Решение по дело №1305/2018 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 8 август 2019 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20182130101305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  143 / 17.7.2019г. година                        град Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На двадесети юни   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. МАРИНОВ

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

Секретар …………………ДАРИНА ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер....1305....по описа за............2018…...............година

          Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба  от ЕВН Електроснабдяване   ЕАД гр. Пловдив   с която същото дружество чрез неговия процесуален представител  е предявило срещу Й.Т.А.  установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК  .Със същият иск горепосочения  ищец моли  съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на горепосочения ответник , че същият  дължи  на ищеца  следните суми , а именно : 1.  парична сума  в размер на 569, 19  лв. – главница  представляваща задължение за неплатена стойност  на консумирана  от обекта на потребителя  електрическа енергия за периода от 02.10.2016 г. до  01.05.2017 г. , както и 2. Сумата от 75,  19  лв. представляваща обезщетение за забавено плащане респ. лихва за забава за периода от 22.11.2016 г. до 19.06.2018 г. ,  както и законната лихва върху главницата , считано от датата на подаването   на заявлението  за издаването на съответната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК  в районен съд Карнобат – 21.06.2018 г. до окончателното им изплащане , за които суми е издадена  заповед  за изпълнение по ч. гр.д. № 722 / 2017 година по описа  на Районен съд Карнобат .Ищцовото дружество моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати  и сумата  представляваща всички  направени от него съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, като моли съда да осъди ответника да му заплати  сумата  представляваща всички направени  по заповедното производство съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява неговият процесуален  представител, който в съдебно заседание заявява , че поддържа иска и моли неговото уважаване изцяло така както е предявен.

Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез назначеният му особен процесуален представител по чл. 46 ал.6 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която са  предявени горепосочените установителни искове срещу него , като в нея оспорва така предявените искове като неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива по  съображения изложени в същия отговор.       

Същият ответник  редовно призован не се явява  лично в съдебно заседание , като назначеният му особен процесуален представител е приложил нарочна писмена молба с която моли съдът да постанови съдебен акт по делото въз основа на събраните по делото доказателства.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца ЕВН България Електроснабдяване    ЕАД гр.Пловдив   иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника А.  съществуването в полза на ищеца ЕВН България Електроснабдяване  ЕАД  на твърдяните  от него вземания за посочените  от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдените    от страните доставка на електрическа енергия  , ищецът като страна по това валидно правоотношение – доставчик – продавач на ел. енергия да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него ел. енергия  по договора сключен между тях за предоставяне на същата     на ответника в качеството му на  потребител – купувач на ел.енергия , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания за същата получена и доставена му ел. енергия от ищеца   и последно  в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

Не се спори между страните по делото , че  ищцовото дружество  ЕВН България Електроснабдяване  ЕАД гр. Пловдив е краен снабдител  съгласно чл. 98 а от Закона за енергетиката и като такъв продава  електрическа енергия на  клиентите си  при публично известни  Общи условия  на договорите за продажба на електрическа енергия  на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД , които са влезли в законна сила на 27.6.2008 г. поради одобряването им от ДКЕВР  с решение № ОУ – 013 от 10.5.2008 г. , а ответника Й.А.  притежава имот находящ се в гр. Сунгурларе на адм. адрес  ул. Винпромска № 13. Не се спори между страните и факта , че по силата на  чл. 7  т.1 от Общите условия  ищцовото дружество  е поело да снабдява с ел. енергия  горепосочения обект на ответника който е получил клиентски  номер № ********** и ИТ № 2689403, монтиран му е  електромер с № 4391257 , открита е била партида на ответника през процесния периода от 02.10.2016 г. до  01.05.2017 г. което показва , че същият е станал клиент на ищцовото дружество което в качеството му на доставчик на ел. енергия  е доставяло такава на ответника в качеството му на купувач- потребител на такава . Същите не оспорват , вкл. и ответника , че през горепосочения период не са ползвали посочените от ищцовото дружество услуги – доставка на ел. енергия   като по този начин ищцовото дружество   е изпълнило изцяло задълженията си по договора за предоставяне на ел. енергия на ответника  , посочен по- горе.По този начин ответната страна е консумирала ел. енергия в имота си  през горепосочения период съгласно монтирано устройство -  електромер  в имота му с № 4391257 . Видно от заключението на вещото лице К.М. по назначената по делото съдебно – техническа експертиза което като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно доказателство е че през процесния период ищцовото дружество е доставяло  ел. енергия на процесния обект на ответника , като е извършван ежемесечен отчет  на доставената електроенергия  за същия период , като дружеството е издавало  редовно фактури  приложени по делото за консумираната ел. енергия от ответника. Същото вещо лице посочва , че електромера който е отчитал доставената ел. енергия е електронен, монофазен ,   работел е  нормално и няма регистрирани  данни за неговата повреда през процесния период като е преминал  през всички изискуеми се  проверки и през същия период е отчитан дистанционно директно  в централата на дружеството в гр. Пловдив.  По този начин   през период – 02.10.2016 г. до 01.05.2017 г. ответника е консумирал в имота си общо  ел. енергия на стойност от 653, 36 лв. от които са изплатени сумата от 84, 17 лв. и останава за плащане  процесната главница от 569, 19 лв. и лихви за забава в размер на сумата от 75, 19 лв. . Видно от заключението на вещото лице К.А. по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза , което заключение също като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно доказателство , е че за същия отчетен период  ищцовото дружество е издало фактури 7  на брой за отчетеното потребление на ел. енергия от ответника , като същите са тези приложени като доказателства по делото и по които правилно е изчислено формиралото се задължение на ответника за плащане на консумираната от него и доставена му от дружеството ел. енергия в размер на същата процесна сума от 569, 19 лв.  за които се дължи и претендираната лихва за периода от 22.11.2016 г. до 19.06.2018 г. в размер на сумата от 75, 19 лв.  По този начин съдът намира, че ответника дължи на ищцовото дружество процесната сума от 569, 19  лв. и мораторна лихва от 75, 19  лв. съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза. По този начин твърденията  на ищеца не са оспорени от страните по делото , но се и потвърждават от издадените горепосочени фактури за предоставена ел. енергия  пред процесния период , като същите се потвърждават и от заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно- счетоводна и съдебно- техническа експертизи , които като неоспорени от страните по делото съдът е приел като абсолютни доказателства по делото. Тука следва да се посочи, че са налице и доказателства , че ответника не е  заплатил на ищцовото дружество горепосочената сума от 569, 19  лв. представляваща консумирана от тях и незаплатено цена на доставената му ел. енергия . Следователно съдът намира, че дотук са налице първите три предпоставки касаещи  основателността на така предявения иск.

  С оглед осъществяването на правата си по процесния договор за предоставяне на ел. енергия  с оглед получаването на  съответното заплащане на същата ,  с подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми респ. сума ищецът  е  инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление  е образувано ч.гр.д. № 722 / 2018 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 472  от 25.6. 2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил  ответника Й.А.    явяваща се длъжник   да заплати  на кредиторът  – ищецът  по делото ЕВН България Електроснабдяване   ЕАД гр. Пловдив    дължимите  се от същият суми посочени в диспозитива на  исковата молба , а именно: : 1.  парична сума  в размер на 569, 19  лв. – главница по неизплатени фактури  за ползвана ел. енергия  и 2 . сумата от 75, 19  лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата респ. мораторна лихва  , както и 3. законната лихва върху главницата  от  датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК  по ч.гр.д. № 722 / 2018 г. по описа на КРС – 21.06.2018 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 37, 50 лв. / от която сумата от 25 лв. представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /   представляваща всички направени  по заповедното производство съдебни разноски. С оглед на това съдът намира, че  спрямо ищецът по настоящото дело е налице и четвъртата  от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника.

 Тъй като ответника не е бил намерен за да има възможност да  възрази против така издадената срещу него   горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение , то  съдът с нарочно разпореждане   по същото ч.гр.д. № 722 / 2018 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може  да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника  , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът  е сторил, тъй като  по силата на горепосочения  договор същото има горепосочените вземания срещу ответника . Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се оспорват  от страните по делото, като се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.

Ответникът по делото никога не е оспорил , че се е  намирал с ищеца по делото в облигационно- правна връзка респективно отношения с оглед на които е получил посочената   за процесния период ел. енергия    , което се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства. По настоящото дело не се приложиха писмени или каквито и да е други доказателства опровергаващи твърденията на ищеца в тази им част , като същите  доказателства като неоспорени от страните по делото удостоверяват по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през  процесния период са били в правоотношения  уредени по силата на сключен договор за предоставяне на ел. енергия  , както и че той ответника е получил ел. енергия  в размер на процесната сума от 569, 19  лв. , както и че дължи за процесния период мораторна лихва в размер на 75, 19  лв. .По този начин съдът намира, че предявените искове се явяват напълно основателни и доказани за горепосочените суми и като такива следва да бъдат уважени изцяло  .Освен това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от същото съдебни разноски в настоящото съдебно производство съразмерно уважения  иск респ. искове  . Същият следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и направените от същото разноски по заповедното производство.

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

         

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Т.А.  с ЕГН **********  с адрес *** , че същият    дължи на ЕВН България Електроснабдяване  ЕАД  с ЕИК *********  , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив  ул. Христо Г. Данов  № 37 , същото дружество с адрес на призоваване – гр. Пловдив  ул. Христо Г. Данов № 37  чрез юрк. Б.К.   следните суми а именно : 1.  парична сума  в размер на 569, 19  лв. – главница  представляваща задължение за неплатена стойност  на консумирана  от обекта му находящ се  в гр. Сунгурларе на адм. адрес  ул. Винпромска № 13 като  потребител  електрическа енергия за периода от 02.10.2016 г. до  01.05.2017 г. , както и 2. Сумата от 75,  19  лв. представляваща обезщетение за забавено плащане респ. лихва за забава за периода от 22.11.2016 г. до 19.06.2018 г. ,  както и законната лихва върху главницата , считано от датата на подаването   на заявлението  за издаването на съответната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК  в районен съд Карнобат – 21.06.2018 г. до окончателното им изплащане , за които суми е издадена  заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  № 472  от 25.6.2018 г. по ч. гр.д. № 722 / 2017 година по описа  на Районен съд Карнобат.

ОСЪЖДА Й.Т.А.  с ЕГН **********  с адрес *** да заплати на ЕВН България Електроснабдяване  ЕАД  с ЕИК *********  , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив  ул. Христо Г. Данов  № 37 , същото дружество с адрес на призоваване – гр. Пловдив  ул. Христо Г. Данов № 37  чрез юрк. Б.К.   сумата от 1147, 40  лв./ включваща и сумата от 300 лв. юр. възнаграждение /  представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр.д. № 1305 / 2018 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 във вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА Й.Т.А.  с ЕГН **********  с адрес *** да заплати на ЕВН България Електроснабдяване  ЕАД  с ЕИК *********  , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив  ул. Христо Г. Данов  № 37 , същото дружество с адрес на призоваване – гр. Пловдив  ул. Христо Г. Данов № 37  чрез юрк. Б.К.   сумата от 75  лв. представляваща направените съдебни разноски по заповедното производство по ч. гр.д. № 722 / 2018 г. по описа на КРС.

РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.

         

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: