РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Кюстендил, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520102286 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД против
ДР. СП. ХР..
В исковата молба се сочи, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., р-н „И.“, ул. „Т. С.“ № *, ет.*, ап. **, бил
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, като
съгласно действащото законодателство бил длъжен да монтира средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за ТЕ при условията и
по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София,
изготвени от последното и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Общите условия влизали в сила след едномесечен срок от публикуването им в един
централен и един местен ежедневници и имали силата на договор между предприятието и
клиентите, без да е необходимо изричното им приемане от последните. Действащите за
процесния имот Общи условия, а именно: ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2008г. , както и такива, одобрени с Решение от 2014г. на КЕВР, обвързвали
ответника в настоящото производство. В съответствие с ОУ от 2014 г. ищцовото дружество
ежемесечно удостоверявало публикуването на интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се осигурявал и интернет достъп на клиентите
до индивидуалните им партиди чрез официалната уеб -страница на дружеството.
Ответникът, видно от приложено към делото извлечение от сметки за аб. № 54184,
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и
услугата дялово разпределение, но не погасявал задълженията си.
1
Собствениците в СЕС, сред които и ответната страна, били сключили с ФДР договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Така, за имота на
ответника, съгласно изискванията на действащото законодателство, били издадени
изравнителни сметки, от които било видно, че сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с
което да се осъди ДР. СП. ХР., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., р-н „И.“, ул. „Т. С.“ № *,
ет.*, ап. **, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, сума за консумирана
топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 1178,95 лв., от които: 927,16 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода м.
05.2016г. до м. 04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба (31.08.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането; 221,99 лв. – мораторна
лихва за забава от 15.09.2017г. до 16.06.2020г., както и сума за дялово разпределение в
размер на 23,93 лв. – главница за периода м. 04.2017г. – м. 04.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба (31.08.2021г.) до окончателното изплащане
на вземането и 5,87 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.05.2017г. до 16.06.2020г.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
на ответника.
При частично уважаване на исковата претенция се прави искане за компенсиране на
разноските до размера на по-малкото задължение.
В случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на
дружеството, се иска делото да се гледа в негово отсъствие.
При наличие на предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК се иска постановяване на
решение при липса на контрадикторност на процеса.
Заявено е изрично съгласие връчването на съдебни книжа да се извършва
посредством „Системата за сигурно електронно връчване“ към Държавна агенция
„Електронно управление“.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор чрез
пълномощника си – адв. З., КАК, в който е застъпена тезата, че заявената претенция е
допустима и основателна.
Изложеното в исковата молба отговаряло на действителното правно положение. В
тази връзка ответникът, след като узнал за депозираната срещу него искова молба, заплатил
изцяло дължимата сума на кредитора, възлизаща на 1178,95 лв.
В този смисъл при условията на чл. 237 от ГПК ответникът признава предявения
срещу него иск, сумата по който обаче заплатил доброволно и изцяло.
Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищцовото дружество,
доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за водене на настоящото дело. Ако би
бил поканен доброволно да изпълни, то щяла да отпадне и необходимостта от настоящия
съдебен процес.
В същия срок не е депозирано становище от конституираното в процеса трето лице –
помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
В съдебно заседание ищецът или негов процесуален представител не се явява, но в
писмено становище поддържа исковете. Ответната страна не се явява, но чрез
2
пълномощника поддържа депозирания отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че страните по делото били обвързани от
договор, по силата на който ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден
имот, находящ се на адрес гр. С., р-н „И.“, ул. „Т. С.“ № *, ет.*, ап. ***, бил клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката.
Страните не спорят, че посоченият имот е ползван от ответника в исковия период и е
топлоснабден.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за този
обект.
Не се спори и по това, а същото се установява и от представените по делото писмени
доказателства (Договор от 08.07.2011 г. на л. 38 и 39 от делото), че в изпълнение на
задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ ищцовото дружество е влязло в
договорна обвързаност с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
С Договор № 2637/2002 г., сключен с Етажната собственост на адрес гр. С., ул. „Т.
С.“ № *, „Техем Сървисис“ ЕООД приело да монтира необходимите уреди за регулиране и
отчитане консумацията на топлинна енергия.
Приобщени са копия от счетоводни документи: съобщения към фактура и издадени
кредитни известия за процесния период за прогнозно начислена топлинна енергия, а и
публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.
Видно от представеното заверено копие на Нотариален акт за замяна на недвижими
имоти – л. 17 – 20 от делото, е че на 19.08.2014 г. ответникът в настоящото придобил в
собственост топлоснабдения недвижим имот.
Приобщен към делото е платежен документ – на л. 20, за внесени от ответника в
полза на ищеца суми в размер на 1178,95 лв. посоченото плащане е потвърдено, но ищецът е
поддържал, че то е извършено на 17.02.2022 г., в резултат на което били погасени 279,78 от
главницата, лихвите и съдебните разноски, но дължими оставали 671,31 лв. И тази сума
ответникът е погасил, видно и приложения писмен документ на л. 35 от делото.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда,
поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са
допустими, относими и непротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че през
отчетните периоди страните са били обвързани от облигационни правоотношения, свързани
3
с доставка на топлинна енергия до имот, ползван от ответника.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията
на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия в имот, ползван от ответника.
