№ 118
гр. Пловдив, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно
наказателно дело № 20245300600369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение № 233 от 16.01.2024г., постановено по НЧХД №
3542/2023г., Районен съд – Пловдив, 20 н.с., е прекратил на основание чл. 24,
ал. 1, т. 6 от НПК наказателното производство по делото.
Определението е обжалвано от адв. Л. Н. – повереник на частния
тъжител Л. З. П., която твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Посочва се, че предходното
произнасяне на ПРС с прекратяване на делото е било на основание чл. 25, ал.
5, т. 5, пр. 2 от НПК – неявяване на частния тъжител и това не го лишава от
възможността да заведе ново делото по същия казус.
Подс. Х. Т. Д. и защитникът му – адв. И. В. не вземат становище по
жалбата.
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание частния тъжител Л. З. П. се явява и поддържа
жалбата. За него се явява и повереника – адв. Л. Н., която поддържа
въззивната жалба, иска отмяна на разпореждането на ПРС и връщане на
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на защитника на
подсъдимия.
Подс. Д. се явява и счита, че първоинстанционното определение следва
да бъде потвърдено. Защитникът му – адв. В. счита, че жалбата на частния
1
тъжител е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата на частния тъжител Л. З. П. е процесуално допустима, но
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският окръжен съд намира, че атакуваното определение на ПРС
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по следните
съображения:
Правилно ПРС е приел, че след като частния тъжител Л. З. П. е завел
второ по ред наказателно дело от частен характер спрямо същия подсъдим и
за същото престъпление, то са налице основанията на 24, ал. 1, т. 6 от НПК за
прекратяване на наказателното производство. Безспорно е установено че по
тъжба на П. първоначално е било образувано НЧХД № 580/2023г. по описа на
ПРС против подс. Х. Т. Д. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Тъй като в
съдебно заседание на 29.05.2023г. частният тъжител Л. П. не се е явил, не се е
явил и неговият повереник – адв. Ч. Х., ПРС е прекратил наказателното
производство по делото на основание чл. 25, ал. 5, т. 5, пр. 2 от НПК. Едва
след това – на 19.06.2023г. частния тъжител Л. П. е депозирал нова тъжба
против Д. за същото престъпление. След изпълнение на дадените указания на
първоинстанционния съд, в съдебно заседание на 16.01.2024г. ПРС е
констатирал наличието на влязло в сила определение за прекратяване на
наказателното производство о НЧХД № 580/2023г. /за същото престъпление
против същия подсъдим/ и е прекратил второто по ред наказателно
производство по НЧХД № 3542/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, 20
н.с.
Пловдивският окръжен съд изцяло споделя мотивите на първата
инстанция за прекратяване на наказателното производство. Безспорно е
установено, че ч.т. П. е водил НЧХД № 580/2023г. по описа на ПРС против
подс. Х. Т. Д. и същото е прекратено поради неявяването му пред съда. Не се
е явил и неговият повереник – адв. Х.. Недопустимо е при наличие на влязло в
сила определение за прекратяване на наказателното производство воденето на
второ дело за същите факти между същите страни. Неоснователни са
възраженията на въззивния жалбоподател П. и адв. Л. Н., че делото е било
прекратено поради неявяване на тъжителя. Законът не прави разлика досежно
основанието за прекратяване на наказателното производство. Разпоредбата на
24, ал. 1, т. 6 от НПК е категорична, че след като е налице влязло в сила
определение за прекратяване на наказателното производство спрямо същото
лице за същото престъпление, това е абсолютно основание за прекратяване на
наказателното производство. Ако законодателят е искал да отграничи
специфични изключения от горното правило, това щеше да бъде посочено
изрично. Ето защо жалбата на частния тъжител Л. П. и адв. Л. Н. следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното
2
определение – потвърдено като правилно и законосъобразно.
Изцяло се споделя заявеното становище на адв. В. за неоснователност
на въззивната жалба. С оглед изхода на делото е основателно и искането му за
присъждане на разноски пред въззивна инстанция в размер на 600 лева. С
оглед предмета и обема на делото, неоснователно е възражението на адв. Н. за
прекомерност на адвокатския хонорар на защитника.
Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 1 вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 233 от 16.01.2024г., постановено по
НЧХД № 3542/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, 20 н.с., с което е
прекратено наказателното производство по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА частния тъжител Л. З. П.
ДА ЗАПЛАТИ на подс. Х. Т. Д. сумата от по 600 лева, представляваща
направени разноски за защитник пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3