Решение по дело №774/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по две касационни жалби първата, подадена от Р. Н. А. от [населено място], чрез пълномощник адв. Т. К., срещу Решение № 97/01.07.2024г., постановено по АНД № 314/2024г. по описа на Районен съд Свиленград в частта, с която е потвърдено НП № BG2023/1000-3861/НП от 13.06.2024г., издадено от и.д.заместник – директор на ТД Митница Бургас, в частта, с която на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците на Р. Н. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4304.76 лв. Втората касационна жалба е подадена от и.д.заместник – директор на ТД Митница Бургас, чрез пълномощник юрк. Е. Г., против цитираното по-горе решение на Районен съд - Свиленград в частта, с която е отменено НП № BG2023/1000-3861/НП от 13.06.2024г., издадено от и.д.заместник – директор на ТД Митница Бургас в частта, с която са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението.

В жалбата на Р. Н. А. се претендира отмяна на оспореното решение, с което НП е потвърдено в частта, с която и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4304.76 лв. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В жалбата на ТД Митница Бургас се оспорва решението на Районен съд Свиленград в частта, с което НП е отменено, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че решението в тази му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се съображения, че съгласно приложимата нормативна уредба отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението се явявало мярка, чрез която се постигал справедлив баланс между обществения интерес и личното неприкосновено право на собственика. Иска се настоящият състав на съда да отмени решението на Районен съд Свиленград в частта, с която е отменено НП по пункт II и постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди изцяло процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В проведеното по делото съдебно заседание, касационните жалбоподатели, явяващи се и ответници, не се явяват и не се представляват. От пълномощниците на същите са депозирани молби, с които се поддържат съображенията изложени в касационните жалби.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба на Р. А. за неоснователна, а касационната жалба на и.д. заместник-директор на ТД Митница Бургас за основателна, поради което предлага решението на Районен съд – Свиленград да бъде отменено в частта, с която НП е отменено по пункт II, като процесното НП бъде потвърдено в същата част.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, намира за установено следното.

Касационните жалби се явяват допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.

При разглеждането им по същество, жалбата на Р. Н. А. е основателна. Касационната жалба, подадена от пълномощника на и.д.заместник – директор на ТД Митница Бургас, съдът приема за неоснователна по следните съображения:

С проверяваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил НП № BG2023/1000- 3861/НП от 13.03.2024г., издадено от заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с която на Р. Н. А. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ***, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 4 304.76 лв. (пункт І), отменил е НП № BG2023/1000-3861/НП от 13.03.2024 г., в частта, с която от Р. Н. А., на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни пръстени – 12 броя, златни обеци – 5 чифта и 1 златна гривна (пункт ІІ), постановил е да се върнат на Р. Н. А. или на надлежно упълномощено от нея лице, отнетите в полза на Държавата златни пръстени – 12 броя, златни обеци – 5 чифта и златна гривна, задържани с разписка № 23013358 от 10.10.2023 година. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН е осъдил Териториална дирекция Митница Бургас, да заплати на Р. Н. А., сумата от 460 лв., представляваща част от направените разноските за адвокатско възнаграждение по АНД № 314/2024 година на Районен съд - Свиленград.

В атакуваното решение първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка във връзка с извършеното нарушение, въз основа и след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е за установено, че на 10.10.2023г., около 00.10 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристигнало моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил [Марка], модел * с български държавен регистрационен номер *** управляван от българския гражданин Й. А. А.. В автомобила пътувала и Р. А., както и лицата Т. А. Б., А. Й. А. и непълнолетния С. Я. Б.. На линията на митническата проверка пътуващите лица не заявили, че имат нещо за деклариране, не представили декларации или фактури за превозвана стока, въпреки запитването в тази насока. МПС било отклонено за митническа проверка на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ като преди започването й свидетелят Д. Х. Д. е поканил отново лицата да декларират носените от тях конкретно златни изделия. Пътниците декларирали, че всеки от тях носи златни изделия в количества до 60 грама без да посочват артикули, грамаж, проба, карати и предоставили за проверка по един пакет, съдържащ изделия от жълт метал. Тези на жалбоподателката А. представлявали пръстени, обеци и гривна. На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ бил извършен и личен преглед на А. от митнически служители от женски пол, при който не били открити други изделия от жълт метал. Измерването точното тегло на недекларираните изделия от Р. А., както и установяването видът, естеството и качеството им на изделия от благороден метал – злато, се извършило с помощта и знанията на специалист – златар, който направил необходимите констатации за тези факти. На място вещо лице В. Д., след анализ и изследването им, установило, че се касае за златни изделия, представляващи пръстени, обеци и гривна, като тези негови констатации били обективирани в заключение, в което била установена и тяхната митническа стойност.

В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване произходът и притежанието на същите контролният орган изискал от Р. А. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ лични обяснения. Видно от тяхното съдържание А. е посочила, че същите са купени за лично ползване и, че е със съзнанието, че има право да си вземе 60 гр. без да ги декларира.

За така констатираното нарушение от митническите служители бил съставен АУАН, а въз основа на него издадено и процесното наказателно постановление.

От правна страна съдът е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържали изискуемите от закона реквизити. Съдът приел за доказано по безспорен начин, от обективна и субективна страна, че на 10.10.2023 година през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателката А. е носила, т.е. фактически е пренесла през държавната граница и въвела в страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. без изискуемото надлежно писмено деклариране. С това А. осъществила състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефинирано в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в първата от предвидените изпълнителни форми - „пренасяне” през държавната граница. Посочил, че така констатираното нарушение не можело да се квалифицира като маловажен случай. По отношение на размера на наказанието, съдът приел, че същият е правилно определен в минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните стоки, съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ. По тези съображения обосновал правен извод за потвърждаване на НП в частта по пункт І.

По отношение на НП в частта, с която на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата вещите предмет на нарушението, а именно пункт ІІ – ри от същото, съдът приел, че е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Като аргумент за отмяната е изтъкнал, че така наложената мярка е непропорционална и прекомерна, противоречаща на основен прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно този на пропорционалността вземайки предвид естеството на стоката – златни изделия, които във времето не се обезценявали, а напротив стойността им се покачвала драстично.

Настоящият съдебен състав намира решението на районен съд за постановено при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, като съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

По отношение на решението в частта, с която е потвърдено НП – пункт І, настоящият състав на съда намира, че същото е постановено в противоречие с материалния закон по следните съображения:

В процесния случай с обжалваното пред Районен съд – Свиленград наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Р. Н. А. е ангажирана за пренасяне през държавната граница от Р.Турция без знанието и разрешението на митническите органи на златни изделия, за които е прието, че „предвид вида си представляват търговско количество“ и като такива не подлежат на устно деклариране, с което е осъществила състава на чл.233, ал.1 от ЗМ – митническа контрабанда.

Настоящият състав на съда намира, че както в АУАН, така и в НП е допуснато нарушение, свързано с описанието на инкриминираното административно нарушение, а именно от съдържанието на същите не става ясно защо в действителност златните изделия, за които А. писмено е декларирала, че си е купила за лично ползване, са преценени като такива в търговско количество и коя е нормативната уредба изискваща писменото деклариране на този вид стока.

В случая установеното количество златни изделия от различен вид – съответно 12 броя пръстени, 5 чифта обеци и 1 брой гривна, с общ грамаж 58.60 грама, при изрично посочване в АУАН, че са „на Р. Н. А.“, попадат под предвидената в чл.4, т.2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012 г. горна граница от 60 грама за всеки от тях, при която до изменението на ВЗ златните изделия не са подлежали на деклариране, включително при пренасянето им през границата от трета страна. Ето защо в АУАН е следвало да бъде изложена ясно и недвусмислено нормативната уредба, въз основа на която митническите органи приемат, че златните изделия са в търговско количество, имат характер на стоки по смисъла на чл.233, ал.1 от ЗМ, респективно подлежат на деклариране (и по кой ред), и пренасянето им през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи осъществява състава на нарушението митническа контрабанда.

На следващо място посочването в Наказателното постановление, че недекларираната стока не попада в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“, предвидена в чл.1, т.21, буква „б“ от Д. Р. на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, е немотивирано. Съгласно чл.21, т.21, буква „б“ от Регламента, „стоки с нетърговски характер“ означава: стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: i) имат случаен характер; и ii) се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. В случая липсва обосноваване от фактическа страна златни изделия да се внасят с търговска цел, за да се приеме извода, че са подлежали на деклариране като стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, съгласно чл.158 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Административнонаказателният процес е формален и като производство със санкционен характер, не търпи неясноти, непълноти или противоречия при описание на нарушението и при неговата правна квалификация. При констатираната непълнота във фактическото описание на нарушението и привързването му към съответната правна норма, НП е незаконосъобразно. Предвид което, съдът намира, че следва решението на районния съд в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/1000-3861/НП от 13.06.2024г. на и.д.заместник – директор на ТД Митница Бургас, да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени НП в тази му част.

По отношение на решението в частта, с която е отменено НП – пункт ІІ, настоящият състав на съда намира същото за постановено при правилно приложение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредба на чл.233, ал.6 от ЗМ "стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност или при износ - стойността на стоките". Отнемането на стоките се осъществява въз основа на оспореното НП, за което, както се установи по-горе, са налице предпоставки за отмяната му, поради което и не се следват санкционните последици по чл.233, ал.6 от ЗМ. При липса на доказано административно нарушение, неоснователна е претенцията на касационния жалбоподател и.д. заместник – директор на ТД Митница Бургас за потвърждаване на наказателното постановление в неговия пункт ІІ относно отнемането на златните изделия в полза на държавата.

Отделно от изложеното настоящият състав на съда напълно споделя съображенията на районния съд за непропорционалност на мярката „отнемане в полза на Държавата“, съобразно даденото тълкуване на Европейския съд на чл.42, параграф 1 от Регламент №952/2013, поради което намира за ненужно тяхното преповтаряне и на основание чл.221, ал.2 от АПК изцяло препраща към тях.

При това положение Административен съд – Хасково намира, че доводите в касационната жалба на и.д. заместник – директор на ТД Митница Бургас са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице, съответно атакуваното решение на районния съд, с което е отменено НП е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото заявеното в настоящото производство искане от Р. А. за присъждане на разноски се явява основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК съдът определя в тежест на касационния ответник заплащане на разноски за настоящата и въззивната инстанция в общ размер на 1340 лева, предвид уговореното и заплатено от жалбоподателката адвокатско възнаграждение по Договор за правна и защита и съдействие от 11.04.2024г., представен пред районния съд и Договор за правна и защита и съдействие, представен пред настоящата инстанция / лист 43 /. Като възражението за прекомерност на разноските направени пред настоящата инстанция, съдът намира за неоснователно, тъй като не счита, че хонорар в този размер – от 800 лв. е непропорционален на целта на закона.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Хасково

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №97/01.07.2024г., постановено по АНД №314/2024г. по описа на Районен съд Свиленград в частта, в която е потвърдено НП № BG2023/1000-3861/НП от 13.03.2024г., издадено от заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на Р. Н. А., [ЕГН] от [населено място], [улица], ***, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 4 304.76 лв. (пункт І), вместо което постановява:

ОТМЕНЯ НП № BG2023/1000-3861/НП от 13.03.2024г., издадено от и.д. заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас в частта, с която на Р. Н. А., [ЕГН] от [населено място], [улица], ***, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 4 304.76 лв. (пункт І).

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №97/01.07.2024г., постановено по АНД №314/2024г. по описа на Районен съд Свиленград, в станалата му част.

ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Бургас да заплати на Р. Н. А., [ЕГН] от [населено място], [улица], **, направените разноски по делото за две съдебни инстанции в общ размер на 1340 (хиляда триста и четиридесет) лева.

Решението е окончателно.