Р Е
Ш Е Н
И Е №
260538
15.12.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ-ти гр. състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията В.Куршумова гр.д.№ 2920 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на жалба с вх.№ 270178/23.11.2020 г. в
регистратурата на ПдОС, подадена от И.М.М., ЕГН:**********, чрез пълномощника
по делото адвокат С.П. със служебен адрес за призоваване: гр.****, в качеството
си на земеделски производител и длъжник по изп.д.№ 20199080401509 по описа на
ЧСИ Б. А. с рег.№ 908 от КЧСИ с район на действие районът на ПдОС, против
Разпореждане от 29.10.2020 г. на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, с
което е отказал да възстанови на длъжника суми в общ размер на 2 755, 44
лева, представляващи несеквестируеми средства, върху които е насочено
изпълнението по делото чрез налагането на запор върху банкова сметка *** -
земеделски производител, постъпили по сметка на ЧСИ. В жалбата се излагат
оплаквания, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е насочил изпълнението
върху средствата на длъжника по банковата му сметка в Банка „ДСК“АД, които
представляват преведени субсидии на земеделски производител от Държавен фонд
„Земеделие“, постъпили от фондовете на Европейският съюз, които намира за
несеквестируеми на осн.чл.444, т.8 от ГПК във връзка с чл.96, ал.1 и ал.2 от
Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. Моли за отмяна на
обжалваното разпореждане и за присъждане на разноските по делото.
Взискателят Кооперация „СИС КООП“, ЕИК: ****, чрез пълномощника си по
делото адвокат Т. Н., не взема становище по жалбата.
ЧСИ е изложил по реда на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви, че жалбата е допустима,
но разгледана по същество е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа оплакванията в жалбата и становището на съдебния изпълнител, както и след преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист на взискателя „СИС
КООП“, ЕИК: ****, гр.****, против длъжника И.М.М., ЕГН:**********, за
посочените в изп.лист суми.
В хода на изпълнението с разпореждане от 06.11.2019г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „ПИБ“АД, Банка „ДСК“ ЕАД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Въз основа на наложения запор по делото са преведени от Банка „ДСК“ ЕАД
следните суми: 336, 63 лева на 06.02.2020 г., постъпила по сметка на длъжника с
наредител ДФ Земеделие с основание „СЕПП 2019“, съгласно писмо на банката с
вх.№ 1022/12.02.2020 г.; 2 143, 03 лева на 10.04.2020 г., постъпила по
сметка на длъжника с наредител ДФ Земеделие с основание „СП основна 2019 СЗ
МЗДП 2019“ и „СЕПП 2019“, съгласно писмо на банката с вх.№ 3145/14.04.2020 г.;
214, 35 лева на 16.04.2020 г., постъпила по сметка на длъжника с наредител ДФ
Земеделие с основание „Зелени 2019“, съгласно писмо на банката с вх.№
3185/27.04.2020 г.; 61, 43 лева на
06.07.2020 г., постъпила по сметка на длъжника с наредител ДФ Земеделие с
основание „СП основна 2019 СЗ МЗДП 2019“ и „СЕПП 2019“, съгласно писмо на
банката с вх.№ 4761/10.07.2020 г.;
По делото е постъпило писмо вх.№
7982/09.10.2020 г. от ДФ „Земеделие“, според което постъпилите суми с основание
„СЕПП 2019“ са по Схема за единно плащане на площ, кампания 2019г. и
представляват субсидиране от националния бюджет, а тези с основание „СП основна
2019 СЗ МЗДП 2019“ са по Доброволно свързано подпомагане, като същите
представляват субсидиране изцяло от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.
Според писмо вх.№ 8693/26.10.2020г. от Банка ДСК АД: на 06.02.2020 г. са преведени 336, 63 лева с
основание „СЕПП 2019“ с наредител ДФ „Земеделие“; на 10.04.2020 г. са преведени 2 143, 03
лева, от които: 1 900, 78 лева с основание „СП основна 2019 СЗ МЗДП 2019“ и 242, 25лева
с основание „СЕПП 2019“ с наредител ДФ „Земеделие“; на 16.04.2020 г. са преведени 214, 35 лева с
основание „Зелени 2019“ с наредител ДФ „Земеделие“; на 06.07.2020 г. са
преведени 61, 43 лева, от които: 2, 14 лева са с основание „СЕПП 2019“ и 59, 29
лева с основание „СП основна 2019 СЗ МЗДП 2019“ с наредител ДФ „Земеделие“;
По делото се установява от писмо вх.№ 4887/16.07.2020 г. на ОД „Земеделие“
- гр.****, че длъжникът И.М.М. е регистриран като земеделски стопанин на
основание Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на
земеделските стопани на 23.04.2003 г./валидна до 25.03.2004 г./, с последващи
заверки на 11.06.2013 г., 20.02.2014 г., 27.02.2015 г., 29.02.2016 г., 09.02.2017
г., 28.02.2018 г., 14.05.2019 г. и 14.05.2020 г.
При така установените факти по делото, ЧСИ е постановил разпореждане от 29.10.2020 г., с
което по отношение на сумата от общо 518, 02 лева като представляваща средства,
преведени с основание „СЕПП 2019“, отпуснати от републиканския бюджет, е
разпоредил да се възстанови на банковата сметка на длъжника. Относно сумата от
2 147, 42 лева, съставляваща средства, преведени с основание „СП основна
2019 СЗ МЗДП 2019“, отпуснати по европейски програми, съдебният изпълнител е
разпоредил да се разпредели по делото за удовлетворяване на вземането на
взискателите.
С подадената от длъжника жалба се твърди, че съдебният изпълнител е отказал
да възстанови сумите в общ размер на 2 755, 44 лева, представляващи несеквестируеми средства, върху които е
насочено изпълнението по делото чрез налагането на запор върху банкова сметка ***
- земеделски производител и са постъпили по сметка на ЧСИ.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от длъжник в изпълнителното
производство срещу действие на ЧСИ-насочване на изпълнението върху доход,който
счита за несеквестируем,от кръга на изрично посочените по чл.435,ал.2 от ГПК.Съгласно мотивите към т.1 на ТР № 2/15г.на
ОСГТК на ВКС длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила
поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до
изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения
запор върху изцяло несеквестируемо вземане. Но пропускането на този срок не
осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител вдигане на запора и
връщане на несеквестируемата част от събраните суми, докато те не са получени
от кредитора. В случая длъжникът И.М. е упражнила това свое право като е подала молба до ЧСИ Б.А. на 07.10.2020 г.
за възстановяване на запорираните от
него суми по банковата му сметка в размер на 2 755, 44 лева, което искане
съдебният изпълнител е уважил като е
разпоредил да му се възстанови сумата от 581, 02 лева по съображения, че
представляват средства от републиканския бюджет, а по отношение на сумата
от 2 174, 42 лева е приел, че
представляват секвестируеми вземания на длъжника, които подлежат на
разпределяне по делото. С оглед на изложеното, съдът намира, че в обжалваното
разпореждане, макара и да липсва изричен диспозитив, е обективиран отказ на съдебния изпълнител да
възстанови на длъжника сумата от 2174, 42 лева и именно този отказ е предмет на
обжалване, поради което жалбата е допустима в частта, с която се оспорва насочването
на изпълнението по отношение на сумата от 2 174, 42 лева. По отношение на сумата от 581, 02 лева се
установява, че съдебният изпълнител е приел същата за несеквестируемо вземане в
разпореждането от 29.10.2019 г. и е разпоредил нейното възстановяване на
длъжника. Ето защо съдът намира, че длъжникът няма правен интерес от оспорване
насочване на изпълнението към тази сума, поради което по отношение на нея жалбата
се явява недопустима и ще се остави без разглеждане.
По същество на жалбата касателно сумата от 2 174, 42 лева, приета от
съдебния изпълнител като секвестируемо вземане на длъжника по програма „СП
основна 2019 СЗ МЗДП 2019“, съдът намира следното:
Изложените в жалбата доводи са, че сумата представлява финансова помощ от
Европейския съюз на земеделските стопани, финансирани от европейският
земеделски фонд за развитие на селскостопанските райони, която не се предоставя
целево от държавния бюджет, а от Европейския съюз, но се подчинява на същия режим. Поддържа се,
че сумата е предоставена след изпълнението на определени изисквания, има
предназначение и служи за реализиране целите и политиката на Европейския съюз
за съблюдаване на изпълнението им и за опазване на финансовите интереси на
Европейския съюз, като бенефициер на това плащане е земеделския стопанин, а
Държавният фонд „Земеделие“ е разплащателна агенция. Предвид на това са сочи,
че след като са целево предоставени, те са обект на специален режим и са
несеквестируеми.
В мотивите си по чл.436,ал.3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва доводите на
жалбоподателя по съображения, че средствата по „СП основна 2019 СЗ МЗДП 2019“
са отпуснати не от държавния бюджет, а представляват 100 % субисидиране от
Европейският фонд за гарантиране на земеделието и са средства на Европейския
съюз, които не се включват в държавния бюджет като не отговарят на чл.96 от ЗДБ
на РБ от 2020 г.
По поставения правен спор настоящият съдебен състав на ПдОС намира
следното:
Съгласно чл. 444, т. 8 ГПК несеквестируеми са предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху средства с публичен характер - съгласно чл. 520, ал. 1 и 2 ГПК - върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините. Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение е въведена и с чл. 96 от ЗДБРБ за 2020 г., според която разпоредба целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.
Средствата от Европейският съюз /ЕС/ и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните организации чрез сметки за средства от ЕС, които сметки са финансово-правната форма за получаване, разпределяне и разходване от бюджетните организации на средства от ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране. Съгласно чл.7 от Регламент/ЕС/№ 1360/2013 всяка от държавите-членки създава органи или отдели, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл.4 §1 и чл.5-разходи по линия ЕЗФГ и ЕЗФРСР. Такава разплащателна агенция досежно субсидиите за земеделските производители съгл.чл.11 и чл.11а от ЗПЗП е Държавен фонд „Земеделие“-юридическо лице на бюджетна издръжка, който приема, проверява и взема решения по заявленията за подпомагане, искания и заявки за плащане по схемите и мерките за подпомагане на общата селскостопанска политика, осчетоводява операциите по тези схеми и мерки, контролира използването на предоставените по тях помощи. С оглед на изложеното, ДФ“Земеделие“извършва дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране. Тези средства са публични финансови средства-чл.17а от ЗПЗП, съгл.§ 1,т.50 от ДР на ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране. С оглед разпоредбите на Регламент/ЕС/№ 1360/2013 бенефициери на тези плащания-в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта-влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът урежда също, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение, всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъдат предмет на мониторинг и оценка, имената на бенефициерите на фондовете се публикуват с цел засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства., тоест финансирането е и целево. Разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ обосновава извод, че тези плащания съставляват публично целево финансиране и единственият овластен да ги получи в пълния им размер е бенефициерът - земеделския производител. С оглед този специален императивно установен режим тези плащания съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин. В този смисъл са и Решение № 143/25.10.17 г. по гр. д. № 4666/16 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 27/14.02.18 г. по гр. д. № 56/2018 г. на ПдАС; Решение № 52/ 01.04.2019 г. по гр. д. № 136 / 2019 г. на ПдАС, според които финансовата помощ от Европейския съюз за земеделските производители по мерките по директни плащания за съответната кампания са целево предоставени и са обект на специален режим, поради което са несеквестируеми.
Изложеното обосновава извода, че средствата по банковата сметка на
жалбоподателя, които имат за източник субсидии от ДФ "Земеделие",
представляват несеквестируемо вземане на основание чл.
444, т. 8 ГПК.
Предвид горното жалбата се явява основателна и следва да се уважи,като се
отменят действията на ЧСИ Б.А. -насочване на изпълнението върху несеквестируеми
вземания на длъжникът И.М.М. по сметката му в Банка „ДСК“ АД, съставляващи
плащания от ДФ“Земеделие“ в общ размер на 2 174, 42 лева.
При този изход на делото, основателно е искането на жалбоподателя за присъждането
на разноските по делото, които следва да се присъдят съразмерно на уважената
част от жалбата. По делото се удостоверява направата на разноски в размер на 225,
00 лева: 25 лева - държавна такса за жалбата и 200 лева - адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.11.2020 лева,
платено в брой, от които по съразмерност следва да се присъдят 177, 55 лева.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
действията на ЧСИ Б. А. с рег.№ 908 от КЧСИ с район на действие районът на ПдОС
по изп.д.№ 20199080401509 - насочване на изпълнението върху несеквестируеми
вземания на длъжника И.М.М., ЕГН:**********, по сметката му в Банка „ДСК“ АД,
съставляващи плащане от ДФ“Земеделие“ в общ размер на 2 174, 42 лева на
основание програма „СП основна 2019 СЗ МЗДП 2019“, постъпили по сметката на
съдебния изпълнител.
ОСЪЖДА Кооперация
„СИС КООП“, ЕИК: ****, представлявано от Председателя - И. С. К., да заплати на
И.М.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата в размер на 177, 55 лева /сто
седемдесет и седем лева и 55 ст./ - разноски за настоящото производство.
Решението в тази част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на И.М.М., ЕГН:**********, чрез пълномощника по делото адвокат С.П. със
служебен адрес за призоваване: гр.****, като земеделски производител и длъжник
по изп.д.№ 20199080401509 по описа на ЧСИ Б. А. с рег.№ 908 от КЧСИ с район на
действие районът на ПдОС, против насочване на изпълнението върху
несеквестируеми вземания в Банка „ДСК“ АД, съставляващи плащане от
ДФ“Земеделие“ в общ размер на 518, 02 лева на основание програма „СЕПП 2019“,
постъпили по сметката на съдебния изпълнител.
В тази част решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.