Решение по дело №2729/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3081
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20203110102729
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

..……/…………………2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2020 г., в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛА ДОЙЧЕВ                                                 

при участието на секретаря Станислава С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2729 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ***срещу ***, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1022.96 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 04.07.2019 г. до 01.10.2019 г. за обект на потребление, с кл. № ***и абонатен № ***, за която е издадена фактура от 17.02.2020 г.

Ищецът твърди, че е потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в ***с клиентски № ***и абонатен № ***.

След извършена техническа проверка в обекта била извършена корекция на сметката му за електроенергия за 1022.96 лева с ДДС, за която ответното дружество е издало фактура 27.02.2020 г.

Ищецът счита, че не дължи тази сума, доколкото лиценза за продажба на ел.енергия притежавал единствено ***, а ответникът притежавал единствено лиценз за пренос и разпределение на ел.енергия.

Отделно от горното се навеждат твърдения свързани с нарушения при изготвяне на констативния протокол и по конкретно със запознаването на свидетеля какви са констатациите, момента на подписването.

Посочва, че достъп до СТИ имали само служители на ответното електроразпределително дружество.

Оспорва основанието за извършване на корекцията, законосъобразността на последната, както и правилността на изчисленията, извършени съобразно изготвената справка. Заявява, че служебно начислената ел. енергия не е реално потребена от него. Заявява се, че общите условия на ответника и *** АД не били приети по надлежния ред, ищецът не бил запознат със същите и те не били приложими в отношенията между страните. Поддържа се, че корекционната процедура се основава на нищожни правни норми. Навеждат се правни аргументи за недължимост на сумата.

По същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесната сума, за която е издадена съответната фактура. Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - ***, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за пренос на електроенергия. Посочва, че електроразпределителното дружество издавало фактурите на основание чл. 56 от ПИКЕЕ. Заявява, че неправомерното въздействие върху схемата на измерване не е необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител, тъй като вината не е елемент от фактическия състав на отговорността му за заплащане на дължимите количества ел.енергия при този вид неизправност на СТИ. В тази връзка заявява, че отговорността няма санкционен характер. Поддържа, че процесната сума е вследствие на проведена корекционна процедура на основание чл. 50, ал. 1, б. а от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). В тази връзка се посочва, че за определяне на неотчетената част от потребената енергия е приложена методиката, съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. а от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Причината за това са установени нарушения в целостта и/или функционалността на СТИ. Ответникът посочва, че е спазена както процедурата по техническа проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации в процесния обект на потребление и съставяне на констативен протокол в съответствие с правилата, предвидени в ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), така и наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на корекционната процедура по чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) – в.ч. отклонението от нормалната дейност на средството за търговско измерване и правилната методика за изчисляване на доставеното до ищеца количество ел.енергия, съобразно чл. 50, ал. 1. б „а“ от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.)

По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Ангажира доказателства.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове чрез упълномощения от него процесуален представител. Последният е депозирал и писмена молба, с която поддържа исковете. Изразява становище по същество. Моли за уважаването на иска. Претендира разноски. Ответникът поддържа депозирания писмен отговор чрез упълномощения от него процесуален представител. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищецът е небитов абонат и е титуляр на партида с кл. № ***и абонатен № ***.

По делото се установява, че на 08.03.2019 г. служители на ответника са монтирали процесния електромер с фабр. № **** нулеви показания на дневна (1.8.2) и нощна (1.8.2) тарифа. Изготвеният констативен протокол от 08.03.2019 г., отразяващ гореописаните действия, е бил подписан от двама служители на ответното дружество и от един свидетел – А.А. – без забележки. Последната е разпитана в настоящото производство по повод процесната проверка от 01.10.2019 г. От експертизата се установява още, че този тип електромер е с четири годишна метрологична годност до 2022 г., като съдът приема, съобразно изводите на вещото лице, че към момента на извършване задължителната повторна метрологична проверка на 01.10.2019 г. г., измервателният уред е бил в метрологична годност.

Видно от констативен протокол № 1105848/01.10.2019 г., на която дата е била осъществена последваща проверка на горецитираното СТИ, съобразно изискванията на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), служителите на ответното дружество, са констатирали, че СТИ измерва с грешка извън допустимата – „ – 72,037 %“. Поради тази причина измервателният уред е бил демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба 507188 и изпратен в БИМ ГД „МИУ“ РО Русе за експертиза. Тези действия са били извършени от двама служители на ответното дружество, един от които е и Ж.Я., разпитан в настоящия съдебен процес в качеството му на свидетел. Протоколът е бил подписан и от А.А., в качеството й на свидетел – също разпитана в настоящия съдебен процес. В изготвения документ липсват отразени възражения от нейна страна.

От разпита, както на Ж.Я. – автор на процесния констативен протокол – така и на А.А., съдът да намира за установено, че свидетелят А. е била уведомена от служителите на ответното дружество, че се извършва смяна на електромера, поради нарушената му функция по измерване на преминаваща електрическа енергия. Този фактически извод на съда следва от това, че на свидетелката е бил показан еталонния уред, на чиито дисплей са били визуализирани показанията на грешката при измерването, както и че тя е видяла лично подмяната на процесния електромер с нов такъв и поставянето на компрометирания електромер в найлонов плик.

В  т. 5 от експертизата на БИМ ГД „***, наименована „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“, е констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като са прекъснати проводници, излизащи от първа токова бобина. Този факт, съдът намира за безспорно уставен, тъй като се подкрепя от целия доказателствен материал. Компетентният орган за метрологичен контрол е констатирал, че електромерът не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. В тази връзка е установено, че средната грешка, с която измерва компрометираният електромер, при различни товари, е минус 33 %. Това е й размерът на грешката, която е използвана при определяне на допълнителното количество електроенергия, като е използвана и правилната методика, предвидена на преизчисление, предвидена в чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ. Последното се потвърждава от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, вкл. от изявленията на вещото в открито съдебно заседание. Електромерът е трифазен, като по първа фаза преминаващата електроенергия не се регистрира (липса отчитане), поради прекъснатите проводници, излизащи от първа токова бобина. Останалите две бубини не са били манипулирани, поради което именно 1/3 от електроенергията не е била отчитана. Съдът кредитира и заключението в частта, в която е посочено, че изчисленото количество ел.енергия за доплащане в размер на 5123 квч в справката за корекция на сметки 57214/12.02.2020 г. е математически точно с използваните параметри и е в съотвествие с техническите условия, обективирани в чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ. Електроенергията е била остойностена по цени за технологичен разход без начисляване на акциз. Съдът възприема изцяло и  заключението в частта, че процесното допълнително количество начислена ел.енергия в размер на 5123 квч може да бъде доставено до обект с оглед техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници.

Въз основа на констативния протокол и резултатите от експертизата на органа  по метрологичен контрол, ответното дружество е издало справка за начисляване на допълнително общо количество ел.енергия в размер на 5122.86 квч (5123 закръглени) за период от 90 дни, въз основа на което е издадена процесната фактура в размер на 1022.96 лева (л.27).

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото се установява, че ищецът и ответникът са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е ползвател на ел. енергия по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОУ към договора за пренос и достъп на ел.енергия. Разпоредбите на Общите условия имат обвързваща сила между страните, като освен тях, правата и задълженията им се уреждат още от Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от КЕВР (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.).

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) в ПИКЕЕ се регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.

Към датата на извършване на процесната проверка в обекта на ищеца са в сила ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.), приети от ДКЕВР на основание чл. 21, ал.1, т. 9 от ЗЕ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, поради което съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на начисленото количество електрическа енергия.

Съдът намира, че проведената от ответника корекционната процедура, на основание чл. 50, ал. 1, б.“а“ от ПИКЕЕ е законосъобразна, респ. предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, по следните съображения:

Правото на ответното електроразпределително дружество да извършва преизчисление на електрическа енергия, когато установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, е уредено в общата разпоредба на чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. последно от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) и е намерило конкретен израз в материалноправната разпоредба чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ.

Разпоредба на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) урежда две основания, при които може да се извърши корекционна процедура. Първото е, когато средството за търговско измерване (СТИ), измерва електроенергията, но с грешка извън допустимата, а второто – когато СТИ не измерва въобще преминаващото през нея количество електроенергия. В зависимост от това коя от двете хипотези е налице, операторът на съответната електроразпределителна мрежа, има правото да преизчисли количеството ел.енергия като в случай, че  СТИ измерва електроенергията с грешка извън допустимата –  количеството електрическа енергия се изчислява като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване (чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ), а в случай че СТИ не измерва преминаващата електроенергия – количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента (чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ).

В настоящия случай е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 50, ал. 1, предл. 2 от ПИКЕЕ – наличие на средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимата, тъй като от събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол, експертиза от БИМ – РО РУСЕ, вкл. от приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесният електромер с фабр. № *** е отчитал преминаващата електроенергия с грешка минус 33 %.

На първо място, съдът намира за доказано, че изготвеният констативен протокол от 08.03.2019 г. за монтаж на процесния измервателен уред  с фабр. № ***, пломбиран с пломба № ***, съдържа всички реквизити, вкл. е подписан от един свидетел без забележки. Към момента на монтажа процесният СТИ е бил нов, изправен, с нулеви показания на всички тарифи.

На следващо място, служители на оператора, съгласно изискванията на новоприетата разпоредба на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, са извършили на 01.10.2019 г. проверка на СТИ, като осъществените от тях действия по замерване на СТИ с еталонен уред, демонтирането и поставянето му в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба № 507188 и изпращането му на компетентния орган за метрологичен контрол, са отразени в изготвения протокол и са изцяло в съответствие с процедурата, посочена в чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ. В изготвената експертиза на БИМ-Русе се посочва идентичен номер на пломбата, в която е предоставен електромера – т. 3 от протокола. Спазен е и реквизитът, посочен в чл. 49, ал. 2, предл. 1 от ПИКЕЕ, а именно констативният протокол от 01.10.2019 г., е подписан от двама представители на електроразпределителното дружество, единият от които е Ж.Я., разпитан в о.с.з., в качеството му на свидетел, от чиито показания се потвърждава фактът, че е един от авторите на протокола. С оглед обстоятелството, че проверката е била извършена в отсъствие на ползвателя-ищец, констативният протокол е бил подписан, съгласно изискванията на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, от един свидетел, който не е служител на оператора – факт, установяващ се от разпита на самия свидетел – А.А.. В тази връзка съдът намира, че е спазен реда, предвиден в чл. 49, ал. 3 и ал. 4 от ПИКЕЕ. Без значение за законосъобразността на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ е обстоятелството, че св. А. не е просъствала през цялото време на проверката. Същата е очевидец на най-важния факт от проверката – смяната на електромера, поради неизправност на същия и замяната му с нов. А. заявява, че е видяла подменения измервателен уред в найлонов плик. Също така, безспорно се установява, че еталонният уред, чрез който е установена процесния вид неизправност на електромера и бил показан на свидетеля, вкл. показанията, отразени на дисплея му. В тази връзка ирелевантен е факта дали свидетелят е разбрал за конкретния вид неизправност на електромера, както и какво точно са означавали показанията в еталонния уред. Законът не поставя изисквания в тази насока, тъй като свидетелят, по правило, не е специалист в областта на енергетиката, нито може да извършва контрол над самата проверка и да установява дали в действителност е налице констатираната неизправност на електромера от служителите на ответника. За установяване на последното обстоятелство ПИКЕЕ са въвели като изискване компрометираният СТИ да бъде изпратен за експертиза в БИМ. Функцията на свидетеля, като трето външно лице, е чрез него да се удостовери факта, че на посочената в констативния протокол дата е извършена в действителност проверка на съответния измервателен уред; че на тази проверка е констатираната определена неизправност на същия, и респ. че компрометираният електромер е подменен с нов. Тези изисквания, в случая, са изпълнени. Без значение е обстоятелството кога точно е извършена манипулацията на електромера, респ. кога е започнал да отчита с грешка извън допустимата и кой е автора на тази манипулация. Установяването на тези факти не е елемент от фактическия състав на корекцията, предвидена в чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ, поради което са без значение за законосъобразността на самата процедура. В случая, с оглед естеството на неизправност на СТИ, е невъзможно неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена. Приложената корекционна процедура представлява едно фикционно изчисление на доставеното количество ел.енергия за предходните на датата на проверката 90 дни.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че е спазена процедурата, предвидена в чл. 50, ал. 1 б. „а“ от ПИКЕЕ, а именно: 1) съставен е констативен протокол, съдържащ реквизитите, съобразно изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ; 2) изготвена е метрологична експертиза, установяваща, че средството за търговско измерване измерва с грешка извън допустимата; 3) количеството преминала електрическа енергия е изчислено, като измерените количества са коригирани с установената грешка, като е отчетен класът на точност на средството за търговско измерване. Отделно от това, изчисленото количество ел.енергия в справката за корекция е математически точно с използваните параметри и е в съответствие с техническите условия, обективирани в чл. 50, ал. 1, б. а от ПИКЕЕ. Спазена е също така, разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, тъй като операторът на електроразпределителната мрежа е предоставил на ползвателя на мрежата фактура и  справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги и за „задължения към обществото“.

Предвид горното следва да се приеме, че е осъществен целият многоелементен фактически състав, предвиден в чл. 50, ал. 1, б. „а“ и чл. 56 от ПИКЕЕ, който има за последица пораждане на правото на оператора да търси заплащането й от ползвателя на мрежата.

Стойността на потребената ел.енергия, съобразно приетата по делото експертиза, е в размер 1022.96 лева, в какъвто размер е и издадената от оператора фактура. По делото няма данни ищецът да е заплатил тази сума, поради което съдът счита, че субективно право на ответника да иска заплащането й все още съществува.

Отрицателният установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

Предвид неоснователността на предявения иск, на ответника се дължат разноски  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Представен е списък с разноски, видно от който ответникът претендира сумата от 532.00 лева, от които: 372.00 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение; 150.00 лева заплатен депозит за експертиза и 10.00 лева за призоваване на свидетел. Ищецът не е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ето защо, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски, съобразно представения списък с разноски.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***срещу ***, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1022.96 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 04.07.2019 г. до 01.10.2019 г. за обект на потребление, с кл. № ***и абонатен № ***, за която е издадена фактура от 17.02.2020 г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ***да заплати на ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 532.00 лева, представляващи сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: