Р Е Ш Е Н И Е
№ 3554 26.09.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на седемнадесети
септември 2019 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 14994 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240,
ал.1 и 2 чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, твърди, че е носител на
вземания срещу ответника Г.С.С., ЕГН: **********,***. Заявява, че ищецът подал
Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение. Същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД възниква правен интерес
от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз основа на което
е издадена заповед за изпълнение, са подписан Договор за кредит № ***** от *****
г. между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и Г.С.С. като
Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона
за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по
отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между
„Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити.
Съгласно сключения от страните
договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези, посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум
България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
неразделна част от същия.
По силата на сключения Договор за
кредит № ***** от ***** г.на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на
700 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба
на кредитора в размер на 161 лева, за срок от 360 дни.
Поради наложената законова
необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на
Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността
си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум
България" ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум
Банк" ЕООД, което дружество е одобрено от Кредитора и същото фигурира под
№ **** в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с
уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република
България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към
Регистрите на БНБ. В тази връзка, на ***** г. между Г.С.С. /Кредитополучател/ и
„Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № *****, по
силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно
с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството -Кредитор има право да предяви
претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е
поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Съгласно чл. 5 от Общи условия,
които се прилагат към Договор за гаранция № *****, сключен между Г.С.С. и
„Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта
такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за
гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 539 лв.
Г.С.С. не е изпълнила договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум
Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум
България" ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент
за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред
срещу Кредитополучателя.
Следва да се има предвид, че датата
на последна вноска по кредита е била на 04 март 2017 г., респективно вземането
е изискуемо в пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10
(т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава
и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 60
лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.
На ********* е сключен Договор за
Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
Приложение Г от *********** между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД
(цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено
в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По договора за кредит, ответникът не
е извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер
на 1495.62 лв., от които главница: 700 лв., договорна лихва: 161 лв. за периода
от датата на първа вноска 08 април 2016 г. до 04 март 2017 г. - датата на
последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 60 лв.,
такса за гаранция: 539 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 35.62
лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 05 март 2017 г.
до 17 май 2018 г. -дата на подаване на заявлението, както и законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
С оглед изложеното от съда се иска
да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу Г.С.С.
по Договор за кредит № ***** от ***** г. във връзка с Договор за гаранция от *****
г.: 700 лв. - главница; 161 лв.
договорна лихва за периода от датата на първа вноска 08 април 2016 г. до 04
март 2017 г. - датата на последната вноска; 539 лв. такса за гаранция; както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда да осъди Г.С.С. да му
заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от
които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Посочил е банкова сметка:********************************************
Ангажирани са доказателства.
Ответникът чрез особения си
представител е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му
едномесечен срок. Заявява, че от изложението в исковата молба е видно, че между
Г.С.С., ЕГН **********,*** и „Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост", ж.к.
„Младост" №3, ул. „Александър Маринов" №51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20
представлявано от *****: И.Д., Д.Н. и С.Т., бил сключен договор за кредит № *****
от **** г., чрез средствата за комуникация от разстояние, във формата на
електронен документ съгласно изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като конкретните действия били описани
в Общите условия по договора.
По силата на договора за кредит № *****
от **** на Г.С.С., бил отпуснат кредит в размер на 700 лева за срок от една година.
Ведно с договора за кредит бил сключен и договор за гаранция с № *****, по
силата на който Гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно
с последния. Съгласно договора, С. се задължавала да плати на гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция за
сумата от 539 лева.
Затова ищецът образувал, заповедно
производство - ч.гр.д. № 8459/2018г. на Районен съд - Пловдив, по реда на
чл.410 от ГПК, за което била издадена Заповед за изпълнение с което ответникът
бил задължен да заплати претендираната със заявлението сума.
Ищцовото дружество с исковата си
молба твърди, че ответникът не извършил плащания, поради което към настоящия
момент С. дължи сумата в общ размер на 1495,62 лева.
Заявява, че исковата молба е
неоснователна, тъй като от приложените по делото писмени доказателства е видно,
че С. получила от „Фератум България" ЕООД сумата от 700 лева. Получаването
на сумата била в резултат на направен опис за сключването на потребителски
кредит от разстояние, който като краен резултат не бил сключен поради допуснати
нарушения на императивната разпоредба на ЗПФУР.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР сключването
на такива договори се предоставя съгласно система за финансови услуги от
разстояние, организирани от доставчика, при което от отправянето на
предложението до сключването на договора, страните използват изключително
средствата за комуникация от разстояние едно или повече. Съгласно чл. 18, ал.1
от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя., спазил сроковете по чл. 12, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР
и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключен договор.
Съгласно ал.2 от разпоредбата за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от Търговския закон, а за
електронните изявления- Законът за електронния документ и електронния подпис, а
ал. 3 определя информацията, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В конкретния случай по делото няма
данни да са спазени императивните разпоредби на закона.
Няма данни да има сключен договор за
заем, нито е представен такъв, както в настоящото производство, така и в
заповедното, от което ищецът е заявил, че ще се ползва. Единственото доказателство
е представено извлечение, касаещо информация за заявка за кредит по цитирания
договор за заем, информация на заявителя, както и статус на заема и контактна
информация, поради което не може да се приеме, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение.
От представеното по делото
извлечение, в полето, "информация за заявка за кредит", бил вписан
номерът на кредита, номерът на фактурата, референтен номер, дата на заявката,
IP адрес, размер на отпуснатия кредит, срок на кредита, лихва по кредит и
гаранция по кредита. В ответната колона има посочени суми, като не е ясно от
какъв вид валута са. Няма данни дали отпуснатия заем, като размер е в лева ли е
или в друга парична единица. Няма данни да има постигната между страните
уговорка за размера на отпуснатия заем.
Няма представени доказателства как е
определена претендираната лихва, същата законна ли е или възнаградителна по
кредита, нито в какъв процент е, нито как е изчислена и дали Г.С. е била
съгласна с размера й.
Ведно с горното, няма доказателства С.
да отговаря на условията на чл. 18 от ЗПФУР. Тъй като разпоредбите за
сключването на договор за заем от разстояние са императивни, нарушението им
влече нищожност на съглашението поради липса на съгласие, респ. противоречие на
договора с коментираната разпоредба.
Съгласно общите условия към договора
за гаранция, представени по делото, в чл.4 от последните били изписани
условията за сключването на договора за гаранция: Предоставяне на искане от
клиента за предоставянето на гаранция, сключването на договор, включително
подписването на Общите условия и предоставянето на гаранцията В чл.4.2 от
Общите условия било предвидено, че гарантът предоставя гаранцията, след като
клиентът подаде искане за това, както и че собственоръчно подписва своето
запознаване и съгласие с общите условия.
Няма данни С. да е подписала общите
условия по договора, както и да отговаря на условията в чл.4.3 от общите
условия. „В случай, че Клиентът не потвърди съгласието си за сключване на Договора
за Гаранция по един от начините, определени в чл.4.3 и в посочения по горе срок
от 48 часа, счита се че страните не са сключили Договор за гаранция ".
В чл.5 от Общите условия, била
определена таксата за предоставяне на гаранцията. Точният размер на таксата за
предоставяне на гаранцията се съдържа в Индивидуалния договор за предоставяне
на гаранция и погасителен план към него.
Няма предоставен договор за
гаранция, нито погасителен план към него, както й данни по какъв ред е
определена гаранцията.
Ако се приеме, че сумата
претендирана от ищеца в размер на 539 лева, е такса гаранция, то същата е почти
100% на сумата получена като заем. Затова „гаранцията" е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави и с материалния закон.
Ведно с горното, по делото се твърди
за извършена цесия, по силата на която вземането било прехвърлено на трето
лице, а именно: „Агенция за събиране на вземанията“ ЕООД.
От представения договор по делото
няма данни С. да е надлежно уведомена по силата на чл. 99 от ЗЗД. Съгласно
законовата разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите в него документа.
По делото било представено
уведомление на основание чл.99, ал.З от ЗЗД до Г.С., съгласно което считано от
датата на получаване на това уведомление, кредитор спрямо ответницата на
паричното задължение се счита „Агенция за просрочване на задължения -
ЕООД".
Въпреки горното, по делото не са
представени доказателства, видно от които да е налице валидно уведомление,
каквато била законовата презумпция на чл.99, ал.З от ЗЗД. По повод на
гореизложеното счита исковата молба за неоснователна.
Направени са доказателствени
искания.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
По делото е
приложено ч.гр.д. № 8459/ 2018 г. по
описа на ПРС, ХІХ гр.с., от което се установява, че на 28.05.2018 г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за
процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Връчването на
заповедта е извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради и което е указано
на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и
което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано
настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за
главница, договорна лихва, гаранция.
С оглед
изложеното, съдът намира, че предявените искове са допустими.
Спорно между
страните се явява обстоятелството дали между ответника и „Фератум България“
ЕООД е бил сключен Договор за кредит № ***** от ***** г. За доказване на договорната връзка по делото
е представено извлечение от електронната система на „Фератум България“ ЕООД –
договор № ***** / **** г. за предоставяне на потребителски кредит / финансови
услуги / заеми/ от разстояние. Соченият договор не носи подпис на никоя от страните,
посочени в него.
Ищецът твърди,
че договорът е сключен по електронен път.
Легалната дефиниция на понятието „договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл.6 от ЗПФУР,
според който: това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в закона е предявено
изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на
определена по вид и обем в чл.8 – чл.10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от
последния са уредени и правата на потребителя да се откаже или да прекрати
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно
чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже изпълнението на задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазването на срока за отказ на
потребителя от сключения договор съгласно чл.12, ал.1 от ЗПУФР; получаването на
съгласието на потребителя за сключване на договора, а при необходимост и за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор, а според ал.2 на цитираната норма за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно ЗПФУР се прилага чл.293 от
Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис.
Вън от горното, тъй като договорът за заем за
потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с
предаването на парите или вещите, то в тежест на ищеца в настоящото
производство е да установи и факта на предаването на определената в договора
парична сума на ответника.
За доказване на възникналата между страните
облигационно -правна връзка от страна на ищеца по делото са представени :
договор за кредит, в който се съдържат данни за ответника – имена, ЕГН, номер
на лична карта, постоянен адрес. В него като страни са посочени „Фератум
България“ ЕООД – кредитодател и ответника – кредитополучател, имащ за предмет
предоставяне на кредитополучателя на кредит в размер на 700 лева, брой на
вноските – 12 и първа падежна дата 08.04.2016 г.
Представено е и извлечение от системата на дружеството
– заемодател, в което е посочено, че заемната сума ще бъде получена чрез „Изипей“
АД, но липсват представени доказателства за изплащане на сумата на ответника.
Представеният договор не носи подпис на ответника, но
доколкото процесният договор се твърди да е сключен от разстояние и в този
случай изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от
разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ
възпроизвеждането им, то макар и неподписани, тези електронни документи
съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК. Същите, обаче, не
са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка между
страните, тъй като както се посочи за сключването на договора потребителят
следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема
направеното от доставчика предложение, като с оглед на направеното в отговора
на исковата молба оспорване, то съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на
ищеца е да установи и получаването на съгласието на потребителя за сключване на
договора.
До датата на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция от страна на ищеца не бяха
ангажирани доказателства относно установяване на факта на получаване на
съгласието на ответника за сключване на процесния договор, с оглед на което
договорът е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсва съгласие за
сключването му.
А щом договорът е нищожен, то същият
не е породил правно действие и даденото по него е при начална липса на
основание, поради което предявените искове за установяване на процесните две
вземания на основание на договора като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
За пълнота следва да се посочи, че
липсват доказателства и за предаване на сумата на ответника. Липсва разписка,
генерирана от системата на „Изипей“ АД, установяваща изплащане на сумата.
Предвид оспорването на това обстоятелство от страна на ответника, то в тежест
на ищеца се явява доказването му при условията на пълно и главно доказване,
което не е сторено. Предвид реалния характер на договора за заем, то и
недоказването на този факт води до липса на елемент от фактическия състав на
договора, което обосновава липсата на договорна връзка между ответника и
„Фератум България“ ЕООД.
На следващо място, ищецът основава вземането
си на договор за цесия / договор за
придобиване – покупко – продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити/, сключен на **** г. между него и „Фератум банк“ ЕООД. Соченият договор от **** г. е представен в заверено
копие. В него липсва каквато и да е индивидуализация на вземанията – предмет на
прехвърляне. Уговорена е възможност за прехвърляне на вземания между страните,
които са включени в кредитен портфейл - неразделна част от договора. Ищецът
заявява, че вземането е индивидуализирано в Приложение *******************.
С исковата молба не се представя
документ, озаглавен Приложение ************ към договора. Представени е
страница (без заглавие), чието съдържание е заличено и се чете единствено името
на ответника, както и посочени в същия ред дата на договор и суми. От този
документ не може да се направи извод за изразена от страните по договора за
цесия воля относно индивидуализацията на вземанията – предмет на същия.
При липса на доказателства относно
пълния текст на Приложение **********
към „Кредитен портфейл“ и съответно – липса на данни за изразената от страните
при сключване на договора за цесия воля, не може да се приеме за установено
твърдението на ищеца, че са му прехвърлени именно претендираните вземания срещу
ответника.
При това положение исковете остават
недоказани по основание и следва да се отхвърлят.
Ищецът претендира разноски, но
предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени нито за
заповедното, нито за настоящото производство.
Ответникът не претендира разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 , чл. 86, ал.
1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, Г.С.С.,
ЕГН: **********,***, дължи на “Агенция
за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, сумата от 700 лв. –
главница, дължима по Договор за кредит № ************, сключен с „Фератум
България“ ЕООД, задълженията по който са били
погасени от поръчителя „Фератум банк“ АД, съгласно договор за гаранция
/поръчителство/ от ****** г., който ги е прехвърлил с договор за покупко –
продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ от
01.12.2017 г. на “Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, сумата от 161 лв. договорна лихва за
периода от датата на първа вноска 08 април 2016 г. до 04 март 2017 г. - датата
на последната вноска; сумата от 539 лв.- такса за гаранция, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
28.05.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена
Заповед № ****/ 30.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8459 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018
г., като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