№ 7
гр. Ямбол, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Калина Г. Пейчева
Я. В. Ангелова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Я. В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500191 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Н., подадена чрез процесуален
представител- пълномощник адв. Ст. К. от АК- Ямбол, против Решение № 39 от 26.01.2024
г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 881/2023 г. по описа на този съд, с което
е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Д. Н. иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК за признаване за установено по отношение на Т. Г. К., че ищцата М. Н. е собственик
на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Войника, община Стралджа,
област Ямбол, а именно: 1. Нива от 4.516 декара, четвърта категория, находяща в местността
„Г. Могила“ имот №028031 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 028030
нива на М.Й.В., имот № 43 полски път, имот № 028032 нива на Н.В.М., имот № 028011 нива
на наследниците Н.Я.Д. и имот № 028010 нива на наследниците на Т.С.Т.; 2. Нива от 8.050
декара, седма категория, находяща се в местността „Юртска Река“ имот номер 033041 по
плана за земеразделяне при граници и съседи: имот №033040 нива на Д.Й.Д., имот № 48
полски път, имот №033042 нива на Н.В.М., имот № 033020 нива на наследници на Д. и
И.С.И.; 3. Нива от 7.000 декара, четвърта категория, находяща се в местността „Еник Сърт“
имот № 041054 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 041055 нива на
Н.В.М., имот № 041018 нива на наследниците на Д.Н.Г., имот №041053 нива на Д.Й.Д., имот
№120 полски път.
Оплакването в жалбата е за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение на ЯРС, като се счита, че при постановяването му съдът не е обсъдил направените
от въззивницата възражения относно нарушения при вписването на нотариален акт от 2000
г., с който е придобила процесните имоти и относно придобиването им по давност за
времето от 2000 г. до 2012 г. Направено е оплакване, че са разгледани и обсъдени единствено
твърденията на ответницата, но не и тези на ищцата, което е довело до необоснованост на
постановеното решение. Въззивницата счита, че неправилно, необосновано и в
1
противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че ответницата е владяла целите
процесни имоти от 31.08.2012 г., тъй като по делото е установено, че част от имотите е
придобила през 2012 г., а останалата част са придобити през 2013 г., заявила e право на
ползване на имотите като собственик за пръв път за стопанската 2013/2014 г. Изтъква, че
дори и да се приеме, че праводателката на ищцата Й.М. не е била собственик на целите
имоти, на осн. чл.9 от ЗН тя е била собственик на 2/3 ид.ч. от тях и е имала право да се
разпорежда с притежаваните от нея идеални части от имотите, поради което и сделката, с
която се е разпоредила с имотите през 2000 г. в полза на въззивницата е действителна до
размер на 2/3 ид.ч. от имотите. По отношение на останалата 1/3 ид.ч. от имотите
въззивницата твърди, че ги е придобила по давност при упражняването на несмущавано и
неоспорено владение (своене) от 2000 г. до 2012 г., което възражение се твърди, че е
направено пред първоинстанционния съд, но не е обсъдено. Сочи се, че лицата Л.Ж.Л. и Й.
И. Н. са наследници на Й.М., която се е разпоредила с притежаваните от нея имоти приживе,
при което имотите не са били част от наследствената маса и не е възможно посочените две
лица да се разпоредят с имотите през 2012 и 2013 г., тъй като те не са били тяхна
собственост. Поддържа се, че разпореждането с чужд имот е непротивопоставимо на
действителния собственик и няма вещно правен ефект по правилото, че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам притежава, а приобретателят на имот от
несобственик не придобива право на собственост. Претендирайки да е собственик на 2/3
ид.ч. от процесните имоти, въззивницата изтъква, че в нарушение на чл.33 от ЗС до нея не е
било отправено предложение от другите съсобстевиници да закупи останалата 1/3 ид.ч. от
имотите при същите условия, поради което сделките, извършени от наследниците на З.В.М.
са й непротивопоставими. Отделно от това въззивницата твърди, че е придобила тази
идеална част от имотите на основание изтекла в нейна полза 10- годишна придобивна
давност. Счита се, че е налице прекъсване на давността, на която ответницата се позовава, с
подаването от страна на въззивницата на искова молба през м. януари 2023 г. срещу Т. К.,
която е била образувана в гр.д. № 208/2023 г. по описа на ЯРС, за което с въззивната жалба
представя съдебно удостоверение. Изтъква се, че подаването на исковата молба, въз основа
на която е образувано настоящото производство в началото на м. април 2023 г. също е факт,
прекъсващ давността, който не е отчетен от първоинстанционния съд. По тези съображения
въззивницата М. Н. настоява за отмЯ. на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване
на ново решение, с което предявения иск да бъде уважен.
Въззиваемата Т. Г. К., чрез пълномощника си Я. Д. от САК, е подала писмен
отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна и е изразила становище за
валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Счита се, че с въззивната
жалба се прави опит да се преодолее несвоевременното предявяване на
възражения/оспорвания на заявеното с отговора на исковата молба и поддържано в хода на
производството пред първоинстанционния съд твърдение на ответницата за придобито на
оригинерно и на деривативно правно основание право на собственост върху процесиите
недвижими имоти, поради което се сочи, че е настъпила преклузия по отношение на всички
правни и фактически твърдения (възражения) за изтекла в полза на ищцата придобивна
давност по отношение на процесиите имоти, съответно за придобиване правото на
собственост върху процесиите недвижим имоти от страна на въззивницата на основание
различно от предявеното с исковата молба и становищата на ищцата и процесуалния й
представител в хода на съдебното дирене, проведено пред първоинстанционния съд. В
отговора са наведени доводи, че първоинстанционният съд е извършил пълен и всеобхватен
анализ на всички доказателства по делото, в резултат на което е изяснил правилно
фактическата обстановка по спорния казус и е достигнал до логични и обосновани правни
изводи за неоснователност на предявения срещу ответницата иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК, като се излагат подробни аргументи в тази насока. С въззивната жалба
възражението на въззивницата за придобито от нея право на собственост върху процесните
2
имоти на основание изтекла в нейна полза придобивна давност освен като недопустимо, е
оспорено и като неоснователно. Като неоснователно е оспорено и твърдението на
въззивницата за прекъсване на придобивната давност на въззиваемата през м. януари 2023 г.
с предявяване срещу нея на иск за собственост от страна на ищцата, предмет на гр.д.
№208/2023 г., прекратено с определение на съда от 08.03.2023 г., влязло в сила на 22.03.2023
г., поради което се счита, че в случая не е осъществено и основанието за прекъсване и/или
спиране на давността по чл. 116 6. „б" ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС, поради отпадането с
обратна сила по аргумент на чл. 116 „б" от ЗЗД на последиците от предявяването на иска за
собственост с прекратяването на образуваното по него съдебно производство поради
нередовното му предявяване или недопустимостта му. По изложените в отговора на
въззивната жалба доводи, въззиваемата страна настоява въззивната жалба като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на ЯРС да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от Й. И. Н.- трето лице помагач на
ответника, с искане жалбата да бъде уважена като основателна.
Третите лица- помагачи на ответницата- М. Н. Т., М. В. М., Д.В.В. и Ж. Р. Н., не
изразяват становище по въззивната жалба.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа изцяло от пълномощника на въззивницата -
адв. К., който поддържайки оплакванията в жалбата настоява за отмЯ. на оспореното
решение на ЯРС и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бмъде
уважен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, като по отношение на
заявените за присъждане от насрещната страна разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение се прави се възражение за прекомерност.
Въззиваемата Т. К. не се явява и не се представлява в о.с.з. В подадена по делото
молба оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Настоява за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
В О.с.з. третото- лице помагач Й. Н. изразява становище за основателност на
въззивната жалба.
Останалите трети- лица помагачи, не се явяват в о.с.з. В писмени молби по
делото третите лица- помагачи М. Т., Ж. Н., Й. Х. и М. М., заявяват, че предоставят на съда
да разреши спора между страните.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на М. Д. Н.,
с която против Т. Г. К. е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Войника, община Стралджа, област
Ямбол: 1. Нива от 4,516 декара четвърта категория, находяща в местността „Г. Могила“ имот
№028031 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 028030 нива на М.Й.В.,
имот № 43 полски път, имот № 028032 нива на Н.В.М., имот № 028011 нива на
наследниците Н.Я.Д. и имот № 028010 нива на наследниците на Т.С.Т. 2. Нива от 8.050
декара, седма категория находяща се в местността "Юртска Река“ имот номер 033041 по
плана за земеразделяне при граници и съседи: имот №033040 нива на Д.Й.Д., имот № 48
полски път, имот №033042 нива на Н.В.М., имот № 033020 нива на наследници на Д. и
И.С.И. 3. Нива от 7,000 декара, четвърта категория находяща се в местността „Еник Сърт“
имот № 041054 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 041055 нива на
Н.В.М., имот № 041018 нива на наследниците на Д.Н.Г., имот №041053 нива на Д.Й.Д., имот
3
№120 полски път.
Исковата си претенция ищцата обосновала с това, че е придобила от своята баба
Й.Ж.М. на основание договор за покупко– продажба, обективиран в н.а. №51, том Х, рег.№
9738, дело № 1237/2000г. на нотариус Д.Л., вписан в СлВ- Ямбол на 09.11.2000 г. пет
недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с.
Войника, бл. Ямбол, сред които и процесните. През 2022 г., след извършена проверка в
имотния регистър, установила, че ответницата Т. Г. К. е придобила собствеността върху част
от процесните имоти, както следва: през 2012 г. Л.Ж.Л. първо й дарил 1/30 ид. част от
имотите, а след това й продал 9/30 ид. части от тях; през 2013 г. Й. И. Н. й продала 1/3 ид.
части от имотите. Прехвърлите Л.Ж.Л. и Й. И. Н. са се легитимирали като собственици на
процесните ниви като придобити по наследство от Й.Ж.М.. Ищцата счита, че трите
нотариални акта, с които ответницата е придобила собствеността върху имотите са й
непротивопоставими, тъй като към момента на придобиването, а именно 2012 г. и 2013 г.
лицата Л.Ж.Л. и Й. И. Н. не са били собственици на имотите, поради което не са могли да се
разпореждат с тях, тъй като тяхната наследодателка Й.Ж.М. се е разпоредила с имотите си
приживе и същите не са се намирали в наследствената маса. Ищцата поддържа в исковата си
молба, че извършените сделки в полза на ответницата не са породили
вещнопрехвърлителния си ефект, тъй като никой не може да се разпорежда с повече права,
отколкото притежава.
Ответницата Т. Г. К. е оспорила предявения иск, с твърдения, че е собственик на
процесните три имота на деревативни и оригинерни придобивни основания, както следва:
на основание договор за дарение на 1/30 ид.ч. oт правото на собственост върху недвижими
имоти, сключен с Л.Ж.Л., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46,
том 3, per. №3181, н.д. №414/30.08.2012 г. на нотариус Т.П., с район па действие PC- Ямбол,
вписан в Службата по вписванията с акт №124, т. 19, дело №3780/ 2012 г., вх. per.
№6797/31.08.2012 г.; договор за покупко- продажба на 9/30 идеални части oт правото на
собственост върху процесните недвижими имот, сключен с Л.Ж.Л., обективиран в
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 47, том 3, peг. №3182, н.д.
№.415/30.08.2012 г. на нотариус Т.П., с район на действие PC- Ямбол, вписан в Службата но
вписванията с акт №137, т. 19, дело № 3792/2012 с вх. peг. № 6821/31.08.2012 г.; договор за
покупко- продажба на 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесните
недвижими имоти, сключен с Й. И. Н.. обективиран в нотариален акт за покупко- продажба
на недвижими имот № 153, том 1, peг. № 1373, дело № 141/04.04.2013 г,. вписан в Службата
по вписванията при ЯРС с акт № 96, том 7, дело №1282, вх. рег. №3246/04.04.2013 г.;
договор за покупко- продажба на 11/45 идеални части от правото на собственост върху
процесните недвижими имоти, сключен с М. Н. Т., М.М.Т., М. В. М., Й.С.В., М.Й.В., Д. В.
В., Й. Р. Х., Ж. Р. Н. и В.С.В., обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот №132, том 3, peг. № 5112, дело №503 от 01.11.2013 г. на нотариус Т.П., с
район па действие PC- Ямбол, вписан в Службата по вписванията при ЯРС с акт № 172, том
25, дело № 4977/13, вх. peг. № 9836/04.11.2013 г.; договор за покупко- продажба на 1/30
идеални части от правото на собственост върху недвижимите имоти, сключен с М.И.Г. и
С.И.И., обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 170, том
3, peг. № 5478, дело № 538/26.11.2013 г. на нотариус Т.П., вписан в Службата но вписванията
с акт № 169, том 27, дело № 5389, дв. peг. № 10526/26.11.2013 г. и договор за продажба на
наследството на Д.Р.Г., по чл. 212 ЗЗД, сключен па 14.11.2013 г. с Е.Н.В., вписан в Службата
по вписванията при ЯРС с акт с вх. рег. № 10197 от 14.11.2013 г.
Ответницата сочи, че праводателите й по тези разпоредителни сделки са
придобили правото на собственост върху съответните идеални части от имотите по силата
на наследствено правоприемство от общия им наследодател З.В.М., починал на **** г.
Последният от своя страна ги е придобил в изключителен свой дял по силата на договор за
делба, вписан в Службата по вписванията при ЯРС е акт №171, том 7, дв. вх.рег.№
4
4035/24.10.1997 г. и същите са били негова лична собственост, а не съпружеска имуществена
общност. Ответницата е подържала, че упражнява фактическа власт върху процесните
имоти, считано от 31.08.2012 г., като ги е посещавала, обработвала, включвала в
споразумения за създаване на масиви за ползване на земеделски земи по чл. 37в ЗСПЗЗ и е
извършвала други действия свързани с обичайното им управление. Ответницата
упражнявала явно и необезпокоявано владение на процесните имоти от 31.08.2012 г. до
настоящия момент и в нейна полза е изтекла както кратката петгодишна, така и общата
десетгодишна придобивна давност. Ответницата твърди, че ищцата не е придобила право на
собственост на соченото от нея правно основание- договор за покупко- продажба на
недвижими имоти oт 09.11.2000 г., тъй като към тази дата праводателката й Й.Ж.М. не е
притежавала право на собственост върху имотите, поради което и разпоредителната сделка в
полза на ищцата не е произвела вещно- прехвърлителния си ефект. В заключение
ответницата е поддържала, че е изключителен собственик на процесните имоти на
основание сключените от нея придобивни сделки, а така също и оригинерно правно
основание, тъй като е владяла и владее имотите в тяхната цялост явно, непрекъснато и
несмущавано от 31.08.2012 г. и в нейна полза са изтекли както петгодишната придобивна
давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС /в качеството й на добросъвестен владелец по смисъла на чл.
70, ал. 1 от Закона за собствеността/, така и десетгодишната придобивна давност по чл. 79,
ал. 1 от ЗС.
По делото като трети лица- помагачи на ответницата са конституирани Й. И. Н.,
М. Н. Т., М. В. М., Д.В.В., Й. Р. Х., Ж. Р. Н.- праводатели на ищцата.
След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено
следната фактическа обстановка:
На основание договор за доброволна делба на земеделски земи от 1997 г.,
оставени в наследство от В.С.В., б.ж. на с. Войника, обл. Ямбол, в дял и изключителна
собственост на З.В.М. са поставени процесните три недвижими имота, представляващи
земеделски земи.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 104 от
25.09.2023 г. на кметство с. Войника, общ. Стралджа, се установява, че З.В.М. е починал на
**** г. За свои наследници по закон е оставил съпруга- Й.Ж.М., брат- Н.В.М., сестра В.В.Д.,
както и низходящите на починалите преди него трима братя- М. В. М., поч. през 1940 г.,
Й.В.М., поч. на **** г. и С.В.М., поч. на **** г.
Починалият през 1940 г. В. М. В. е наследен от двете си деца- син В. М. В.,
починал на ******** г. и дъщеря М.М.Т., починала на ********* г. Наследници по закон на
В. М. В. са двете му деца- М. В. М. и Д. В. В.. Наследници по закон на М.М.Т. са децата й-
К.Т.К. и М.Т.М.
Починалият на **** г. Й.В.М. е наследен от децата си- син М.Й.В., починал на
****** г. и дъщеря Д.Й.Д., починала на ****** г. Наследници по закон на М.Й.В. са децата
му М.М.С. и Й.М.Д..
Починалият на **** г. С.В.М. е наследен от три деца- син Й.С.В., починал на
****** г., син В.С.В., починал на ******** г. и дъщеря П.С.Б., починала на ****** г. След
смъртта си Й.С.В. е наследена от дъщеря си М.Й.Й.. В.С.В. е наследен от двете си деца
Д.В.П. и С.В.С.. Наследници по закон на П.С.Б. са син С.И.Г. и дъщеря Й.И.Н..
На 09.11.2000 г. между Й.Ж.М. и ищцата М. Д. Н. е сключен договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а. № 51, том IX, рег. № 9738, дело № 1237/2000 г. на нотаиус Д.Л.
с рег. № 322 в НотК, вписан в СлВ с вх. рег. № 5486 от 09.11.2000 г., по силата на който Й.
М.а е продала на М. Д. пет земеделски имота, находящи се в землището на с. Войника, общ.
Стралджа, три от които процесните имоти.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 105 от
5
25.09.2023 г. на кметство с. Войника, се установява, че Й.Ж.М. е починала на **** г. Същата
не е оставила низходящи и е наследена от брат си Л.Ж.Л. и по право на заместване от Й. И.
Н.- дъщеря на починалата на ***** г. сестра на Й.М.- М.Ж.М.. Л.Ж.Л. е починал на *******
г. и е наследен от син Ж.Л.Ж. и дъщеря М.Л.Х...
На 30.08.2012 г. между Л.Ж.Л. и ответницата Т. Г. К. е сключен договор за
дарение, обекивиран в н.а. № 46, том 3, рег. № 3181, дело № 414/2012 г. на нотариус Т.П. с
рег. № 587 в НотК, вписан в СлВ с вх. рег. № 6797 от 31.08.2012 г., по силата на който Л.Л. е
дарил на Т. К. 1/30 ид.ч. от процесните три земеделски имота.
На същата дата- 30.08.2012 г., с н.а. за покупко- продажба на недвижим имот №
47, том 3, рег. № 3182, дело № 415/2012 г. на нотариус Т.П. с рег. № 587 в НотК, вписан в
СлВ с вх. рег. № 6821 от 31.08.2012 г., Л.Л. е продал на ответницата Т. К. 9/30 ид. от
процесните три земеделски имота.
На 04.04.2013 г. между Й. И. Н. и ответницата Т. К. е сключен договор за
покупко- продажба, оформен с н.а. № 153, том 1, рег. № 1373, дело № 141/2013 г. на нотариус
Т.П. с рег. № 587 в НотК, вписан в СлВ с вх. рег. № 3246 от 04.04.2013 г., по силата на който
Й. Н. е продала на Т. К. 1/3 ид.ч. от процесните три земеделски имота.
На 01.11.2013 г. с н.а. № 132, том.3, рег. № 5112, дело № 503/2013 г. на нотариус
Т.П. с рег. № 587 в НотК, вписан в СлВ с вх. рег. № 9836 от 04.11.2013 г., М. Н. Т., М.М.Т., М.
В. М., Й.С.В., М.Й.В., Д. В. В., Й.Р.Х., Ж. Р. Н. и В.С.В. са продали на ответницата Т. К.
своите общо и в пълен размер 11/45 ид.ч. от процесните три земеделски имота.
На 26.11.2013 г. с н.а. № 170, том.3, рег. № 5478, дело № 538/2013 г. на нотариус
Т.П. с рег. № 587 в НотК, вписан в СлВ с вх. рег. № 10526 от 26.11.2013 г., М.И.Г. и С.И.И. са
продали на ответницата Т. К. своите общо и в пълен размер 1/30 ид.ч. от процесните три
земеделски имота.
На 14.11.203 г. между Е.Н.В. и ответницата Т. К. е сключен договор за продажба
на наследство по чл.212 от ЗЗД, с нотариална заверка на подписите на страните по договора,
вписан в СлВ с вх. рег. № 10197 от 14.11.2013 г., съгласно който Е.В. е продал на Т. К. изцяло
наследствените си права и задължения, останали в наследство от наследодателя Д.Р.Г., б.ж.
на с. Войника, поч. на ****** г.
Към настоящия момент, съгласно представените скици на СГКК- Ямбол,
процесните имоти, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД- 18- 1606 от 14.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляват
поземлени имоти с идентификатори 11908.41.54; 11908.33.41 и 11908.28.31в землището на с.
войника, общ. Стралджа, обл. Ямбол.
По делото не са налице доказателства относно продължителността на брака
между З.В.М. и Й.Ж.М.. От приложените по делото удостоверения за наследници не се
установява двамата да оставили низходящи.
От представената по делото справка от ОСЗ „Тунджа– Ямбол“ се установява, че
за стопанските 2013-2014 г., 2014-2015 г, 2015-2016 г., 2016-2017 г., 2017-2018 г., 2018-2019
г., 2019-2020 г., 2020-2021 г., 2021-2022 г., 2022-2023 г., имоти с №№ в КК 11908.33.41,
11908.28.31, 11908.41.54 в землището на с. Войника, общ. Стралджа, обл. Ямбол са заявени
за ползване от Т. Г. К. в качеството й на собственик на имотите.
С определение на ЯРС в проведеното на 26.10.2023 г. о.с.з., след направеното от
ищцата и нейният процесуален представител съдебно признание на факта, че от 2012 г.
процесните имоти се ползват от ответницата, ЯРС е обявил, че приема за безспорен факта, че
ответницата Т. К. е владяла и ползвала процесните имоти непрекъснато и несмущавано от
31.08.202 г.
При тази фактическа обстановка, която не е променена пред въззивната
инстанция, с обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявеният от ищцата
6
против ответницата иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК като неоснователен.
За да постанови този резултат, първоинстнационният съд е приел, че след смъртта
на З.В.М. през 1998 г. призованите към наследяване лица са неговата съпруга Й.Ж.М.,
братята и сестрите на З.М., респ. техните низходящи. При липсата на данни по делото
относно продължителността на брака между З.М. и Й.М. и позовавайки се идеалните части
от правото на собственост, което наследниците на З.М. /низходящите на неговите братя и
сестри/ са прехвърлили на ответницата Т. К., ЯРС е приел, че бракът е с продължителност
над 10 години и Й.М. е получила в наследство от съпруга З.М. 2/3 ид.ч. от наследството, в
което са включени и процесните три земеделски имота. Въз основа на тези фактически
констатации, районният съд е приел, че праводателката на ищцата М. Д. не е била
изключителен собственик на процесните земеделски имоти, поради което и не е имала право
да се разпореди изцяло с тях. Позовавайки се на съдебната практика, районният съд е
посочил, че разпореждането с чужд имот е непротивопоставимо на действителния
собственик, а извършеното разпореждане с чужд недвижим имот няма вещно правен ефект
по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава.
Приобретателят на имот от несобственик не придобива право на собственост, макар и
договорът за покупко-продажба да е действителен, тъй като не поражда вещен ефект по
отношение на приобретателя. ЯРС е приел, че предвиденото в материалния закон вещно-
транслативно действие на отчуждителните договори, настъпва само ако лицето изявило воля
като прехвърлител е притежавало правата, с които се разпорежда, като в противен случай
приобретателят не придобива тези права. Титулярът на вещно право или идеална част от
него, който не е участвал при договарянето за отчуждаването му, не губи собствеността си и
сделката не може да му бъде противопоставена. При изложените съображения съдът е
приел, че ищцата не е собственик на процесните земеделски земи.
Съдът е приел също така, че праводателите на ответницата по разпоредителните
сделки са придобили правата си на собственост в съответните идеални части върху
процесните земеделски имоти по силата на наследственото правоприемство от общия им
наследодател З.В.М., като една част от тях са придобити в припадащите им се идеални от
наследниците на Й.Ж.М., а друга част от останалите наследници на З.В.М.. Тъй като към
момента на придобиване на имотите от ответницата Т. К. е имало вече вписан друг
нотариален акт за продажба на същите зем. земи, съдът е приел, че и по отношение на тези
сделки важи принципа, че никой не може да се разпореди с това което не притежава в
собственост. След като е достигнал до тези правни изводи, първоинстанционният съд е
разгледал направеното от ответницата К. възражение за придобиване на правото на
собственост върху процесните три имота на основание давностно влаение, като го е приел за
основателно. Изложил е, че ответницата е владяла и ползвала процесните земеделски земи
непрекъснато и несмущавано от 31.08.2012 г., от когато датират актовете за дарение и
покупко-продажба на идеални части от нивите, като ги е заявявала за ползване като
собственик пред ОД „Земеделие“ гр. Ямбол през всички следващи стопански години. Приел
е, че с тези си действия ответницата е афиширала недвусмислено намерението си да свои
имотите по несъмнен начин и в нейна полза е изтекла както пет годишната така и 10
годишната придобивна давност. По отношение на давностния срок, ЯРС е отбелязал, че у
ответницата е било налице знание, че придобива имотите от несобственици, с оглед
вписването на нотариалния акт, с който ищцата се легитимира на собственик, но
същевременно е приел, че такова знание у ответницата не е било доказано по делото.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
7
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. В съответствие с
правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
След самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и като взе
предвид приложимите разпоредби на закона, ЯОС намира въззивната жалба за
неоснователна, като споделя крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност
на предявения от ищцата М. Н. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Правилно районният съд е приел, че в разглеждания случай по отношение на
наследството на З.В.М., открито със смъртта му на **** г., са приложими правилата на
наследяването, предвидени в разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗН. От доказателствата по делото
се установява, че З.М. е бил наследен от съпругата си Й.М., от преживелите го брат и
сестра- Н.В.М. и В.В.Д., както и от низходящите на починалите преди него братя М. В. М.,
Й.В.М. и С.В.М.. Предвид липсата на въведени от страните възражения пред въззивната
инстанция относно приетата от първоинстанционния съд продължителност на брака между
З.М. и Й.М.- повече от 10 години, ЯОС намира, че този факт не е спорен и следва да бъде
съобразен при определяне на наследствените права на наследниците на З.М.. Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя
и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е
открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай
получава 2/3 от наследството. От това следва извод, че преживялата съпруга на З.М.- Й.М., е
наследила 2/3 ид.ч. от наследството, оставено от съпруга й, в което са включени и
процесните три имота. Останалата 1/3 идеална част е от имотите е придобита по наследство
от братята и сестрите на З.М., а по право на заместване от техните низходящи, както следва:
низходящите на починалия през 1940 г. М. В. М. са придобили 1/15 ид.ч. от наследството,
Н.В.Н. е придобил 1/15 ид.ч. от наследството, низходящите на починалия на **** г. Й.В.М.
са придобили 1/15 ид.ч. от наследството, В.В.Д. е придобила 1/15 ид. ч. от наследството и
низходящите на починалия на **** г. С.В.М. са придобили 1/15 ид.ч. от наследството на
З.М..
Към датата, на която Й.Ж.М. се е разпоредила в полза на ищцата М. Д. Н. с
процесните недвижими имоти- 09.11.2000 г., същата се е легитимирала като собственик по
наследство от съпруга си З.М. на 2/3 ид.ч. от процесните имоти. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че до размера на тези идеални части договорът за
покупко– продажба, сключен между Й.М. и М. Д. е произвел действие, а по отношение на
останалите 1/3 ид.ч. от имотите, които не са били собственост на праводателката на ищцата
към момента на сключване на договора за покупко- продажба, не е настъпил вещно
прехвърлителния ефект. Съдебната практика е единна и непротиворечива, че
вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само
тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не
настъпва и вещнопрехвърлителния ефект на сделката, поради което и правата на трети лица
не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни
/само между страните по сделката/.
Тъй като Й.Ж.М. се е разпоредила в полза на ищцата с всички притежавани от
нея 2/3 ид.ч. от процесните имоти, то сключените след нейната смърт от наследниците й по
закон- Л.Ж.Л. и Й. И. Н. с ответницата Т. К. договори за дарение и продажба на идеални
части от процесните имоти, не са произвели вещно прехвърлително действие, тъй като
праводателите на ответницата по тези сделки не са били собственици на идеалните части от
имотите, с които са се разпоредили, до какъвто извод е достигнал и районният съд в
обжалваното решение.
За пълнота на фактическата обстановка, въззивният съд намира за необходимо да
посочи и това, че на основание договорите за покупко- продажба от 01.11.2013 г. и от
8
26.11.2013 г., ответницата Т. К. е придобила право на собственост върху общо 25/90 ид.ч. от
процесните имоти, тъй като праводателите й по тези сделки М. Н. Т., М.М.Т., М. В. М.,
Й.С.В., М.Й.В., Д. В. В., Й.Р.Х., Ж. Р. Н., В.С.В., М.И.Г. и С.И.И. са притежавали по силата
на наследственото правоприемство от З.М. идеалните части, с които са се разпоредели в
полза на ответницата.
Представеният по делото от ответницата Т. К. договор за продажба на наследство
от 14.11.2013 г. не установява придобито от ответницата право на собственост върху
процесните имоти.
При изложеното по- горе, въззивният съд приема, че по отношение на
процесните недвижими имоти в резултат на разпоредителните сделки и по наследяване от
З.В.М. е възникнала съсобственост между ищцата М. Д., ответницата Т. К., Е.Н.В., С.И.Г. и
Й.И.Н., последните трима като наследници на З.В.М., които не са се разпоредили с
придобитите по наследство идеални части от процесните имоти, при следните права в
съсобствеността: за ищцата М. Д.- 60/90 ид. части, придобити чрез договор за покупко-
продажба от Й.Ж.М. на 09.11.2000 г.; за ответницата Т. К.- 25/90 ид.ч., придобити на
основание сключените между нея и част от наследниците на З.В.М. на 01.11.2013 г. и на
26.11.2013 г. договори за покупко- продажба; за Е.Н.В.- 3/90 ид.части от процесните имоти,
придобити по наследство от З.М., за С.И.Г. и Й.И.Н.- по 1/90 ид.ч., придобити по
наследство от З.М..
По възражението на ответницата, направено с отговора на исковата молба, че е
придобила правото на собственоскт върху процесните имоти на основание изтекла в нейна
полза придобивна давност, въззивният съд намира следното:
Това възражение е допустимо и следва да бъде обсъдено само до размера на 60/90
ид. части от процесните имоти, които ищцата М. Д. е придобила на основание договора за
покупко- продажба от 09.11.2000 г. от Й.М.. Това е така, тъй като Е.Н.В., С.И.Г. и Й.И.Н.,
притежаващи общо 5/90 ид.ч. от правото на собственост върху имотите, придобити по
наследство от З.М., не са страни в настоящото производство. По отношение на
притежаваните от ответницата Т. К. 25/90 ид.ч. от имотите, възражението за придобивна
давност е недопустимо, тъй като правото на собственост може да бъде придобито по давност
само от лице, което не притежава това право на друго правно основание, като в този смисъл
е налице и формираната съдебна практика /Решение № 1220 от 02.12.2008 г. по гр.д. №
4730/2007 г. на ВКС, I г.о./. Недопустимо е собственикът на идеални части от даден имот да
придобие същите идеални части на основание давностно владение при наличие на друго
предхождащо придобивно основание и при положение, че не е изгубил правото си на
собственост върху тях. В този случай, собственикът упражнява фактическа власт върху
имота като елемент от това свое право, но не и с цел да придобие същото право повторно на
друго правно основание.
Тъй като ответницата се позовава както на кратката 5- годишна придобивна
давност, така и на 10- годишна давност, следва да бъде изяснен въпроса добросъвестно или
недобросъвестно е владението, което тя твърди да е осъществявала върху недвижимите
имоти, на който въпрос районният съд не е дал еднозначен и категоричен отговор. В
процесния случай, нотариалният акт за покупко- продажба, на основание на който ищцата
М. Н. се легитимира като собственик на 60/90 ид.ч. от процесните имоти, е вписан в
Службата по вписвания на 09.11.2000 г. Вписването е нотариално удостоверение, с което се
дава гласност на нотариалните прехвърляния на недвижими имоти и учредяване или
прехвърляне на вещни права върху такива имоти. На вписване, съгласно чл. 112 от ЗС
подлежат и нотариалните актове, с които се извършва продажба на недвижим имот.
Вписването е юридически акт с гражданско- правно действие, изразяващо се в даване
гласност на подлежащия на вписване акт, както и защита на приобритателя на един
недвижим имот или ограничено вещно право. Вписването на нотариалния акт има за цел да
9
осигури възможност на третите лица да узнаят за извършеното действие, както и да осигури
противопоставимост на правата на страната- ищец срещу всички права, придобити от трети
лица след вписването. В случаи както процесния, когато правното основание за владението
на купувача по договор, сключен с нотариален акт, е възникнало при наличие на вписан
преди това нотариален акт за покупко- продажба, вписаният нотариален акт ограничава
прехвърлителното действие на разпоредителната сделка и елиминира възможността тази
сделка да съставлява основание за упражняване на добросъвестно владение върху обекта на
разпореждането. В този случай влиза в сила специалното оповестително- защитно действие
на вписването, като извършеното разпореждане с правото на собственост в полза на
ответницата няма сила спрямо вписания нотариален акт, с който ищцата е придобила
правото на собственост върху 60/90 ид.ч. от процесните недвижими имоти преди вписване
на акта, от който ответницата черпи права. Отношенията между страните в разглеждания
случай се уреждат от правилата относно конкуренцията между вписаните актове, касаещи
един и същ имот. Без правно значение с оглед на тази конкуренция е обстоятелството дали
ответницата е знаела за съществуването на вписания нотариален акт, с който ищцата е
придобила идеални части от имота, вписан преди нотариалния акт, с който ответницата се
легитимира като собственик на идеални части от същите имоти. Субективната
добросъвестност или недоборосъвестност е ирелевантна при конкуренция между няколко
вписани акта, защото не може да преодолее специалното оповестително- защитно действие
на вписването като обективен критерии за разрешаването на конкуренцията между няколко
вписани акта досежно един имот. Както бе посочено и по- горе, приобретателят на чужд
имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт, но този акт има
значение като юридическо основание за владение- добросъвестно или недобросъвестно.
Предвид изложеното и на основание на самостоятелна преценка на имащите значение за
спора факти, въззивният съд намира, че владението, което ответницата Т. К. твърди да е
упражнявала върху 60/90 ид. части от процесните недвижими имоти, следва да бъде
разглеждано като недобросъвестно при условията на чл.79, ал.2 от СК.
Правилно и обосновано районният съд е приел, че ответницата Т. К. е придобила
правото на собственост върху процесните имоти на заявеното от нея като възражение
евентуално основание- придобивна давност, но само по отношение на 60/90 ид.ч. по
изложените по- горе съображения от въззивния съд относно допустимостта на това
възражение.
С разпоредбата на чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи- лично или чрез другиго, като своя. За
да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и
спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е
поддържано с насилие/. По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещия
собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т.е. същото да му е
противопоставено, в съдебната практика /напр. Решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. №
342/2011 г. на ВКС, ІІ г. о./ е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата
на съсобственост /когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части
на останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по
отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му, в което се състои т. нар.
преобръщане на владението /interversio possessionis/, разяснено в мотивите на ТР № 1 от
06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК/. Когато обаче фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т. нар. „завладяване"/, то
според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи
вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота
по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промЯ. в намерението за своене спрямо
10
собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на
владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона
срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато /така и Решение № 88 от 27.07.2016 г. по гр.
д. № 661/2016 г. на ВКС, IІ г. о., Решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на
ВКС, ІІ г. о., Решение № 50074 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 2572/2022 г. на ВКС, І г. о./. С
оглед на това е ирелевантно дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е
установено наличието на обективния елемент на владението /corpus/ при презумиран
съобразно чл. 69 ЗС субективният елемент на владението /animus/. В ТР № 1 от 06.08.2012 г.
по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, както и в постановената след това съдебна практика е
посочено и това, че по начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
В процесния случай към момента, към който въззиваемата претендира да е
установила фактическа власт върху процесните имоти- 31.08.2012 г., същата не е била
собственик, а трето лице, чуждо за съсобствеността, поради което по отношение на нея на
общо основание намира приложение разпоредбата на чл. 69 от ЗС, без значение, че през
2013 г. е придобила право на собственост върху 25/90 ид.ч. от имотите. Както бе посочено,
упражняването на фактическата власт от страна на ответницата /сега въззиваема/ след
покупко- продажбата на идеални части от имотите през 2013 г. следва да се счита
продължено на същото основание, на което е започнало, а то изключва владението на
останалите съсобствеци. В хипотеза като настоящата, установяването на самостоятелна
фактическа власт от страна на ответницата върху имотите, в т.ч. и върху идеалните части от
тях, собственост на ищцата, обективира презумпционната предпоставка по чл.68 от ЗС с
произтичащото от това разместване на доказателствената тежест, като не ответницата следва
да доказва наличието на намерение за своене, респ. преобръщане на владението /interversio
possessionis/, а в тежест на ищцовата страна е да проведе пълно и обратно доказване за
оборване на презумпцията по чл.69 от ЗД.
В тази връзка и в отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания за
необоснованост на обжалваното решение, въззивният съд намира за необходимо да посочи,
че с определение, постановено в проведеното по делото о.с.з. на 26.10.2023 г., в което са
участвали както ищцата, така и нейният процесуален представител, ЯРС на основание чл.
146, ал.1, т.4 от ГПК, е приел за безспорен факта, че ответницата Т. К. е ползвала и владяла
непрекъснато и несмущавано процесните земи от 31.08.2012 г. По така приетото за
безспорно от съда, а като последица от това и ненуждаещо се от доказване, ищцата не е
възразила пред първоинстанциониня съд. Съгласно приетото в т.2 от ТР №1 от 09.12.2013 г.
по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следи служебно за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че
въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи
даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и
дадените указания. В конкретния случай относно приетия от първоинстанционния съд за
безспорен факт във въззивната жалба не са изложени оплаквания във въззивната жалба,
поради което и въззивният съд не дължи служебно произнасяне относно допуснато от ЯРС
нарушение на процесуалните правила при отделянето на спорното от безспорното с доклада
по делото.
Изложеното по- горе обосновава извод, че от 31.08.2012 г. ответницата е
установила фактическа власт върху процесните имоти, която не е преустановена в течение
на следващия период от 10 години, включително и към датата на подаване на исковата
молба- 06.04.2023 г. С това осъществена се явява презумпционната предпоставка на чл.69 от
ЗС с произтичащия извод, че считано от 31.08.2012 г. ответницата се явява владелец на
11
изцяло чуждите 60/90 ид.части от процесните имоти при липса на правно основание за това.
Осъществено е т.н. „завладява“е", в който случай за придобиване на имотите по давност не е
необходимо да бъде демонстрирана промЯ. в намерението за своене спрямо собственика, тъй
като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на
дълране. Достатъчно е упражняваното фактическо владение в предвидения от закона срок да
е явно, необезпокоявано и непрекъснато, а в случая такова е налице, тъй като е приетото за
безспорно от съда. Упражняваното от ответницата владение върху имотите в период от 10
години, считано от 31.08.2012 г. до 31.08.2022 г. /преди датата на подаване на исковата
молба/, което носи белезите на явно, необезпокоявано и непрекъснато такова, се установява
и от писмените доказателства по делото, сочещи, че ответницата за стопанските 2013/2014 г.
до 2022/2023 г., е заявявала за ползване като собственик процесните имоти. Доказателства за
противното не са събрани по делото, като от страна на ищцата не е установено да е
прекъсвано както самото владение, така и срокът на течение на придобивната давност.
Ето защо и съобразявайки разясненията по т.2 от ТР №4 от 17.12.2012 г. по
тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, съобразно които позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за
защита на материалните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок, въззивният съд намира, че на основание чл. 79, ал.1 от ЗС, считано от
31.08.2022 г., собственик на 60/90 ид.ч. от процесните три недвижими земеделски имота се
явява ответницата Т. К. и предявеният против нея от ищцата М. Н. иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
За неоснователни се намират доводите на въззивницата за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение поради необсъждане на твърденията й за
придобито от нея право на собственост върху процесните имоти по давност. С исковата
молба ищцата е обосновала исковата си претенция по чл. 124, ал.1 от ГПК с придобито от
нея право на собственост върху имотите на основание договор за покупко- продажба от 2000
г. В проведеното пред ЯРС открито съдебно заседание не се установява ищцата да е
пояснила или допълнила исковата си молба, да е обосновала искания, различни от тези,
направени с исковата молба, включително и такива, че е собственик на процесните имоти на
основание придобивна давност. За пръв път придобивната давност като основание за
придобиване право на собственост върху имотите е въведена от ищцата в представените по
делото писмени бележки след приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по
същество пред районния съд, поради което и правилно тези доводи на страната не са били
обсъдени и взети предвид от решаващия съд при постановяване на решението. По силата на
концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната
инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се
обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на
исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по
определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за
спора факти. Недопустимо е пред въззивния съд ищецът да заявява за пръв път нови
основания по предявения от него установителен иск за собственост иск по чл. 124, ал.1 от
ГПК, различни от заявените в първоинстанционното производство, включително и за право
на собственост на основание придобивна давност.
Поради съвпадане на крайните изводи на съда с тези на районния съд, въззивната
жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноските
пред въззивната инстанция има въззиваемата Т. К.. Същата е доказал разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 5400.00 лв. с ДДС. Насрещната страна е направила
12
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивницата
адвокатско възнаграждение, което ЯОС намира за основателно. Съобразявайки актуалната
съдебна практика, включително и тази на СЕС, фактическата и правна сложност на делото,
които следва да бъдат определени като високи, вида на спора, защитавания материален
интерес, видът и количеството на извършената от адвоката работа, изразяваща се в
изготвянето и подаването на отговор на въззивната жалба, в който са наведени подробни
основания за неоснователност на жалбата, поискал е електронен достъп до делото и е
следил хода на производството, явил се е и е взел участие в едно от проведените пред
въззивния съд открити съдебни заседания, подал е две писмени молби, в които е взел
становище по хода на делото, ЯОС намира, че размера на адвокатското възнаграждение,
което е уговорено между процесуалния представител и въззиваемата и за което са
представени надлежни доказателства, че представлява реален разход за въззиваемата, сторен
във въззивното производство, следва да бъде редуцирано на 1200.00 лв. с ДДС.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39 от 26.01.2024 г., постановено по гр.д. №
881/2023 г. по описа на Ямболския районен съд.
ОСЪЖДА М. Д. Н. с ЕГН ********** да заплати на Т. Г. К. с ЕГН **********
сумата 1200.00 лева с ДДС, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено с участието на трети лица- помагачи- Й. И. Н., М. Н. Т.,
Ж. Р. Н., М. В. М. и Й. Р. Х..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13