РЕШЕНИЕ
№ 680
гр. Кюстендил, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Р.
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Р. Гражданско дело №
20221520102415 по описа за 2022 година
С. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. Е. И. –
АК – Пловдив, съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 2 е предявила
против „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ГР. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от В. М. В. и Г. А. А., иск да бъде обявена за нищожна
клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към договор за кредит
№ 9032-00109965 от 02.08.2022г. визираща заплащане на пакет от
допълнителни услуги на обща стойност от 292,32 лв., като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на
чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит.
Ответникът оспорва иска развивайки подробни съображения в тази
насока,моли за отхвърлянето му и за присъждането на разноските по делото.
КРС,след като обсъди доводите и възраженията на страните и
доказателствата по делото при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за
установено следното:
На 02.08.2022 год. между страните бил сключен Договор за заем
Microcredit № 9032-00109965/02.08.2022 год./л.6/,по силата на който
ответникът като ЗАЕМОДАТЕЛ предоставил на ищцата като заемател сумата
от 500,00-петстотин лева,която последната се заължила да върне при
условията на договора-за срок от 6 месеца,при фиксиран лихвен процент от
1
40,47 %,лихвен процент при просрочие-основният лихвен процент плюс
10%,на 6 броя погасителни вноски,всяка в размер на 93,44 лв.,обща сума за
погасяване от 560,64 лв.,посочена банкова сметка за погасяване на кредита.На
същата дата между страните бил подписан и договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit № 9032-00109965/02.08.2022 год.,от чл.3 на който се
установява ,че ответното дружество като изпълнител приело да предоставя на
ищцата като клиент ,пакет от допълнителни услуги „Комфорт“,за срок от 6-
шест месеца,срещу заплащането на цена от 48,72 лв. от ищцата,на посочените
в точки от 1 до 6 по споразумението услуги: посещение в къщи,или на удобно
място за събиране на вноска;безплатно внасяне на вноските от името и за
сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит;безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема;разглеждане до
минути;преференциално обслужване и право на участие в специални
промоции.
Съгласно експ.з-ние вх.№ 6540/28.06.2023 год./л.61-63/,изп.от в.л.С.
Т.,въпреки че в договора не е посочен ГПР същият възлиза на 48,88 %,без
включена цената по пакет допълнителни услуги,а ако се включи и тя на
612,84 %,както и това че ищцата е заплатила по договора за допълнителни
услуги сума в размер на 292,32 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от посочените
доказателства.
Съобразявайки горното съдът счита,че искът е процесуално допустим,а по
същество основателен,поради което ще се уважи.
Безспорно е,че между страните е възникнало правоотношение с предмет
предостяване от ответното ТД на ищцата на потребителски кредит.Този
договор като страни,предмет и съдържание попада под обхвата на Закон за
потребителският кредит,въпреки наименованието му договор за заем.Ищцата
като страна по същият има правният интерес по съдебен ред да обяви целият
договор,отделни негови клаузи,или допълнителни споразумения за
нищожни,за да предодврати за в бъдеще евентуалното им негативно за нея
проявление.Ищцата има правото да иска обявяване и на нищожността на
всеки договор,стига да има по него качеството потребител.
Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него
е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора,каквото му е вменено и от сегашната редакция на чл.7,ал.3 ГПК,
когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната
2
страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е
налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС и др. /; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор
/решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г.
по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др. /.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК,
предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски
характер на договора и липса на индивидуално договаряне. В конкретния
случай няма доказателства от които съдът да приеме, при посочената по-горе
условност, че клаузите на договор за потребителски кредит са били
индивидуално уговорени с ответницата като заемополучател. Нито се твърди,
нито се представят доказателства ищцата да е получила подробна
преддоговорна информация от заемодателя за точните параметри на кредита,
според изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗКрИ – за общите разходи по кредита и
за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП,
методът за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й,
допълнителни задължения, свързани с разплащанията.
В този смисъл частта от договора за заем относно параметрите му са
неравноправни, по силата на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, т. к.
налагат приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора, в резултат на което не е бил в
състояние да прецени икономическите последици от сключването на такъв
договор, съставляващо още едно основание за неравноправието им, по силата
на чл. 143, т. 18 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК. Същевременно,в договора липсва
клауза за ГПР,т.е не е посочен размерът му,което е самостоятелно основание
за нищожността на този договор.
Предвид гореизложените съображения, обсъдените по-горе клаузи съдът
намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 9 ЗЗП и т.19, вр. чл. 147 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за
процесния,по естеството си , договор за потребителски кредит, че тяхната
неравноправност води до нищожност на целия договор – чл. 146, ал. 5 от ЗЗП.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части.
3
В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи
на процесния договор относно определянето на ГЛП и липсата на ГПР да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за
кредит да се сключи и ако в него не са включени тези клаузи. Като се
изхожда и от характера на този договор, който е възмезден, посочването на
ГПР е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността му като цяло,при което длъжникът дължи чистата сума на
кредита.
Както се отбеляза по-горе допълнително споразумение към нищожен
договор влече нищожността и на споразумението,въпреки наименованието му
като договор,както е в казуса.
В казуса се иска обявяване на нищожност на клауза от договор за
допълнителни услуги към основният.Настоящият състав на съда счита,че
въпреки изричното наименование договор същият по съществото си
представлява допълнително споразумение към основният,което няма
самостоятелно битие без него.Въпреки твърдението на ответника в обратна
насока ,ако не съществуваше договора за заем се обезсмислят всички
посочени 6-шест броя допълнителни услуги,за които съгласно договора
ищцата е била длъжна да заплати цената,без избор на конкретна услуга и
дори без изискване да е ползвала такава.Но дори и да се приеме,че договора
за допълнителни услуги има самостоятелно битие,то същият отново се явява
нищожен по следните мотиви.
В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Настоящият съдебен състав намира процесният
договор за нищожен на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като същият е в
противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Частк от включените в
допълнителния пакет услуги по същината си представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита,изкл.тази по т.6, поради
което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са
такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора. В настоящия случай обаче посочените в договора
допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението на
задълженията на потребителя по договора – конкретно тези описани по т. 1 и
2 от договора за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Освен това с
уговарянето на допълнително възнаграждение от 48,72 лв.месечно настоящия
състав счита, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити
разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. Отделно от това, съдът намира, че в
4
противоречие на императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане,като същественото нарушение е това, че с
процесният договор е договорено предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо само за "възможността
за предоставянето" на изброените услуги и без значение е дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на опредЕ. услуга, а не при хипотетично ползване на
такава. Следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
изброените допълнителни услуги-тази по т.3 , на практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата
на закона, като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на
падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят
отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като
на практика излиза, че едната страна- потребителя, заплаща правото си да
договоря с другата страна- кредитора за изменение на параметрите на
сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен
резултат, а той зависи от волята на другата страна – кредитора.Правото на
участие в специални промоции,без да е посочен характерът им, практически
означава,че ищцата заплаща за нещо което на първо място не е сигурно,не се
знае какво е и каква е ползата от съответната промоция,т.е поставена е в
състояние да плати за нещо,което първо не съществува,второ е нясно какво
е,дори и да се случи в бъдеще и трето без яснота за ползата за ищцата от
самата промоция,т.е т.6 е нищожна,поради неравноправният й характер.
Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 48,72
лв.се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето - потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на
опредЕ. услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следователно
клаузата в договора за допълнителни услуги към договора за заем ,с която
ищцата като потребител се е задължила да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на
48,72 лв. се явява нищожна, като противоречаща на императивни правни
норми - разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. предл. 2 и 3 и ал. 4 от ЗПК.Тази
норма ,както бе посочено по-горе заобикаля и изискването на чл.19,ал.4
ГПР,предписваща забрана ГПР да надвишава 50% .Както бе посочено в
договора за заем размер на ГПР въобще не е посочен,но същият съгласно
приетото като неоспорено експ.з-ние на в.л. С. Т. възлиза на 48,88 % без
включената цена на допълнителните услуги,а с нея надхвърля повече от три
пъти горният максимален размер,поради което атакуваната норма е нищожна.
С увужаването на иска съдът ще присъди на ищцата в тежест на ответното
ТД сторените от първата по делото разноски,възлизащи на сумата от 350,00
лв.,от която петдесет лева пратена за държавна такса а остатъка за
5
възнаграждение на вещото лице С. Т..
Като резултат на уважаването на иска на ищцата се следват сторените по
делото разноски от 50,00 лв.,представляваща минималната държавна такса по
делото.Процесуалното представителство по делото на ищцата е осъществено
от адвокат при усл.на чл.38,ал.1,т.2 от Закон за адвокатурата,който
претендира присъждането на такова.Минималното адвокатско
възнаграждение е сумата от 400,00 лв.,която съдът ще осъди ответника да
заплати на адвокат Е. И. от Адвокатска колегия Пловдив,адрес-
гр.Пловидв,ул.“Хан Кубрат“№ 2.
Водим от горното и на осн.чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.26,ал.1 ЗЗД съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА частта на клаузата на чл.3 от сключеният на
02.08.2022 год. в гр.Кюстендил,между „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ГР. София, р-н „Младост“,
бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,като изпълнител и С. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес: ****, като КЛИЕНТ,Договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit № 9032-00109965/02.08.2022 год.,съгласно която
последната следва да заплаща за срок от 6-шест месеца на ответника,с
посочени по-горе данни,вноска в размер на 48,72 лв. на 10-десето число за
описаните в клаузата услуги.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ГР. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137,
ет.3,ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: ****,сумата от
350,00-триста и петдесет лева,представляваща сторените от последната
разноски по воденето на делото.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ГР. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137,
ет.3,ДА ЗАПЛАТИ ,на осн.чл.38,ал.1,т.2 от Закон за адвокатурата във вр. с
чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 18/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адвокат Е. Г. И. от Адвокатска колегия-
гр.Пловдив,адрес: гр.Пловдив,ул.“Хат Кубрат“№ 2,сумата от 400,00
/четиристотин /лева,представляваща възнаграждение за осъщественото от
последната безплатно процесуално представителство на ищцата,с посочени
по-горе данни, по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6