ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Бургас, № 234 /04.02.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в
закрито заседание, в състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: Диана Ганева
Галя Русева
като разгледа
докладваното от съдия Александрова частно касационно административно дело номер
2602 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба на
И.Н.Р.,*** против определение № 1799/13.09.2021г. по адм.д. №1746/2021г. по
описа на Административен съд Бургас.
С частната жалба
се иска оспореното определение да бъде отменено, като постановено в нарушение
на материалния закон. Частният жалбоподател твърди, че в представената справка
от Затвора Бургас, на която се е позовал съда е посочено брутното трудово
възнаграждение, т.е. сумата върху която се начисляват удръжки за лишените от
свобода от МП за ДПФЗД със заповед ЛС-04-1373 с рег. индекс 1-2949-1/24.08.2017г.
и върху остатъка от която се начислява и данък в размер на 10%. Сочи, че
съгласно нормата на чл.83, ал.2 от ГПК съдът следва да вземе предвид
декларацията на лицето, което е подало молба за освобождаване от държавна
такса.
На 05.10.2021г.
началникът на Затвора Бургас, чрез ст. юрисконсулт Г. е депозирал отговор на
частната жалба, съгласно който определение № 1799/13.09.2021г. по адм.д. №
1746/2021г. по описа на Административен съд Бургас е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
По така подадената
жалба, съдът установи следното:
На 30.07.2021г. И.Р.
е подал частна жалба против определение № 1550/21.07.2021г. по адм.д. №
1746/2021г. по описа на Административен съд Бургас.
Със заявление от
12.08.2021г. е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса по
подадена частна жалба, поради липсата на финансови средства. Към заявлението е
приложена декларация за материално и финансово състояние, в която е посочено,
че той не разполага с недвижимо и движимо имущество, не разполага с финансови
средства в банка или други финансови институции под никаква форма (ценни книжа,
акции и т.н.) и има заболяване. Не е женен и няма деца. Декларирал е следните
доходи от трудова дейност получени след направени удръжки съгласно заповед на
МП за ДПФЗД и данък 10 %: февруари – 46,80лв.; март – 21,28лв.; април –
11,14лв.; май – 13,77лв.; юни – 10,64лв. и юли – не е даден фиш.
С обжалваното определение
№ 1799/13.09.2021г. по адм.д. № 1746/2021г. по описа на Административен съд
Бургас е оставено без уважение искането на И.Н.Р. за освобождаване от заплащане
на дължимата държавна такса по повод частната му жалба с вх. №
8366/30.07.2021г. против определение № 1550/21.07.2021г. по адм.д. №
1746/2021г. по описа на Административен съд – Бургас. В мотивите на
определението съдът се е позовал на представената от Затвора Бургас по адм. д.
№ 1746/2021г. по описа на Административен съд – Бургас на 16.07.2021г. справка
за периода 01.07.2020г. – 30.06.2021г. за получено от И.Р. брутно трудово
възнаграждение и парични преводи както следва: юли 2020г. – 42,44лв.; август
2020г. – 11,62лв.; септември 2020г. – 24,40лв.; октомври 2020г. – 66,54 лв.;
ноември 2020г. – 58,10лв.; декември 2020г. – 122,00лв.; януари 2021г. –
39,00лв.; февруари 2021г. – 52,00лв.; март – 23,64лв.; април – 12,38лв.; май –
15,30лв. и юни – 11,82лв. Приел е, че доколкото от съща се установява, че за
последните 12 месеца доходите на И.Р. са в общ размер на 479,24лв., може да се
направи обоснован извод за наличието на възможност Р. да заплати дължимата
държавна такса в размер на 30лв.
Обжалваното определение
е неправилно.
Според чл.83, ал.2
от ГПК вр. чл.144 АПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. В процесният случай съдът счита, че искането за освобождаване от
заплащане на държавна такса за обжалване на определение е основателно, тъй като
размерът на таксата е 30 лв., а жалбоподателят през всеки от шестте месеца
назад е получавал трудово възнаграждение в размер по-малък, равен или малко
по-голям от размера на държавната такса. Следва да се отбележи, че действително
общия размер на полученото трудово възнаграждение е 479,24лв., но този размер е
за период от 12 месеца, а средно на месец трудовото възнаграждение е в размер
на 39,94лв. – сума изключително ниска, което препятства изводите направени от
едноличния съдебен състав. Отделно от това от справката се установява, че това
е брутния размер на трудовото възнаграждение, което означава, че средномесечният
нетен размер на възнаграждението е по-малък от дължимата държавна такса.
По отношение на
възражението, че настоящето обжалване следва да бъде разгледано от Върховния
административен съд, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.285,
ал.1, изречение трето от ЗИНЗС постановените от административния съд
определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета
от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия
съд, което прави настоящият съдебен състав функционално компетентен да разгледа
жалбата.
Поради изложените
съображения съдът намира, че са налице материалните предпоставки на чл.83, ал.2
от ГПК вр. чл.144 от АПК, за това следва жалбоподателят да бъде освободен от
заплащането на държавна такса за обжалване на определение № 1550/21.07.2021г.
по адм.д. № 1746/2021г. по описа на Административен съд Бургас.
Предвид изложеното
и на основание чл.235, ал.1 от АПК, както и с оглед разпоредбите на чл.83,
ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК Административен съд – Бургас, ХV състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1799/13.09.2021г. по адм.д. №1746/2021г. по описа
на Административен съд Бургас, вместо него постановява:
ОСВОБОЖДАВА И.Н.Р.
от заплащане на държавна такса за обжалване на определение № 1550 от 21.07.2021г.,
постановено по адм.д. № 1746/2021г. по описа на Административен съд – Бургас.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: