Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260076
Гр.ДОБРИЧ 11.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№152/2019г. по описа на ДОС и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от И.С.И.,
ЕГН ********** *** срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Изгрев, ж.к. ***, бул.“Г.М.Д.“ №1 искова молба (уточнена с молба с
вх.рег.№621/23.01.2020г. – л.56,77 по делото), с
която се претендира ответника да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от
200000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от
ищцата болки и страдания поради смъртта на нейната дъщеря ***И., починала вследствие на ПТП настъпило на 03.11.2018г.,
виновно причинено от Д.Р. ***, водач на лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“ с рег.№***, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" при „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ведно със законна лихва върху тези суми, считано
от датата следваща тази на завеждане на исковата молба – 20.07.2019г. до
окончателното й изплащане и 8667,36 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2019г. до датата
на завеждане на исковата молба - 19.07.2019г.
Претенциите на ищеца се основават на следните,
изложени в исковата молба обстоятелства: На 03.11.2018 г., на път II-29, на около 500 м. преди с. Стефан
Караджа, в посока гр. Добрич, водачът Д.Р. *** на лек автомобил марка
„Мазда", модел „Премаци", с рег. № ***, нарушава правилата за
движение по пътищата и предизвиква ПТП, в резултат на което е причинена смъртта
на пътничката в лекия автомобил - ***И.. За произшествието е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24001876 от 06.11.2018 г.
Образувано е и Досъдебно производство № 333/2018 г., по описа на II РУ - гр.
Добрич.
Починалата при злополуката *** И. е
дъщеря на И.С.И., която изключително тежко понася нейната загуба. И.И. и *** И.
са живеели в едно домакинство и са били силно привързани една към друга. Имали
изградена силна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в
разбирателство. И.И. изключително тежко понася загубата на своята обичана
дъщеря, починала така нелепо и неочаквано. Тя винаги е бил опора и радост за
своята майка. Споделяла с нея всичко и била много близка с майка си. И.И.
отглеждала своето дете в атмосфера на доверие и любов. При пътния инцидент
ищцата губи най-ценния човек - своята дъщеря. *** И. също е била силно
привързана към майка си. Тя я подкрепяла, подпомагала я с каквото може и
споделяла ежедневието си с нея. Обичала заедно със своята майка да прекарва
времето си. *** била добра и любяща дъщеря, която неотлъчно е била до майка си.
С трагичната гибел на своята дъщеря, ищцата е загубила най-ценното в живота си
- своето собствено дете, което е
отгледала с много любов и отдаденост, поради което след смъртта на ***, усеща
празнота, която никой не може да запълни. В резултат на внезапната трагедия
ищцата е изпаднала в тежко емоционално състояние. Непрекъснато плаче, няма
апетит и не желае да се храни, не може да спи, изпитва чувство на страх и
безпокойство. Към настоящия момент, ищцата все още не може да преодолее мъката
от преживяната трагедия. Ритъмът й на живот е изцяло подчинен на скръбта от
голямата загуба. Без съмнение ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си.
Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент.
Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са
огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот. Психиката й е
белязана завинаги с травмата от загубата на любимото й дете ***.
Видно от справката, извършена на страницата
на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието,
виновният водач е управлявал лек автомобил марка „Мазда", модел
„Премаци", с рег. № ***, който е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве" ЕАД, с
полица № ВG/30/117003037533, с валидност от 17/11/2017 г. до 16/11/2018 г.
С молба с вх. № 260 от 23.01.2019г.
ищцата е отправила претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач -
ответника с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение. Към настоящия момент, въпреки че е изтекъл законоустановения срок,
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес от предявяване
на настоящата претенция по исков ред.
В
депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с
вх.рег.№6811/24.10.2019г. ответникът, чрез пълномощника си – юрк.К.И. оспорва
предявените искове като неоснователни, недоказани и завишени по размер.
Излагат се съображения, че предявената искова молба е
изцяло неоснователна, тъй като отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е функционално
обусловена от отговорността на застрахования водач. В процесния случай водачът
на л. а. Мазда Премаци с рег. № *** не носи отговорност за настъпване на ПТП и
вредоносните последици от него по отношение на ищцата, поради което искът й за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на дъщеря й в
резултат на процесното ПТП е неоснователен.
Искът е неоснователен и поради липсата на друг съществен елемент от
сложния фактически състав на обезвредата, а именно - вредите. Твърди се, че
ищцата не е претърпяла описаните в
исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на дъщеря
си в процесното ПТП. Твърди се, че приживе между тях не са съществували емоционални връзки и отношения, поради което
и смъртта й не
е предизвикала отрицателни изживявания,
болки и страдания у ищцата. Съществуването на определена роднинска връзка с
увреденото лице по смисъла на чл. 478 ал.2 КЗ и загиналата при ПТП *** И. не е
достатъчно основание за присъждане на обезщетение. От значение са естеството на
отношенията приживе между посочените категории лица, степента на близост между
тях, обстоятелствата поддържали ли са връзка, живели ли са заедно, разбирали ли
са се и т.н., респ. как смъртта на техния родственик се е отразила на
емоционалното им състояние, какви болки и страдания са преживели и преживяват в
момента и т.н.
Искът се явява неоснователен
и в пълния предявен размер. Същият не е съобразен с реално понесените от ищцата
болки и страдания в резултат на причинената смърт на нейната дъщеря от
процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира
вредите й обезщетение. Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. Мазда Премаци с
рег. № *** по силата на Застрахователна полица № ВG/30/117003037533,
с период на валидност 00.00 ч. на 17.11.2017 г. до 23.59 на 16.11.2018 г.,
сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД към твърдяната дата на ПТП
- 03.11.2018 г.
Оспорва се вината на водача
на л. а. Мазда Премаци с рег. № *** - *** Р. *** за настъпване на процесното
ПТП. Към исковата молба е представено само копие на констативен протокол за ПТП
с пострадали лица. Липсват скица, протокол за оглед и фотоалбум. По случая се
води разследване. Няма произнасяне на компетентен орган досежно вината, още по
-малко влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който да обвързва страните
с крайното си решение по същество на спора - има ли извършено деяние, от кого и
при каква форма на вината. По тези причини се оспорват изцяло твърденията в
исковата молба относно настъпването на ПТП, механизма на това ПТП и вината на
водача на лекия автомобил където се твърди, че е пътувала загиналата дъщеря на
ищцата.
В условията на евентуалност и
при доказване настъпването на ПТП с описания в исковата молба механизъм и
вината на водача на лекия автомобил, застрахован в ответното дружество, се твърди, че вина за настъпването на процесното
ПТП и вредоносните последици от него има загиналата дъщеря на ищцата. Излага
се, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата *** И.
се изразява в нарушение изискванията на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Непоставянето на
обезопасителен колан от страна на пострадалата се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите травматични увреждания за нея в
резултат на процесното ПТП, довели до смъртта й. Сочи се още, че загиналата е
допринесла за ПТП с поведението си, като е разсейвала водача на автомобила и е
отклонявала вниманието му от пътната обстановка. Предвид на изложеното и при
евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда като
справедливо обезщетение следва да бъде намалено значително заради наличието на
принос от страна на загиналата в изложените по-горе аспекти.
Оспорва се твърдението за
претърпени от ищцата тежки, пожизнени и трайни вреди, както и че между
загиналата и ищцата е имало силна духовна, физическа и емоционална връзка,
градена с години, че отношенията им са се основавали на взаимна обич и
разбирателство, привързаност и подкрепа, че ищцата е преживяла изключително
трудно смъртта на дъщеря си и че е приел крайно тежко загубата й, че се е
самоизолирала след смъртта и, започнала е да страни от хората и се е затворила
в собствената си мъка, че е загубила апетита и съня си.
Оспорва се твърдението, че
ищцата все още не може да преодолее мъката от преживяната трагедия и че ще
изпитва болка и ще скърби до края на дните си. Оспорва се изложеното в исковата
молба, че внезапната й смърт й е причинила необратима травма на психиката.
Оспорва се размера на
претенцията като прекомерно завишена по съображенията, подробно изложени в
настоящия отговор. Обемът на преживените болки и страдания предстои да бъде
доказан в хода на процеса. Въпреки това, трудно може да се обоснове обезщетение
в размер на 200 000 лева. Същото се явява прекомерно.
Оспорва
се и твърдението на ищцата в исковата молба, че
ответното дружество не е отговорило в законоустановения срок на
предявената извънсъдебна застрахователна претенция. В указаните в КЗ срокове
ответното дружество е изискало документи и информация
за установяване на претенцията по основание и размер, а поради липса на такива е постановило отказ в крайния 3-месечен срок
за произнасяне.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с
вх.рег.№ 7459/21.11.2019г. Сочи се, че е
неоснователно възражението на ответника, с което се оспорва иска по
основание и размер. Неоснователни са и възраженията на ответника относно
механизма на ПТП и относно наличието на виновно противоправно поведение от
страна на водача Д.Р. ***, управлявала л.а. марка „Мазда", модел
„Премаци", с рег. № ***.
С исковата молба е представено писмено доказателство -
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №24001876/ 06.11.2018г., който по
своята същност представлява официален документ,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В
този смисъл, в практиката на ВКС (Определение № 870/ 18.11.2013 по дело №1436/
2013 на ВКС, ТК, I т.о., докладчик съдията Е. Марков) е застъпено становището,
че когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило
протокола, последният се ползва с доказателствена сила за констатираното
положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства, пострадалите
лица и водача, както и по отношение на датата на ПТП.
Напълно неоснователно е оспорването от страна
на процесуалния представител на ответника на претърпените от ищцата
неимуществените вреди, в това число и на интензитета и продължителността на
претърпените от нея моралните болки и страдания в резултат от смъртта на
собствената й дъщеря. Оспорването на твърденията за
съществуването на силна духовна, физическа и емоционална връзка между ищцата и
дъщеря й почиват изцяло на предположения, без да са подкрепени по никакъв начин
с доказателства или конкретни факти.
Поддържа
се подадената от ищцата искова молба в предявения й размер. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на търсеното
обезщетение е съобразен, както с
принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с
константната съдебна практика по сходни казуси.
Оспорва се възражението на
ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от
страна на пострадалата *** И., като
се твърди, че същата, като пътник в процесния автомобил, не е използвала
обезопасителен колан, с което е допринесла за настъпването на вредите. Тези
твърдения са абсолютно безпочвени и неподкрепени с никакви доказателства.
Застрахователят е в правото си да прави всички възражения, които се отнасят до
основанието и размера на правото на обезщетение - в това число и че е налице
съпричиняване, с цел изключване на отговорността му към увреденото лице. Това е
част от неговата защита. Тази защита обаче изисква предприемането на определени
процесуални действия, но във всички случаи възражението за съпричиняване следва
да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване
от страната, която го е въвела в процеса.
В допълнителен отговор на допълнителната искова молба с вх.рег.№ 8327/31.12.2019г. ответникът поддържа изцяло изложените в отговора твърдения и възражения.
С молба с вх.рег.№621/23.01.2020г., след указания на
съда, ищцата уточнява, че претендира
законната лихва за забава върху главното задължение за периода от
14.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Излагат се съображения, че на основание чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, „Застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: т.1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3." В настоящия случай, ищцата е подала на 23.01.2019г.
застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, като е
представила всички доказателства, които са били в нейно държане, в това число и
Констативен протокол за ПТП, Удостоверение за банкова сметка ***ата *** И.,
които документи са били в достатъчен обем за установяване на застрахователното
събитие. Въпреки така представените доказателства, застрахователят е поискал от
ищцата допълнителни документи, които не са били в нейно държане и същата не е
имала възможност да ги представи към онзи момент. В тази връзка следва да се
има предвид, че на основание чл. 106, ал.5 от КЗ, застрахователят няма право да
изисква доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не може да
се снабди поради съществуващи нормативни пречки, както и на такива, за които
може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Освен това,
следва да се има предвид, че на основание чл. 107, ал.1 от КЗ, застрахователят
е имал възможността служебно да изиска необходимите му документи. При това в
настоящия случай, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, тъй като не го е определил и изплатил в срок
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства, депозирани заедно
със застрахователната претенция /депозирана на 23.01.2019г./.
С писмено становище с
вх.рег.№1613/02.03.2020г. се оспорва
началната дата, от която се претендира лихва за забава при основателност
и доказаност на главната претенция. Сочи се, че лихва не следва да се присъжда
от датата, на която е изтекъл срокът от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ, която според пълномощника на ищцата е
14.02.2019 г. Няма спор, че в конкретния случай дружеството е
уведомено за пръв път едва с получаване на доброволната застрахователна
претенция от ищцата - на 23.01.2019 г. с вх. № 260, както и че в рамките на
срока от 15 работни дни с писмо, изх. № 573/13.02.2019 г. дружеството е
изискало представянето на допълнителни документи и информация, които са от
значение за преценката на основателността и размера на претенцията. Документи
от ищцата не са представени. Вместо това с писмо вх. № 691/27.02.2019 г. по
описа на дружеството, ищцата заявява, че не разполага с други документи, освен
първоначално представените. От датата на която е получено това писмо -
27.02.2019 г. за ответното дружество е започнал да тече нов срок от 15 работни
дни за произнасяне, който изтича на 20.03.2019 г. Ето защо и при основателност
на главната претенция, лихва би могло да се претендира едва след
датата на отказа на застрахователя - 20.03.2019 г., а не от изтичане на
първоначалния срок от 15 работни дни от депозиране на извънсъдебната
застрахователна претенция или както сочи ищцата считано от 14.02.2019 г.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, т. 3
и 4 ГПК е
признато за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че лек автомобил марка „Мазда", модел „Премаци", с рег. № *** е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество по силата на застрахователна полица № ВG/30/117003037533, с валидност от 17.11.2017
г. до 16.11.2018 г.
С Присъда №14
от 20.12.2019г. по НОХД №381/2019г. на Окръжен съд гр.Добрич, Д.Р. *** е
призната за виновна в това, че на 03.11.2018г., на път ІІ-29 от републиканската
пътна мрежа, свързващ гр.Г.Тошево и гр.Добрич, на 700м. преди с.Стефан Караджа,
община Добричка, при управление на л.а.“Мазда“ с рег.№ТХ 4975ХР, нарушила
правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинила смъртта на ***И., ЕГН **********, поради което й е
наложено наказание –лишаване от свобода за срок от две години, както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от четири години, като на основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на
наказанието за срок от три години. С
Решение №71 от 20.07.2020г., постановено по ВНОХД №34/2020г. по описа на
Апелативен съд гр.Варна е изменена присъдата в частта й относно квалификацията
на деянието - по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по който текст подсъдимата е оправдана и
е потвърдена присъдата в останалата й част.
За изясняване
механизма на ПТП и във връзка с наведените от ответната страна възражения страните
са поискали допускането на САТЕ.
Съдът не
възприема заключението на вещото лице инж.Й.М. /л.162-169 по делото/, тъй като
същото е необосновано. Заключението не кореспондира с другите събрани по делото
доказателства. Експертът при изслушването заявява, че при изготвяне на
заключението не е ползвал материалите по образуваното във връзка с ПТП досъдебно
производство. Особено показателно относно достигнатия извод за необоснованост
на заключението е обстоятелството, че вещото лице е изготвило заключението си, сочейки
че ПТП е осъществено в района на с.Стефан Караджа, област Варна, а не в
с.Стефан Караджа, област Добрич -
вж. общ план на района на ПТП /л.164/.
На основание
чл.201 от ГПК съдът е допуснал повторно заключение по САТЕ, изготвено от вещото
лице инж.Е.Ж. /л.292-313 по делото/, което съдът кредитира като обосновано и мотивирано.
Според заключението мястото на ПТП е на около 400 м.
след Т-образното кръстовище за с.Царевец и на около 700 м. преди с.Стефан
Караджа в посока гр.Добрич; на около 100-120 м. след края на плавен ляв завой. Пътната
настилка в района е била асфалтова, суха, запазена без неравности и повреди по
нея, прав участък от пътя. ПТП е настъпило през тъмната част на денонощието,
при ясно време и добра видимост. Към момента на
ПТП по пътното платно не са се движели други превозни средства.
Описан е следния механизъм на ПТП: На 03.11.2018 г., около 23.30 ч., по главен път II-29
гр., Ген. Тошево - гр. Добрич, по посока към гр. Добрич се е движел лекият
автомобил „МAZDA PREMACY 2,0 ТD"
с рег. № ***. Автомобилът е бил управляван от *** Р. ***, а на предната дясна
седалка в него е пътувала ***И.. При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния
мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил не са установени
неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли
да бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди по описаните по-горе
системи и механизми на автомобила са настъпили при удара в крайпътното дърво и
водоотводнителната канавка, намираща се върху десния банкет. Наближавайки
мястото на произшествието, на около 400 м. след Т-образното кръстовище за с. Царевец
и на около 700 м. преди началото на с. Ст. Караджа лекият автомобил се е движел
със скорост около 116 км/ч. по прав участък от пътя. Когато лекият автомобил се
е намирал на отстояние около 64,85 м. преди мястото на удара в крайпътното
дърво, водачът му е загубил контрол над управлението на автомобила си, при
което той е започнал да се отклонява в дясно, а когато се е намирал на
разстояние около 26,60 м. преди това дърво е започнал да напуска платното за
движение и да преминава върху десния затревен банкет. След преминаването на
лекия автомобил върху десния затревен банкет е последвал удар в крайпътното
дърво, намиращо се върху
него, като в момента на удара скоростта на движение на автомобила е била
около 98,96 км/ч., а след удара в това дърво скоростта на движение на
автомобила е била около 75,71 км/ч. В резултата на удара, двигателя на
автомобила се отделя от него и полита в посока на движението на автомобила при
удара. След като двигателя е прелетял на разстояние около 10,50 м. достига до
второто крайпътно дърво и се удря в ствола му на разстояние около 1,70 м. над
банкета, отклонява се в ляво, преминава през платното за движение и се
установява в покой върху левия банкет. След удара в крайпътното дърво, лекият
автомобил се отклонява в ляво, преминава в ляво от второто и третото дървета,
без да осъществи съприкосновение с тях, преминава през водоотводнителната
канавка и се връща върху платното за движение. След като лекият автомобил е изразходил своята кинетична енергия се е
установил в покой върху платното за движение, в лентата за движение по посока
гр. Ген. Тошево.
Причина за настъпване на ПТП
от техническа гледна точка са действията на водача на лекия автомобил „МAZDA PREMACY 2,0 ТD" с рег. № *** с органите
за управление, с които действия той е нарушил праволинейното движение на
автомобила, загубил е контрол над управлението му, което е довело до напускане
на платното за движение и преминаването му върху десния банкет, където е
настъпил удара в крайпътното дърво. Водачът
е имал възможността да предотврати настъпването на ПТП, ако не бе допуснал
загуба на контрол върху управлението на автомобила.
Съгласно спецификацията на
лекия автомобил „МAZDA PREMACY 2,0 ТD"
с рег. № ***, той е оборудван с триточкови автоматични предпазни колани за
водача, пътника до него на предната дясна седалка и пътуващите на трите места
на задната седалка. Автоматичният предпазен колан има задачата при катастрофа
да фиксира тялото на водача или пътниците в техните седалки, за да бъдат по
възможност
равномерно спрени, заедно с кабината за пътниците и да не са изложени на
високи, неконтролирани сили. Автоматичното устройство за навиване прави
възможно леко поставяне и предлага най-висок комфорт на носене при най-различни
размери и тегла на тялото. Спирачното устройство на колана е една затягаща
система, която фиксира колана над неговата ролка и препятства т.н. ефект на
филмовата лента (саморазхлабване). Обтегачът компенсира хлабината на колана,
при което той опъва колана при катастрофа, за да лежи близко до тялото.
Ограничителят на силата на колана намалява, в съвместно действие с обтегачите,
риска от наранявания на пътниците в горната част на тялото. Най-опасни елементи
от интериора на купето на автомобила за пътуващите без поставени
колани, при сблъсъка с които се получават тежки травми, за водачите са
кормилото, кормилната колонка и предното стъкло, а за пътниците на предната
седалка - арматурното табло и предното стъкло. Така описаното действие на
предпазния колан ограничава придвижването на тялото на водача и пътуващите в
автомобила в посока напред, наляво, надясно и нагоре.
Съгласно спецификацията на
лекия автомобил „МAZDA PREMACY 2,0 ТD" с рег. № ***, той е оборудван с
предпазни въздушни възглавници за водача и пътника до него, намиращ се на
предната дясна седалка. Предпазната въздушна възглавница пред водача е
монтирана във волана на автомобила, а предпазната въздушна възглавница за
пътника на предната дясна седалка е монтирана в дясната част на арматурното табло.
Тези две предпазни въздушни възглавници имат за цел при челен удар или удар под
ъгъл в предната част на автомобила да се задействат и предпазят тялото на
водача от удар в кормилото, кормилната колонка и предното стъкло, а за пътника
на предната дясна седалка от удар в арматурното табло и предното стъкло.
От данните по досъдебното производство вещото лице
стига до извода, че в резултат на настъпилото ПТП водачката на лекия автомобил
и пътуващата на дясната седалка в автомобила *** И. са изпаднали от купето на
автомобила, като са намерени от свидетелите във водоотводнителната канавка, намираща
се върху десния банкет.
От заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза /л.176- 180/, кредитирано от съда като обосновано
и мотивирано се установява, че при извършените оглед и аутопсия на ***И. са
установени следните увреждания: коремна травма и разкъсване на черния дроб и
слезката; разкъсване на тънки, дебели черва, пикочен мехур и мускули в долна
трета на корема и ретроперитонеалното пространство; наличие на кръв в коремната
кухина; счупване на дясна ключица; масивни ожулвания и кръвонасядания на
коремната стена, гърба и дясната ръка. Експерта
приема, че причина за смъртта на *** И. са тежката коремна
травма, с разкъсване на коремни органи - черен дроб, слезка, черва и
последвалия вътрекоремен кръвоизлив, като е налице е причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и установените травматични увреждания, довели до смъртта
на *** И..
Травматичните увреждания,
довели до смъртта на *** И. са резултат на много силен удар с или върху твърд,
тъп предмет, в областта на долната половина на коремната стена и отговарят да
са получени по механизма на травма в купето на автомобила - при непоставен
обезопасителен колан. При удара на автомобила в крайпътното дърво, тялото на
пострадалата, която е била без обезопаснтелен колан на предна дясна седалка,
„полита“ напред и нагоре и най-вероятно травматичните увреждания са в резултат
от удар в арматурното табло на
автомобила. С оглед на механизма на настъпване на произшествието - удар в
крайпътно дърво, повредите по автомобила и травматичните увреждания получени от
*** И., вещото лице сочи, че същата не е била с поставен предпазен колан. Според експерта, ако пострадалата ***
И. е била с поставен предпазен колан, въпреки високата скорост на движение на
автомобила, непосредствено преди удара в дървото, имайки предвид и мястото на
удара и деформациите по автомобила, настъпилият вредоносен резултат - смъртен
изход за И. би могъл да бъде избегнат. Неминуемо би се стигнало до получаване
на травматични увреждания, които н.е
могат да бъдат конкретно посочени. При правилно поставен предпазен колан, Б.И.
не би изпаднала от автомобила, тъй като същият фиксира тялото към седалка и
облегалка на автомобила.
Тежките травматични увреждания
на коремни органи на Б.И., довели до
смъртта на същата, както и масивните ожулвания по коремната стена отговарят да
са получени по механизма на травма в купето на автомобила. При изпадане на
тялото на пострадалата извън автомобила биха могли да се получат част от
описаните увреждания при външен оглед, като драскотини, ожулвания по тялото и
крайниците.
От представените доказателства се установява, че ищцата И.С.И. е майка на починалата ***И..
Установява се, че на 23.01.2019г. е получена от
ответното дружество застрахователна
претенция /л.14,15/ на ищцата И.С.И. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
от нея вследствие на ПТП от 03.11.2018г.
вреди. С писмо с изх.№ от 13.02.2019г.
/л.31 по делото/, с оглед произнасянето, от ищцата са изискани документи, подробно посочени в
същото. С писмо с изх.№ от 19.03.2019г.
/л.33 по делото/, ищцата е уведомена, че не са налице основания за определяне и
изплащане на обезщетение по заявената от нея претенция.
Страните са ангажирали
по делото гласни доказателства с показанията на свидетелите Д.Р. *** (делинквент), Г.И.Г. (без родство
с ищцата), ***(без родство с ищцата), ***Н. (без родство с ищцата) и ***(родственица на ищцата). Показанията на свидетелите са еднопосочни и
непротиворечиви, кореспондират
със събрания по делото доказателствен материал, поради което липсва основание
да не бъдат изцяло кредитирани и при съобразяване с възможна заинтересованост
на лицата от изхода на спора /чл. 172 от ГПК/.
Св.Д. *** излага,
че не помни нищо от ПТП. Подробности е узнала впоследствие от родителите си,
приятели и публикации в интернет.
Св.Г. излага,
че спрял първи след настъпване на процесното ПТП, на пътя към гр.Генерал
Тошево, след с.Стефан Караджа. Не видял никой в катострофиралия автомобил,
който бил по средата на пътя, като воланът бил на около 20-30 метра от него, а
двигателя му в нивата. След това спрял и
друг човек, който светнал с фаровете си, при което се чули виковете за помощ на
двете момичета, който били в канавката в дясната страна. Според свидетеля
момичетата са „изхвърчали“ през предното стъкло на автомобила, което липсвало.
Св.***излага, че познава ищцата от повече
от 10 години. Двете са работили съвместно в една фирма и имали близки
отношения. От това време *** познавала и дъщерята на ищцата – ***. Свидетелката
излага, че отношенията между ищцата и дъщеря й били много добри. Майката
постоянно полагала грижи за дъщеря си. Винаги й закупувала необходимите облекло
и ученически пособия, за да не бъде лишена от нищо. *** била много добро и
учтиво дете. Майката много обичала дъщеря си, която отгледала сама до
7-годишната й възраст. След това се събрала да живее с мъжа си. От своя страна
дъщерята *** помагала на майка си, когато последната се разболяла и й била
направена операция. В този случай починалата *** била придружител на майка си.
Също така била и придружител на малкото си братче, което си счупило ръката.
Ищцата много тъгувала за смъртта на дъщеря си. Не била в състояние да преживее
смъртта й. Ищцата плачела и се обаждала на свидетелката, като й споделяла, че й
е много тежко и много й липсва дъщеря й.
Св. *** Н.
излага, че познава ищцата и починалата *** от 6-7 годишна възраст на
последната. Има много добри впечатления от тях и взаимоотношенията им. *** била
много добро дете, лъчезарна, усмихната и весела. Ищцата винаги много добре се е
грижела за дъщеря си, за да не й липсва нищо. Ищцата сама е отгледала дъщеря
си. Връзката между майка и дъщеря била силна. Много се подкрепяли и обичали.
Когато ищцата била болна, *** била нейн придружител в болницата. Били силно
привъзрани една към друга. Свидетелката излага, че е прекарвала време с ищцата
и дъщеря й по време на празници и разходки и споделя, че и двете били много
щастливи заедно. Смъртта на *** се отразила много лошо на ищцата. Тя много
тъгува, плаче, не може да преодолее смъртта й. Споделя, че дъщеря й много й
липсва. Постоянно говори за нея. И понастоящем ищцата не може да преодолее
загубата на дъщеря си, винаги се разстройва когато говори за нея. Докато преди
смъртта на *** ищцата била усмихната.
Св.М.*** споделя, че е
първа братовчедка с ищцата и познава починалата *** от раждането й. След
раждането на *** грижи за нея полагала единствено ищцата, подпомагана от
родителите си. Свидетелката видяла за първи път бащата на *** на нейното погребение.
Ищцата сама отгледала дъщеря си, като се грижела много добре за нея, за да не й
липсва нищо. Майка и дъщеря били много близки и в много добри отношения. Ищцата
изпитвала топли, майчини чувства към дъщеря си. Двете взаимно си имали доверие.
*** постоянно била около майка си. Единствено през ваканциите била при баба си
и дядо си по майчина линия. След смъртта на *** ищцата живее с мъка по нея и
ежедневно със спомените за нея. Често плаче. Усеща липсата й, тъй като дъщеря й
е била нейна голяма опора, включително при отглеждането на малкото дете на
ищцата. Преди смъртта на *** ищцата била ведра и приказлива. След смъртта на
дъщеря си станала мълчалива и по-затворена в себе си. Към настоящия момент не е
преодоляла загубата на дъщеря си. Свидетелката сочи, че *** е била лъчезарно,
усмихнато и обичано дете. С много добри оценки в училище. Също била и спокойна, защото била много
обгрижвана от ищцата.
При тази фактическа установеност,
настоящият състав на Добричкия окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е пряк и е предоставен на увреденото лице
срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на
увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и
размeр.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите
на чл.432, ал.1 и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са
представени доказателства относно изпълнението на задълженията на ищцата по
чл.380 от КЗ.
Доказва се и наличието на валиден договор за застраховка
"ГО" към датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия
увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска.
Не са спорни и фактите на
настъпилото застрахователно събитие на 03.11.2018 г., както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата
на застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд,
влязла в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящия
състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно
вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба,
съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и въпроса относно причините, поради които е настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да
се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. В хода на производството безпротиворечиво се установява и
причинната връзка между причинените вреди на ищцата и
събитието.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост.
Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Установено е, че ищцата И.С.И.
е майка на починалата ***И..
Може да се приеме, че поначало преживяването на отрицателни емоции и психически
страдания, свързани със смъртта на близък човек, особено на дете, се предполага, тъй като това е естествена човешка
реакция при подобно събитие, когато е налице близка семейна връзка между лицата
и именно поради това тези лица са включени в кръга на лицата, имащи право
на обезщетение съгласно ППВС № 4/1961 г., към което препраща и ТР № 1/2018 г.
на ОСНГТК на ВКС. Това предположение в случая се подкрепя и от свидетелските
показания по делото. Посочените от свидетелите
обстоятелства потвърждават наличието на особено близка
семейна и емоционална връзка между ищцата и
починалата й дъщеря, която, както се посочи, е нормална за
отношенията между родител и дете, които живеят в
сплотено семейство (видно от показанията на свидетелите). Тъгата, която изпитва и
продължава да изпитва ищцата е естествен резултат
от наличието на посочената връзка и настъпването на смъртта на нейната дъщеря, която при това е била внезапна. Установи се, че пострадалата е имала
съществено значима роля в живота на своята майка, която е разчитала на помощта и
подкрепата на вече порастналата си дъщеря, която е отгледала сама /без
участието на бащата/ с много грижа и любов.
Човешкият
живот е безценно благо и много трудно може да се определи паричен еквивалент, който справедливо
да компенсира мъката на пострадалия. Като съобрази родствената връзка между
ищцата и починалата от ПТП, изградените отношения на обич и
привързаност между тях, начина, по който смъртта на починалата *** И. се е отразила на нейната майка, младата възраст
на починалата – на 17 години, интензитета и
продължителността на преживяните душевни болки и страдания и техния необратим
характер, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди-
претърпени болки и страдания от загубата на най-свидното за един родител – детето му, сумата от 150 000 лв.
Доколкото размерът на дължимото
обезщетение следва да се определи окончателно и съобразно възраженията на
ответника, съдът дължи преценка на възражението за
съпричиняване на вредоносните последици. При разглеждането на възражението съдът следва
да извърши преценка доколко
поведението на починалата *** И. е способствало за
настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно
установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би се стигнало
до вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
В конкретния случай ответникът релевира
възражение с твърдението, че
пострадалата е нарушила правилата за движение, като е пътувала в процесния
автомобил без поставен предпазен колан. Сочи се също, че пострадалата е допринесла за ПТП с
поведението си, като е разсейвала водача на автомобила и е отклонявала
вниманието му от пътната обстановка.
От събраните по делото доказателства се
установява, че при процесното ПТП пострадалата *** И. е била без поставен
предпазен колан. В този смисъл са заключенията по кредитираните от съда СМЕ и
САТЕ. Установява се, че след произшествието пострадалата е намерена извън купето
на автомобила. Според заключението по съдебно- медицинската
експертиза, ако пострадалата *** И. е била с поставен предпазен
колан, въпреки високата скорост на движение на автомобила, непосредствено преди
удара в дървото, имайки предвид и мястото на удара и деформациите по
автомобила, биха се получили травми, но не би настъпил летален
изход.
Не се доказва по делото, че загиналата Б.И. е
допринесла за ПТП с поведението си, като е разсейвала водача на автомобила и е
отклонявала вниманието му от пътната обстановка.
Горното води на извода, че допуснатото от
пострадалата *** И. нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е в пряка и
непосредствена връзка със смъртта й. Последното е основание за определяне
размера на приноса на пострадалата, който в случая следва да се определи на 30
%. Поради горното, при определения общ справедлив размер на неимуществени вреди
от 150 000 лева, искът следва да бъде
уважен за сумата от 105 000 лева. За разликата до пълния претендиран размер,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода от спора по главния иск, следва да бъде
уважена и претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение съобразно искането от датата следваща тази на предявяване на
исковата молба – 20.07.2019г. до окончателното заплащане.
Ищцата претендира и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 14.02.2019г. до подаване
на исковата молба.
На основание чл.45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя на
основание функционалната отговорност. Съдът
намира за основателна акцесорната
претенция за мораторни лихви, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице,
на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума.
Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В тази насока Решение № 167/30.01.2020 по дело № 2273/2018 на ВКС, ТК,
II т. о. В случая застрахователят е уведомен за застрахователното
събитие на 23.01.2019 г. с предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, поради което за периода от 14.02.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба – 19.07.2019г. ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.
При извършените служебно от съда изчисления с лихвен
калкулатор, подлежи на уважаване иска на И.И. за сумата от
4550,36 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 105000 лв., считано от 14.02.2019г. до
19.07.2019г. За горницата над посочения размер до предявения такъв от 8667,36
лв. искът следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед
изхода от спора по делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество дължи на ищцата сторените от нея
разноски в размер на
6,82 лв., представляваща заплатена държавна такса за преписи. Представени са доказателства по делото,
че процесуалният представител на ищцата – адв.Р.И.М. й е
указал безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В този случай възнаграждението се
определя по чл. 36, ал. 2 от ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по
делото. По минимума на Наредба №1/2008 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно на уважения размер на исковете се
дължи на адв.Р.М.
възнаграждение с включен ДДС,
тъй като адвокатът е данъчно регистрирано лице, в размер на 4465,21 лв.
На ответната страна също се следват сторени по делото
разноски пропорционално на
отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил разноски в
размер на 300 лв. – депозит по СМЕ; 500
лв. – депозит по САТЕ и 1200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената част от исковата
претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 950 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Неоснователно е наведеното от ищеца възражение за
липса на доказателства за сторени от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение. Ответната страна е доказала реалното заплащане на
възнаграждението на процесуалния представител. В случая в договора за правна
помощ и съдействие /л.317/, сключен с адв.Т.Г., е уговорено заплащане в брой на
възнаграждението и вписването на плащането в договора, който има характер на
разписка го доказва. Неоснователно е и наведеното от ищеца възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение. Спрямо
заявения материален интерес по делото претендираното възнаграждение не надвишава предвидения минимум по съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. – 5703,35 лв., а отделно и съответства
на правната и фактическа сложност на спора и
извършените от адвоката действия по защита на страната.
Ищцата е била освободен от
внасяне на държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2
и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 4382,01 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, върху размера на уважената част от исковете, както и авансираната
от бюджета на съдебната власт сума в размер на 361,95 лева за СМЕ и САТЕ.
Водим
от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 20299615, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к. ***, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати
на И.С.И., ЕГН ********** *** сумата от 105000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени от ищцата болки и
страдания поради смъртта на нейната дъщеря ***И., починала вследствие на ПТП настъпило на 03.11.2018г.,
виновно причинено от Д.Р. ***, водач на лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“ с рег.№***, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" при „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ведно със законната лихва за забава върху
главното задължение начиная от 20.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 4550,36 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2019г. до датата
на завеждане на исковата молба - 19.07.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 105 000 лв. до
претендирания размер от 200000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и иска за горницата над 4550,36 лв. до претендирания размер
от 8667,36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 14.02.2019г. до датата на завеждане на
исковата молба - 19.07.2019г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Изгрев, ж.к. ***, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати на И.С.И., ЕГН ********** *** сторените
по делото разноски в размер на 6,82 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 20299615, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к. ***, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати на
адв.Р.И.М. сумата от 4465,21 лв. представляваща дължимо възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.С.И.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Изгрев, ж.к. ***, бул.“Г.М.Д.“ №1 сторени по делото разноски в размер на 950
лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 20299615, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к. ***, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в
полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 4382,01
лв. - дължима държавна такса и
авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер на 361,95 лева за СМЕ и САТЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: