№ 49
гр. Стара Загора, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Р.П.Р.
в присъствието на прокурора Ем. В. В.
като разгледа докладваното от Красимира Дончева Стоянова Въззивно
административно наказателно дело № 20215500602824 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Решение № 145/01.11.2021 г., постановено по АНД № 378/2021 г.
по описа на Районен съд – Казанлък, обвиняемият Н.Н.И., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, на 06.12.2018 г. в гр. Казанлък, е причинил лека
телесна повреда по хулигански подбуди на С.Г.К. от гр. Казанлък, изразяваща
се в кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на устата, изкълчване на резците
на долната челюст – зъби 42, 41, 31 и 32, кръвонасядане на седалището,
болезненост в шията, причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131, ал. 1, т.12, предл.1, вр.
чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1200 лева.
Подсъдимият Н.И. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР –
Стара Загора сумата в размер на 1370,85 лв., представляваща направени
разноски и по сметка на Районен съд – Казанлък разноски в размер на 252 лв..
1
В срока по чл. 319 от НПК горепосоченото решение е обжалвано от
обвиняемия И. чрез защитника му адв.П.К. от АК-Стара Загора.
Във въззивната жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, а така също и за постановяването му в нарушение на материални
закон и при допуснати процесуални нарушения. Постъпили са допълнителни
писмени изложения, в които подробно се развиват оплакванията във
въззивната жалба.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено и постановено
ново, с което обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан в това да е
извършил престъплението по повдигнатото обвинение.
Против въззивната жалба е постъпило писмено възражение от РП-
Казанлък, в което се развива становище за нейната неоснователност.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора заема становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Защитникът на обвиняемия адв. П.К. от АК – Стара Загора поддържа
жалбата, както и искането за отмяна на атакуваното решение и оправдаването
на подзащитния му.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на
обжалваното решение, намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд, след извършения самостоятелен анализ на
събраните по делото доказателства намира за установена по делото следната
фактическа обстановка:
На 06.12.2018 г. около 20,00 ч. обвиняемият Н.И. заедно със
семейството си и приятели, посетили ресторант „Лагуна" в гр. Казанлък, за да
празнуват Никулден. Имали запазена маса, която се намирала във
вътрешността на заведението. В другия край на ресторанта, в близост до
входа, били седнали свидетеля С.М., пострадалия свидетел С.К. и свидетеля
Р.И..
Около 20,30 ч. обвиняемият И. отишъл до тоалетната, която се
намирала в началото на ресторанта, до входа му. Докато вървял, видял
свидетеля С.М., с който били съученици. Заговорили се и свидетелят М. го
2
поздравил за именния му ден. Провели кратък разговор, след което
обвиняемият се отправил към тоалетната, а след това се върнал на масата
си.
Около 23,30 ч. обвиняемият И. отново отишъл до тоалетната. На
връщане видял, че до масата на тримата посочени свидетели, бил д-р К.Д., с
когото също бил съученик и когото не бил виждал дълго време. Прегърнали
се с д-р Д. и провели кратък разговор, след което разменили и телефонните си
номера. Д-р Д. се насочил към изхода на ресторанта, а обвиняемият И. седнал
на стол, непосредствено до свидетеля С.М.. Последният прегърнал с лявата си
ръка обвиняемия, който от своя страна поставил дясната си ръка зад врата на
свидетеля М..
Обвиняемият И. започнал да му говори провокативно, като
едновременно с това започнал да го стиска по врата. Свидетелят С.М.
няколкократно му казал да спре да го дразни, изричайки „Недей бе! Недей!“,
но обвиняемият не преустановил действията си. Свидетелят М. се почувствал
унизен, като възприел отношението на обвиняемия И. като такова към малко
дете. Изтърпял поведението му за кратко време, като отпивал от чашата си. В
един момент, силно емоционално повлиян, свидетелят М. нанесъл удар с
юмрук в областта на лицето на обвиняемия И., след което двамата станали от
масата и последвала размяна на удари помежду им. Физическият конфликт
между тях бил възприет от клиентите на заведението и от пострадалия С.К.,
който се насочил към тях,за да ги раздели и преустанови конфликта между
двамата.
В този момент обаче, обвиняемият И. внезапно насочил агресията си
към него и му нанесъл два последователни удара с юмрук в областта на
лицето, в резултат на което свидетелят К. паднал на земята. Обвиняемият И. и
свидетелят М. продължили да си нанасят взаимно удари, а намесилите се
присъстващи на място клиенти успели да ги отделят един от друг. Опит да ги
разтърве направил и свидетеля Р.И., но безуспешен. Свидетелят Н.Н., син на
обвиняемия, видял случващото се и се насочил към мястото на конфликта, за
да защити баща си, като също нанесъл няколко удара върху свидетеля М. и
получил такива от страна на последния.
Видно от справката, изготвена от „Регионален център 112 – Бургас“
сигнал за инцидента в ресторант „Лагуна“ в гр.Казанлък на тел. 112 са подали
свидетелите Р.Н.С. и С.П.М..
Като веществено доказателство по делото е приобщен 1 бр. диск
съдържащ записи от камерите за видеонаблюдение монтирани вътре в
ресторант „Лагуна“ на 06.12.2018 г..
В резултат на боя вътре в заведението свидетелите С.К. и С.М.,
както и обвиняемия Н.И. и неговия син свидетеля Н.Н. са получили телесни
увреждания, имащи характер на леки телесни повреди, за които са се
снабдили със СМУ от съдебни лекари, приобщени като писмени
доказателства по делото.
Досъдебното производство е било образувано и водено срещу
3
обвиняемия Н.И. за това, че на 06.12.2018 г. в гр. Казанлък, е причинил лека
телесна повреда по хулигански подбуди на С.П.М. от гр. Казанлък -
престъпление по престъпление по чл.131, ал. 1, т.12, предл.1, вр. чл.130, ал.2
от НК, и
за това, че на 06.12.2018 г. в гр. Казанлък, е причинил лека телесна
повреда по хулигански подбуди на С.Г.К. от гр. Казанлък - престъпление по
чл.131, ал. 1, т.12, предл.1, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Видно от Постановлението за частично прекратяване на
наказателното производство от 10.02.2021 г. е, че същото е било прекратено
против Н.И. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2
от НК спрямо свидетеля С.М., тъй като наблюдаващият прокурор е приел, че
по отношение на него се касае за деяние, извършено от обвиняемия в
условията на неизбежна отбрана.
Това постановление не е било обжалвано и е влязло в законна сила
на 25.02.2021 г..
Видно от заключението на приетата от районният съд Съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни № 87/2019 г., свидетелят С.К. във
връзка с инцидента на 06.12.2018 г. е получил следните травматични
увреждания : кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на устата. Изкълчване
на резците на долната челюст - зъби 42, 41, 31, 32. Кръвонасядане на
седалището. Болезненост в шията. Описаните увреждания били причинени от
действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по време и
начин, съобщени по-горе - побой с юмруци и ритници. Тези увреждания са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Липсват данни за развили се усложнения на луксираните зъби. Липсват
данни, доказващи дали пострадалият се е намирал в състояние на пълна
загуба на съзнание. Липсата на спомен не е надежден признак за приемане на
пълна загуба на съзнание, защото този симптом се среща и у пострадали със
степенно разстройство на съзнанието.
От заключението на изготвената по ДП и приета от първостепенния
съд Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 98/2019 г. се
установява, че свидетеля С.М. при станалия инцидент е получил следното
травматично увреждане: болезненост и оток в окосмената част на главата.
Кръвонасядания на главата и лицето. Охлузвания по лявата китка и дясната
подбедрица, като същите е възможно да са получени по време и начин,
отразен в материалите по досъдебното производство, а именно нанасяне на
удари с юмруци, ритане и удари върху терен. Тези травматични увреждания
са причинили болка и страдание.
От заключението на изготвената Съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни № 156-А/2019 г. по отношение на обвиняемия Н.Н.И. се
установява, че същият е получил следните травматични увреждания:
4
разкъсноконтузна рана, оток и кръвонасядане на лицето, което е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези увреждания
отговарят да са получени по време и начин, отразен в материалите по
досъдебното производство.
От заключението на изготвената Съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни № 156/2019 г. по отношение на свидетеля Николин
Николаев Нейков се установява, че същият е получил следните травматични
увреждания: оток и кръвонасядане на лицето; кръвонасядане на гръдния кош;
кръвонасядане на лявата подбедрица, като същите са му причинили страдание
и добре отговарят да са получени по време на възникналия инцидент на
06.12.2018 г..
В хода на ДП е изготвена Съдебно психологична експертиза от
вещото лице К.Л. – клиничен психолог на обвиняемия Н.И., изслушана и
прието от районният съд, от заключение на която се установява, че не са
констатирани данни за тревожност и агресивност в поведението на
освидетелствания. Липсвала депресивна компонента. От изследването с Тест
на В. Durny нямало данни за вербална и т личност - екстраверт, с интернален
локус на контрол - емоционална стабилност, упоритост, увереност в себе си.
Хората с интернален локус на контрол във взаимоотношенията си били
популярни, но проявявали търпимост към околните. Във взаимоотношенията
си проявявал решителност, общителност, бил сдържан, спокоен, отговорен
към семейните събития и към партньора. Освидетелстваният И., според
вещото лице, е в състояние да контролира неформалните си отношения,
честен, трудолюбив, общителен, алтруистичен, внимателен, състрадателен,
подреден, отговорен и усърден. Такава личност преодолявала големи
препятствия, без да се интересува какво мислят за нея другите хора. Когато
имал работа, умеел да се концентрира и си я вършел без оглед на пречещите
условия. Не оставял работата си недовършена. Обичал да разрешава трудни
проблеми. Съумявал да се разтовари, ако обстановката го изисква и
позволява. Контролирал емоциите си, нямал навици, свързани с нервни
изблици, телесна агресия и за индиректна агресия. Не се установили данни за
склонност на Н.Н.И. към хулигански действия на публични места.
По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза, от чието
заключение се установява, че от видеофайловете, записани върху цифров
5
носител на информация – Диск, м."Вербатим", създадени от вътрешна камера
№ 10 за видеонаблюдение на обект ресторант „Лагуна" от дата 07.02.2019 г.
са извлечени 34 кадъра, от които е изготвен фотоалбум. Не били установени
следи от манипулиране на цифровата информация, записана под формата на
видеофайлове върху представеният диск. Задачата на експертизата е била да
се извлекат цветни изображения от файловете в диска относими към
престъпното деяние – възникнало сбиване между клиенти на ресторанта на
инкриминираната дата, в изпълнение на която са извлечените 34 кадъра.
Районният съд правилно се е позовал на заключенията на всички
тези експертизи, като компетентно изготвени, обосновани и съдържащи
отговори на всички поставени задачи.
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен и задълбочен
анализ събраните по делото доказателства, като не е допуснал твърдяния във
въззивната жалба непълен и незадълбочен анализ на събраната
доказателствена съвкупност. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства чрез различните способи на доказване: гласните доказателства
– свидетелски показания и обяснения на обвиняемия; писмените
доказателства; веществените доказателства и заключенията на назначените в
хода на досъдебното производство експертизи, изслушани в хода на
съдебното следствие. Районният съд е обсъдил и противоречията в гласните
доказателства, като е изложил съображения кои от свидетелските показания
кредитира и защо, и кои не възприема и причините за това. Първостепенният
съд е изложил съображения относно събраните две групи противоречиви
гласни доказателства. В мотивите е изложил защо възприема за достоверни
показанията на свидетелите С.К. – пострадал, С.М. и Р.И. /за И. - тези от
досъдебната фаза, прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК/, а
не дава кредит на доверие на обясненията на обвиняемия Н.И., показанията
на свидетелите Н.Н. - син на обвиняемия и П.Ш. – семеен приятел, които се
възприемат от въззивния съд и не следва да се преповтарят. По отношение на
останалите разпитани по делото свидетели А.А. – собственик на заведението,
Г.П. – сервитьор в заведението и Р.С. – посетител в заведението, които не
дават показания относно това какви са действията на участниците във
възникналия в заведението конфликт районният съд добре е възприел, че
същите желаят да запазят неутралитет. За да възприеме за достоверни
показанията на първата група свидетели – на пострадалия и неговата
6
компания, съдът е сторил това след съпоставката им с другите доказателства
по делото, а именно: с приобщеното веществено доказателство – 1 бр. диск,
съдържащ видеозапис от охранителните камери на ресторант „Лагуна“ в гр.
Казанлък относно случилото се вътре в заведението на инкриминираната
дата, който е възпроизвел в съдебно заседание в присъствие на страните, и със
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира оплакването във
въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения в оценъчната дейност
на районния съд за неоснователно, тъй като освен твърдяните в жалбата
нарушения, при анализа и оценката на доказателствата не се констатира и
превратност в обсъждането на някои от събраните доказателства.
Следва да бъде отчетено, че първоинстанционният съд при стриктно
спазване на изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК е направил всичко
възможно за разкриване на обективната истина по случая, като е провел
съдебно следствие и сам е събрал доказателства, както в подкрепа на
обвинението, така и по искане на защитата, въпреки, че в производствата по
Глава ХХVIII от НПК съгласно разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК могат да
се преценяват само доказателствата, събрани в хода на ДП.
Не се споделя оплакването на жалбоподателя за необоснованост на
фактически приетото от районния съд. Обжалваното решение е обосновано,
тъй като фактическата обстановка, приета за установена от първия съд,
съответства на доказателствата по делото, оценени с доверие.
Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че по
гореописания начин обвиняемият Н.Н. И., действайки по гореизложения
начин е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.131, ал.1 т.12, предл.1, вр. чл.130, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 06.12.2018 г. в гр.Казанлък, същият е
причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на С.Г.К., изразяваща
се в кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на устата, изкълчване на резците
на долната челюст - зъби 42, 41, 31, 32, кръвонасядане на седалището,
болезненост в шията, причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия И. при
форма на вина пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на
7
деянието си, предвиждал е обществено опасните последици и е целял
настъпването им. Съзнавал е, че с нанасянето на два удара с юмрук в лицето
на пострадалия С.К. ще му причини телесно увреждане, като действията му са
били мотивирани от стремеж да демонстрира превъзходство и сплашване,
неспазване на правилата, осъзнавайки, че действията му биха довели до
негативни последици у присъстващите на мястото хора, т.е. налице са
хулигански подбуди, като хулиганските действия в случая съпровождат
причиняването на телесната повреда - лека по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Твърденията на жалбоподателят – обвиняем И., че е ударил
пострадалия К. с цел самозащита е неправдоподобно, с оглед на категорично
установеното по делото, че пострадалият по никакъв начин не е провокирал
обвиняемия И., а се е опитал да разтърве биещите се – обвиняемия И. и
свидетеля М.. В тази връзка и тъй като по делото не са събрани доказателства
пострадалия К. да е осъществил спрямо обвиняемия И. непосредствено
противоправно нападение, института на неизбежната отбрана по чл.12 от НК
е неприложим и неоснователно е искането във въззивната жалба за
оправдаването на обвиняемия на това основание.
Оплакванията в допълненията към въззивната жалба във връзка с
постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство и
приетото в него от прокурора не могат да бъдат обсъждани, тъй като същото
не е обжалвано и е влязло в законна сила на 25.02.2021 г..
За престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК в закона е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до три години. При наличието и на
останалите материалноправни предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК,
законосъобразно съдът е освободил обвиняемия Н.И. от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1200 лева.
Глобата справедливо е индивидуализирана към минималния размер,
като са отчетени смекчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства и
имотното му състояние.
Районният съд правилно е постановил на основание чл.189, ал.3 от
НПК направените по делото съдебни разноски общо в размер на 1 622.85 лв.
да се наложат в тежест на обвиняемия Н.Н.И., както и веществените
доказателства – 1 бр. електронен носител /диск/ със записи от охранителни
8
камери за видеонаблюдение на ресторант „Лагуна" и 1 бр. електронен носител
/диск/ с аудиозапис от телефон 112 да се отнемат в полза на държавата.
Предвид гореизложените съображения, съдът намери въззивната
жалба за неоснователна и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха
основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338
от НПК прие, че решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145/01.11.2021 г., постановено по
АНД № 378/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9