Р Е Ш Е Н И Е № 1295
Град Бургас, 29.06.2018г.
Административен съд – град Бургас,
пети състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при секретаря С.А., с участието на
прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно
дело № 2636 по описа за 2017 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
Образувано е по искова молба на И.М.С. с ЕГН **********, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” София към министъра на правосъдието, с
която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, уточнен с молба от 24.01.2018г., в размер на 15 000 лева за периода
от 14.06.2016г. до 5.04.2017г., причинени вследствие противоправно бездействие
на длъжностни лица на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението.
Ищецът
твърди в исковата молба, че е пребивавал в корпуса на затвора в гр.Бургас при
крайно унизителни и нечовешки условия, в нарушение на забраната, установена в
чл.3 от ЕКПЧ, вследствие на което са му причинени неимуществени вреди.
Конкретно сочи, че е бил настанен в спални помещения, в които жилищната площ на
един лишен от свобода е била от 1.25 до 1.75 кв.м., което е далеч под
установения стандарт от 4 кв.м. Тази пренаселеност и разположението на леглата
и шкафчетата в спалните помещения били причина да се ограничава прекият достъп
на дневна светлина в тях и да бъде невъзможно проветряването. Ищецът твърди
също, че в тези помещения е нямало санитарен възел, че достъпът му до такъв е
бил ограничен за тъмната част на денонощието, когато килиите се заключвали,
поради което той бил принуден да ползва наличните в тях пластмасови кофи за
посрещане на физиологичните си нужди пред очите на останалите лишени от
свобода. Така сериозно било засегнато човешкото му достойнство. Освен това, тъй
като страдал от разширени вени, от лекаря в затвора му били предписани
лекарства, които не са му били осигурени. Той нямало как да си ги купи сам, тъй
като не разполагал със средства, а и нямало кой да му ги набави, тъй като бил
разведен. С. сочи също, че имал направление за хирург за външна операция, но не
бил изкаран за лечение от затвора. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Процесуалният
представител на ищеца поддържа иска в съдебно заседание, съобразно допълнително
направеното уточнение.
Ответникът
по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София към министъра на
правосъдието, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. В
писмен отговор излага доводи за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на държавата. Твърди, че
липсва елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл.284,
ал.1 ЗИНЗС - не е установено неизпълнение на вменено от закона задължение от
страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е достатъчно
основание искът да не бъде разглеждан, без да е необходимо да се установява
наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ - претърпени неимуществени вреди и причинна връзка. Макар след промените
в ЗИНЗС настъпването на неимуществените вреди да се предполага до доказване на
противното, съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в тежест на ищеца е да посочи ясно
какви точно вреди е претърпял, както и да представи доказателства за това.
Сочи, че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял,
както и че липсват доказателства такива да са му причинени по вина на
ответника. Намира, че липсват доказателства доколко пребиваването на ищеца в
неблагоприятните условия в затвора са се отразили негативно на неговото
психическо и физическо здраве. Счита, че липсата на санитарен възел и течаща
вода в килията би могло да създаде известен дискомфорт и неудобства за
задържаните лица, но същите по степен и интензитет не са такива, че да бъдат
квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. Искането от
съда е за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Към писмения отговор е приложено становище от началника на
Затвора – гр.Бургас комисар Б.М..
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на иска като
недоказан по основание и размер и пледира същият да бъде отхвърлен изцяло.
Бургаският
административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на иска:
В
исковата молба и нейното уточнение са наведени твърдения, че ищецът е търпял неимуществени
вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица на ответника във връзка с материалните условия и медицинското
обслужване в затвора в гр.Бургас, където ищецът е търпял наказание лишаване от
свобода в периода от 14.06.2016г. до 5.04.2017г., които сочат на нарушение на забраната,
въведена в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода да бъдат
подлагани на унизително отношение. Поради това съдът квалифицира иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, която
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3. Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284,
ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284,
ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Съгласно
чл.205 АПК, искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
С
оглед изложеното иска е процесуално допустим за разглеждане в производство по чл.203 и сл. от АПК и подсъден на Административен
съд-Бургас съобразно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС. Искът е предявен от лице с правен
интерес срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –
юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода,
съгласно чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите,
съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, т.е. срещу пасивно легитимирания
ответник, представляващ държавата, чиято отговорност по чл.284, ал.1 от АПК е
обективна.
По
основателността на иска:
От
становището на началника на затвора в гр.Бургас с вх.№ 2444/05.12.2017г. се
установява, че ищецът И.М.С. е постъпил в Ареста, находящ се на първи етаж в
корпуса на затвора в гр.Бургас, на 5.01.2016г., където е пребивавал до
14.06.2016г. В периода от
14.06.2016г. до 21.06.2016г. той е настанен в Приемно отделение в помещение № 508,
в което са били настанени между 8 и 10 лица и където средната жилищна площ на
един човек е била 1.86 кв.м. На 21.06.2016г. ищецът е настанен в групата за
обвиняеми и подсъдими лица – спално помещение № 412, в което са били настанени
10 лица и където средната жилищна площ на един човек е била 1.67 кв.м. В това
спално помещение ищецът е пребивавал до 11.10.2016г., когато, след като получил
окончателна присъда, е изведен от групата за обвиняеми и подсъдими и преместен
в VIII-ма група по
негово желание в помещение № 403, в което са били настанени 23 лица и където
средната жилищна площ на един човек е била 1.21 кв.м. На 5.04.2017г. И.М.С. е
преместен в ЗОЗТ „Дебелт“.
От
становището на началника на затвора в гр.Бургас се установява още, че помещенията,
в които е настаняван ищеца са оборудвани с железни легла на два етажа, чиито
брой отговаря на броя на настанените в помещението лица. В килиите са налични
също шкафове от стандартен тип за съхранение на лични вещи. В тях се осигурява
достъп на пряка слънчева светлина от 3 броя прозорци с размери 120/80 см., на
които има поставена мрежа с цел да се предотврати предаването на вещи от
лишените от свобода и изхвърлянето на отпадъци. Посочено е, че в затвора до
скоро е нямало спални помещения със санитарен възел. Във всеки салон, където е
настанена група, има обща баня и тоалетна, в която има монтирани мивки и
постоянно течаща студена вода и която се ползва от лишените от свобода през
деня за времето от 06.00 часа до 20.00 часа. След вечерна проверка и заключване
на помещенията в 20.00 часа до 06.00 часа на следващия ден, лишените от свобода
ползвали индивидуални шишета с вода за пиене, но нямали достъп до общите
санитарни възли. В този времеви период от денонощието за естествените си нужди
лишените от свобода използвали кофи с капаци, които своевременно се почиствали
и дезинфекцирали.
В този смисъл са и констатациите в
т.40 от доклада на Европейския комитет за превенция на изтезанията и
нехуманното и деградиращо отношения или наказания (КПИ) от посещението в
затвора Бургас в периода 13-20 февруари 2015г. относно материалните условия на
задържането, който доклад е публикуван на интернет страницата на Министерство
на правосъдието.
От ответника
е представена информация относно заключителната среща с делегацията на КПИ,
проведена на 6.10.2017г. Делегацията сочи, че общото положение в местата за
лишаване от свобода е доста по-добро в сравнение с предишни посещения.
Заключението е, че във всички ремонтирани места материалните условия са добри,
особено в Дебелт, Бургас и Варна.
При
така установените факти съдът обосновава следните правни изводи:
Държавата,
представлявана от органа, осъществяващ пряко ръководство и контрол върху
местата за лишаване от
свобода, има задължението да спазва общата забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е
в синхрон с тази по чл.3 от ЕКЗПЧОС, че никой не може да бъде подлаган на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съгласно чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване наличие
на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава
чл.3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в
резултат на нарушението; 3) неимуществена вреда се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Следователно, отговорността на държавата се ангажира при
доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение
– чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“ – чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
Видно
от заявените основания на исковата претенция ищецът твърди, че е налице
нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ), тъй като в периода
14.06.2016г. - 5.04.2017г., когато пребивавал в затвора в гр.Бургас, не му е
осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м., тоалетна в спалните помещения, в
които е бил настанен, и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за
времето от 20.00 до 6.00 часа на денонощието, когато е бил принуден да ползва
кофа за удовлетворяване на естествените си потребности. Излага доводи, че
вследствие на това са му причинени неимуществени вреди – сериозно засягане на
човешкото му достойнство, поради което следва да получи обезщетение.
Европейският
съд по правата на човека установява и прилага по конкретни дела общи принципи
за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Съдът счита, че чл.3 от ЕКПЧ
налага на държавата задължението да гарантира, че всеки затворник е задържан в
условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът
на изпълнение на наказанието или мярката не го подлага на мъки и изпитания,
надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, свързано със задържането, и предвид
практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно
състояние е гарантирано по адекватен начин. При преценка условията за
изтърпяване на наказанието следва да се вземат предвид кумулативните последици
на тези условия и срока на пребиваване в затвора. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3,
ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
В
пилотно решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото „Нешков и други срещу
България“ е посочено, че вече постановените решения, както и решението по
делото Нешков се отнасят до нарушения на чл.3 от ЕКПЧ в различни затвори и
общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на
тоалетната. В редица решения на ЕСПЧ, като например решение от 2.02.2006г. по
делото „Йовчев срещу България“, констатацията за условията в затворите се
основава на периодичните доклади на КПИ.
В
практиката на българските съдилища също се приема, че липсата на достатъчно
жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на
слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода
е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи
минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии,
на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода –
решение № 7668/24.06.2016г. на ВАС по адм. дело № 7570/2015г., решение №
72/05.01.2016г. на ВАС по адм. дело № 9871/2014г., решение № 12420/19.11.2015г.
на ВАС по адм. дело № 15133/2014г., решение № 11035/22.10.2015г. на ВАС по адм.
дело № 13112/2014г., решение № 10166/11.07.2012г. на ВАС по адм. дело №
15508/2011г., решение № 6667/15.05.2013г. на ВАС по адм. дело №
13664/2012г., решение № 104/20.02.2009г. на ВКС по гр. дело №
5895/2007г., решение № 538/22.10.2009г. на ВКС по гр. дело №
1648/2008г., решение № 15/29.01.2009г. на ВКС по гр. дело №
4427/2007г.
Предвид
изложеното и събраните по делото доказателства, съдът намира исковата претенция
за частично доказана.
По
отношение на твърденията за нечовешките и унизителни условия на живот в
затвора, от страна на ответника не се оспорва факта, че в исковия период на
ищеца не е осигурен санитарен възел в спалното помещение, в което е бил
настанен, както и постоянен достъп до такъв за времето от 20.00 часа до 06.00
часа. В становището е посочено, че до скоро в затвора е нямало спални помещения
със самостоятелен санитарен възел и че за времето от 20.00 часа до 06.00 часа лишените от свобода са нямали
достъп до общите санитарни възли, като вместо това ползвали за удовлетворяване
на естествените си нужди кофи с капаци. През останалото време от денонощието, ищецът
е имал свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно
помещение, т.е. не е бил принуден да ползва кофа в спалното помещение, в което
е бил настанен. Ответникът не е оспорил и факта, че през исковия период на
ищеца не е осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м. В тази връзка съдът
кредитира становището на началника на затвора гр.Бургас, видно от което в
спалните помещения, в които е бил настанен И.С. през исковия период, му се е
полагала жилищна площ под 2 кв.м. Това становище е в потвърждение на
констатациите, съдържащи се в доклада от посещението на делегация на КПИ в
затвора Бургас в периода 13-20 февруари 2015г.
С
оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил
доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас през исковия период, конкретно,
за преустановена практика лишените от свобода да ползват през това време кофа
за удовлетворяване на естествените им потребности и преодоляване проблема с
пренаселеността на спалните помещения в затвора. Информацията относно
заключителната среща на 6.10.2017г. по повод посещение на КПИ в затвора в гр.Бургас
дава единствено обща оценка за тенденция на подобряване на условията на
задържането в затвора. Следва да се има предвид факта, че извършването на
ремонтните дейности и изграждането на санитарни възли към всички спални
помещения е продължителен процес, за който няма информация да е бил приключил
към края на исковия период.
Според
практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага
лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Ако затворниците имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността
трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо
от други фактори, до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Достъпът до чист въздух е
основен елемент на живота и всеки човек има това право. Достъпът до правилно
оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само
за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство, но и за
опазване на физическото им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без
непосредствен достъп до тоалетни помещения. Липсата на осигурени елементарни
хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко
нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо
страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от
свобода. В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу България,
делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други.
В
случая недостатъчната жизнена площ, полагаема на ищеца в спалните помещения, в
които той е бил настанен, заедно с другите аспекти на условията, в които е бил
държан в затвора в гр.Бургас в процесния период, като липса на санитарен възел
в килиите и неосигуряване на постоянен достъп през нощта до тоалетна и течаща
вода, обстоятелството, че поради това е бил принуден да ползва кофа за
естествените си нужди в общото спалното помещение при невъзможност за
уединение, липса на свеж въздух и възможност за проветрение – всичко това е
довело ищеца до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на
задържането. Лишаването на ищеца от горните права представлява нечовешко и
унизително отношение спрямо него. Ето защо съдът приема, че е налице нарушение на
чл.3, ал.1, вр. ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ по отношение на условията, в които
ищецът е изтърпявал наказанието в затвора в гр.Бургас, като се имат предвид
стандартите и принципите, установени от ЕСПЧ в неговата практика.
Успешно
проведеното по делото доказване на предпоставката по чл.284, ал.5, вр. ал.1 от ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1, вр. ал.2 от ЗИНЗС, налага извод, че за
ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да
пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови условия в корпуса на
затвора в гр.Бургас. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е
претърпял, и не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и
установени вреди. Поставянето на ищеца в описаните по-горе неблагоприятни
материални условия в затвора за посочения период съставлява нечовешко,
унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ,
в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди, а именно
емоционално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
лишаването от свобода.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда
от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и
характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били
претърпени. С оглед характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, отчитайки факта, че достъпът на ищеца до санитарен възел и течаща
вода е бил ограничен само за част от денонощието за времето от 20.00 часа до
06.00 часа, и факта, че ищеца е пребивавал десет месеца в затвора в гр.Бургас,
където е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, при липсата
на данни спрямо него да е приложена каквато и да е физическа принуда, засягаща
достойнството му в по-голяма степен, съдът приема, че справедливото обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди за времето от 14.06.2016г. до
5.04.2017г. е в размер на 500 лева, дължимо на ищеца ведно със законната лихва
от 14.09.2017г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на обезщетението. В останалата част до размера на претендираното от
ищеца обезщетение от 15 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
По
отношение на твърдението на ищеца, че от затвора не са му осигурени
предписаните медикаменти за лечение на разширени вени, съдът намира това
обстоятелство за неотносимо към предмета на спора, тъй като медикаментите са му
предписани на 22.08.2017г., т.е. извън исковия период, видно от рецепта от д-р Г.,
представена като доказателство към исковата молба. Също така ищецът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че е разполагал с
направление от хирург за операция. Той не е посочил кога му е отказано да бъде
изведен от затвора за извършване на операцията и причината, която я налага,
т.е. не е формулирал ясно твърдение, че от страна на ответника му е отказано
медицинско обслужване във връзка с негов конкретен здравословен проблем.
Съгласно
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и
при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286,
ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените
от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая при
частичната основателност на исковата претенция искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Воден
от горното на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-гр.Бургас, пети
състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” със седалище гр.София при Министъра на правосъдието на Република
България да заплати на И.М.С., ЕГН **********, обезщетение в размер на 500 лв.
(петстотин лева) за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните
условия, в които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора в
гр.Бургас за времето от 14.06.2016г. до 5.04.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.09.2017г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата над 500 лв. (петстотин лева) до пълния
предявен размер от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: