Р Е Ш Е Н И Е
№260 065/26.10.20 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение в открито съдебно
заседание на 26.08.2020
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
при участието на секретаря
Е.Тодорова като разгледа докладваното от
съдия А.Братанова в.д.№ 91/20 год. , за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано след постановено на осн.
чл. 293, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 270 ГПК решение № 179/06.02.2020 г. по т.д. №
2211/2018г. на Върховния касационен съд, второ т.о.,с което е обезсилено
решение № 112/18.04.2018г. по в.т.д. № 122/2018г. по описа на Варненския
апелативен съд, с което е отменено решение № 846/14.12.2017 г. по т.д. №
230/2017г. по описа на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният главен иск
и евентуален иск за главницата за горницата над присъдените 17 985,78 лв. до размер от 27 898 лв. и в частта,
с която е отхвърлена акцесорната претенция за разликата над 169,87 лв. до
248,48 лв. и е осъдил Н.Т. *** да заплати на „ДМ ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна
сумата от 9 912,22 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска
22.02.2017 г. до окончателното изплащане, сумата за разликата над 169,87 лв. до
248,48 лв., представляваща лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до
завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД и е потвърдено решението в частта
досежно присъдената сума от 17 985,78 лв. по иска с правна квалификация по
чл.284 ал.2 ЗЗД.
С първоинстанционното решение № 846/14.12.2017год.,
постановено по т.д. № 230/2017год. на ВОС, съдът частично е уважил предявеният
от „ДМ-ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна срещу Н.Т. *** иск до размера от
17 985,78лв., подлежаща на връщане като получена без основание, чрез
извършени тегления на каса от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК” АД,
въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от
02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане и
акцесорния иск за лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска
на осн. чл. 86 от ЗЗД до размера от 169,87 лв., като е отхвърлил предявеният
главен иск и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за главницата за горницата до
първоначално претендираните 30 398 лв. и акцесорната претенция за лихвата до
първоначално заявените 295,54 лв. като недоказани по основание и размер.
Постановеното решение е предмет на обжалване както
следва:
Въззивникът „ДМ-Христови“ ООД обжалва решението по
главния иск в отхвърлителната част за разликата от 17 985, 78 лева до
27 898 лева, както и решението по акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за
разликата над 169, 87 лева до 248, 48 лева.
Въззивникът Н.Т.Т. обжалва постановения съдебен акт в
осъдителната му част.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По основанието и правната квалификация на предявения главен иск:
След допускане на въззивното решение
до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, с решение №
179/06.02.2020г. постановено по т.д. № 2211/2018г. на второ т.о
Върховния касационен съд е обезсилил изцяло
въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
Варненския апелативен съд поради недопустимост на същото предвид произнасянето
по недопустим иск, при нередовност на исковата молба по см. на чл. 127, ал. 1,
т. 4 и т. 5 ГПК и преждевременно дадена правна квалификация на предмета на
делото.
В съобразителната част на решението са
дадени указания, които са задължителни за настоящата инстанция /арг.чл.294 ал.1 ГПК/. На посоченото основание, с Определение № 157/10.03.2020 год. съдът е
оставил без движение предявената искова молба.
В изпълнение на указанията е постъпила
молба вх.№ 2197/28.05.2020 год., с която ищецът е уточнил, че между страните е
налице правоотношение, подчинено на правилата на чл. 284 ЗЗД. Процесните суми
са получени във връзка с мандатното правоотношение и не са отчетени/предадени
на доверителя – ищец, нито са разходвани за дружествени цели в рамките на
учредения мандат. Ответникът дължи връщането им при съобразяване, че не
разполага с правата да се разпорежда със средствата на доверителя нито в своя полза, нито в полза на дружество,
което представлява /чл. 38, ал.1 ЗЗД/. Уточнени са още фактите и
обстоятелствата по евентуалната претенция, основана на неоснователно
обогатяване.
Препис от молбата е връчена на
насрещната страна, която изразява становище за недопустимо изменение на
предявения иск.
Изричните уточнения на страната, че
претендираните суми са изтеглени от ответника в рамките на възникнало мандатно правоотношение, че разходването им
във връзка с поръчката не е отчетено, обуславя извода за договорен произход на
претенцията. На основание чл. 284, ал.2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката. Задължението за т.н. отчетна сделка
има договорен произход, поради което предявената осъдителна претенция следва да
се квалифицира като такава с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи възникването на мандатно
правоотношение, по което ответникът е получил претендираните суми. В тежест на
ответника е да установи разходването им във връзка с учредения мандат или
задържането им на друго правно основание.
Възраженията на ответника за недопустимо
изменение на претенцията са неоснователни. За уточненията на предявения иск по
реда на чл. 129 ГПК не важат правилата за изменение на иска.
По
допустимостта на съдебното решение по главната претенция:
ВОС е приел, че отношенията представляван -
представител се уреждат от упълномощителната сделка, респективно ответникът
следва да докаже валидно основание за задържане на изтеглените суми или
връщането им в патримониума на упълномощителя. Приел е още, че ответникът в
качеството на пълномощник е изтеглил процесните суми, но за част от същите
разполага с валидно правно основание за задържането им – сключен между страните
неформален договор, „наподобяващ гражданско дружество по ЗЗД“. Съдът е приел, че ответникът не е установил
разходване на остатъка във връзка с учредения мандат, нито връщането му в
патримониума на ищеца. С постановения диспозитив ВОС е уважил, респ. отхвърлил
частично предявената главна претенция, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Неправилната правна
квалификация обуславя недопустимост на
постановеното решение, само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения
от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. В
настоящия случай ВОС се е произнесъл по
заявеното спорно право и по всички твърдяни факти – наличие на упълномощителна
сделка, по която ответникът е изтеглил парични средства от банковата сметка на
дружеството, наличието на правно основание на ответника за задържането им или
влагането им за дружествени цели. Решението е постановено при разпределена
тежест на доказване, идентична с определената от въззивния съд.
В заключение, обжалваният съдебен акт
е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на главната
претенция:
Безспорни и
ненуждаещи се от доказване са фактите, че управителят на дружеството „ДМ
ХРИСТОВИ” ООД Д Хе упълномощил с пълномощно с нотариална заверка на подписа
рег. № 632 от 02.04.2016 г. на
нотариус Диана Байлерян, с район на действие РС- Варна с рег. № 12, ответника Н.Т.
да извършва определени фактически и правни действия, включително да
представлява дружеството пред всички търговски банки в страната, включително да
открива сметки на дружеството и да тегли суми от тях и да се разпорежда с тях,
без ограничение в размера на сумите.
Установява
се по делото, че в периода 02.04.2016 г.
– 27.12.2016 г. ответникът Н.Т. е теглил суми от банкова сметка, *** „ДМ
ХРИСТОВИ” ООД в „БАНКА ДСК” ЕАД, които съгласно заключението по неоспорената
ССЕ възлизат на 30 398 лева.
В
счетоводството на ищеца са отразени като върнати от пълномощника 2 500 лева по банков път.
Представеното
пълномощно и приемането на овластителното волеизявление чрез упражняването на
правата по същото обективират наличието на договор за поръчка между страните по
смисъла на чл. 280 ЗЗД. Ответникът – довереник се е задължил да извърши за
сметка на доверителя възложените му от последния действия. На основание чл.
284, ал.1 и ал.2 ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнение
на поръчката, да му даде сметка и да върне всичко, което е получил в изпълнение
на поръчката. По делото не се установява отчетна сделка за сумата от 27 898 лева.
Защитата на ответника е съсредоточена
на първо място върху наличието на правно основание за задържане на
претендираната сума, извличано от вътрешните правоотношения между
страните. Ответникът излага, че в
началото на 2016 год. се уговорил устно
с Д ХМ да закупят съвместно две ППС на лизинг. Впоследствие се разбрали, един
от автомобилите /ППС Scania А4Х2, рег. №
Х ХХХХ ХХи ремарке с рег. № А0614 ЕМ/ да бъде под управлението на Т., а вноските да се поемат от ответника в
резултат на реализирани приходи от извършени транспортни услуги.
Разходно-оправдателните документи щели да
се ползват от дружеството. Уговорили още, че в един по-късен момент „Т. 92” ЕООД, чиито
едноличен собственик на капитала е ответника, ще замести „ДМ-ХРИСТОВИ” ООД, в
правоотношението му с лизингодателя „ДМ ХРИСТОВИ” ООД
в зависимост от наличието на финансови показатели за сключване на
лизингова сделка. Договорът за заместване бил сключен на 21.12.2016 год.
Възраженията за наличието на „общ
бизнес“ и за качеството на ответника като „неформален съдружник“ се поддържат и
в допълнителния отговор на страната.
Страната излага, че посочените неформални уговорки се наложили от
обстоятелството, че дружеството – ищец имало финансови показатели да сключи
договори за лизинг. Ответникът нямал дружество, което да докаже
платежоспособност пред лизингодателя.
Вложил лични средства в общото начинание, за което бил кредитиран чрез
потребителски кредит и овърдрафт кредит.
Твърденията за наличието на общ,
неформален бизнес се поддържат и в първото съдебно заседание, вкл. в хода на
цялото съдебно производство.
По делото не се твърди съвместно
участие в печалбата или загубите от дейността с ППС Scania А4Х2, рег. № Х ХХХХ ХХи ремарке с рег. №
А0614 ЕМ. Насрещните възражения на страната, че по силата на неформални
уговорки „свои" всички приходи и поема всички разходи от дейността с
конкретен дружествен актив, изключват квалифицирането на отношенията като
гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и следв. ЗЗД. Гражданското дружества
е обединение на лица за осъществяването на обща стопанска
дейност, в която съдружниците участват с дял в печалбата и загубите. Твърдяните
отношения не могат да се квалифицират и като
такива за „скрито съучастие“ по смисъла на чл. 609 ТЗ. Договорът за
скрито съучастие няма изрична уредба в
закона. Дружеството със съучастие или
прикрито, тайно дружество е онова дружество, при което няколко лица се уговарят
съвместно да вършат търговия така, че тя да се извършва от името и за сметка на
един или няколко съдружници, а останалите съдружници правят вноски в
съвместната дейност и участват с дял в печалбата.
Възраженията следва да се квалифицират
като такива за осъществяване на търговска дейност чрез „скрит пълномощник"
или косвен представител по чл.292, ал.2 ЗЗД. В посочената правна фигура
дружеството- ищец има качеството на довереник, мандатар. Ответникът /скрит
упълномощител/ натоварва скрития пълномощник с поръчката да сключи от свое име,
но за чужда сметка превозни сделки с конкретно ППС. За третото лице-
съконтрахент превозвач е дружеството. Във вътрешните отношения между скрития
упълномощител и довереника правата и задълженията възникват за неучастващата
страна. Отчетната сделка се реализира чрез процесното пълномощно,
оправомощаващо скрития упълномощител да се разпорежда с приходите.
Принципно страните не оспорват, че
ответникът е сключвал превозни сделки преимуществено с ППС Scania А4Х2, рег. № Х ХХХХ ХХи ремарке с рег. №
А0614 ЕМ. Не спорят и относно обстоятелството, че всички навла /приходи/ от
търговската дейност с посочените активи са постъпвали по процесната банкова
сметка. ***еца стр.2 от Молба – уточнение пред настоящата инстанция. Спорът е
концентриран върху това кой е титуляр на приходите от коментираните сделки,
респ. разполага ли с права ответникът да задържи и да се разпорежда с претендираните
суми на основание, извличано от твърдяното вътрешно правоотношение по чл. 292,
ал.2 ЗЗД.
Страните
не спорят и по делото са представени доказателства относно обстоятелството, че
всички превозни сделки, кумулиращи приходи в процесната сметка, са сключени от
ищеца чрез изявлението на ответника в качеството на негов явен пълномощник.
Сключените договори съставляват частни документи, чието съдържание обективира волята на ответника, че всички
права и задължения възникват в патримониума на представлявания - „ДМ ХРИСТОВИ” ООД. Установяването
на противното означава да се опровергае съдържанието на изходящ от страната
частен документ. На посоченото основание, установяването на твърдяните вътрешни
правоотношения между страните по чл. 292
ал.2 ЗЗД не може да се осъществи с гласни доказателства с оглед изричната
забрана на чл. 164, ал.1, т.6 ГПК.
По делото липсва изрично съгласие от
насрещната страна /ищеца/ за дерогиране на коментираната забрана по смисъла на
чл. 164, ал.2 ГПК. Липсват и
предпоставките за приложение на изключенията по чл. 165, ал.2 ГПК. Липсва
нарочен писмен документ от насрещната страна за вътрешни уговорки, почиващи на
скрито пълномощно или косвено представителство. Липсва и непълен обратен
документ, изходящ от ищеца, правещ вероятно твърдението на страната за
сключване на процесните сделки от името
на дружеството, но за сметка на ответника.
Не съставляват непълни обратни
документи и последващо сключените споразумения за заместване в заварените
предварителни договори за придобиване на активи между „ДМ ХРИСТОВИ” ООД и
„ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД. По силата на същите новорегистрираното дружество на
ответника „Т. 92“ ЕООД е заместило като страна по предварителните договори с
активи първоначалния купувач „ДМ ХРИСТОВИ” ООД. Споразуменията от 21.12.2016
год. /л.89 и л.98/ имат комплексния характер на цесия на права по чл. 99 ЗЗД и
на заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД. Същите имат действие за в бъдеще и не
могат за служат като индиция за това кой и въз основа на какви вътрешни
правоотношения е осъществявал действителната фактическа власт върху активите в
процесния период. Сключването на процесните споразумения по никакъв начин не
изключва, не противоречи на факта, че ответникът е подписвал предходни договори
за превоз като явен пълномощник на ищеца, от негово име и за негова сметка.
Обстоятелството, че цесията на права по споразуменията за заместване е
осъществено без уговорена престация между стария и новия купувач, не може да се
свърже еднозначно с твърдяното сключване на договорите за превоз при условията
на скрит пълномощник. Икономическата логика на подобно заместване хипотетично
би могла да се извлече, например, от твърдяното от ответника участие с вноска
при сключване на първоначалните договори, междувременното амортизиране на
актива и др. Законът се отнася ограничително към допускането на свидетели при
опровергаване съдържанието на изходящи от страната изявления, поради което
изключенията се допускат единствено при достатъчно гаранции за вероятност на
поддържаното от оспорващия.
В заключение, ответникът не може да опровергава със свидетели собствените
си изявления на явен пълномощник, твърдейки, че правата и задълженията по
превозните сделки не принадлежат на ищеца в качеството на превозвач. Изводимо
от горното е и че ответникът не е установил в процеса разпоредителни права с
процесната банкова сметка, ***освено представителство или скрито пълномощие.
За допустимостта на осъществените от първостепенния съд процесуални
действия, вкл. и допуснати доказателства, въззивният състав следи служебно
Неоснователността на разгледаното възражение задължава въззивния съд да се произнесе по твърденията
на ответника, че е вложил изтеглените и неотчетени средства от 27 898
лева в дружествената дейност.
Установяването на твърдяните факти е в тежест на страната, която следва
да установи по реда на главното и пълно доказване влагането на изтеглените
средства в дружествената дейност, конкретното основание на престираното и
неговия размер.
Страната поддържа, че е сторила разноски във връзка с учреденото мандатно
правоотношение по нарочно съставен опис. Същият обаче съставлява едностранно
съставен частен документ и няма обвързващо доказателствено значение. Описът следва да се цени единствено като
твърдение на страната относно сторените разноски по чл. 285 ЗЗД.
Страната твърди, че характер на
разноски имат платените парични средства по личната сметка на Д ХМ /управител
на ищцовото дружество/ - така л. 82, 83, 84. По делото не е установено
основанието на плащането, поради което същото не може да се квалифицира като
разход за изпълнение на поръчката. Паричните преводи нямат характер и на
отчетна сделка по смисъла на чл. 284, ал.2 ЗЗД, тъй като не са извършени в
полза на упълномощителя „ДМ ХРИСТОВИ” ООД.
Страната представя
доказателства, че с банков превод от 19.12.2016 год. е наредила в полза на
„Евротрак лизинг“ ООД сумата от 2500 лева. Вносител на паричните средства е
ответникът, а плащането е осъществено по фактура със задължено лице „ДМ
ХРИСТОВИ” ООД. Възражението на ищеца, че посочените суми са предадени на ръка
от управителя на дружеството – ищец е недоказано. Твърдяните факти не се
установяват от показанията на водения свидетел Ж.Стефанова, която няма преки и
непосредствени впечатления за подобно предаване. На посоченото основание, съдът
приема, че коментираната сума съставлява направен от ответника разход, който
следва да се приспадне от общата величина на подлежащите на връщане парични
средства.
Страната поддържа и че е
заплатила в брой гориво с доставчик „Газтрейд“ АД, за което представя фактура
№ **********/31.10.2016 год. с получател
„ДМ ХРИСТОВИ” ООД. Фактурата удостоверява плащане в брой на сумата от 3009, 71
лева, съставляща цена на евродизел по конкретно посочени бонове. Идентична
фактура е представена от третото лице „Газтрейд“ АД по реда на чл. 192 ГПК.
Ищцовото дружество признава, че е извършвало всички плащания на гориво по
банков път като горното имплицитно включва и признание на факта, че не е
осъществило процесното плащане в брой /така писмени бележки пред
първоинстанционното производство/. Поемането на разходи за гориво от ответника
се потвърждава и от показанията на св. В.Титев, чието кредитиране в
разглежданата част е допустимо. Разходът
от 3009, 71 лева следва да бъде приспаднат от общата величина на подлежащите на
връщане парични средства.
По делото не са представени
доказателства за сторени разноски, изразяващи се в плащания за работни заплати,
сервизно обслужване, застраховки и др. по представения опис – стр. 99.
Заключението на ССЕ не
установява противното. В случай, че
процесните суми са постъпили в касата, това би довело до увеличаване на
крайното счетоводно салдо с идентична сума. Вместо това, дружеството е
осчетоводило вземане по счетоводна сметка 498 в размер на 27 898 лева. Действително,
величината на осчетоводеното вземане не съвпада с вземанията, отразени в ГФО на
дружеството за 2016 год. Горното поставя под въпрос правилността на
предприетите от дружеството счетоводни записвания и редовността на воденото
счетоводство. На основание чл.182 ГПК
вписванията в счетоводните книги не могат да служат като доказателство в полза
на лицата, които ги водят. Нередовните счетоводни записи обаче по никакъв начин
не презумират тезата на другата страна в процеса и не я освобождават от задължението
за проведе главно и пълно доказване на възраженията си.
Страната е навела и
твърдения за лично парично участие при сключване на договорите за наем и
предварителните договори с ППС. Сключването на договорите предшества процесната
упълномощителна сделка, поради което дадените суми не могат да се квалифицират
като разходи за изпълнение на поръчката, които се приспадат при отчетната
сделка на пълномощника. Възражение за прихващане, основано на вземания от други
правоотношения не е надлежно въведено в процеса. По изложените съображения,
съдът не изследва наведеното твърдение по същество.
При съобразяване на горното,
съдът намира, че предявеният главен иск е основателен до размер на 22 388,29 / 27 898 лева – 2500 лева – 3009,
71 лева/. Върху така установената главница се дължи мораторна
лихва, считано от изтичане на срока по поканата
– 20.01.2017 год. /чл. 84, ал.2 ЗЗД/ до датата на исковата молба. Същата съобразно служебните изчисления на
съда възлиза на 211,45 лева.
Разноски:
Отговорността за разноски следва да
бъде преразпределена с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция.
Ищецът е сторил общо разноски при
двуинстанционното и касационното разглеждане на спора в размер на 6141,06 лева,
от които съразмерни на основателната претенция са 4 521,68 лева.
Ответникът е
сторил общо разноски при двуинстанционното и касационното разглеждане на спора
в размер на 5162, 93 лева, от които съразмерни на неоснователната претенция са 1361,45 лева. Във връзка с повдигнатия
пред касационната инстанция спор, съдът намира, че представените писмени
доказателства пред ВКС обективират заплащане на твърдяния хонорар от 1470 лева.
Договорът за правна защита и съдействие визира, че хонарарът се заплаща при
подписване на договора и 1470 лева са внесени по представителното
правоотношение. Коментираното
възнаграждение не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на спора,
който по принцип е протекъл при обективно съединяване на искове и събиране на
разнообразни доказателства.
По компенсация, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 3160, 23 лева
– разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 846/14.12.2017год., постановено по т.д. №
230/2017год. на ВОС, в частта, в която съдът частично е уважил предявения от
„ДМ-ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна срещу Н.Т. *** иск до размера от
17 985,78лв., съставляващи подлежаща на връщане сума от пълномощник,
действащ въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от
02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., при променена правна квалификация – чл. 284,
ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до
окончателното изплащане и акцесорния иск за лихва за забава за периода
20.01.2017 г. до завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД до размера от 169,87
лв.
ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната част за
главницата за разликата от присъдените 17 985, 78 лева до 22 388,29 лева и в частта за
мораторната лихва за разликата от присъдените 169, 87 лева до 211,45 лева като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.Т. *** да заплати на „ДМ ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна
разликата от присъдените 17 985, 78 лева до 22 388,29 лева, съставляващи подлежаща на връщане сума от
пълномощник, действащ въз основа на учредена представителна власт по пълномощие
в периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., при променена правна квалификация
– чл. 284, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба 22.02.2017 год. до окончателното погасяване на задължението,
както и разликата от 169, 87 лева до 211,45 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за
периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА Н.Т. *** да заплати на „ДМ ХРИСТОВИ” ООД
- гр. Варна сумата от 3160, 23 лева
– разноски за първоинстанционното, въззивното и касационното разглеждане на
спора, определени при условията на компенсация
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280,
ал1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: