№ 55946
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20251110105702 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Делото е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД срещу З. М. Л., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК за следните суми: 929, 10 лв. – неплатена главница по договор за паричен заем №
****** от 20.11.2023 г., 83, 34 лв. - договорна лихва за периода от 05.12.2023 г. до 21.05.2024
г., 126, 31 лв. – лихва за забава за периода от 22.05.2024 г. до 28.01.2025 г.
С молба от 24.02.2025 г. в изпълнение на дадени указания заявителят е посочил, че
длъжникът е заплатил по договора сума в общ размер на 121 лв., като с нея са погасени
главница – 70, 90 лв., договорна лихва 13, 47 лв., възнаграждение по гаранционна сделка –
36, 63 лв.
Съдът констатира, че вземането произтича от договор за паричен заем № ****** от
20.11.2023 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И. Г. Я., отпуснат за сумата от
1 000 лв. главница, за срок от 26 седмици, платим на 13 вноски, при договорен годишен
лихвен процент от 35.00% и посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от 41, 23 % с
посочена обща дължима сума по кредита 1 096, 81 лв. За обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя е сключен гаранционен договор № ****** от 20.11.2023 г.с одобрено от
заемодателя дружество – „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора за гаранция за поемане на задължението потребителят дължи на гаранта
възнаграждение в размер на 476, 19 лв., платимо с погасителните вноски по договора за
кредит. Очевидно и без нуждата от специални знания възнаграждението за поръчителя не е
включено в ГПР. Съгласно Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 разходите по
договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на
дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и
следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В случая
кредитодателя предоставя на кредитополучателя възможност да избере обезпечение –
банкова гаранция, поръчител, който да отговаря на множество условия или сключването на
договор за гаранция с одобрено от него дружество. Липсва житейска и правна логика да се
обоснове възможност на заемтаел да предостави банкова гаранция за получената сума.
Изискванията за качествата на двете физически лица поръчители, както и краткият срок за
представяне на документи, които ги установяват правят и тази възможност трудно
изпълнима и практически неприложима. Реално, за да се сключи договор заемателят е
изправен пред единствена възможност – да сключи договор с одобрено от заемодателя
дружество гарант, съответно да му заплати въанграждение, поради което и
1
възнаграждението, дължимо на поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР според
настоящия състав.
В конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП. Съдът приема, че е налице вероятна недействителност
на договора за потребителски кредит по чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19 ЗПК, поради
което се дължи единствено чистата стойност от 1 000 лв. ( с оглед чл.23 ЗПК), защото в ГПР
не е включено възнаграждението за поръчителя.
Видно от посоченото от заявителя длъжникът е погасил сума в общ размер на 121 лв.,
т.е. непогасена част от задължението за връщане на главница е 879 лв.
Според настоящия състав лихва за забава върху дължимата главница се дължи за
лихва за забава за периода от 29.10.2023 г. до 13.01.2025 г. и е в общ размер на 84, 02 лв.,
доколкото при прилагане разпоредбата на чл. 23 ЗПКр, сключеният заем следва да се счита
за безвъзмезден такъв, а според сключеният договор срокът за погасяване на заема е до
25.08.2019 г. /в този смисъл решение № 3432 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. на
СГС, III-Б състав, решение № 20099 от 06.12.2023 г. по гр.д. № 28804/2021 г. по описа на
СРС, 182 с-в/./
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или сумата от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 88 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 33241/31.01.2025 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК ********* срещу З. М. Л., ЕГН ********** с което се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 121 лв. – неплатена главница по
договор за паричен заем № ****** от 20.11.2023 г., 83, 34 лв. - договорна лихва за периода от
05.12.2023 г. до 21.05.2024 г., 42, 29 лв. – лихва за забава.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2