Номер 146907.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002313 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър (ЗТР).
Образувано е по жалба на „Солар Грийн Енерджи“ЕАД, чрез процесуалния му
представител адв. К. Я. срещу Решение № 1219, постановено на 14.08.2020 г. от Софийски
градски съд по т.д. № 1066/2020г., с което е потвърден отказ № 20200602132918-
5/08.06.2020г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията към
Министъра на правосъдието, с който е отказано вписване на промени по партидата на
сдружението, а именно вписване на едноличен собственик на капитала, нови съвет на
директорите и изпълнителен директор на дружеството.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение по
съображения, които са подробно изложени в жалбата.
Софийски апелативен съд, като извърши проверка на редовността на въззивното
производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, намира следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Няма спор, а и се установява, че е подадено по електронен път заявление за вписване
на промяна по партидата на дружеството на промяна в обстоятелствата, касаещи вписване
на едноличен собственик на капитала, възникнала в резултат на твърдяно прехвърляне на
временно удостоверение и вписване промяна на състава на управителния орган въз основа
на приетото решение на новия едноличен собственик на капитала.
1
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице е приело, че приложените
временни удостоверения, прехвърлени чрез джиро не съдържат номерата на акциите.
Този извод е неправилен и незаконосъобразен. Непосочването на номерата на
притежаваните акции в трите временни удостоверения, е без значение за случая, след като
всички акции- 50 000 броя поименни акции с право на глас с номинал от 10 лева, съответно
временните удостоверения, удостоверяващи притежаването им, са били придобити от Г. Н.
В., което съответства на вписванията в търговския регистър относно размера на капитала на
дружеството (50 000 лева), броя на акциите (5 000) и внесения капитал (50 000 лева).
Тъй като видно от акционерната книга в цялост са отразени обстоятелствата по
прехвърляне на акциите по временно удостоверение №2/10.01.2014г. и те изцяло
съответстват на прехвърлянето чрез джира на правата на предишните акционери Н. Т. П.
върху общо 4000 акции и на „АВС Къмпани“ЕООД на 1000 акции, съответно с действие на
прехвърлянето по отношение на дружеството, постановеният отказ се явява
незаконосъобразен само на това основание/така и Решение № 1554 от 23.07.2018г. по т.д.№
1449/2018г. на СГС/. И като такъв е следвало да бъде отменен от първоинстанционния съд,
като се укаже извършване на исканото вписване.
Неправилни са изводите на съда за недействителност на джирото поради
съображенията, които той е изложил. Съгласно препращащата норма на чл.187, ал.2 от ТЗ
прехвърлянето на временните удостоверения става по реда на чл. 185, ал.2 и следв. от ТЗ- с
джиро, което трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има
действие спрямо дружеството. По своята правна характеристика временното удостоверение
е ценна книга на заповед, затова по отношение на формата на джирото са в сила
изискванията, установени за формата на джирото за прехвърляне на друг вид ценна книга на
заповед- менителницата. Приложимата разпоредба на чл.468, ал.1 ТЗ постановява то да бъде
написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист /алонж/ и да бъде
подписан от джиранта. Диспозитивната норма на чл.468, ал.1 от ТЗ, приложима за ценните
книги на заповед, предоставя на джиранта възможността да избере дали да подпише
джирото върху временното удостоверение или върху прикрепен към него лист/алонж/ и да
го подпише. Настоящият съдебен състав изцяло споделя разбирането на жалбоподателя, че
цитираната разпоредба не установява забрана, която не позволява текста на джирото да бъде
написан върху алонж в случай, че на „гърба“ на документа има достатъчно празно място за
изписването му, както е сторено и в настоящия случай.
Законът обаче ясно повелява обаче този алонж да бъде така трайно прикрепен към
ценната книга, че да не създава никакво съмнение за тяхната ненарушима цялост.
Спазването на това изискване е спазване на изискването за форма, като условие за
валидност на джирото.
В конкретния случай представения от жалбоподателя алонж не е трайно прикрепен
2
към временното удостоверения, което е видимо от представения с жалбата препис, като
оплакванията в жалбата са, че не е необходимо алонжът да е трайно прикрепен/чрез
залепване или по друг начин/ към ценната книга, което както се посочи по-горе не се
споделя от съда. Следователно, правилни са крайните изводи на първостепенния съд за
недействителност на джирото поради това, че алонжът не е бил прикрепен към временното
удостоверение.
Тъй като представения от заявителя документ е негоден да произведе целените от
него последици, то и длъжностното лице не е било длъжно да дава указания по чл. 22, ал.5
от ЗТРРЮЛНЦ, които сам жалбоподателят сочи в жалбата, че не може да изпълни.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за недопустимост на съдебния акт
поради това, че мотивите на съда не кореспондирали на причините, поради които
длъжностното лице от ТР е постановило обжалвания отказ, както и че с това съдът е
подменил основанието на което е постановен отказът от длъжностното лице с друго и
различно основание.
Съгласно чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ жалбите се разглеждат по реда на глава 21
„Обжалване на определенията“ от ГПК, а в това производство въззивният cъд дeйcтвa ĸaтo
cъд пo cъщecтвo – тoй peшaвa caм пocтaвeния пpeд нeгo въпpoc, ĸaтo e длъжeн дa ce
пpoизнece пo вcичĸи фaĸти, oбycлaвящи издaвaнeтo нa oбжaлвaния aĸт, в конкретния случай
това е регистърния акт на длъжностното лице с което се допуска вписването на заявените
обстоятелства. Съобразявайки тълкувателните указания по ТР № 6/2017 г. oт 15.01.2019 г.,
пocтaнoвeнo пo Tълĸyвaтeлнo дeлo № 6/2017 г., Oбщoтo cъбpaниe нa Гpaждaнcĸaтa и
Tъpгoвcĸaтa ĸoлeгии (OCГTK) нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд (BKC) следва да се посочи, че
cъдъpжaниeтo нa пpoцecyaлнoтo пpaвooтнoшeниe по образуваното регистърно
производство e peглaмeнтиpaнo oт импepaтивни пpaвни нopми, зa пpилoжeниeтo нa ĸoитo
cъдът е длъжен да cлeди cлyжeбнo и именно поради това изначално правилно е процедирал
и първостепенният съд като е изследвал и въпроси за които длъжностното лице не се е
досетило, че може да се занимае и с тях. Съответно основанието на което е постановен
отказа от длъжностното лице при обжалване не може да ограничи ocъщecтвявaнaтa oт
фyнĸциoнaлнo ĸoмпeтeнтнaтa съдебна инcтaнция пpoвepĸa за наличието на всички
предпоставки за вписване на заявените обстоятелства.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното решение на Софийски
градски съд, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1219/14.08.2019г., постановено от Софийски градски
3
съд по т.д.№ 1066/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/.
2/.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5