№ 161159
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110150461 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в ... ....., представлявано от изпълнителния директор М.Г.А., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. Р. И. Д., ЕГН **********. Процесуалният представител на
заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение против Н. Б. С.Ф., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес в .. (..) .., за сумата от 1 667,59 лв. (хиляда шестстотин
шестдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки), от която а) 875 лв. (осемстотин
седемдесет и пет лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 15.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; б) 83,97
лв. (осемдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки) – договорна лихва за периода от
18.06.2021 г. до 18.12.2021 г., в) 581,17 лв. (петстотин осемдесет и един лева и седемнадесет
стотинки) – договорна такса гарант за периода от 18.06.2021 г. до 18.12.2021 г. и г) 127,45
лв. (сто двадесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) – законна лихва за забава за
периода от 19.06.2021 г. до 15.09.2022 г., както и за сумата от 383,35 лв. (триста осемдесет и
три лева и тридесет и пет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит .. г., съгласно който заемодателят е предоставил на длъжника сумата
от 1 500 лв., която Н. С.Ф. се е задължила да върне, заедно с уговорената възнаградителна
лихва в срок до 18.12.2021 г.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на адв. Д., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
1
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на .. – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на лицето, срещу което се иска издаване на заповед за
изпълнение, който има качеството „потребител“, според справка от НБД „Население“ е в гр.
София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно в частта, с която се претендира заплащане на главница,
договорна и законна лихва, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр.
чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл.
411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на
искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощни,
удостоверяващи представителната власт на адв. Д., от която изхожда искането за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението
длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по
делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на
територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение относно главницата, договорната и
законната лихви, не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на
неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на такса
„Гарант“. Видно е от съдържанието на приложените договори, че длъжникът Н. С.Ф. има
качеството на потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е
налице служебно задължение за преценка дали в договора за потребителски кредит, е
уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът, счита, че уговорката в договора
за потребителски кредит „Екстра“, регламентираща заплащането на такса „Гарант“ (чл. 4 от
договора), съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. С посочената
договорна клауза е уговорено заплащането на такса в размер, определим в зависимост от
размера на отпуснатия кредит, срещу задължението на кредитодателят да ангажира
дружество – гарант за гарантиране връщането на вноските по кредита. Размерът на таксата
„Гарант“ възлиза на сумата от 1 080 лв. при предоставена в заем сума от 1 500 лв. Съдът
счита, че клаузата на чл. 4 от Договора води до значително неравновесие между правата и
задължения на търговеца, от една страна, и потребителя, от друга страна, тъй като размерът
на таксата значително надвишава стойността на услугата. Освен това, същата не е ползвана,
тъй като кредитодателят е насочил вземането си към заемателя, а не към дружеството –
гарант. Според съда в случая е налице съществена нееквивалентност на престациите, което
води до нарушаване на правилата за добросъвестност и до противоречие на договора с
добрите нрави. По тези съображения, съдът счита, че клаузата в договора за кредит, касаещи
заплащането на такса „Гарант“, съдържа неравноправни клаузи, поради което заявлението, в
частта му за заплащане на тази такса, е неоснователно.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде частично
уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на .. –
София против Н. С.Ф.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за
заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от заявлението.
2
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ... .....,
представлявано от управителя М.Г.А., ЕГН **********, за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение против Н. Б. С.Ф., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в .. (..) .., за сумата от 1 086,42 лв. (хиляда осемдесет и шест лева и
четиридесет и две стотинки), дължима по договор за потребителски кредит .. г., от която а)
875 лв. (осемстотин седемдесет и пет лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на заявлението – 15.09.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането; б) 83,97 лв. (осемдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки) – договорна
лихва за периода от 18.06.2021 г. до 18.12.2021 г. и в) 127,45 лв. (сто двадесет и седем лева и
четиридесет и пет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 19.06.2021 г. до
15.09.2022 г., както и за сумата от 249,75 лв. (двеста четиридесет и девет лева и седемдесет
и пет стотинки) – направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от заявлението.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ... .....,
представлявано от управителя М.Г.А., ЕГН **********, за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение против Н. Б. С.Ф., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в .. (..) .., за сумата от 581,17 лв. (петстотин осемдесет и един лева и
седемнадесет стотинки) – договорна такса гарант за периода от 18.06.2021 г. до 18.12.2021
г., претендирана въз основа на договор за потребителски кредит .. г., както и за сумата от
133,60 лв. (сто тридесет и три лева и шестдесет стотинки) – направени от заявителя разноски
за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от
заявлението.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в
заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени
справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен
търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална
справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните
книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по
делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и
3
ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на
уведомление.
УКАЗВА на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ... ....., представлявано от
управителя М.Г.А., ЕГН **********, че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в
сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на Н. Б. С.Ф., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в .. (..) .., да заплати на заявителя сумата от 581,17
лв. (петстотин осемдесет и един лева и седемнадесет стотинки) – договорна такса гарант за
периода от 18.06.2021 г. до 18.12.2021 г., претендирана въз основа на договор за
потребителски кредит .. г., като внесе държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4