№ 36
гр. Сливница, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20231890100916 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
с която срещу Д. Д. А. са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86
от ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца:
1. сумата от 10 187 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 29.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК – 01.06.2023г. до
окончателното изплащане на задължението;
2. сумата от 6236,88 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 05.11.2021 г. – 27.04.2023 г.,
3. сумата от 1287,16 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 05.11.2021 г. – 18.05.2023 г.;
Ищецът – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, твърди, че на 29.04.2020 г. е сключил с
ответника договор за потребителски кредит № **********, по силата на който
на му е предал сумата от 11585,95 лева, а ответникът се е задължил да я върне
за срок от 53 месеца, заедно с договорна годишна лихва от 45,53%. Посочва,
че поради неизпълнение на три последователни вноски кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Твърди, че дължимата договорна лихва е в размер на
6236,88 лева. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна
лихва в размер на 1287,16 лева.
Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, образувано е ч.гр. д. № 394/2023 г. по описа на Районен съд –
Сливница и съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение,
1
която е връчена на длъжника и същия е подал възражение срещу заповедта.
По тези съображения ищецът моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи процесните суми, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът се е възползвал от възможността да подаде отговор на
исковата молба. Не оспорва сключването на договора за кредит. Твърди, че
договорът е недействителен като противоречащ на ЗПК и той дължи само
чистата стойност на кредита.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното:
1. По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД:
От приложеното ч.гр.д. 394/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница,
се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 4107 от ГПК, като в негова полза срещу ответника е била
издадена заповед № 228 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ог ГПК от 06.06.2023 г. Ответникът е подал възражение
по реда на чл. 414 от ГПК, в което е оспорил дължимостта на сумите, за които
е издадена заповедта за изпълнение. След дадени указания по реда на чл. 415
от ГПК, заявителят е предявил искове за установяване дължимостта на
вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение. Въз основа на
изложеното съдът намира, че исковете са допустими.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1
от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума като дължи лихва ако
това е уговорено писмено /вж чл. 240, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на:
1/ облигационно отношение между ищеца и ответника по договор за
потребителски кредит, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за плащане на процесната сума, а именно – предаване от ищеца
на ответника на паричната сума, предмет на договора за заем; 2/ настъпване на
изискуемостта на вземането за заплащане на главница – изтичане на срока за
заплащане задължението; 3/ какъв е размерът на вземането;
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит №
********** от 29.04.2020 г., сключен между ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
/кредитодател/ и ответника Д. Д. А. /кредитополучател/, се установява, че
ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит /заем/ в
2
размер на 11585,95 лева, а кредитополучателят, да върне предоставената в
заем сума в срок до 05.12.2024 г., ведно с договорена между страните
възнаградителна лихва на 53 месечни вноски по 510,53 лева /53-тата вноска е
510,56 лева/.
Съгласно чл. 9.1 от договора, кредитът е сключен при годишен лихвен
процент в размер на 45,53 %, а общата дължима сума по кредита е в размер на
27058,12 лева. Годишният процент на разходите е определен на 49,23 %.
Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено
както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното
предаване на заемателя на сумата, предмет на договора.
Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на
заемателя на сумата от 11585,95 лева, предмет на договора за кредит, който
факт се установява от представените по делото преводни нареждания и от
заключението на вещото лице по ССчЕ. Доколкото това обстоятелство се
установи по делото, то налице е първата предпоставка за уважаване на
предявения иск.
На следващо място следва да се установи дали е налице и втората
предпоставка, а именно да е настъпила изискуемостта на вземането. Както
стана ясно в договора е било уговорено заетата сума да бъде върната до
05.12.2024 на 53 вноски по 510,53 лева. По делото е представено уведомление
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, получено от ответника на
27.04.2023 г. поради неплащане от него на три вноски. Налице е следващата
предпоставка за уважаване на иска.
От заключението на вещото лице се установява, че към 01.06.2023 г.
ответникът е заплатил 7788,45 лева по договора за кредит. Дължими са
останали 10187,16 лева – главница и 6236,88 лева – договорна лихва за
периода 05.11.2021 г. до 27.04.2023 г.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът
може да иска обезщетение съобразно общите правила.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличето на
главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съгласно чл. 9.4 от договора при просрочие потребителят дължи лихва в
размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието. Доколкото се установи дължимостта на главното задължение и
изпадането на длъжника в забава, то основателен се явява искът за мораторна
лихва за периода 05.11.2021 г. – 18.05.2023 г., която съгласно заключението на
вещото лице по ССЧЕ е в размер на 1287,16 лева.
