. От други свои колеги, както и от хора, настанявани за ******* всяка от
тях разбирала за взаимно изразявана неприязън. Така например подсъдимата била
разбрала, че тъжителката изразявала неодобрение към личността й, като твърдяла
пред други, че тя била циганка, живеела в бордей с млад циганин и давала и
други подобни оценки. Имало случай, при който подсъдимата направила забележка
на тъжителката, като реално не познавала начина й на живот, да престане с тези
приказки, като я помолила да спре да злослови по нейн
адрес. Един ден, подсъдимата поискала да й бъде променен графика за дежурство и
това подразнило тъжителката. Последната укорила в тази насока *****, както и
заявила на тъжителката, че с това затруднявала работата на останалите *****и.
Това допълнително повишило омразата на подсъдимата към тъжителката и решила по
някакъв начин да й навреди. На следващият ден – 07.11.2015год. докато двете
били дежурни в болничното заведение, подсъдимата избрала удобен момент, при
който тъжителката била влязла в *****, влязла там и започнала да й нанася удари
с дръжката на една метла. Ударите попадали по различни места по тялото на
тъжителката. В резултат на ударите тъжителката паднала на легло в стаята и
започнала да се предпазва с ръце. Една от колежкте им
чула създаващият се при тези действия шум, влязла в стаята и видяла как
подсъдимата нанася удари по тъжителката. Намесила се и успяла да ги разтърве,
като извдърпала подсъдимата. Тъжителката била
освидетелствана на 09.11.2015год., а след това и въз основа изводите на
съдебномедицинска експертиза, назнечена и приета в
съдебното следствие по образуваното наказателно производство, било установено,
че към момента на освидетелстването имала следните наранявания – кръвонасядания по двете мишници, лява предмишница
и ляво бедро, отток и кръвонасядане на първи пръст на
лява ръка.
Тази фактическа обстановка съответства
на събрания доказателствен
материал и въз основа на него първоинстанционният съд е достигнал
до правилни правни изводи относно авторството и виновността на процесният
жалбоподател, които настоящата
инстанция напълно споделя.
В производството пред първата
инстанция била назначена и приета съдебномедицинска експертиза, съгласно
изводите на която, по тъжителката били установени следните увреждания – кръвонасядания по двете мишници,
лява предмишница и ляво бедро, отток и кръвонасядане на първи пръст на лява ръка. Относно възможния механизъм и давност на причиняването
им, е достигнат извода, че описаните увреждания са резултат от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 07.11.2015год.,
както и извод за медико-биологичната характеристика на тези увреждания – болка
и страдание без разстройство на зравето.
Ангажираните и съобрани в
съдебното следствие пред първата инстанция доказателства, както за
предхождащите и дали мотив на подсъдимата отношения между нея и тъжителката,
така и за фактологията по осъществяване на деянието
така както е приета за установена и от първата инстанция, и като правилна
отчетена от въззивната, разкриват относимите
за тези моменти обстоятелства по несъмнен начин, при липса напротиворечия.
Сочения по въззивната жалба отменителен
довод, свързан с твърдяна необоснованост на присъдата, не почива на относимата доказателствена
информация по делото (показанията на
разпитани колеги на страните по делото), както и
обясненията на самата подсъдима, категорично разкриват както мотива, така и конкретиката на действията на последната в причиняване на на телесното увреждане, предмет на делото. Освен това, и
само обясненията на подсъдимата са достатъчно ясен доказателствен
източник за липсата на основание да се приема, че сторила това, след като се
намирала в състояние на силно раздразнение, още по-малко то да е било
предизвикано от пострадалата по посочените от законодателя начини, за да са
налице условията за приложимост на института на чл.132 от НК, в каквато насока
се отправя претенция към въззивната инстанция за
преквалифициране на деянието.
Не е налице и изменително
основание, свързано с размера на наложеното наказание, което е на минимума на
възможния такъв съгласно правилно приложените правила, свързани с освобождаване
от наказателна отговорност, при наличие предпоставките за това, поради което и
в тази й част жалбата се явява неоснователна, и не е налице основание за реализиране
на присъдата и в този искан смисъл.
Същото се отнася и до размера на присъденото обезщетение,
явяващ се според въззивната инстанция, справедлива
репарация за причинените от подсъдимиата и претърпени от тъжителката негативни
последици - увреждания, водещи до болка в опредена степен, за възстановяването
на които били нужни 1-2 седмици, като съответно на данните за провокативно
/отключващо мотив за агресията срещу нея/ предходно поведение на
тъжителката, претендираното
било редуцирано до размер, явяващ се съответен за извършеното, а именно 500
лева.
Прегледа на относимите
доказателства относно присъденото възнаграждение (плащане по договор за защита – 500 лева, за държавна
такса за образуване на производство – 12 лева, за съдебно удостоверение – 5
лева, за две Съдебномедицински експертизи – общо 320 лева), определят за правилен размера и
съответно законосъобразно произнасянето в този смисъл, при наличе
предпоставките по чл.189, ал.3 от НПК. Предвед това,
неоснователно се явява искането за корекция на присъдата и в тази й, осъдителна
част.
Предвид горното въззивният съд счита, че
присъдата е законосъобразна и правилна, не са налице основания за нейната
отмяна или изменение и същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на осн.чл.338,
във вр. с чл.334, т.6 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 56/12.04.2016год., постановена по НЧХД №
2235/2016 год. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: