№ 229
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20245001000133 по описа за 2024 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 202 от 20.06.2023г., постановено по т.д. № 464
по описа за 2022г. на ОС С., поправено с решение № 346 от 08.11.2023г.,
постановено по същото дело, в следните части:
с която е осъдено З. АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Г. № 1 да заплати на Д. С. А. ЕГН ********** от с. К., обл. С., ул.
С. № 13 сумата над 40 000 лв. до пълния пресъден размер от 120 000лв.,
частично от 140 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие телесни повреди, причинени
при ПТП, станало на 12.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.02.2019г. до окончателното й изплащане и
с която е осъдено З. АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Г. № 1 да заплати на Д. С. А. ЕГН ********** от с. К., обл. С., ул.
С. № 13 сумата над 750 лв. до пълния присъден размер от 1500лв.,
1
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие телесни повреди, причинени при ПТП, станало на
12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.02.2019г. до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на
ответника за разноски.
Решението е обжалвано от ответника З. АД със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. Г. № 1, представлявано от юристконсулт Б. М. с
твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния закон и при
допуснати съществения процесуални нарушения, а искането отправено до
въззивния съд е решението в обжалваните части да бъде отменено и
постановено друго, с което исковете за сумата над 40 000 лв., представляващо
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата над 750 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски за двете инстанции в т.ч. и юристконсултско възнаграждение.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца Д. С. А. ЕГН **********
от с. К., обл. С., ул. С. № 13, представлявана от адв. П. К., с който излага
доводи за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба от адв. П. К. против определение № 756 от
08.11.2023г., постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК, с която
съдебния акт е оспорен като неправилен и незаконосъобразен, а искането е
при определяне адвокатското възнаграждение на адв. К. да бъде приложена
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й, актуална към датата на приключване на устните състезания.
Частна жалба срещу определение № 756 от 08.11.2023г., постановено в
производство по реда на чл. 248 ГПК е постъпила и от З. АД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г. № 1, която по съдържание и
искане следва да се определи на отговор на частната жалба на адв. П. К..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно, активно
съединени искове на Д. С. А. ЕГН ********** от с. К., обл. С., ул. С. № 13
срещу З. АД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г. № 1 с правно
2
основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са
основават исковете се свеждат до следното: при ПТП, станало на 12.12.2018 г.
около 9.50 ч. на територията на общ. М. по път *, км. 320 + 80 са се движили
л.а. М. * с рег. № *, управляван от К.К.С. и л.а. А с рег. № *, управляван от
А.С.С., като двамата водачи нарушават правилата за движение по пътищата и
предизвикват ПТП, вследствие което е загинал водачът на л.а. „А.“ А.С., а
ищцата, като пътник в л.а. „А.“, е получила телесни увреждания. За станалото
ПТП ищцата твърди, че е образувано ДП 1377/2019г. по описа на РС
Казанлък, покурорска преписка 4039/2019г. по описа на РП Казанлък. Сочи,
че вследствие ПТП-то е получила следните увреждания – Contusio capistis et
corporis, Haemorrhagia subarachnoidalis traumatica hemispheri billateralis,
Contusio cerebri, Fractura femiris sinistri, Fracturae fibulae sinistry, както и че
непосредствено след ПТП-то била хоспитализирана в Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „П.“ АД в гр. С. в неадекватно състояние, без
спомен за инцидента, с контузии по главата и тялото, а след направените й
изследвания е констатирано по отношение на главата – състояние след съдов
инцидент в ЛММХ, екстракраниален хематом двустранно париетално и вляво
фронто – париетално и с хеморагично съдържимо в ляв латерален вентрикум,
на става – фас и профил фрактура на диафизата на лява фибула, фрактура на
таза, хематом на глава, открита рана на носа, за което и е назначено
съответното медикаментозно лечение. На 21.12.2018г. ищцата твърди, че
била преместена в Клиника по ортопедия и травматология на същата болница
за оперативно лечение, наложено от фрактурата на долния крайник, като на
23.12.2018г. й е извършена операция за открито наместване на фрактурата с
външна анестезия и вътрешна фиксация, а на 27.12.2018г. е изписана с
препоръки за щадящ двигателен режим, превръзки, сваляне на конците на 12
– 15 ден от операцията и ранна рехабилитация. Сочи, че вследствие
получените увреждания търпи силни болки и много страдания, стрес и
неудобства в периода на лечение и възстановяване. Твърди, че възрастта й –
69 години е оказала влияние на периода и степента на възстановяване, както и
на поносимостта на болките, което допълнително е влошило здравословното
й състояние. Вследствие инцидента, ищцата сочи, че се е превърнала от
активна и дейна жена, в добро здравословно състояние в нуждаеща се
непрекъснато от чужда помощ и подкрепа от близките си, лишена от
възможността да води обичайния си начин на живот, която и понастоящем не
3
се е възстановила. Сочи, че станалото се отразило отрицателно и на
психиката й, страда от безсъние, напрегнатост и безспокойство. Твърди, че
вследствие станалото е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лекараства в размер на 1500 лв., които настояа да й бъдат
възстановени. Като твърди, че гражданската отговорност на виновните за
ПТП-то водачи към момента на настъпването му е била застрахована в
ответното дружество, както и че ищцата е отправила претенция до
отговорния застраховател, но той нито е определил, нито заплатил
обезщетение, настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да й
заплати сумата от 18 000 лв., частично от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес, ведно със законната лихва, считано от
20.12.2018г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лекарства, ведно със законната лихва, считано от
20.12.2018г. до окончателното й заплащане. С определение от 19.09.2022г. е
допуснато изменение размера на предявения иск за неимуществени вреди,
като същия е увеличен от 18 000 лв. на 50 000 лв., частично от 60 000 лв.,
което е наложило и прекратяване на производството пред сезирания РС и
изпращането му по подсъдност на ОС С..
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.03.2023г.
е допуснато изменение на размера на предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в посока неговото увеличаване и същия
е заявен за сумата от 120 000 лв., частично от 140 000 лв..
Ответникът – З. АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК,
с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
основния елемент от фактическия състав на деликта – противоправно и
виновно поведение на застрахования при него водач и размера на предявената
претенция като счита същата за завишена. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния разултат, като твърди, че пострадалия не е
изпълни изискването за поставяне на предпазен колан. Оспорва и претенцията
за присъждане на законната лихва, както и момента, от който същата се
претендира, като твърди, че застрахователя изпада в забава, след като ищеца е
представил всички необходими документи към застрахователната си
4
претенция, което не е сторено.
В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от
ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение и за наличие на принос от страна на
пострадалата за настъпилото увреждане. Оспорва и възраженията за
недължимост на законната лихва, като счита, че непредставянето на банкова
сметка не освобождава застрахователя от забава.
В срока за подаване на допълнителен отговор не е постъпил такъв от
ответника.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция вх. № 633 от 21.02.2019г., по която е
уведомил заявителя, че са необходими за представяне още документи и като
последица не е определил, нито заплатил обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение, което обосновава извод за
допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Няма спор между страните, че с присъда, влязла в законна сила на
11.10.2022г., постановена по НОХД № 567/2022г. по описа на ОС С.,
подсъдимия К.К.С. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
12.12.2018г. на първокласен път ПП – 1 – 6 при км. 320 - 800 в землището на
гр. М., обл. С. при управление на лек автомобил марка «М.», модел *, с рег. №
* в посока запад – изток е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл. 77, ал.1 ППЗДвП, чл.21, ал.1 и чл. 20, ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на А.С.С. и средна телесна повреда на
5
Д. С. А., изразяваща се в контузия на главата – разкъсноконтузна рана на
носа, кръвоизлив по меките мозъчни обвивки двустранно, контузия на мозъка,
кръвонасядане двустранно теменно и челно теменно вляво, пертрохантерно
счупване на лява бедрена кост и счупване на левия пищял на лявата
подбедрица, за което му е наложено съответното наказание.
Не се спори и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил
марка «М.», модел *, с рег. № * е била застрахована към датата на станалото
ПТП при ответното дружество.
Няма спор, а това се установява и от приложеното преводно нареждане
от 07.08.2023г., че дружеството застраховател е заплатило на увредената
сумата от 59 630.40 лв., представляваща сбора от 40 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди; 18 532.91 лв., представляваща законната лихва върху
главницата от 40 000 лв. за периода от 21.02.2019г. до 08.08.2023г.; 750 лв.,
обезщетение за имуществени вреди и 347.49 лв., законната лихва върху
главницата от 750 лв. за периода от 21.02.2019г. до 08.08.2023г..
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се
свеждат до това спазена ли е разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне
дължимия размер на обезщетението на увредената, в т.ч. и неоснователно ли е
наведеното своевременно възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
За отговор на поставените спорни въпроси от значение са събраните
гласни доказателства и приетата съдебно медицинска експертиза.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитан З.С.А., чиито показания съдът цени с приложението на чл. 172 ГПК
и кредитира като преки, непосредствени и същевременно като отчита, че
данни за психическото и физическото състояние на ищеца са достъпни
именно до най – близкия кръг от хора, в т.ч. и семейството. Свидетелят
твърди, че след катастрофата се преместил да живее при майка си, която след
произшествието била неконтакта, очите й били затворени, цялата в кръв и
неподвижна, кракът й бил счупен. Твърди, че майка му била в безсъзнание 4-5
дни, както и че травмата на главата наложила медикаментозно лечение в
Неврология за период от около 10 дни, след което била преведена в
Травматологията, където й оперирали крака и й сложили сложили импланти.
6
Сочи, че след изписването й от болница, ищцата не можела да се движи сама,
което наложило вземането на инвалиден стол и специален стол, пригоден за
тоалетна. Твърди, че той и брат му се грижили за майка им в продължение на
два месеца и половина, след което тя започнала да се движи с проходилка,
като заявява, че не е възстановена и понастоящем. Сочи, че майка му не е
добре и психически, тъй като започнала за забравя, изпитва ужас от пътуване
в кола, не помни катастрофата, както и събития от миналото, спи по 2-3 часа
на денонощие, а сутрин изглежда странно и стресната. Свидетелят заявява, че
е изцяло променен начина на живот на майка му, която преди станалото била
жизнен и активен човек, грижила се за градината и животните.
В аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан свидетел
П.Ч., която сочи, че посетила ищцата месец, след изписването й от болницата
и я намерила на легло, без сили, дори и да говори. Твърди, че непосредствени
грижи за нея полагали синовете й, както и че използвали инвалиден стол, а
след това и проходилка. Твърди, че преди катастрофата Д. била много
активна, гледала градинката си и се грижила за животни, а след станалото не
се чувствала добре, не можела да готви и да пусне пералня, изпитвала страх,
започнала да забравя, отнасяла се, леко накуцва и понастоящем, върви
преведена и се оплаква от болки в крака. Твърди, че и до сега ищцата
използва бастун, както и че има проблеми със съня.
От приетата от първостепенния съд и без възражения от страните СМЕ
се установява, че вследствие станалото на 12.12.2018г. ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания – контузия на главата – разкъсно
- контузна рана на носа, кръвоизлив по меките мозъчни обвивки двустранно,
конкузия на мозъка, кръвонасядане двустранно теменно и челно теменно в
ляво; счупване на лява бедрена кост; счупване на малкия пищял на лява
подбедрица. Според експертът обичайната продължителност за
възстановяване при счупване на бедрената кост в областта на трохантерния
масив, лекувано по оперативен начин и с оглед възрастта на пострадалата е
между 8-12 месеца, а при съобразяване и на тежките травматични поражения
върху мозъчната тъкан, възстановителния период за опорно двигателния
аппарат е нормално да се удължи с още 3-4 месеца. При направения преглед
на ищцата експерта е констатирал, че фрактурите са срастнали, а движенията
са възстановени, като няма данни за провеждани рехабилитационни
7
процедури. При отчитане механизма на станалото ПТП и ако се направи
допускането, че ищцата е била без поставен предпазен колан, д-р М. С. счита,
че тя би получила същите травми.
Приетата комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза,
която макар и оспорена от ответника не е опровергана и съдът кредитира като
пълна и обоснована, установява, че към момента на освидетелстването на
ищцата се налични клинично изразени нарушения на когнитивните финкции
– памет, внимание, мислене, повишена ситуативна и личностова тревожност,
нарушени комуникативни и интерактивни умения, нарушения в
екзекутивните финкции, довели до срив в социалното функциониране.
Според експертите при ищцата е налице разстройство на личността и
поведението, вследствие увреждане и дисфункция на главния мозък или
постконтузионен синдром, които се изразяват в нарушения на паметта,
проблеми със съня, психомоторно ретардираност, чувство на безспокойство и
несигурност, неувереност, раздразнителност, сензитивност и достигат до
степен на клинична изразеност, както и че установените психиатрични
увреждания са лекувани медикаментозно. Изводът на експертите е, че пълно
възстановяване на ищцата по отношение на психичното й здраве не се очаква,
а установените промени – нарушения в качеството на живот и срив в
социалното функциониране са в пряка връзка с преживяната черепно –
мозъчна травма и са трайни по характер.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда
приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен
емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и
процесното ПТП. Тези обстоятелства са приети за установени и от
първоинстанционния съд, признати са и от ответника, който е заплатил
доброволно обезщетение за претърпените от ищцата неимущетвени вреди,
като спорът е концентриран относно размера на справедливото обезщетение.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай са причинените телесни увреждания, две от които средни телесни
8
повреди. За едната от тях - фрактура на лява подбедрица е установен
прогнозен период на възстановяване над година, без налични данни за
усложнения, а за другата, изразяваща се в контузия на главата, довела до
психиатрични увреждания, необратими като последици и трайно нарушили
качеството на живот на ищцата. Конкретните обстоятелства от значение за
определяне дължимия размер на обезщетението е претърпения физически
дискомфорт от невъзможността на ищцата да се обслужва сама, наложили
промяна в обичайния начин на живот и довели до психични увреждания,
изразяващи се в невротизация на личността, висока тревожност, емоционална
лабилност, социална изолация, нарушения в съня и паметови смущения.
Преценявайки от една страна възрастта на увредената, чийто начин на живот,
социална и битова ангажираност са се променили трайно и отчитайки
установените психологични увреди, за които въпреки предприетото
медикаментозно лечение, прогнозата за тяхното възстановяване е неясна,
съдът счита, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е равностоен на
сумата от 90 000 лв.. С посочения размер, според настоящия състав на съда,
ще се постигне целта на института за репарация на търпените от ищцата
неимуществени вреди,като се съобразят икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази
общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Неоснователно е заявеното и подържано от ответника, сега
жалбоподател възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в непоставен предпазен колан от страна на пострадалата.
Установеният от автотехническата експертиза механизъм на станалото ПТП –
предприета неправилна маневра изпреварване от управляващия л.а. „М.“ Е
200 на лек автомобил А* в момент, в който водача на А* е предприел маневра
завиване на ляво по хода си на движение и навлизане в насрещната лента за
движение, вследствие което е настъпил удар в страничната лява част на лек
автомобил А*, съпоставен с извода на вещото лице д-р М. С., че стопиращо
въздействие на колана върху пасажера е при челен удар, но не и при
страничен и оттам и извода, че дори и да е била с предпазен колан, ищцата би
получила същите травми, налагат заключението, че възражението за
9
съпричиняване е неоснователно.
По изложените съображение и при приет за справедлив размер на
дължимото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на
90 000 лв., решението, в частта, с която иска за неимуществени е уважен над
50 000 лв., като се отчете и извършеното плащане от застрахователя на
застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв., до присъдените 120 000
лв., ведно със законната лихва считано от 21.02.2019г. до окончателното
изплащане на главницата следва да бъде отменено, а иска отхвърлен като
неоснователен. Като се зачете извършеното плащане от застрахователя и на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 750 лв., за което са
представени доказателства с въззивната жалба, то следва да бъде отменено и
решението в частта, с която застрахователя е осъден да заплати на ищцата
обезщетение за имуществени вреди над 750 лв. до 1500 лв., като иска за 750
лв., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019г. бъде отхвърлен. В
останалите обжалвани части решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни. На
жалбоподателя се дължат разноски, съразмено на уважената част от жалбата
или в размер на 750 лв., при съобразяване на приложения списък на
разноските по чл. 80 ГПК и при определяне дължимо се на юристконсулта на
дружеството застраховател възнаграждение в размер на 360 лв., съгласно
чл.25, ал.1 НЗПП. Предвид фактическата и правна сложност на делото и като
отчете, че пред въззивния съд е проведено само едно съдебно заседание, в
което не са събирани доказателства, а делото е обявено за решаване, съдът
счита, че няма основания при определянето на размера на юристконсултското
възнаграждение приложение да намери чл. 25, ал.2 НЗПП.
На въззиваемият се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от
жалбата, които се изразяват в адвокатско възнаграждение на осъществилата
безплатно процесуално представителство адв. К., определено по реда на чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което е в размер на 4650 лв. по иска за
неимуществени вреди и 400 лв. по иска за имуществени вреди или в общ
размер на 5050 лв., за която сума следва да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
По частните жалби срещу определението по чл. 248 ГПК:
10
С определение № 756 от 08.11.2023г. първоинстанционния съд е
допълнил своето решение като е присъдил в полза на адв. П. К. адвокатско
възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство по иска за имуществени вреди, но не е възприел искането й
приложение да намери редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й ДВ бр.
88 от 04.11.2022г., актуална към датата на приключване на устните
състезания.
Настоящият състав на съда счита, че приложима при определяне
дължимото се на адв. П. К. възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА е Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакцията й ДВ бр. 88 от 04.11.2022г.. Приложимият закон при определяне
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 ЗА е този, в редакцията му, актуална
към датата на приключване на устните състезания, а това е 02.03.2023г.. Към
посоченият момент актуалната редакция на закона е обн. ДВ, бр. 88 от 2022г.
и именно тя следва да се приложи при определяне дължимия се на адв. К.
размер на адвокатското възнаграждение. Затова и определението следва да
бъде отменено като в полза на адв. К. се присъдят още 475 лв.,
представляващи дължимо се адвокатско възнаграждение за първата
инстанция по иска за неимуществени вреди и още 174 лв., представляващи
дължимо се адвокатско възнаграждение за първата инстанция по иска за
имуществени вреди, наред с вече присъдените 276 лв. или в общ размер на
450 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 202 от 20.06.2023г., постановено по т.д. № 464
по описа за 2022г. на ОС С., поправено с решение № 346 от 08.11.2023г.,
постановено по същото дело, в следните части:
с която е осъдено З. АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Г. № 1 да заплати на Д. С. А. ЕГН ********** от с. К., обл. С., ул.
С. № 13 сумата над 50 000 лв. до пълния присъден размер от 120 000лв.,
частично от 140 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие телесни повреди, причинени
при ПТП, станало на 12.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.02.2019г. до окончателното й изплащане и
11
с която е осъдено З. АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. Г. № 1 да заплати на Д. С. А. ЕГН ********** от с. К., обл. С., ул.
С. № 13 сумата над 750 лв. до пълния пресъден размер от 1500лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие телесни повреди, причинени при ПТП, станало на
12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.02.2019г. до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на
ответника за разноски.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. А. ЕГН ********** от с. К., обл. С.,
ул. С. № 13 против З. АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. Г. № 1 искове за заплащане на сумата над 50 000 лв. до присъдените
120 000 лв., частично от 140 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие телесни
повреди, причинени при ПТП, станало на 12.12.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.02.2019г. до окончателното й
изплащане, както и за заплащане на сума над 750 лв. до присъдените 1500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие телесни повреди, причинени при ПТП, станало на
12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.02.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 202 от 20.06.2023г., постановено по т.д.
№ 464 по описа за 2022г. на ОС С., в частта, с която е осъдено З. АД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г. № 1 да заплати на Д. С. А.
ЕГН ********** от с. К., обл. С., ул. С. № 13 сумата от 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие телесни повреди, причинени при ПТП, станало на
12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 750 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие телесни повреди, причинени при ПТП, станало на
12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.02.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.,
12
бул. Г. № 1 да заплати на адв. П. К., САК с адрес гр. С., ул. Л. № 1, ап.9
адвокатско възнаграждение в размер на 5050 лв., определено по реда на чл.
38 ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.1 и т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Д. С. А. ЕГН ********** от с. К., обл. С., ул. С. № 13 да
заплати на З. АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г.
№ 1 сума в размер на 750 лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция по заплащане на държавна такса и юристконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОТМЕНЯ определение № 756 от 08.11.2023г., постановено по т.д.№
464 по описа за 2022г. на ОС С., с което е допълнено решение № 202 от
20.06.2023г., постановено по т.д. № 464 по описа за 2022г. на ОС С., КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г.
№ 1 да заплати на адв. П. К., САК с адрес гр. С., ул. Л. № 1, ап.9 адвокатско
възнаграждение в размер на още 475 лв., представляващи дължимо се такова
за осъществено от нея безплатно процесуално представителство пред първата
инстанция по иска за неимуществени вреди и още 450 лв., представляващи
дължимо се адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство пред първата инстанция по иска за
имуществени вреди.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13