По възражението на ответника за нищожност на възнаградителната
лихва:
В чл. 9 от договора е уговорен годишен лихвен процент в размер на
45,53 %, който не зависи от друг референтен процент или друг индекс. ГПР по
3
кредита е в размер на 49,23 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, което в случая
е 50%.
Съгласно заключението на вещото лице при включване в ГПР на
предвидената в договора възнаградителна лихва ГПР е в размер на 56,3419%.
В този случай размерът на общата дължима сума по кредита при ГПР от
49,23% би била 25118,20 лева, при ГПР 56,3419% - 27058,15 лева.
Следователно действителният размер на ГПР по кредита е именно 56,3419 %.
Очевидно е налице съществено разминаване между посочения в договора ГПР
(49,23%) и действителния ГПР (56,3419%). По този начин е нарушен чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Освен това ГПР надвишава максимално допустимия размер
от 50%, което пък е в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените
съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
целият договор за кредит следва да бъде приет за недействителен – арг. чл. 22
ЗПК, в това число и посочената клауза за възнаградителна лихва. В този
случай според чл. 23, ал. 1 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредит.
Следователно ответникът дължи връщане единствено на главницата по
кредита след приспадане на вече заплатените от него суми. Както стана ясно
от заключението на вещото лице ответникът е платил 7788,45 лева.
Неизплатен е остатакът от 3797,50 лева – главница по договора за кредит, за
която сума следва да се уважи предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Следва да
бъдат отхвърлени и исковете за възнаградителна и мораторна лихва с правно
основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се
включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните)
отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК
на ВКС).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
4
заплати в полза на ищеца разноски в исковото производство и заповедното
производство съобразно уважената част от иска. Ищецът е заплатил е 354,22
лева за държавна такса и 450 лева за депозит за вещо лице. Съдът определя
възнаграждение в размер на 150 лева за юрисконсулт. Ищецът е заплатил и
354,22 лева държавна такса в заповедното производство и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение. Ето защо с оглед изхода от делото на ищеца
се дължат разноски в размер на 204,59 лева в исковото производство и в
размер на 108,11 лева в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника разноски в исковото производство и заповедното
производство съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът е заплатил 150
лева за депозит за вещо лице. Ответникът е бил представляван от адвокат,
който е предоставил безплатна правна помощ според чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ищецът е възразил срещу разноските. Отчитайки постановките на решение от
25.01.2024 г. на СЕС по дело № C‑438/22 и определение № 50015 от 16.02.2024
г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС съдът намира, че посочените в наредба №
1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената
на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Все пак съдът взе предвид като
ориентир посочения в чл. 7, ал. 2 от Наредбата размер и отчитайки
фактическата и правна сложност на делото намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 1000 лева за исковото производство и
500 лева за заповедното производство. Тази сума се явява напълно адекватна
на извършената защита и съдействие по делото. Ето защо ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 117,83 лева за разноски по делото и 1178,38
лева на адв. Д. за осъществената правна помощ.
Мотивиран от горното, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Ти Би Ай Банк”
ЕАД , ЕИК ............., със седалище и адрес: гр. София, ул. „Д............. против Д.
Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. ............., установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 3797,50 лева
представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********
от 29.04.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.417 ГПК – 01.06.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е била издадена заповед № 228 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ог ГПК от 06.06.2023 г.
по ч.гр.д. № 394/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, като
5
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10
187 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ти Би Ай Банк” ЕАД , ЕИК ............., със
седалище и адрес: гр. София, ул. „Д............. против Д. Д. А., ЕГН **********,
с адрес гр. ............., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 6236,88 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 05.11.2021 г. – 27.04.2023 г. и сумата от 1287,16 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 05.11.2021 г. – 18.05.2023 г. по договор за
потребителски кредит № ********** от 29.04.2020 г.
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. ............., да заплати на
„Ти Би Ай Банк” ЕАД , ЕИК ............., със седалище и адрес: гр. София, ул.
„Д............. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 204,59 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 108,11 лева – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД , ЕИК ............., със седалище и адрес:
гр. София, ул. „Д............. да заплати на Д. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр.
............., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 117,83 лева за разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД , ЕИК ............., със седалище и адрес:
гр. София, ул. „Д............. да заплати на адв. А. Д., със съдебен адрес гр.
............., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1178,38 лева за
осъществената безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6