Р Е Ш Е
Н И Е
№ 02.02.2018 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Х състав
На тридесети януари 2018 година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар Анатолия Атанасова
разгледа докладваното от Председателя
т.д. № 81 по описа на съда за
2017 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 694,
ал. 2, т. 2 от ТЗ за сумата от 24526.85 лева.
Производството е образувано по постъпила искова
молба от „БГ - ГРУП” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Михаил Георгиев
Маринов, ЕГН **********, срещу „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, Южна промишлена зона №135, в несъстоятелност, с
управител Георги Григоров Гогов за сумата от 24 558,69 лева.
В исковата молба се твърди, че с Решение №
12/23.02.2017 год., постановено по т.д. № 88/2016 год. на Окръжен съд –
Търговище, е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество
„ЛЕССЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК **********. В хода на производството по несъстоятелност
на ответното дружество „ЛЕССЕРВИЗ” ЕООД били съставени списъци на приетите от
синдика вземания по чл. 685 от ТЗ, които са обявени в търговския регистър на
10.04.2017 год. По повод сключени търговски сделки „БГ - ГРУП“ ООД е издало на
„ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД 16 бр. фактури, а именно: Фактура № 1040/28.02.2012 г.,
Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г., Фактура №
1387/16.01.2013 г., Фактура №
1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура № 1416/15.03.2013 г.,
Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г., Фактура № 1434/26.04.2013 г., Фактура №
1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г., Фактура № 1531/05.08.2013 г.,
Фактура № 1533/12.08.2013 г., Фактура
№ 1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г. Описаните фактури са на обща
стойност 84 874,05 лв., представляващи главница в размер на 60 315,36 лв. и
лихва за забава в размер на 24 558,69 лв. Гореописаните неплатени вземания били
предявени от името на „БГ - ГРУП“ ООД на 27.03.2017 г., и същите били включени
в списъка на приетите от синдика вземания, публикуван в Търговски регистър на
10.04.2017 г. Във всяка от фактурите е посочена дата на падежа, както и
сроковете за плащане. Върху незаплатените суми в договорения размер, считано от
датата на падежа на всяко дължимо плащане до датата на предявяване на
вземането, изчислената неустойката за
забавено плащане възлизала на 24 558,69 лева. Против предявените и включени в
списъка на приетите от синдика вземания по чл.685 постъпило възражение с правно
основание чл.690 от ТЗ от длъжника, чрез адв. Д.Д. с претенция за липса на такова задължение, тъй като има
извършени плащания по издадените фактури. Като аргумент се сочи изготвената и
приета по т.д. №88/2016 г. съдебно — счетоводна експертиза, от която вещото
лице не установява наличие на задължение. Във връзка с горното съдът по
несъстоятелността е насрочил за разглеждане на депозирани от длъжника
възражения в открито съдебно заседание на основание чл.692, ал. 3 от ТЗ, като
са представени писмени становища на страните. По оспореното вземане, след като
разгледал депозираните становища и събраните доказателства, съдът по
несъстоятелността установил, че е налице частично плащане по предявеното в молбата
вземане и намалил приетото от синдика вземане срещу длъжника на сума в общ
размер на 222,26 лв.
Ищцовото дружество моли съда да признае за установено
съществуването на задължение на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД към „БГ - ГРУП“ ЕООД в размер
на 24 558,69 лева.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от “ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Попово, Южна
промишлена зона №135, представлявано от управителя Георги Григоров Гогов,
действащ чрез упълномощеното „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Гергьовски”, член на
Софийска адвокатска колегия, регистрирано е Решение по ф. д. № 116/2015 г. по
описа на СГС, със седалище и адрес на управление:***4, и с адрес за
кореспонденция: гр. София, ул. „Солунска” № 52, ет. 2, ап. № 5, с Единен
Идентификационен Код в регистър БУЛСТАТ № *********,
представлявано от Управителя адв. Стойчо Милев
Гергьовски от САК, действащ чрез пълномощника адв. Д.С.Д.,
в който се изразява становище, че исковата молба е нередовна поради неясен петитум. Същевременно се излагат и съображения по
съществото на спора като се твърди, че НЯМА НИКАКВИ НЕПОГАСЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ от
страна на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД към „ БГ- ГРУП“ ООД през целия период на техните
търговски взаимоотношения. Като доказателство, че всички търговски отношения
между страните по делото са уредени (платени са възникналите задължения по
издадени от „БГ-ГРУП“ ООД фактури към „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД) като доказателство
сочат предоставената именно от ищеца разпечатка за извършените плащания от
страна на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД по сметка на „БГ- ГРУП“ ООД през периода 2008
г.-2016 г. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от
„БГ ГРУП“ ООД иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ, като изцяло
неоснователен и недоказан и да осъди същото да им заплати направените разноски
по делото.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е
депозирал допълнителна искова молба.
Със свое определение по насрочване на делото съдът
е очертал предмета на спора и се е произнесъл по допустимостта на предявения
иск като е приел следното: Видно от мотивите на Определение, постановено от
съда по несъстоятелност на 02.10.2017 по т. дело № 88 по описа на съда за 2016
г., същият е разгледал възражение срещу включване в Списъка на приетите
вземания на предявеното от БГ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* вземане в размер на 60
315,36 лв. главница и лихви за 24558.69 лв. по търговски сделки за периода от
28.02.2012 г. до 24.03.2017 г. по посочени 17 бр. фактури. Длъжникът и ответник
в настоящото производство е оспорил включването на тези вземания по
съображения, че е погасил тези задължения. Съдът по несъстоятелността е приел,
че видно от предявеното вземане - под № 5, вх.№ 1161/27.03.2017 г. (л.38- 73 от
Приложение № 1 към т.д.н. № 88/17 г. по описа на ТОС) - същото е предявено като
вземане в размер 84 874.05 лв., представляващи главница в размер на 60 315,36
лв. и лихва за забава в размер на 24 558.69 лв., като е посочено, че „Вземането
произтича от търговски сделки, сключени с длъжника за периода от 28.02.2012 г.
до 24.03.2017 г. по 17 бр. ф-ри с посочени номера, като предвид уточнението в
с.з. - не е предявено вземането по ф-ра
1526/30.07.2013 г. Съдът по несъстоятелността се е произнесъл по направеното
възражение като е приел, че вземането на „БГ ГРУП“ ЕООД към „ЛЕССЕРВИЗ“ е в
размер на 222,26 лв., от които главница в размер на 190,42 лв. и лихва за
забава, считано от падежа до 24.03.2017 г. - в размер на 31,84 лв., поради
което на основание чл. 692, ал. 4 и чл. 674, ал. 2 от ТЗ, съдът по
несъстоятелността е изключил приетото от синдика вземане на „БГ-ГРУП“ ООД , с
ЕИК *********, гр.Попово, за разликата над 222,26 лв. (от които главница в
размер на 190,42 лв. и лихва за забава, считано от падежа до 24.03.2017 г. - в
размер на 31,84 лв.) до приетата сумата от 84 874.05 лв. (от които главница в
размер на 60 315.365 лв. и лихва за забава в размер на 24 558,69 лв., като е
одобрил вземането на „БГ ГРУП“ ЕООД към „ЛЕССЕРВИЗ“ в следните размери и поредност: 190.42 лв.- главница по търговски сделки - чл.
722 ал.1 т. 8 ТЗ; и 31.84 лв.- лихва за забава - чл. 722 ал.1 т.9 от ТЗ. Съдът
е приел, че исковата претенция е частично допустима. Претендира се вземане в
размер на 24 558,69 лева, представляващо обезщетение за забавено плащане по 16
броя фактури. Съдът по несъстоятелността е признал вземане по тази претенция в
размер на 31.84 лева, поради което ищецът има правен интерес да установи
вземане срещу ответното дружество за сумата от
24526.85 лева. Производството
по делото е прекратено частично за сумата от 31.84 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане и определението за частичното прекратяване на
производството е влязло в сила като необжалвано.
В съдебно заседание ищецът чрез адвокат А. Н. –
АК-Търговище поддържа изцяло предявената искова претенция и моли съда да уважи
предявения иск.
В съдебно заседание ответникът “ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД с
ЕИК *********, с адрес: гр. Попово, Южна промишлена зона №135, представлявано
от управителя Георги Григоров Гогов, действащ чрез пълномощника адв. Д.С.Д. от Софийска адвокатска колегия, оспорва исковата претенция като моли съда да
отхвърли така предявения иск.
Синдикът на несъстоятелния търговец, конституиран в
производството с оглед разпоредбата на чл. 694, ал. 4 от ТЗ, И.С.Т. ***, синдик
на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 13010114, адрес: Русе, бул. „Цар
Освободител“ № 33, ет. 1, офис 4, изразява становище за неоснователност на
исковата претенция.
С определението си по насрочване на делото съдът е
дал правна квалификация на иска, приемайки, следното: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права – ищецът твърди, че има вземане
от„ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********,
представляващо обезщетение за забавено плащане по 16 броя фактури, което
е било изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по
несъстоятелността; правната квалификация на претендираните от ищеца права –
предявен е иск с правно основание в чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ – положителен
установителен иск, предявен от кредитор, чието вземане е било частично
изключено от Списъка на приетите вземания по т. дело №88/2016 година.
По фактите съдът съобрази следното:
С Решение № 12/23.02.2017 год., постановено по т.д.
№ 88/2016 год. на Окръжен съд – Търговище, е открито производство по
несъстоятелност на ответното дружество „ЛЕССЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК **********. В хода
на производството по несъстоятелност на ответното дружество „ЛЕССЕРВИЗ” ЕООД
били съставени списъци на приетите от синдика вземания по чл. 685 от ТЗ, които
са обявени в търговския регистър на 10.04.2017 год.
По повод сключени търговски сделки „БГ - ГРУП“ ООД
е издало на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД 16 бр. фактури, а именно: Фактура №
1040/28.02.2012 г., Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г.,
Фактура № 1387/16.01.2013 г., Фактура
№ 1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура № 1416/15.03.2013
г., Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г., Фактура № 1434/26.04.2013 г., Фактура №
1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г., Фактура № 1531/05.08.2013 г.,
Фактура № 1533/12.08.2013 г., Фактура
№ 1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г. Описаните фактури са на обща
стойност 84 874,05 лв., представляващи главница в размер на 60 315,36 лв. и
лихва за забава в размер на 24 558,69 лв. Гореописаните неплатени вземания били
предявени от името на „БГ - ГРУП“ ООД на 27.03.2017 г., и същите били включени
в списъка на приетите от синдика вземания, публикуван в Търговски регистър на
10.04.2017 г. Против предявените и включени в списъка на приетите от синдика
вземания по чл.685 постъпило възражение с правно основание чл.690 от ТЗ от
длъжника, чрез адв. Д.Д. с
претенция за липса на такова задължение, тъй като има извършени плащания по
издадените фактури. Във връзка с горното съдът по несъстоятелността е насрочил
за разглеждане на депозирани от длъжника възражения в открито съдебно заседание
на основание чл.692, ал. 3 от ТЗ, като са представени писмени становища на
страните. По оспореното вземане, след като разгледал депозираните становища и
събраните доказателства, съдът по несъстоятелността намалил приетото от синдика
вземане срещу длъжника на сума в общ размер на 222,26 лв.
За изясняване на факти по спора съдът назначи
съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно заключението на вещото лице, прието и
приложено по делото, се установява следното:
Процесните фактури са
издадени в периода 28.02.2012 година-16.09.2013 година и са на обща стойност 60
315,36 лева.
Претенцията на ищеца е за сумата от 24 558,69 лева /предмет на делото –
сумата 24526.85 лева/, определена от него като неустойката/обезщетение за
забавено плащане на процесните фактури.
От проверка на счетоводните записвания при ищеца и ответника се установява,
че и двете дружества са осчетоводили процесните фактури, като е налице
идентичност по отношение на номер, дата и стойност по фактурата. В двете счетоводства
не е налице идентичност по отношение на салда (непогасени остатъци) вследствие
извършени погасявания с оглед прилагане на различен начин за погасяване.
Ищецът е отразил получени плащания от ответното дружество в периода 08.01-30.08.2013 г. в общ размер 60 666.94
лв.
И в двете счетоводства няма отчетени приходи/разходи от лихви
във връзка с процесните 16 фактури. Предвид това експертизата
е извършила самостоятелно
изчисление на законната лихва по всяка отделна
фактура от датата на падежа
(денят, следващ този на издаването
й) до датата на съответното плащане по тази
фактура, след което е извършила
погашение на задълженията с плащанията, извършени от ответника.
Представени са два варианта от вещото лице. Първият вариант установява
наличие на задължение на ответника към ищеца в общ размер 222.16 лева –
вземане, което е признато от съда по несъстоятелност и не е предмет на
настоящия иск. Вторият вариант не установява наличие на вземане на ищеца към
ответника.
Исковата претенция в настоящото производство се базира на един единствен
аргумент – неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД при
извършените погасявания на дължимите суми.
При този изложен аргумент съдът съобрази следното:
Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД установява поредност при погасяване на главницата, лихвите и
разноските, и предполага наличието на един главен лихвоносен дълг, по който
длъжникът е направил частично плащане. При прилагането на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
трябва да се прави разграничение между възнаградителната
лихва, каквато се уговаря между страните в различни хипотези /чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 61 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 ЗЗД, чл. 285 ЗЗД, чл. 364 ЗЗД/, и законната
лихва за забава, каквато се начислява при неизпълнение на парично задължение
/чл. 86 ЗЗД/.
Възнаградителната
лихва се заплаща независимо от неизпълнението на главното задължение: тя се
дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му
парични средства.
Мораторната лихва има обезщетителна
функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение. С оглед на това обезщетението в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред
правата си, произтичащи от забавата.
При погасяването на задължение за възнаградителна лихва приложение намира чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поредността на погасяването на вземането за законна лихва
за забава, когато се дължи наред с друго еднородно задължение /каквото е
главницата, доколкото е парично задължение/ се определя по правилото на чл. 76,
ал. 1 ЗЗД: когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното
частично плащане, първо се погасява главницата, доколкото същата представлява
по-обременителното задължение, и с остатъка – ако има такъв, се погасява
начислената законна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.
Задължението за плащане на определена парична сума,
когато не съществува уговорка за договорна лихва, е платимо на падежа, без да
се дължат лихви на кредитора. При неточно изпълнение за длъжника съществува
риск кредиторът да претендира заплащане и на вреди, но липсва определеност на
размера на това обезщетение, тъй като то е поставено в зависимост от периода на
забавата. За да има погасителен ефект, плащането на част от главницата следва
да е прието от кредитора – чл. 66 ЗЗД, след който момент кредиторът не
разполага с правото да претендира обезщетение за забава върху платената част от
главницата. Също и при забавено изпълнение на целия дълг: кредиторът следва да
реализира по съдебен ред вземането си за законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като при липса на уговорка между страните не може да прихваща изпълнението
срещу непризнато обезщетение.
В този смисъл законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при
неизпълнение на парично задължение, същата се дължи само при поискване и няма
характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения.
Признатото вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е еднородно по своя
характер с главницата и от момента на неговото определяне, то не се
идентифицира със законната лихва, чрез която е изчислено.
Предвид изложените правни аргументи и с оглед
заключението на вещото лице, което подробно е изследвало извършените между
страните разплащания по повод на процесните фактури, следва да се приеме, че
ищецът няма право на вземане от ответника в размер на 24526.85 лева.
Предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да
се отхвърли като такъв със съответните последици.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал.
7 от ТЗ / Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за
което е предявен установителният иск. При предявяване
на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен,
разноските са за сметка на ищеца./ Искът е предявен за сума в размер на 24 558,69
лева /една четвърт е 6139.67 лева/, поради което дължимата държавна такса е в
размер на 245.59 лева.
Ответникът има право на разноски в настоящото
производство. Претендирал е за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 1520.11 лева, което е минималното предвидено в Наредба № 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с вкл. ДДС. Представен е и
договор за заплатено възнаграждение в този размер.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „БГ - ГРУП” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Михаил
Георгиев Маринов, ЕГН **********, срещу „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, Южна промишлена зона №135, в
несъстоятелност, с управител Георги Григоров Гогов, иск за установяване съществуването
на неприето вземане в производството по несъстоятелност по т. дело № 88/2016
година за сумата от 24526.85 /двадесет и четири хиляди петстотин двадесет и шест лева и
осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
по фактури: Фактура № 1040/28.02.2012 г.,
Фактура № 1372/23.11.2013 г., Фактура № 1383/28.12.2012 г., Фактура №
1387/16.01.2013 г., Фактура №
1385/08.01.2013 г., Фактура № 1395/06.02.2013 г., Фактура № 1416/15.03.2013 г.,
Фактура № 1417/19.03.2013 г., Фактура № 1425/31.03.2013 г., Фактура №
1434/26.04.2013 г., Фактура № 1441/30.04.2013 г., Фактура № 1445/10.05.2013 г.,
Фактура № 1531/05.08.2013 г., Фактура № 1533/12.08.2013 г., Фактура №
1542/29.08.2013 г., Фактура № 1484/16.09.2013 г., което вземане е било
изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по
несъстоятелността, на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „БГ - ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Михаил Георгиев Маринов, ЕГН **********,
да заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 245.59
/ двеста четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ лева, на основание
чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„БГ - ГРУП” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Михаил
Георгиев Маринов, ЕГН **********, да заплати на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, Южна промишлена зона №135, в
несъстоятелност, с управител Георги Григоров Гогов , сумата от 1520.11 /хиляда петстотин и двадесет
лева и единадесет стотинки/ лева с ДДС, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: