Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. София, 13.04.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                     

                                                      

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                      Д. ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12970 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 23.04.2019г., постановено по гр.д. № 53901/2017г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, е допусната на основание чл. 69 от ЗН делба на поземлен имот с идентификатор 51250.5714.321, находящ с в с. Негован, общ. Столична, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/23.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 341 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 321, кв. 27, парцел ХVI, при съседи: имот с идентификатор 51250.5714.714, имот с идентификатор 51250.5714.56, имот с идентификатор 51250.5648.261, имот с идентификатор 51250.5648.93, имот с идентификатор 51250.5648.260, имот с идентификатор 51250.5714.716, имот с идентификатор 51250.5714.320, между наследниците на П.К.Ц., при следните квоти: 1/3 ид. част от имота за К.П. С.; 1/3 ид. част от имота за Д.П. Т.и 1/3 ид. част от имота за П.П.К.. С решението е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давност с № 68 от 09.10.2012г., том V, рег. № 27836, дело № 815 от 2012г., с който П.П.К. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху процесния недвижим имот.

В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от ответницата П.П.К., в която са релевирани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Поддържат се всички релевирани възражения срещу материалната законосъобразност на представеното по делото решение на ПК за възстановяване на процесния имот въз основа на земеделска реституция в полза на наследниците на П.Ц.. Изразено е несъгласие с изводите на СРС за недоказаност на правоизключващото възражение за изтекла в полза на П.К. придобивна давност. По тези съображения се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение  и постановяване на друго, с което предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата К.П. С., с който същата се оспорва като неоснователна.

В хода на висящото производство ответницата Д.П. Т.е починала, като с определение от 20.08.2019г. съдът е конституирал на основание чл. 227 от ГПК нейните наследници по закон – С.М.Т. /съпруг/, В.С.Т. /син/ и Е.С.Т. /син/. Новоконституираните страни оспорват въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1/. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/. предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/. в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

Ищцата е предявила искова молба за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: имот с идентификатор 51250.5714.321, находящ с в с. Негован, общ. Столична, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/23.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 341 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 321, кв. 27, парцел ХVI, при съседи: имот с идентификатор 51250.5714.714, имот с идентификатор 51250.5714.56, имот с идентификатор 51250.5648.261, имот с идентификатор 51250.5648.93, имот с идентификатор 51250.5648.260, имот с идентификатор 51250.5714.716, имот с идентификатор 51250.5714.320. Твърди се, че тя и ответниците Д.П. Т.и П.П.К. са наследници по закон – дъщери на починалия през 1989г. П.К.Ц.. В полза на страните по делото било постановено решение по ЗСППЗ, въз основа на което е възстановена собственосттта върху процесния недвижим имот. Направено е искане за прекратяване на възникналата съсобственост и допускане на съдебна делба при равни квоти за всеки от съделителите.

Ответницата П.П.К. е оспорила исковата молба с възражения, че върху имота не е формирана твърдяната съсобственост въз основа на земеделска реституция. Поддържа, че възстановителното решение е невалиден акт, тъй като имотът не е бил включван в ТКЗС, нямал е земеделски характер и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Навежда възражения, че процесният имот е нейна изключителна собственост, придобита въз основа на давностно владение.

Ответницата Д.П. Т./починала в хода на висящото производство и заместена от нейните наследници по закон/ не е заявила становище по предявения иск.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че решението на ПК е невалидно правно основание, тъй като не били ангажирани доказателства, че по отношение на процесния имот е било налице одържавяване или внасяне в ТКЗС /т.е. че същият е имал земеделски характер/, както и че са били налице предпоставките за реституция по реда на ЗСПЗЗ. Независимо от това, са развити съображения, че съсобствеността е установена въз основа на представения договор за покупко-продажба от 04.12.1954г., по силата на който общият наследодател на страните е придобил правото на собственост върху недвижимия имот. Правоизключващото възражение на ответницата П.К. за придобиване на имота въз основа на давностно владение е прието за недоказано. Съдът се е позовал на задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълкувателно дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС и е приел, че в случая не е доказано, че ответницата е осъществявала действия, отблъскващи владението на другите съсобственици, поради което не е налице хипотеза на обръщане на държането във владение. По тези съображения е постановено решение, с което е допусната делба на процесния имот при равни квоти.

В жалбата, с която е сезиран съдът, както и в отговорът на въззивната жалба, не се правят обосновани оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство относно обстоятелството, че първоначално имотът е бил съсобствен между страните, като съсобствеността е възникнала въз основа на законово наследствено правоприемство от общия им наследодател П.К.Ц., както и че първоначалните страни са низходящи по права линия от първа степен – деца на починалия П.Ц.. Не е налице и спор, че процесният имот е бил придобит от общия наследодател с договор за покупко-продажба от 04.12.1954г. Ето защо в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от установеното от първата инстанция в посочените части, като приложи закона, уреждащ спорното право.

При установеното твърдение, че страните по делото са придобили имота след наследяване от общия им наследодател, то следва да се разгледа правоизключващото възражение на ответницата П.К. за придобиването на имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.

За установяване на релевираното възражение ответницата П.К. е представила констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давност № 68, том V, рег. № 27836, дело № 815 от 09.10.20212г., с който същата е призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху поземлен имот – празно дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 51250.5714.321, с площ от 1 341 кв.м. Ангажирани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел Й.Д., който е съпруг на ответницата К.. От неговите показания се установява, че процесният имот се обработва от eдинствено от него и съпругата му. Те засаждали тикви, дини, пъпеши, картофи, прибирали и плодовете от сливови дръвчета. Преди 4-5 години те сложили стабилна ограда от бетонни колове.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд, изложени във връзка с неоснователността на възражението за придобивна давност, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите в тази част. В допълнение и с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания следва да се посочи и следното:

За да се придобие на основание давностно владение правото на собственост върху идеалните части на останалите съсобственици-сънаследници, позоваващият се на този оригинерен способ /в случая ответницата/ следва да докаже по реда на пълното и главно доказване, че е превърнала с едностранни действия държането върху идеалните части на останалите съсобственици във владение и тези действия трябва да са от такова естество, че с тях явно и недвусмислено да се показва отричане на владението на останалите съсобственици, което да е доведено до тяхното знание.

Оригинерният способ за придобиване на право на собственост по давност е уреден в материалната разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗС и включва наличие на следните кумулативни предпоставки: владение върху един имот, което да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя - чл. 2 от Закона за давността /отм/. Фактическата власт върху имота следва да е упражнявана в период по-дълъг от 10, респективно 5 години, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Действително, намерението за своене се предполага, съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, е нужно още това владение да е несъмнително /осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя/ и явно – т.е. намерението на владелците да своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е достигнало до собствениците. Следва да се има предвид също, че по давностно владение могат да се придобиват такива вещи, който имат характеристиките на самостоятелни обекти, тъй като правните последици свързани с владението настъпват само при владение на вещи и на вещни права.

По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.

В мотивите на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, е посочено, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическа власт върху вещта, признава такива и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части, и за да ги придобие по давност, е необходимо да превърне с едностранни действия държанието им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Когато се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсособственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта на другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерението да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната в намерението трябва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Приема се, че такава обективна невъзможност е налице например когато на сънаследника - владелец не е било известно наследодателят да има и други наследници поради липса на данни за това в регистрите на населението, или когато невладеещият съсобственик е напуснал пределите на страната и адресът му е неизвестен. В тези случаи за да бъде осъществен фактическият състав на придобивната давност е достатъчно владеещият съсобственик да е изявил намерението си да свои целия имот за себе си по отношение на всички - чрез извършване на такива действия, които не оставят съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си, и за които всеки заинтересован може да узнае.

Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата власт. При наследствено правоприемство, каквото в случая е възникнало по отношение на процесните имоти, владението преминава по право към всички наследници, независимо дали само един от тях остава да ползва имота, дали се познават помежду си, дали знаят или не знаят какви вещи са останали в наследството. В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение и наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната на намерението предполага външна изява не просто чрез извършване на активни действия, а на такива, които не могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите сънаследници, и които са от естество да бъдат възприети по този начин от всички, за да се приеме, че съсобствениците, които не са дезинтересирали от имота, обективно също са могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото за защита на правата си. Докато останалите сънаследници са в неведение относно промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът-владелец не може да им противопостави владението си.

По така изложените съображения се налага извод, че по настоящото дело не е установено намерението на ответницата да свои идеалните части на останалите съсобственици, което да е било обективирано чрез извършване на действия, които сочат на отричане на чуждите права. Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително производство по искане на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен. Отдаването на сънаследствения имот под наем или аренда и получаването на гражданските плодове само от някой от съсобствениците по своята същност са сходни с действията, които съсобственикът може да извършва с общия имот /чл. 31, ал. 1 ЗС/, поради което също не могат да се третират като проява на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си.

Презумпцията по чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си /доказателства за каквото по делото не са ангажирани/. Ето защо следва да се приеме, че осъществените от ответницата действия по самостоятелното ползване на имота, обработване и деклариране като собствен, не обуславят извод за манифестиране на своене, доведено до знанието на собственика или съсобственика, нито водят до отблъскване на владението на останалице съсобственици /решение № 41 от 26.02.2016г., гр. д.№ 4951/ 2015г. на ВКС, І ГО/. Фактът на обработване на земята не е достатъчен за да се приеме, че е установена фактическа власт с намерение за своене /така решение № 58 от 03.02.2009г. по гр.д. № 28/2008г. на ВКС, IV ГО/. В този смисъл обработването на земята следва да се приеме за действие свързано с признатото на всеки съсобственик право да си служи с общата вещ съобразно  нейното предназначение /чл. 31, ал. 1 от ЗС/, като във връзка с обстоятелството, че е ползвана цялата вещ само от един от съсобствениците, между тях се пораждат облигационни отношения съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, но които не отричат правата на останалите сънаследници и в този смисъл не установяват явно завладяване на тези права. Ограждането на имота също не представлява действие по отричане правата на останалите сънаследници, доколкото същото следва да се разглежда като такова за поддържане и запазване на общата вещ и поражда единствено последиците по чл. 30, ал. 3 от ЗС, доколкото по делото не са налице данни с това действие да е препятстван достъпът до имота на останалите сънаследници. Дори и да се приеме, че поставянето на нова ограда е такова действие, с което се отричат правата на другите сънаследници, то същото е извършено преди 4-5 години според показанията на свидетеля Й.Д. и до предявяване на исковата молба не е изтекъл нормативно установения 10 годишен период по чл. 79 от ЗС. Снабдяването с констативен нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка, не е действие на манифестиране на намерението да се свои имота пред останалите съсобственици, тъй като вписването няма такова действие. Вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начин, предвиден в Правилника за вписванията - чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги и възможност гражданите да правят справки по тези книги. В Правилника за вписванията не е предвидено задължение гражданите да следят за съдържанието на книгите за вписване, а в закона не е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Ето защо вписването на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на имота на намерението на владелеца-съсобственик да свои целия имот /така определение № 517 от 19.10.2018г. на ВКС по к.гр.д. № 2139/2018г., II ГО/. Още по-малко подобна последица може да се свърже с факта на самото снабдяване с констативен нотариален акт /в този смисъл решение № 7 от 10.09.2018г. по гр. д.№ 1903/2017г. на ВКС, ІІ ГО/. Възможността снабдяването с констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка да бъде прието като действие, с което е изразена промяна в намерението на ответника да превърне държането на идеалните части на ищцата във владение за себе си, е обусловена от установяване на обстоятелството, че промяната на намерението е доведена до знанието на сънаследниците /в този смисъл решение № 596 от 30.06.2010г. по гр.д. № 1534/2009г. на ВКС, І ГО/. В случая обаче ответницата не е ангажирала доказателства в този смисъл.

По изложените съображения се налага извод, че релевираното от ответницата П.К. правоизключващо възражение за придобивна давност е неоснователно. От изложените обстоятелства следва извод, че процесният недвижим имот – предмет на иска за делба, е придобит от съделителите по силата на законово наследствено правоприемство. Страните по делото са низходящи по права линия от първа степен на починалия П.К.Ц., поради което правата им в съсобствената вещ са равни – чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Въз основа на тези правни изводи настоящата инстанция счита, че предявеният иск за делба е основателен и следва да бъде допусната делба на съсобствения имот между участващите по делото страни, при квоти от по 1/3 ид. част.

Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите не са претендирали разноски по делото, поради което такива не следва да се присъждат, независимо от изхода на спора.

 

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 101824 от 23.04.2019г., постановено по гр.дело № 53901/2017г. по описа на СРС, ГО, 53 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                             

                                                           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                  

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              

 

 

 

                                                                                           2.