РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Бургас, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501723 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 и сл.от ГПК и е образувано по
жалбите на Г. Х. А. (вх.№ 4954/12.08.2021 г. по описа на БОС) и на Р. П. К. (вх.№
15457/31.08.2021 г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова), против отказа на ЧСИ Ив.Божилова,
рег.№ 800 на КЧСИ за прекратяване на изпълнително дело № 502/2021 г. по описа на ЧСИ
Ив.Божилова поради настъпила перемпция.
Жалбоподателят Г. Х. А. – длъжник по изп.дело, твърди, че са неправилни и
необосновани изводите на ЧСИ, с които е постановил процесния отказ, че „в настоящия
случай са предприети редица изпълнителни действия срещу длъжниците с цел
удовлетворяване вземането ИМ, насочвайки изпълнението и посочвайки способи за
изпълнение към имуществото на длъжника“. Твърди се, че ЧСИ е достигнал до цитирания
извод без да извърши цялостна проверка на делото от момента на неговото образуване, и
без да анализира събраните доказателства.
Излагат се твърдения, че ЧСИ Ивайло Илиев, peг.№ 735, район на действие
Окръжен съд Габрово, който е бил сезиран с молба вх. № 686 от 15.03.2010 г. от адв.Христо
Стефанов Милчев за образуване на изп.дело, е образулан изпълинетлното дело по нередовна
молба. На първо място се твърди, че молбата е нередовна, тъй като не са представени
доказателства управителят на дружеството-взискател „ПОЛАРИС ТАНДЕМ” ООД, ЕИК
********* да е упълномощил адв.Милчев да образува изпълнително производство, т.е.ЧСИ
Ив.Илиев е образувал изпълнително производство, без да е надлежно сезиран от взискателя
и изпълнителното производство е образувано по молба на лице, което не разполага с
изпълняемо право. На второ място се твърди, че молбата за образуване на изп.дело е
нередовна, тъй като в нея не е посочен начинът на изпълнение, а е поискано единствено „да
се извърши цялостно проучване на имотното и финансово състояние на длъжниците“, като
1
след получаване на информация, относно финансовото и имущественото състояние на
длъжника, ще се посочат и изпълнителни способи. Твърди се още, че не е извършено
възлагане от Взискателя на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ, поради което, съгласно ТР № 2
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. молбата за изпълнение е нередовна и подлежи на
връщане съгласно чл.426, ал.3, вр.чл.129 ГПК. Излагат се твърдения, че като не е
констатирал нередовностите на молбата, с която е сезиран, не е върнал нередовната молба, а
е образувал изпълнително производство без да има такива правомощия, ЧСИ Илиев е
нарушил принципа на законност прогласен в чл.5 ГПК. Твърди се, че в случая е нарушен и
принципът на диспозитивното начало, тъй като съдебният изпълнител няма право да
образува дело, без да е сезиран от лице носител на изпълняемо право. Сочи се, че освен, че
ЧСИ Ив.Илиев е извършил и поредица от действия по принудително изпълнение без да е
надлежно сезиран и без да е овластен от взискателя, което води до извод за недопустимост
на всички извършени действия от ЧСИ Ив.Илиев по изп.дело № 323/2010 г. Твърди се, че
единствената молба от взискателя до ЧСИ Илиев, е депозирана едва на 10.05.2021 г. - 11
години след издаване на изпълнителния лист, и с нея е поискано от съдебния изпълнител да
извърши „БНБ, справки НАП и удостоверение за присъединяване към „НЯКАКВО” и.д.№
323/2021”.
Твърди се също, че ЧСИ Илиев неправилно е приел, че длъжникът дължи
възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв, въпреки, че по делото няма пълномощно и
няма договор за правна помощ и съдействие, в който да е посочен заплатения от взискателя
адвокатски хонорар.
Излагат се оплаквания, че обжалваният отказ да се прекрати изп.дело е
неправилен, тъй като в настоящия случай взискателят не е поискал никакви изпълнителни
действия - по делото няма искания, няма и възлагания на ЧСИ за извършване на каквито и
да било изпълнителни действия. Сочи се, че на 21.05.2010 г. е извършено последното
изпълнително действие по самовъзлагане от ЧСИ, след тази дата, в продължение на 4
години не са извършвани никакви действия; едва на 24.10.2014 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Р.П., отново без възлагане от взискателя. По
изложените съображения се твърди, че изпълнителното производство е било прекратено още
на 22.05.2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради настъпила перемпция. Твърди се,
че извършваните след това от ЧСИ Ив.Илиев (които сам си е възлагал) действия по
принудително изпълнение, са извършени след като делото е било прекратено по право, по
силата на закона, поради което би следвало да са обезсилени по право.
Претендира се да се отмени отказа на ЧСИ Ивелина Божилова, peг.№ 800, за
прекратяване на изп.дело поради настъпила перемпция и да се задължи съдебния
изпълнител да прекрати производството по изп.дело № 502/2021 г. Не се сочат
доказателства.
Жалбоподателят Р. П. К., също длъжник в изпълнителното производство, излага
твърдения, че обжалваният отказ е постановен в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а изводите на съдебния
изпълнител са необосновани и в противоречие със събрания по делото доказателствен
материал. Твърди се, че единственият довод на ЧСИ Божилова, че в изпълнителното
производство са предприети действия за удовлетворяване на вземанията против
длъжниците, не са подкрепени от доказателствата по делото. Сочи се, че липсват мотиви и
яснота, касаещи отказа за прекратяване на изпълнителното дело така, че не може да се
установи, кои са основанията, наличието на които ограничават правомощията на ЧСИ да
постанови акт за прекратяване на изпълнителното производство, което препятства
жалбоподателя да изложи надлежно и своевременно възражения.
Твърди се, че при анализа на релевантните за приложението на чл.433 ал.1, т.8 от
ГПК факти, съдебният изпълнител не е извършил цялостна проверка на делото от момента
2
на неговото образуване, не е анализирал събраните доказателства, от отказа не може да се
установи как ЧСИ е формирал убеждението си, че хипотезата на тази правна норма не е
налице.
По отношение на твърдението за настъпило прекратяване по силата на перемпция
по изп.дело, жалбоподателят се позовава на задължителните разяснения по т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при наличие на бездействие
от страна на кредитора през период от две години изпълнителното производство се
прекратява по право, т. е. по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване. Сочи се, че настъпилото
прекратяване на изпълнителното производство има за последица недопустимост на
следващи изпълнителни действия, поради което, всички предприети по него изпълнителни
действия след този момент се обезсилват по право, с изключение на тези, от извършването
на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания.
Излагат се същите, както посочените по-горе – относно жалбата на длъжника А.,
оплаквания за нередовност на молбата за образуване на изпълнителното дело. Твърди се, че
към датата на подаване на молбата за прекратяване по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
липсва възлагане от взискателя на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ, но дори и да е било
налице, то не е основание съдебният изпълнител по своя преценка и по свой почин да
извършва същински изпълнителни действия, извън конкретно посочените в чл.18 от ЗЧСИ и
не освобождава взискателя от задължението му да бъде активната страна в изпълнителното
производство и да посочва конкретен способ за удовлетворяване на вземането си. Твърди се,
че след подаване на молбата за образуване на изп.дело на 15.03.2010 г., други изпълнителни
действия спрямо длъжника Р.К. не са предприемани от страна на неговия взискател, вкл.до
настоящия момент. Сочи се, че изпратените съобщения на 10.02.2016 г., съот.на 16.02.2017
г. за налагане на запор на банкови сметки в Банка ДСК ЕАД и ОББ АД не представляват
същински изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността, тъй като
същите не са извършени на основание чл.18 от ЗЧСИ (поради липсата молба от взискателя
за предприемане на подобни изпълнителни действия), и са фиктивно предприети, доколкото
в тези банки длъжника К. никога не е имал открити банкови сметки. Твърди се, че ЧСИ
фиктивно и чрез серия от позволени правни действия по налагане на запори на сметки,
които не съществуват в банките адресати на съобщения за запори, достига до забранен от
закона резултат - заобикаляне на нормативно установените изисквания за предприемане на
изпълнителни действия в унисон със закона. Посочва се, че изпращането на запорно
съобщение до третото лице - банка представлява действие по налагането на запор, което би
било успешно извършено само, ако в съответната банка са налице банкови сметки на
длъжника, съотв.изпълнителният способ не е завършен и е висящ до момента, в който
наличната сума по конкретната банкова сметка бъде запорирана от банката.
Твърди се, че наложените след прекратяването през м.май 2012 г. по силата на
закона на изпълнителното производство, запори и фиктивни изпълнителни действия са без
правно значение, тъй като са осъществени при вече прекратено изпълнително производство
и за тях такси и разноски не се дължат, съотв.съдебният изпълнител, който вместо да се
съобрази с настъпилата перемпция, е продължил да прави справки, да се снабдява с
документи и да извършва изпълнителни действия, недопустимо е кумулирал такси и
разноски за сметка на длъжника по вече прекратеното изпълнително дело. Отделно от това
се излагат съображения, че за тези изп.действия длъжникът не дължи разноски, тъй като,
видно от изп.дело, взискателят не е плащал такси, а същите са били събирани от имущество
на длъжника, както и поради това, че изпълнителното дело вече е било прекратено през 2012
г., извършените по него след този момент изпълнителни действия са недопустими и се
считат за обезсилени по право, съотв.за тях такси и разноски не се дължат.
3
Също се претендира отмяна на обжалвания отказ на ЧСИ Ив.Божилова за
прекратяване на изп.дело № 502 от 2021 г. поради настъпила перемпция, изпращане на
делото на ЧСИ Божилова за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното
производство по изп.дело № 502/2021 г. по отношение на длъжника Р. П. К. поради
настъпила перемпция, и присъждане на съдебно-деловодни разноски на жалбоподателя К..
Взискателят "ПОЛАРИС - ТАНДЕМ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Габрово, ул.“Никодаевска“ № 34, срока по чл.436, ал.3 от ГПК е
представил писмени възражения, с които оспорва подадените от длъжниците Р. П. К. и Г. Х.
А. жалби.
Излагат се съображения, че поради лимитативното изброяване в чл.435 ал.2 от
ГПК на действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника,
жалбите, в частта с която се излагат твърдения относно липсата на представителната власт
на адвокат Христо Милчев, както и липсата на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния
изпълнител, не са в хипотезата на разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК. Независимо от това
се сочи, че дружеството-взискател "ПОЛАРИС - ТАНДЕМ" ООД е подало молбата за
образуване на изп.дело чрез упълномощения за това адв.Хр.Милчев, което се установява от
описаните в молбата приложения към нея, а именно: „оригинал на изпълнителен лист и
заповед за изпълнение, вноска бележка за платени такси и пълномощно". Към възраженията
са приложени Договор за правна помощ и съдействие серия A N 36388, Адвокатска колегия
Габрово от 16.01.2010 г., Договор за правна помощ и съдействие серия А № 36387 от
14.01.2010 г., Адвокатска колегия Габрово, и копие на вносна бележка от 21.05.2010 г.
Позовавайки се на приложените договори за правна помощ и съдействие, се оспорват
твърденията на жалбоподателите, че делото е образувано по искане на лице без
представителна власт и неразполагащо с изпълняемо право. Независимо от горното се
заявява, че взискателят е съгласен и потвърждава извършените от адв.Милчев действия по
изп.дело.
Оспорва се твърдението на жалбоподателите за липсата на упълномощаване на
ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ, по съображения, че взискателят е възложил на ЧСИ правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ като е заплатил авансова такса по т.2 от ТТР към ЗЧСИ за цялостно
проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и
други, както и определяне на начина на изпълнение от съдебния изпълнител, което се
доказва от издадената на негово име сметка № **********/06.04.2010 г. Твърди се, че
изпълнителен способ е посочен от представителя на дружеството, но същия не е писмено
удостоверен в материалите по изпълнителното дело.
Оспорват се твърденията на длъжниците, че изп.производство е било прекратено
по силата на закона - чл. 435, ал.2, т.6 ГПК, още през 2012 г. Излагат се съображения, че
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г., когато с с т.10 от ТР N
2/26.06.2015 г., постановено по тъдк. д. N 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието
противоположното тълкуване. С оглед обстоятелството, че отмяната на ППВС N
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ТР
N 2/26.06.2015 г. по тьлк.д.N 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата
и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и
към тези, които са приключили преди това, се сочи, че твърденията на жалбоподателите са
неоснователни и неотносими към настоящите законови изисквания.
Представени са мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ И.Б., в които се изразява
становище за недопустимост, а по същество – и за неоснователност на жалбите. Твърди се,
че с оглед лимитативно изброените в чл.435, ал.2 ГПК действия на съдебния изпълнител,
които биха могли да бъдат обжалвани от длъжника, двете жалби, в частта, в която са
изложени оплаквания за нередовност на молбата за образуване на изп.дело поради липсата
пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, както и липса на възлагане по реда
4
на чл. 18 от ЗЧСИ, са недопустими, тъй като се визират не подлежащи на обжалване
действия на съдебния изпълнител. По отношение на частта касаеща отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемция, ЧСИ счита, че жалбите
са допустими, но неоснователни. Подробно са описани извършваните в хода на
изпълнителното производство действия от страните и от съдебните изпълнители и се излага
становище, че по изп.дело няма основание да се приеме, че е настъпило прекратяване по
перемпция. Сочи се, че по изп.дело № 20107350400134/2010 г. по описа на ЧСИ Ивайло
Илиев са били наложени редица обезпечения /запор на МПС, ПАМ, запори на банкови
сметки и тр.възнаграждение, налагане на възбрана/, в т.ч. е изготвено и Запорно съобщение
с изх.N 01308/16.04.2010 г., с което е наложен запор на банковите сметки на длъжника
„ТРИНИТИ - ДЖЕЙ ДЖЕЙ АР” ООД в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. В отговор на
запорното съобщение от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е постъпил отговор, че
запорът е наложен, наличността по банковата сметка е преведена по сметка на съдебния
изпълнител и сметката ще остане блокирана до получаване на надлежно съобщение за
отмяна на запора. Твърди се, че банковата сметка е блокирана и до настоящия момент, като
съгласно отговора от банката „всички бъдещи постъпления ще бъдат превеждани
своевременно, съгласно указанията“. Излагат се твърдения, че изпращането на запорно
съобщение до третото лице, представлява действие по налагането на запор, което е успешно
извършено, като самият изпълнителен способ не е завършен и е висящ до изцяло погасяване
на вземането или постъпване на уведомление от страна на банката, че сметката ще бъде
закрита или друго основание водещо до завършване на способа. На следващо място се
твърди, че предвид приетото с Решение № 37/24.02.2021г. постановено гр.д. № 1747/2020 г.
по описа на ВКС, дори по изп.дело да е имало период от повече от 2 години, в който
взискателят да не е искал извършване на изп.действия, с наложения запор на трудово
възнаграждение на длъжника Р. П. К. от „ЦАРЕВО - ПМ“ ЕООД, на който дружеството
работодател е отговорило с писмо вх. №6131/29.08.2014 г., че признава вземането и ще
изплаща текущо сума в размер на 43.11 лв., прекратяването на изпълнителното дело поради
перемция е без правно значение. С връчването на запорното съобщение върху трудовото
възнаграждение на длъжника се е прекъснала давността, като и видно от делото по запора са
постъпвали суми, а към момента на удържането им от същия не е направено възражение за
перемция. На последно място се сочи, че по делото са извършвани множество справки за
наличие на банкови сметки на длъжниците, поради което е неоснователно твърдението на
жалбоподателите за „фиктивно“ наложени запори.
По допустимостта на жалбите, съдът намира следното:
С оглед твърденията на жалбоподателите, съдът приема, че подадените жалби са
насочени против отказа на ЧСИ Ив.Божилова да прекрати образуваното пред нея
изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция.
Изложените допълнително от жалбоподателите оплаквания – за образуване на изп.дело по
нередовна молба, за неправилно приемане на разноски на взискателя за заплатено
адв.възнаграждение, за липса на възлагане от взискателя по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ, както и за
нарушаване от ЧСИ на принципа на законност по чл.5 ГПК и на принципа на
диспозитивното начало, според настоящия състав представлява не обжалване на действията
на ЧСИ по образуване на изп.дело, приемане на разноски и извършване на изп.действия, за
които не е бил сезиран, а само излагане на доводи в подкрепа на твърденията на
незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати изп.производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. По изложените съображения съдът намира, че жалбите са насочени против
действие на съдебния изпълнител (отказа на ЧСИ да прекрати изп.производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК), за което законодателят е предвидил, съгласно чл.435, ал.2,
т.6, предл.второ ГПК, възможност да бъде обжалвано от длъжника.
Видно от намиращите се в делото съобщения до длъжниците А. и К., с които са
уведомени за постановените от ЧСИ Божилова откази за прекратяване на изп.дело,
5
направени по повод искания от всеки един от двамата длъжници, и двете жалби са подадени
в законовия срок по чл.436, ал.1 ГПК.
Ето защо съдът намира жалбите да допустими като подадени от легитимирано
лице, против действие на съдебния изпълнител, за което е предвидена възможност за
обжалване, и в законовия срок.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството по изп.дело 20218000400502 по описа на ЧСИ Ив.Божилова с
район на действие – района на ОС Бургас, е образувано след предаването на 27.05.2021 г. от
ЧСИ Ивайло Илиев, рег.№ 735 на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Габрово, на
образуваното при него изп.дело 20107350400134, на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 на
КЧСИ, с район на действие – района на ОС Бургас.
Изп.дело 20107350400134 по описа на ЧСИ Ив.Илиев, рег.№ 735 на КЧСИ,
преобразувано в изп.дело 20107350400134, на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ, е
образувано по молба на взискателя "ПОЛАРИС - ТАНДЕМ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул."Николаевска" № 34, въз основа на
изпълнителен лист от 29.01.2010 г., издаден от Бургаски районен съд на основание Заповед
за изпълнение № 349/28.0.2010 г. по ч.гр.д.556/2010 г. по описа на БРС, срещу солидарните
длъжници "ТРИНИТИ - ДЖЕЙ ДЖЕЙ АР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к."Меден рудник", бл.47, вх.А, ет.6, ап.12, Р. П. К., от ***, и Г. Х.
А. от ***, за суми подробно посочени в приложения по делото изпълнителен титул.
Видно от намиращата се в изп.дело молба за образуване на изп.дело, взискателят
е поискал да бъде извършено цялостно проучване относно имотното и финансово състояние
на солидарните длъжници, в т.ч. и справки НОИ, НАП, КАТ, Агенция по вписвания и др. В
молбата е посочено, че след получаване на информация относно финансовото и
имущественото състояние на длъжника, взискателят ще посочи и изпълнителни способи. На
26.03.2010 г. взискателят е заплатил сума в размер на 156.00 лв, представляваща такси за
образуване на изп.дело като по изп.дело е издадена сметка № **********/06.04.2010 г. за
заплатена сума по изп.дело. В Сметката е посочено, че взискателят е заплатил такса за
образуване на изп.дело (20 лв); за цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника, набавяне на документи, книжа и др., както и за определяне на начина на
изпълнение от ЧСИ (50 лв); и за връчване на призовка, препис от жалба, уведомление и
книжа… по т.5 (60 лв).
Във връзка с искането на взискателя, по делото е направено пълно проучване на
имуществото на длъжниците. Връчени са им Покани за доброволно изпълнение.
На 06.04.2010 г. взискателят е заплатил такса за издаване на скица по изп.дело №
20107350400134/2010 г. и с писмо изх.№ 01045/07.04.2010 г., от СГКК-Бургас е изискана
скица /схема на недвижим имот в гр.Бургас, собственост на длъжника Г. Х. А., с оглед
налагането на възбрана и предприемане на изп.действия.
Също на 06.04.2010 г., след извършена справка в ОД на МВР-Бургас - Сектор
„ПП“ за регистрирани МПС, е наложен е запор и е поискано спиране от движение на
собствения на длъжника Г. Х. А. автомобил - лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“, с peг.№
*******.
Със Запорно съобщение с изх.№ 1308/16.04.2010 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника "ТРИНИТИ - ДЖЕЙ ДЖЕЙ АР’' ООД в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с отговор вх.№ 11502/21.04.2010 г. банката е
отговорила, че запорът е наложен, наличността ще бъде преведена и сметката ще остане
блокирана до получаване на надлежно съобщение за отмяна на запора. На 22.04.2010 г. по
изпълнителното дело е постъпила сума, в размер на 51.10 лв. от запор на банкова сметка на
6
„ТРИНИТИ - ДЖЕЙ ДЖЕЙ АР" ООД в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
На 28.04.2010 г. в СлВп към АВ-гр.Бургас, с акт № 8, том 2, дв.вх.рег.№
3107/28.04.2021 г. е вписана възбрана в полза на взискателя "ПОЛАРИС - ТАНДЕМ" ООД,
върху недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ N12, находящ се в ***, ведно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, както и 3.021 % ид. части от общите части на сградата и
правото на строеж, а съгласно схема на Агенция по кадастъра - СГКК - гр.Бургас,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор М *** по КККР на
гр.Бургас.
На 19.05.2010 г. по изп.дело е постъпила сумата от 2 600,00 лв от Ж. Х. А. - брат
на длъжника Г. Х. Н. и съсобственик на възбранения по изп.дело недвижим имот.
На 18.09.2012 г. е извършено цялостно проучване на имущественото състояние
на длъжниците по делото, а именно: справки Агенция по списвания, ТД на НАП Бургас,
справка за МПС, справка за актуални трудови договори.
На 28.03.2014 г. отново е извършено проучване за имотното и финансово
състояние на длъжниците.
Със Запорно съобщение с изх.№ 5069/15.05.2014 г. е наложен запор на трудово
възнаграждение на длъжника Р. П. К., получавано от „ЦАРЕВ-ПМ“ ЕООД гр.Бургас. На
29.08.2014 г. е постъпил е отговор от работодателя на длъжника К., с който заявява, че
признава вземането и ще изплащат ежемесечно сума, в размер от 43.11 лв.
Извършено разпределение на суми в размер на 86.22 лв., постъпила по изп.дело
от запор на трудово възнаграждение на длъжника Р. П. К. получавано от „ЦАРЕВ-ПМ“
ЕООД.
По изп.дело са постъпили суми, в размер на по 43.11 лв от запора на трудовото
възнаграждение на длъжника Р. П. К., за септември 2014 г., октомври 2014 г., ноември 2014
г., януари 2015 г., февруари 2015 г., и март 2015 г., като е извършено разпределение на
постъпилите суми.
На 02.04.2015 г. по изпълнителното дело е постъпило съобщение от работодателя
„ЦАРЕВ-ПМ“ ЕООД, с което заявява, че трудовото правоотношение с длъжника К. е
прекратено от 01.04.2015 г.
През м.май 2015 г. и м.януари 2016 г. отново е извършено проучване на имотното
и финансово състояние на солидарните длъжници по изп.дело № 20107350400134 по описа
на ЧСИ Ив.Илиев.
Със запорно съобщение с изх. № 1636/10.02.2016 г. е наложен запор на банковата
сметка на длъжника Р. П. К. в „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Със запорно съобщение с изх. № 1637/10.02.2016 г. е наложен запор на банковата
сметка на длъжника "ТРИНИТИ - ДЖЕЙ ДЖЕЙ АР" ООД в „БАНКА ДСК“ ЕАД.
На 03.02.2017 г. е извършено проучване имотното и финансово състояние на
длъжниците по изпълнителното дело.
На 16.02.2017 г. със запорно съобщение с изх. № 1636/10.02.2016 г. е наложен
запор на трудовото възнаграждение на длъжника Г. Х. А. получавано от „ЗСК ЛОЗОВО“ АД
гр.Бургас. След получаване на запорното съобщение работодателят е уведомил със
съобщение от 20.02.2017 г., че запорът е наложен. На 01.03.2017 г. е постъпило съобщение
от „ЗСК ЛОЗОВО“ АД гр.Бургас, че трудовото правоотношение с длъжника А. е прекратено
от 28.02.2017 г.
На 16.02.2017 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнени с изх. №
2108/16.02.2017г. до Управителя на "ТРИНИТИ - ДЖЕЙ ДЖЕЙ АР" ООД, изготвена въз
основа на Удостоверение издадено от ТД на НАП.
Със съобщение с изх.№ 2109/16.02.2017 г. е наложен запор на банкова сметка на
7
длъжника Р. П. К. в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД.
На 24.03.2017 г. е постъпила сума, в размер на 234.46 лв от запор на трудово
възнаграждение на Г. Х. А., която сума е разпределена от съдебния изпълнител на
27.03.2017 г.
През месец февруари 2019 г. отново е извършено проучване имущественото и
финансово състояние на солидарните длъжници по изпълнителното дело.
На 19.02.2019 г. със запорно съобщение с изх. № 2900/19.02.2019г. е наложен
запор на трудовото възнаграждение на длъжника Г. Х. А. получавано от „ПАЛМС БУРГАС“
ООД гр.Бургас.
Със съобщение с изх.№ 6383/26.03.2021 г. ЧСИ И.Б., peг.№ 800, е уведомила
ЧСИ Ивайло Илиев по изп.дело № 20107350400134/2010 г., че по изп.дело №
20218000400323/2021 г. е наложена възбрана в полза на взискателя „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД върху недвижим имот, находящ се в ***, на който имот има наложена
възбрана по изп.дело № 20107350400134/2010 г. по описа на ЧСИ Ивайло Илиев в полза на
взискателя „ПОЛАРИС - ТАНДЕМ" ООД.
На 10.05.2021 г. по изп.дело № 20107350400134/2010 г. по описа на ЧСИ Ивайло
Илиев е депозирана молба с вх. № 2092/10.05.2021 г. от длъжника Г. Х. А., с искане на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство да бъде прекратено, както
и да бъде вдигната наложената възбрана върху възбранения недвижим имот по изп. дело.
На 10.05.2021 г. е постъпила молба от взискателя „ПОЛАРИС - ТАНДЕМ" ООД с
искане да бъдат извършени действия по проучване имущественото състояние на
длъжниците по изп. дело, както и да бъде издадено удостоверение което да послужи за
присъединяване по изп.дело № 20218000400323/2021 г. по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова.
По молба на взискателя, изпълнителното дело е изпратено за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ Ивелина Божилова, с peг. № 800 на КЧСИ и район на
действие БОС, на което основание с Разпореждане от 01.06.2021 г. е образувано изп.дело №
20218000400502, с взискател "ПОЛАРИС - ТАНДЕМ" ООД, и солидарни длъжници
"ТРИНИТИ - ДЖЕЙ ДЖЕЙ АР" ООД, Р. П. К. и Г. Х. А..
Направени са справки и проучване за имуществото на солидарните длъжници.
С молба вх.№ 10681/17.06.2021 г. адв.Стоян Арнаудов, в качеството му на
представител на длъжника Г. Х. А., е поискал на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство да бъде прекратено, както и да бъдат вдигнати наложените
обезпечения, в.т.ч и наложената възбрана върху по-горе посочения недвижим имот.
С уведомление с изх.№ 13931/07.07.2021 г. молбата на длъжника Г. Х. А., е
оставена без уважение. Уведомлението е връчено на длъжника А. на 29.07.2021 г. чрез адв.
Стоян Арнаудов.
С молба с вх.№ 13157/28.07.2021 г. взискателят "ПОЛАРИС - ТАНДЕМ" ООД е
поискал издаване на удостоверение за размера на дълга по изп.дело, което удостоверение да
послужи за присъединяване по изп.дело № 20218000400323/2021 г. по описа на ЧСИ
Ивелина Божилова. Със същата молба взискателят е възложил правомощия по чл.18 от
ЗЧСИ на съдебния изпълнител, както и изрично потвърдил извършените до момента
изпълнителни действия.
С молба вх.№ 14018/12.08.2021 г., адв.Любомир Цветков, качеството му на
пълномощник на длъжника Р. П. К. е поискал прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и вдигане на наложените по
изп.дело обезпечения.
С уведомление изх.№ 17221/18.08.2021 г. длъжникът Р. П. К., е уведомен, че
8
искането му за прекратяване на изп.производство е оставено без уважение. Уведомлението е
връчено на 20.08.2021 г. на представителя на длъжника – адв.Цветков.
Против двата отказа за прекратяване на изп.производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, са подадени в законовия срок процесните две жалби от длъжниците А. и К..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбите за
неоснователни.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка.
Според приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. ВКС приема, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.
В случая следва да се отбележи, че не се разглежда наличието или липсата на
основания за погасяване по давност на вземанията на взискателя против длъжниците, а
налице ли е период от 2 години по изпълнителното дело, в който поради бездействие на
кредитора е настъпила „перемпция“ – прекратяване на изпълнителното производство по
силата на закона - чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
На първо място настоящият състав приема с оглед посочените в молбата за
образуване на изп.дело приложения, както и с оглед представения с отговора на жалбите
договор за правна защита и съдействие (л.122 от изп.дело № 502/2021 г. по описа на ЧСИ
Ив.Божилова), че адв.Хр.Милчев е бил упълномощен от взискателя "Поларис Тандем"ООД
за образуване на изп.дело 20107350400134 по описа на ЧСИ Ив.Илиев, съотв.за
упълномощаване на ЧСИ Ив.Илиев с правомощията по чл.18 ЗЧСИ.
На второ място, независимо от липсата на изрично заявено възлагане по чл.18
ЗЧСИ на правомощия за определяне от ЧСИ на начина на изпълнението, направено в
молбата за образуване на изп.дело, с оглед заплатената за това такса непосредствено след
образуването на изп.дело, следва да се приеме, че взискателят е възложил на ЧСИ Ив.Илиев
и определяне на начина на изпълнението. Още повече, че с молбата си с вх.№
13157/28.07.2021 г., взискателят "ПОЛАРИС - ТАНДЕМ" ООД не само вече изрично е
възложил правомощия по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител, но и изрично е потвърдил
извършените до момента изпълнителни действия. Ето защо съдът приема, че извършените от
ЧСИ Ив.Илиев действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, по
правене на справки, набавяне на документи, книжа и други, и на изпълнителни действия, са
извършени по възлагане от взискателя.
На следващо място настоящият състав приема, че предприемането на едно
изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното
дело, води до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и по отношение на останалите
длъжници.
На настоящият състав е известно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че когато
9
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Настоящият
състав напълно споделя разрешението, дадено с това съдебно решение.
При посочените по-горе съображения, съдът намира, че в настоящия случай
отказът на ЧСИ Ив.Божилова да прекрати изп.производство по изп.дело 20218000400502, е
правилен.
Действително след образуването на изп.дело дело № 20107350400134 по описа на
ЧСИ Ивайло Илиев през 2010 г., от налагането на 28.10.2010 г. на възбрана върху недвижим
имот на длъжника А. до налагането на 15.05.2014 г. на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника К., за изминали повече от 2 години. Съдът намира, че въпреки
това в този период не е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като на 18.09.2012 г. и на 28.03.2014 г. е извършено цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжниците чрез справки в АВп, ТД на НАП
Бургас, справка за МПС, справка за актуални трудови договори. Това сочи на липса на
бездействие по изпълнителното дело, което да е основание за прекратяването му по силата
на настъпила перемпция.
След този период от време, според настоящия състав, не е налице период от
повече от две години, в който по изп.дело да е било налице бездействие. Следва да се
посочи, че такъв период на бездействие не е налице и след наложения на 19.02.2019 г. със
запорно съобщение с изх.№ 2900/19.02.2019 г. запор на трудовото възнаграждение на
длъжника Г. Х. А. получавано от „ПАЛМС БУРГАС“ ООД гр.Бургас, тъй като налагането
на запор върху вземане на длъжника от трето лице (в случая – за трудово възнаграждение)
има действие от момента на налагането, и докато това взема съществува. В случая по
изп.дело няма данни това трудово правоотношение да е било прекратено.
Дори да се приеме, че такова прекратяване е настъпило за цитирания по-горе
период, предвид Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК,
следва да се приеме, че с наложения със запорно съобщение изх.№ 5069/15.05.2014 г. запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника К., както и на основание подадената от
взискателя Молба вх.№ 13157/28.07.2021 г. до ЧСИ Ив.Божилова., е следвало да се образува
ново изп.дело, тъй като перемпцията не погасява правото на вземане, а само прекратява
образуваното изп.дело, съотв.не съществува пречка за образуване на ново изпълнително
дело.
Изложените от жалбоподателите оплаквания за: образуване на изп.дело по
нередовна молба, за неправилно приемане на разноски на взискателя за заплатено
адв.възнаграждение, както и за нарушаване от ЧСИ на принципа на законност по чл.5 ГПК и
на принципа на диспозитивното начало, нямат отношение към законосъобразността на
постановения отказ за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради
което съдът няма да ги обсъжда.
По изложените съображения, съдът намира, че подадените жалби следва да бъдат
оставени без уважение като неоснователни.
10
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 4954/12.08.2021 г. по описа на БОС,
подадена от Г. Х. А. с ЕГН **********, против отказа на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800 на
КЧСИ за прекратяване на изпълнително дело № 502/2021 г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова
поради настъпила перемпция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 15457/31.08.2021 г. по описа на ЧСИ
Ив.Божилова, подадена от Р. П. К. с ЕГН **********, против отказа на ЧСИ Ив.Божилова,
рег.№ 800 на КЧСИ за прекратяване на изпълнително дело № 502/2021 г. по описа на ЧСИ
Ив.Божилова поради настъпила перемпция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11