№ 6
гр. гр.Велинград , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на седемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200176 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на П. ПЛ. П. срещу Наказателно постановление №
20-0367-000716 от 25.08.2020 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, с което са му наложени административни наказания, както
следва: 1./ за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП-глоба в размер на 150,00 лв., на
основание чл. 179, ал.1 т. 5 ЗДвП; 2./ за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП-
глоба в размер на 150,00 лв., на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП; 3./ за
нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП-глоба в размер на 20,00 лв., на основание
чл. 185 ЗДвП.
Релевират се бланкетни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт
и се иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна РУ Велинград, в писмено становище, счита жалбата
за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Жалбата е подадена в срок /препис от обжалвания акт е връчен на
жалбоподателя на 23.11.2020 г., а жалбата е подадена на 30,11.2020 г./, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните доказателства,
намери за установено от фактическа следното:
На 11.08.2020 г. служителите на РУ Велинград, младши автоконтрольор
Х.Г. и полицейски инспектор И.П., изпълнявали задълженията си като смесен
автопатрул по контрол на правилата за движение по пътищата и охрана на
обществения ред, на територията на гр. Велинград. При обход в района на ул.
„Патриарх Евтимий“ с кръстовището на бул. „Хан Аспарух“, видели, че
1
движещият се пред тях по улица „Патриарх Евтимий“ лек автомобил с рег. №
РА 0990 ВТ предприел маневра завой на ляво, за да навлезе по бул. „Хан
Аспарух“, като навлязъл в най-лявата пътна лента, по която в този момент се
движило друго превозно средство. Освен това, при извършване на маневрата
завой на ляво, не пропуснал насрещно движещите се по ул. „Патриарх
Евтимий пътни превозни средства. С тези действия водачът създал опасност
за движението. След като завил, автомобилът продължил с висока скорост по
бул. „Хан Аспарух“. Това наложило да бъде последван и спрян от
полицейския автопатрул за извършване на проверка. При проверката се
установило, че се управлява от жалбоподателя П. ПЛ. П. и че е негова
собственост. Чрез справка в АИС АНД на МВР се установило, че водачът има
неплатени глоби по ЗДвП по влезли в сила наказателни постановления.
На П. бил съставен АУАН GA 214833/11.08.2020 г., за това че в гр.
Велинград, на кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Хан
Аспарух“ управлява личното си МПС, като извършва следните нарушения: 1./
предприема завой наляво за напускане на пътя с предимство, като не
пропуска движещото се по пътя с предимство МПС и създава опасност за
движението; 2./ извършва неправилна маневра завой наляво за преминаване
през кръстовище, като навлиза изцяло в лявата част на платното за движение
и създава непосредствена опасност за движението; 3./ управлява МПС с
връчени и незаплатени глоби в срока за доброволно изпълнение.
Извършените нарушения били квалифицирани съответно по чл. 25, ал.1
ЗДвП, чл. 25, ал. 2, пр. 1 ЗДвП и чл.190, ал. 3 ЗДвП.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, в което обективните
обстоятелства от съставите на нарушенията са посочени по идентичен начин с
тези в акта. Идентична е и дадената им правна квалификация. С него П.П. са
наложени административни наказания глоба, както следва: 1./ 150,00 лв., на
основание чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП; 2./
150,00 лв., на основание чл. 179, ал., т. 5, пр. 4 ЗДвП, за нарушение на чл. 25,
ал. 2 ЗДвП; 3./ 20,00 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.
190, ал. 3 ЗДвП.
Фактическата обстановка съдът установи от разпита на свидетелите Х.Г. и
И.П. и от представените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Актът за установяване на административно нарушение GA №
214833/11.08.2020 г. и Наказателно постановление № 21-0367-000716 от
25.08.2021 г. са съставени от компетентни органи съгл. т. 1.4. и т. 2.8. Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ
и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
2
Съдът счита, че при съставянето им са допуснати съществени процесуални
нарушения, в частта относно нарушения на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 2
ЗДвП, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Описанието на нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП е непълно и неясно.
Изискването, което законът поставя чрез тази разпоредба, е промяната на
местоположението на пътното превозно средство да е предварително
съобразена с местоположението, посоката и скоростта на движение на
останалите превозни средства, които се движат пред него след нето или
минават покрай него, за да не се създава опасност за участниците в
движението. В случая, в акта за установяване на административното
нарушение и в обжалваното наказателно постановление е посочено, че при
предприемане на маневра завой на ляво, водачът не пропуска движещото се
по пътя с предимство МПС, без да е посочено дали то се е движило преди
него, след него или е минавало покрай него и с кои участници в движението
извършващият маневрата водач не се е съобразил.. Не е посочено в какво се
изразява създадената опасност за движението. С това е нарушено правото на
жалбоподателя да узнае обективните признаци от състава на нарушението и
да организира защитата си. Освен това, както се установи от показанията на
свидетелите, водачът не се е съобразил с насрещно движещото се превозно
средство, при което нарушението следа да се квалифицира по чл. 37, ал. 1
ЗДвП, която се явява специална правна норма и изключва приложението на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба на основание чл. 179, ал.1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП.
По същите съображения, а именно допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в непълнота при описанието фактическите
обстоятелства от състава на нарушението, наказателното постановление
следва да се отмени и в частта относно нарушението на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. С
посочването, че водачът, извършвайки неправилна маневра завой на ляво за
преминаване през кръстовище, навлиза изцяло в лявата част на платното за
движение и създава непосредствена опасност за движението, не са изпълнени
изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП регламентира реда и правилата за
преминаване в съседна пътна лента по време на движение на МПС и въвежда
правила за предимство при едновременно извършване на маневрата от
превозни средства, намиращи се в две съседни пътни ленти. За да извърши
съдът обоснована преценка в коя от двете хипотези е създадена
непосредствената опасност, следва в обстоятелствената част на АУАН и
наказателното постановление да е посочено точно и конкретно
местоположението на превозното средство, извършващо маневрата и на това,
3
което следа да бъде пропуснато, което не е сторено. Освен това не е посочено
в какво се изразява създадената опасност за движението. С това е нарушено
правото на жалбоподателя да узнае обективните признаци от състава на
нарушението и да организира защитата си, а съдът е поставен в невъзможност
да осъществи съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания акт.
По отношение на нарушението на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, съдът счита, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Налице е описание на
обективните обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща
на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.
Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната
законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
Наказателното постановление, обаче, следва да се отмени и в тази част, тъй
като административнонаказващият орган не е съобразил, че към датата на
установяването му, по отношение на изпълнението на наказанията по
влезлите в сила наказателни постановления, с които са наложени, са изтекли
предвидените в чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН давностни срокове, за които съдът
следи служебно.
От приложената по делото справка за нарушител водач, се установява, че
жалбоподателят има неплатени глоби по няколко влезли в сила наказателни
постановления, както следва- НП № 3574 от 20.09.2001 г. на ОДМВР
Пловдив, влязло в сила на 04.12.2001 г., НП № 588 от 10.02.2003 г. на ОДМВР
Велико Търново, влязло в сила на 08.04.2003 г., НП № 267 от 26.03.2003 г. на
РУ Велинград, влязло в сила на 03.04.2003 г., НП № 2594 от 12.08.2004 г. на
ОДМВР Пазарджик, влязло в сила на 30.12.2004 г., НП № 36599 от 20.04.2005
г. на СДВР, влязло в сила на 15.11.2005 г., НП № 7458 от 19.09.2005 г. на
ОДМВР Пловдив, влязло в сила на 12.01.2006 г. и НП № 14-1006-002289 от
10.10.2014 г., влязло в сила на 21.11.2014 г.
От датата на влизане в сила всяко едно наказателно постановление, от
когато е започнал да тече давностния срок за изпълнение на наказанието
глоба, до установяване на нарушението на 11.08.2020 г., е изтекъл срок,
надвишаващ както общата двугодишна изпълнителска давност, така
абсолютната такава по чл. 82, ал. 3 ЗАНН. От страна на
административнонаказващия орган, чиято е тежестта да докаже
материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания акт, т.е.
извършването на процесното нарушение, не се представиха доказателства, че
двугодишния давностен срок е спиран или прекъсван или че за събиране на
вземанията е образувано изпълнително производство, в който случай законът
изключва приложението на абсолютната давност за изпълнение на
наказанието глоба. Предвид че за давността в административнонаказателното
производство съдът следи служебно, изтичането на предвидения давностен
срок за изпълнение на наказанието глоба следва да бъде съобразено като факт
с правно значение при преценка за ангажиране на отговорността на водача. В
4
случая съдът намира, че към датата на установяване на административното
нарушение, наложените с наказателните постановления наказания глоба са
станали неизпълними, по тях не се е дължало плащане, поради което от
обективна страна П. не е осъществил състава на нарушение на чл. 190, ал. 3
ЗДвП и незаконосъобразно е и санкциониран по този текст.
Поради гореизложеното, съдът намира, че подадената жалба е изцяло
основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0367-000716 от 25.08.2020
г., на Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с което на П. ПЛ.
П., ЕГН: **********, са наложени административни наказания, както следва:
1./ за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП глоба в размер на 150,00 лв., на
основание чл. 179, ал.1 т. 5 ЗДвП; 2./ за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП глоба
в размер на 150,00 лв., на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП; 3./ за
нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП глоба в размер на 20,00 лв., на основание чл.
185 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Пазарджик, по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от
връчване на съобщението да страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5