и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 42/25.04.2007 год., постановено по Н.а.х.дело № 67/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Румен Иванов Пирков от гр.Момчилград за виновен в това, че на 08.07.2006 год. в гр. Кърджали, на бул. "България", управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Форд Ескорт" с ДК № К 5697 АК, собственост на Нурджан Фикри Хасан от гр. Момчилград, обл. Кърджали, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно: 1.42 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл.78а ал.1, във вр. с чл.2 ал.2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева. Признал е Румен Иванов Пирков за виновен и в това, че на 08.07.2006 год. в гр. Кърджали противозаконно пречил на орган на властта - Венцислав Чавдаров Шанев и Стамен Христов Мавродиев-полицаи при РПУ-Кърджали, да изпълнят задължения си, свързани с констатираното от тях престъпно деяние по чл. 343б ал.1 от НК, извършено от Румен Иванов Пирков - управление на 08.07.2006 год. в гр. Кърджали на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Форд Ескорт" с ДК № К 5697 АК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл..78а ал.1, във вр. с чл.2 ал.2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложибл административно наказание „глоба” в размер на 600,00 /шестстотин/ лева, като на осн. чл.378 ал.4 т.2 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.269 ал.1 от НК. На осн. чл.78а ал.4 от НК е лишил Румен Иванов Пирков от право да управлява МПС за срок от 14 месеца, считано от отнемането на свидетелството му за правоуправление. С решението Бейсим Шефки Али от гр.Момчилград е признат за виновен в това, че на 08.07.2006 год. в гр. Кърджали, пред ЦСМП, противозаконно пречил на орган на властта -Венцислав Чавдаров Шанев и Стамен Христов Мавродиев-полицаи при РПУ-Кърджали, да изпълнят задължения си , свързани с констатираното от тях престъпно деяние, извършено от Румен Иванов Пирков - управление на 08.07.2006 г. в гр. Кърджали на МПС - лек автомобил марка "Форд Ескорт" с ДК № К 5697 АК, след употреба на алкохол, установено по надлежния ред, а именно такова по чл. 343б ал. 1 от НК и да осуети задържането му в РПУ-Кърджали - престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК, поради което на осн. чл.78а ал.1, във вр. с чл.2 ал.2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 600,00 /шестстотин/ лева, като на осн. чл.378 ал.4 т.2 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.269 ал.1 от НК. Подс.Левен Бориславов Огнянов от гр.Кърджали също е признат с решението за виновен в това, че на 08.07.2006 год. в гр. Кърджали, пред ЦСМП, противозаконно пречил на орган на властта -Венцислав Чавдаров Шанев и Стамен Христов Мавродиев-полицаи при РПУ-Кърджали, да изпълнят задължения си , свързани с констатираното от тях престъпно деяние, извършено от Румен Иванов Пирков-управление на 08.07.2006 год. в гр. Кърджали, на МПС - лек автомобил марка "Форд Ескорт" с ДК № К 5697 АК, след употреба на алкохол, установено по надлежния ред, а именно такова по чл. 343б ал. 1 от НК и да осуети задържането му в РПУ-Кърджали - престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл.78а ал.1, във вр. с чл.2 ал.2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 600,00 /шестстотин/ лева, като на осн. чл.378 ал.4 т.2 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.269 ал.1 от НК. Съдът е постановил вещественото доказателство - 1бр. полицейско яке, след влизане на решението в сила да се върне на собственика му Стамен Христов Мавродиев. Недоволен от така постановеното решение е останал подсъдимият Румен Иванов Пирков от гр.Момчилград, който го обжалва само в частта, с която са определени за отделно изтърпяване наложените му две административни наказания – „глоба” в размер на 500 лв. и „глоба” в размер на 600 лв., или общо в размер на 1 100 лв. Счита, че в тази част решението на първоинстанционния съд е необосновано, немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не приложил разпоредбите на чл.23 и чл.24 от НК, т.е. не му определил едно общо наказание, по-тежкото от двете. Моли да бъде изменено обжалваното решение, като му бъде определено едно общо наказание – „глоба” в размер на 600 лв. В съдебно заседание, чрез защитника си, поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, с оглед разпоредбите на чл. 379 от НПК и чл. 18 от ЗАНН, съгласно които административните наказания се изтърпяват поотделно. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваното решение, с оглед правилността му и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като във въззивното производство не се сочат нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка. От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подс. Румен Иванов Пирков е роден в гр.Кърджали, но постоянно живее в гр.Момчилград, има завършено средно образование, не е женен, безработен, неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС, многократно санкциониран по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП. Подсъдимият Пирков поддържал близки приятелски отношения с двамата други подсъдими – Бейсим Али и Левен Огнянов, които не се познавали помежду си до инкриминираната вечер. На 07.07.2006 год. вечерта тримата подсъдими излезли заедно, като с лекия автомобил марка „Форд Ескорт” с ДК № К 5697 АК, собственост на Нурджан Фикри Хасан от гр.Момчилград, пристигнали в гр.Кърджали, като автомобила бил управляван от подс.Пирков. В различни заведения в гр.Кърджали същата вечер тримата подсъдими употребили значително количество алкохол. На 08.07.2006 год. около 6.45 часа сутринта на кръстовището, образувано от бул. "България" и ул. "Волга" в гр.Кърджали, автопатрул при РПУ-Кърджали, обслужващ микрорайон "Горубсо-Студен кладенец" в състав: св. Мавродиев и Шанев, забелязали лекия автомобил марка "Форд Ескорт" с ДК № К 5697 АК, който бил бутан от две лица в посока автогара "XXI век"-Кърджали. На шофьорската седалка зад волана седял подс.Пирков, който управлявал автомобила. Свидетелите решили да извършат проверка на автомобила и на посочените лица, тъй като имали данни, че автомобила се използва за извършване на кражби. Свидетелите се приближили до автомобила и извършили проверка на лицата, като им поискали документите за самоличност. Документи представил само водачът на автомобила Румен Пирков, а останалите двама не притежавали такива. Свидетелите направили справка в РПУ-Кърджали, при която се установило, че двете лица са подс. Бейсим Али и Левен Огнянов. Полицейските служители констатирали, че и трите лица били във видимо нетрезво състояние, и тъй като патрулният автомобил не бил оборудван с техническо средство за проверка за наличие на алкохол в кръвта "Дрегер", св.Мавродиев и Шанев поискали съдействие от полицейския автомобил на св.Милушев. Подс. Пирков бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство "Дрегер 0178", при което уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта на подс.Пирков 1.68 на хиляда. На същия бил съставен АУАН № 3932/08.07.2006 год., който Пирков отказал да подпише, но се съгласил доброволно да даде кръвна проба за химическо изследване. Издаден му бил талон за медицинско изследване, който подс. Пирков също отказал да подпише. Докато траели описаните действия по установяване на самоличността на подс.Пирков и другите двама подсъдими и употребата на алкохол от подс.Пирков, подсъдимите Али и Огнянов се държали арогантно, отправяйки провокиращи и агресивни реплики към полицейските служители. Подс.Пирков бил спокоен и влязъл сам в полицейския автомобил, шофиран от св.Мавродиев, като седнал на задната седалка, а св.Шанев седнал отпред на мястото до шофьора. Непосредствено след като полицейската кола с подс.Пирков потеглила към ЦСМП - Кърджали, подс.Огнянов и Али наели такси и също потеглили към Центъра за спешна медицинска помощ. По пътя, в автомобила подс.Пирков заявил на св.Мавродиев и Шанев, че трябва рано сутринта да пътува за гр.Бургас, където работел. Св.Мавродиев паркирал патрулния автомобил до входа на "Съдебна медицина" при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски"-Кърджали, след което св.Мавродиев слязъл и отворил вратата на подс.Пирков, а св.Шанев останал в колата да попълва документите по случая. По същото време пристигнали с таксиметров автомобил и подс. Бейсим Али и Левен Огнянов, които още със слизането си от таксито, започнали на висок глас да искат обяснение от св.Шанев и Мавродиев защо задържат Пирков, като настоявали последния да бъде пуснат, тъй като нищо не бил направил. Чувайки тези реплики и окуражен от виковете на своите приятели, подс.Пирков заявил на полицаите, че си тръгва, понечвайки да изпълни намерението си. В този момент св.Мавродев го хванал за ръката, а подс.Пирков се дръпнал, при което от дърпането и поради поетото голямо количество алкохол, Пирков загубил равновесие, залитнал и паднал на земята, като си разкървавил главата. Виждайки всичко това, и с оглед поведението на тримата подсъдими, св. Шанев повикал по радиостанцията подкрепление от останалите полицейски патрули. След като видял, че подс. Али и Огнянов се приближават с викове, св.Шанев за втори път поискал съдействие от колегите си и веднага излязъл от колата, за да се опита да попречи на двамата подс.Али и Огнянов да буйстват и да се приближат до подс.Пирков, като препречил пътя им с тялото си и с разтворени ръце. Докато подс.Пирков бил още на земята, св.Мавродиев успял да му сложи белезници на ръцете откъм гърба, след което го вдигнал, държейки го под мишниците. В този момент подс. Пирков се завъртял към св.Мавродиев и го ударил с глава в гърдите. По същото време подс. Али и Бейсим св.Шанев се опитвали да достигнат до приятеля си Пирков през св.Шанев, викайки и крещейки през цялото време, като по-активен бил подс.Огнянов. Тази ситуация била възприета непосредствено и от св. Досев - ординатор в хирургичното отделение на МБАЛ "д-р. Ат.Дафовски" АД – гр.Кърджали, който бил на работа в ЦСМП, и след като чул врява, излязъл навън да види какво става. Подсъдимите Пирков, Али и Огнянов получили неколкократно разпореждания от св. Шанев и Мавродиев да преустановят агресивното си поведение, но последните не им се подчинили. На местопроизшествието пристигнало подкрепление от РПУ-Кърджали в състав - св. Васил Костов, Севгим Расим, Йълмаз Бекир, Георги Костадинов, Динчер Хайдаров и Димитър Станев. Същите оказали съдействие на колегите си Шанев и Мавродиев, докато тримата подсъдими продължавали да оказват съпротива чрез агресивното си поведение и в ЦСМП-Кърджали, вкл. и докато била взимана кръвна проба от подс.Пирков, когато в шоковата зала на ЦСМП подс. Пирков крещял, дърпал се и ритал кушетката и масичка с медикаменти и превързочни материали, която съборил на земята. Посочените свидетели дочули разменени между подсъдимите реплики - че ще кажат в съда, че св.Шанев и Мавродиев са им искали пари, за да не се разкрие случая и няма да има последствия за тях. Малко по-късно в ЦСМП – Кърджали пристигнал и св.Неджми Мустафов - полицейски инспектор в РПУ-Кърджали, и се опитал да разговаря с подс. Огнянов и Пирков, които продължавали да викат на висок глас цинични и обидни изрази към присъствуващите полицаи. От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно- химическа експертиза е видно, че в изследваните проби кръв, взети от подс. Пирков, се съдържа летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол в концентрация 1.42 на хиляда. Със заповед за прилагане на принудителна административни мярка № 315/08.07.2006 год. на Началника на РПУ - Кърджали, на основание чл. 171 т.1 б."б" от ЗДвП, свидетелството за управление на МПС на Пирков е временно отнето, до решаване на въпроса за отговорността му. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. Пирков, Али и Огнянов, дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани отчасти; от показанията на разпитаните по делото свидетели Шанев, Мавродиев, Милушев, Досев, Моарем, Станев, Бекир, Расим, Василев, Хайдаров, Георгиев, Хасан и Мустафов, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра изцяло като логични, последователни, непротиворечиви и кориспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; от писменото заключение по назначената на досъдебното производство съдебна химическа експертиза, прочетено и приобщено към доказателствените материали от първоинстанционния съд по реда на чл.282 ал.З от НПК - без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Румен Пирков е осъществил от обективна и субективна страна в реална съвкупност престъпните състави на чл. 343б ал.1 от НК и на чл.270 ал.1 от НК; а всеки от подсъдимите Бейсим Али и Левен Огнянов – състава на чл. 270 ал.1 от НК. За да направи тези крайни изводи, първоинстанционният съд е извършил оценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки подробни съображения за това, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянията и формата на вината при осъществяването им от подсъдимите няма между страните, като оплаквания в тази връзка не се излагат и във въззивната жалба на подс.Пирков, въз основа на която е образувано настоящото производство, като единственото оплакване на жалбодателя е относно неприложението на разпоредбите на чл. 23 и 24 от НК, т.е. относно отказа на съда да му определи едно общо наказание измежду наложените му две административни такива, по-тежкото от тях. Изводите на първоинстанционния съд по отношение на правната квалификация на деянията на всеки от подсъдимите, са обосновани и законосъобразни. Съвкупността от събраните по делото доказателства установява по несъмнен начин осъществяването на престъпленията, за извършването на които подсъдимите са признати за виновни и освободени от наказателна отговорност с налагане на административни наказания, от обективна и субективна страна. Така, безспорно е установено от доказателствата по делото, че подс.Пирков на инкриминираните дата и място е управлявал МПС – лек автомобил марка „Форд Ескорт” с ДК № К 5697 АК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно: 1.42 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. Освен това, всеки от тримата подсъдими, при условията на независимо извършителство, чрез поведението си – отправяне на обидни и цинични изрази, викане, буйстване и опити от страна на подс.Али и Огнянов да достигнат до подс.Пирков, дърпане от последния, буйстване, ритане на предмети и нанасяне на удар с глава в гърдите на св.Мавродиев, е попречил на орган на властта – полицейските служители Шанев и Мавродиев, да изпълнят служебните си задължения, свързани с установяване на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, извършено от подс.Пирков. Правилни и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно правната квалификация на деянията на всеки от подсъдимите, свързани с посоченото по-горе тяхно поведение по отношение на полицейските служители Шанев и Мавродиев, а именно: че се касае за противозаконно пречене на орган на властта да изпълни служебните си задължения – престъпление по чл.270 ал.1 от НК, а не за престъпление по чл.269 ал.1 от НК /каквото е предявеното на всеки от тримата подсъдими обвинение с обвинителния акт в тази връзка/, тъй като липсва съществен елемент от състава на престъплението по чл. 269 ал.1 от НК – употребата на сила или заплашване от страна на дейците спрямо орган на властта, и то със специална цел – да го принуди да пропусне нещо по служба. При това положение, правилно първоинстанционният съд е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, като в съответствие със закона е признал всеки от тримата подсъдими за невиновен и ги е оправдал по предявеното на всеки от тях обвинение по чл. 269 ал.1 от НК. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно формата на вината на подсъдимите при осъществяването на престъпленията по чл. 343б ал.1 от НК /за подс.Пирков/ и по чл. 270ал.1 от НК /за тримата подсъдими/, а именно: при пряк умисъл, тъй като несъмнено подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване, тъй като като чрез поведението си пряко са целели и желаели да попречат на орган на властта да изпълни задълженията си по констатиране на извършеното от подс.Пирков престъпление по чл. 343б ал.1 от НК; респ. подс.Пирков е съзнавал, че е употребил значително количество алкохол, въпреки което е извършвал действия по управлението на лекия автомобил „Форд Ескорт” по улиците на гр.Кърджали, докато останалите двама подсъдими са го бутали, тъй като не са могли да стартират двигателя на автомобила. При налагане на наказанията на подсъдимите за извършените престъпления, съдът е съобразил, че в случая по отношение на подсъдимите Пирков, Али и Огнянов са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК за извършените от тях престъпления, т.е. за освобождаването им от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – за престъпленията по чл. 343б ал.1 и по чл.270 ал.1 от НК законът предвижда наказания, по-ниски от 3 години “лишаване от свобода”, никой от подсъдимите не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава осма от НК, като от престъпленията няма причинени имуществени вреди, които да е необходимо да бъдат възстановени. Първоинстанпционният съд законосъобразно е приложил и разпоредбата на чл. 2 ал.2 от НК при определяне размера на административните наказания „глоба” по отношение на извършените от подсъдимите престъпления, като е приложил разпоредбите на чл.78а от НК в редакцията им, действуваща към момента на извършване на инкриминираните деяния от подсъдимите /преди изменението им със ЗИДНК, ДВ, бр.75/2006 год., в сила от 13.10.2006 год./, които са по-благоприятни за дейците, както по отношение размера на административното наказание, така и по отношение на въведената от 13.10.2006 год. забрана за приложението на чл.78а от НК при множество престъпления /по отношение на подс.Р.Пирков/. Съобразявайки изложеното, след освобождаването им от наказателна отговорност и отчитайки смекчаващите и отегчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства, първоинстанционният съд им е наложил наказания при превес на смекчаващите такива, както следва: на подс.Румен Пирков - за престъплението по чл. 343б ал.1 от НК – административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., и за престъплението по чл. 270 ал.1 от НК – административно наказание „глоба” в размер на 600 лв.; както и на подс.Али и Огнянов, за извършеното от всеки от тях престъпление по чл. 270 ал.1 от НК, съдът е наложил административно наказание „глоба” в размер на по 600 лв. на всеки от подсъдимите. Така наложените на всеки от подсъдимите административни наказания не са явно несправедливи, тъй като са определени към минималния предвиден в закона размер, като напълно съответствуват на тежестта на извършените от всеки от подсъдимите престъпления, като са достатъчни за постигане в пълна мяра на целите на наказанието, визирани в разпоредбите на чл. 36 от НК. В тази връзка, съдът намира за неоснователно единственото оплакване на подс.Пирков във въззивната жалба – че в нарушение на закона първоинстанционният съд не бил приложил разпоредбите на чл. 23 и чл.24 от НК, като не му определил за изтърпяване едно общо наказание, по – тежкото от двете му наложени такива, а именно: административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. Това е така, тъй като производството по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е особено такова, регламентирано в Глава двадесет и осма от НПК /чл.375 – чл.380/, като именно по този ред е било разгледано и наказателното производство по отношение на тримата подсъдими. Съгласно чл.379 от НПК, при решаване на делото по посочения ред се прилагат и разпоредбите на чл.17 – 21 от ЗАНН; а съгласно чл.18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения /респ. престъпления, за които се прилага чл.78а от НК, както е в случая по отношение на подс.Пирков/, наложените административни наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. С други думи, разпоредбите на чл. 23 и чл.24 от НК за определяне на едно общо наказание за престъпления, извършени в реална съвкупност, са неприложими при освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както правилно е приел и първоинстанционният съд. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложените на подсъдимите административни наказания „глоба” не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено. Водим от изложеното, и на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42/25.04.2007 год. по Н.а.х.дело № 67/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |