Решение по дело №571/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Д. Д. Г., [ЕГН], гр. Пловдив, [улица], ет. 8, ап. 24, срещу Решение № 126 от 28.01.2025 г., постановено по а.н.д № 5838 по описа за 2023 г., на Районен съд – Пловдив, XXIII - ти наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 3995103 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДВП

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че нарушението е погасено по давност. Иска се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Пловдив поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски и възразява срещу размер на разноските на другата страна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу Електронен фиш Серия К № 3995103 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив.

Според данните в електронния фиш, на 17.09.2020 г. в 11:28 часа в гр. Пловдив, [улица]срещу № 1 посока гр. Асеновград, при въведено общо ограничение на скоростта от 50 км/ч, МПС Мазда 6 с рег. № [рег. номер] се движило с установена скорост от 83 км/ч и превишение от 33 км/ч при отчетен толеранс от минус 3 км/ч на измерената скорост в полза на водача, с което било извършено на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП бил наказан собственикът на автомобила - Д. Д. Г..

7. По делото са представени: Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на мобилна радарна система за видеоконтрол TFR1-M, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, фотоснимка на разположението на АТСС в автомобил.

Според данните в Протокол рег. № 1030р-29856/18.09.2020 г. на място за контрол с общо ограничение на скоростта до 50 км.ч - гр. Пловдив, [улица]срещу № 1 посока гр. Асеновград, на 17.09.2020г. била временно монтирана процесната АТСС TFR1-M № 581 в служебен автомобил с рег. № [рег. номер] с посока на задействане - „от север към юг“ и режим на измерване „стационарен“. Протоколът е изготвен във формата по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. като е подписан от длъжностни лица при МВР, приели и проверили данните от АТСС. Според данните в протокола, измерването е извършвано в периода 08:30 часа – 14:30 часа като са установени 55 нарушения. Генерирани били статични изображения от № 19932 до № 19986.

Видно от генерирания от АТСС снимков материал, в 11:28 част на 17.09.2020 г. превозно средство с рег. номер [рег. номер] се движи в посока на задействане – приближаващи МПС, с измерена скорост 86 км/ч при ограничение – 50 км/ч. Статичното изображение е обозначено с № 19965, TFR1-M № 581.

Според данните от информационната система на МВР, собственик на МПС с рег. номер [рег. номер] е Д. Д. Г..

8. При така установената фактическа обстановка, районният съд приел, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. При служебна проверка на електронния фиш съдът не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на наказаното лице. Съдът установил, че електронният фиш съдържа законоустановените реквизити и не страда от пороците, твърдени в жалбата. Относно претенциите на жалбоподателя за изтекла давност, съдът съобразил, че от датата на установяване на нарушението – 17.09.2020г. до датата на връчване на електронния фиш – 19.05.2023г. не била изтекла общата тригодишна погасителна давност, поради което с извършеното действие срокът бил прекъсната, а абсолютната давност от четири години и шест месеца не била изтекла към момента на решаване на делото пред въззивната инстанция.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, към момента на решаване на спора по същество районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Въпреки това, с оглед обстоятелството, че постановеното на 20.10.2024г. съдебно решение е съобщено на жалбоподателя едва на 21.02.2025г., се установява настъпването на нови обстоятелства от значение за изхода на спора, които касационната инстанция е длъжна да съобрази.

Според задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност за преследване. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени отношения - живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на нарушителя. Разпоредба на чл. 34 ЗАНН, установяваща сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, не намира приложение в така регламентираното специално производство по издаване на електронните фишове.

Процесното нарушение е извършено и установено на дата 17.09.2020 г., от който момент е започнала да тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Каза се тази давност е била прекъсната на 19.05.2023г. с действията по връчване на Електронния фиш. От този момент е започнал да тече нов тригодишен срок, който се явява ограничен в рамките на абсолютната давност от четири години и шест месеца, които в случая са изтекли на 16.03.2025г. Абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК не подлежи на спиране и прекъсване, и изтичането й поставя генерална пречка за провеждане на административнонаказателно преследване.

От горното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен към настоящия момент съдебен акт, който следва да бъде отменен в едно с оспорения електронен фиш.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателна. Същите се претендират съгласно списък в размер на 1600 лева или по 400 лева за всяко разглеждане на делото, което в случая е претърпяло връщане за ново разглеждане след предходно проведен касационен контрол. Настоящи състав намира, че по смисъла на чл.131 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН съдебно-административните производства са двуинстанционни и връщане на делото за ново разглеждане не води до промени в това правило. Според нормата на чл. 81, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тоест съдебните разноски се присъждат за съответната инстанция, а не съобразно броя на проведените производства пред тази инстанция. В случая съдебните разноски се дължат за разглеждане на делото пред две съдебни инстанции. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл.18, ал.4 вр. ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административнонаказателни дела с материален интерес до 1000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита размер 800 лева за всяка съдебна инстанция. При това положение възражението на ответника се явява основателно. Съдът приема, че е справедливо на жалбоподателя да бъде присъден по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а именно по 400 лв. за всяка съдебна инстанция, равняващо се на минимално установеното възнаграждение.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 126 от 28.01.2025 г., постановено по а.н.д № 5838 по описа за 2023 г., на Районен съд – Пловдив, XXIII - ти наказателен състав.

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3995103 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с който на Д. Д. Г., [ЕГН], гр. Пловдив, [улица], ет. 8, ап. 24, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДВП

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на Д. Д. Г., [ЕГН], гр. Пловдив, [улица], ет. 8, ап. 24, сумата от 800 лева (осемстотин) лева, представляваща съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.