Фирмата за дялово разпределение е извършвала отчетите си в съответствие с
изискванията на Закона за енергетиката.
В хода на производството по делото ищецът е получил претендираното от него в
размер на 1850,26 лв. В т.см. са представените преводни нареждане от страна на ответника.
Плащането е осъществено на 17.02.2022 г. и на 16.05.2022 г., поради което следва да бъде
взето предвид от съда съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като новонастъпил факт след
предявяване на исковете – в случая на 31.08.2021 г. Плащането на претендираната сума в
хода на производството има двояк характер – от една страна погасяване на задължението на
ответника-длъжник и от друга - признание за наличие на право на вземане в полза на ищеца.
Въпреки това, поради липса на изрично обективирано искане за постановяване на решение
при признание на иска, то следва да се постанови решение по общия ред, като се съобразят
всички обстоятелства по делото.
Поради липсата на спор, че претендираните главници са били заплатени, а в
последствие и дължимите лихви и разноски, то претенцията следва да бъде оставена без
уважение, като погасена чрез плащане.
Тъй като плащането на задълженията е станало след предявяване на исковете,
ответникът дължи заплащане и на законната лихва върху главниците, която на основание
чл. 162 ГПК и след извършване на изчисления с онлайн калкулатор, за периода 31.08.2021 г.
17.02.2022 г. - 31.10.2017г., съдът определя в размер на 0,26 лева.
С плащането на сумата от общо в размер на 1850.26 лв., ответникът е изпълнил
задължението си към ищеца както за главниците, така и за натрупаните мораторни и
законни лихви. Това обуславя неоснователност на исковата претенция в нейната цялост.
По разноските и дължимите държавни такси: Съдът взе предвид, че отговорността
на страните за разноски по чл. 78 от ГПК е функционално обусловена от изхода на спора.
Поради това разпоредбата на чл. 81 от ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се
произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Решението в т.см. е предпоставено от изхода на делото. Обусловено
е и от кумулативното наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК - с поведението си
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, (каквото безспорно
е извършеното плащане в случая), като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
При посочените правни разрешения следва да се вземе предвид, че в случая исковете
се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране на исковата молба. От
материалите по делото е видно, че съобщението по чл. 131 от ГПК е било връчено на
ответника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК, но в последствие – на 18.01.2022 г. е получено
от лице по чл. 46 от ГПК. В едномесечния срок за отговор, изтекъл на 18.02.2022 г., е
последвало изпълнение на исковото задържение. Плащането е станало след инициирането
на исковото производство. Тъй като длъжникът не е погасил изцяло дълга си преди процеса,
неговото бездействие е дало повод за завеждане на делото. По тази причина настоящият
състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по
делото - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК. Такива са сторени в размер на 312.53 лв. –
определено възнаграждение за особен представител, но т.к. не се стигнало до назначаването
на такъв, тази сума следва да бъде възстановена на ищеца при заявено от него искане в т.см,
респ. тези разноски не се дължат от ответника.
Съдът е пропуснал да събере следващата се държавна такса по иска, респ. ищецът не
4
е сторил разноски за заплащането на такава, заради което тя – в размер на 50 лв., ще бъде
възложена в тежест на ответника.
Претендирано е юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и
такова се следва на ищеца с оглед изложените вече съображения. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото в случая, следва да се определи
възнаграждение в размер на 150 лв. То обаче, следва да се приеме за платено
междувременно, т.к. плащането, извършено от ответника в хода на процеса, надхвърля
исковите суми (вземането е общо в размер на 1179,31 лв. в т.ч. и законната лихва, а
платената сума е общо в размер на 1850,26 лв., в която вероятно е включена и сумата от
312,53 лв., определена като възнаграждение за особен представител, която обаче, не се
дължи от ответника, както вече се посочи, т.к. фактическият състав на чл. 47, ал. 6 от ГПК
не е бил завършен и подлежи на връщане в полза на ищеца при заявено от него искане в
този смисъл). Не се констатираха сторени разноски в хода на заповедно производство,
доколкото не се установи и такова изобщо да е било провеждано, още повече, че исковата
претенцията е осъдителна в случая, а не такава по реда на чл. 422 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъди ДР. СП. ХР.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., р-н „И.“, ул. „Т. С.“ № *, ет.*, ап. **, да заплати на
дружеството-ищец сума за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ
размер на 1178,95 лв., от които: 927,16 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода м. 05.2016г. до м. 04.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (31.08.2021 г.) до окончателното
изплащане на вземането; 221,99 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до
16.06.2020г., както и сума за дялово разпределение в размер на 23,93 лв. – главница за
периода м. 04.2017г. – м. 04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба (31.08.2021г.) до окончателното изплащане на вземането и 5,87 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2017г. до
16.06.2020г., КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след датата на завеждане на иска.
ОСЪЖДА ДР. СП. ХР., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, р-н „Изгрев“, ул.
„Тодор Стоянов“ № 7, ет.3, ап. 5 А, да заплати в полза държавата, по бюджета на съдебната
власт, чрез сметката на Районен съд – Кюстендил, следващата се държавна такса по
исковете в размер на 50,00 лв. (петдесет лева и нула стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5