№ *555
ГРАД, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № ***********868 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК за прогласяване за
нищожен на договор за потребителски кредит, сключен на 04.08.2017 г., поради
противоречие със закона, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
04.08.2017 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за сумата от 5000 лв.,
платими на *6 месечни вноски, за рефинансиране на задължения на ищеца към същото
дружество в размер на *616,85 лв. Остатъчната сума от 1*8*,15 лв. била преведена по
сметка на А. по личната му банкова сметка. В договора бил посочен годишен процент на
разходите 49,89% и годишен лихвен процент от 41,17%, лихвен процент на ден: 0,11%,
месечна погасителна вноска от по 24*,98 лв. всяка, платима на 2-ро число от месеца, общо
задължение по кредита от 878*,28 лв. Посочено било, че по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги клиентът дължал възнаграждение в размер на *14*,52 лв., платимо на
вноски от по 87,*2 лв. месечно или общият размер на двете вноски бил **1,*0 лв., с падеж
2-ри ден от месеца. Ищецът – заемополучател извършил плащания по договора за заем за
периода 19.10.2017 г. – *0.05.2020 г. в общ размер на 10 72*,40 лв. В случая било видно, че
договора за потребителски кредит от 04.08.2017 г. бил сключен при Общи условия, т.е. при
предварително определени договорни клаузи. Доколкото самият договор бил бланков, счита,
че същият не бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следвало
извод, че ищецът не бил имал възможност да влияе върху съдържанието му. Поддържа, че
договорът за потребителски кредит бил недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, установени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно нормата на чл.
2* ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължал да възстанови на
кредитора само чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай, с оглед
недействителност на договора за кредит, недействителна се явявала и уговорката за
заплащане на такса за допълнителен пакет услуги, която се явявала прекомерна и не
отговаряла на изискванията на закона и добрите нрави. С оглед изложените събражения за
нищожност на договора за потребителски кредит, на основание чл. 2* ЗПК, ищецът дължал
връщане единствено на главницата по договора, която била в размер на 5000 лв., като
1
недължимо събрана се явявала сумата от 572*,40 лв. за заплащане на договорни лихви и
такса за допълнителен пакет услуги.
В срока за отговор ответникът оспорва иска за прогласяване на процесния договор за
кредит за недействителен с твърдения, че бил недопустим, тъй като липсвал правен интерес
от предявяването му, предвид предявения осъдителен иск. Поддържа, че непосредствено
преди подписване на процесния договор за кредит на ищеца била предоставена цялата
информация, съдържаща всички параметри на продуктите, които ответното дружество
предлагало на своите потребители. Отделно от изискуемите по ЗПК и ЗЗП документи,
ищецът получил и допълнителна преддоговорна информация, включваща информация
относно допълнителните услуги, които дружеството предлагало и от които потребителите
могли да се възползват. Твърди, че параметрите на предложението, посочено в стандартния
европейски формуляр, било направено въз основа на конкретно искане на ищеца, като
кредитополучателят сам пожелал и сключил споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. В исковата молба неоснователно се твърдяло, че договорът за
потребителски кредит бил недействителен поради противоречие със закона и добрите нрави.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 2*5 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10
ЗПК:
По делото е представено искане от A.K. А. до „Профи Кредит България“ ЕООД за
отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ********* (л.61-62 от
делото), в което освен индивидуализиращите белези на ищеца са посочени и параметрите на
кредита - за сумата от 5000 лв. - главница за срок от *6 месеца, погасявана на равни месечни
вноски от по **1,*0 лв. на второ число всеки месец. Клиентът-ищец е посочил с отметка, че
иска да се ползва от възможност за закупуване на пакет за допълнителни услуги "Екстра", за
който е посочено, че включва: приоритетно разглеждане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж, както и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Документът е
подписан на всяка страница, като ищецът е декларирал, че му е предоставена информация за
кредита във формата на стандартен европейски формуляр, че е получил подробна
информация за всичките му параметри, за да прецени дали погасяването му е във
финансовите му възможности.
Представен е и договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
************, съдържащ вече описаните по - горе параметри с допълнение, от което е
видно, че годишният процент разходи е в размер на 49.89%, годишният лихвен процент е
41.17 %, а дневната лихва е 11%. Дължимата сума по кредита е определена на 878*,28 лв.
Отделно е посочено, че възнаграждението за закупен пакет от дъпълнителни услуги е
*14*,52 лв., която следва да бъде върната на месечни вноски от по 87,*2 лв., т.е. общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е определено на 11 926,80 лв.
Подписано е и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, а към
договора са приложени и Общи условия на "Профи Кредит България" ЕООД версия
08/27.01.2017 г., които са неразделна част от него, погасителен план към договора.
Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, където са посочени в стандартизирана форма основните параметри
по договора и като приложение към него е предоставена и допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити. Получаването на последните два
2
документа на 04.08.2017 г. ищецът е удостоверил с подписа си. Към отговора на исковата
молба са приложени и анекси от 21.12.2017 г. и 10.07.2020 г., както и нови погасителни
планове, видно от които ищецът е поискал отлагане на плащането на вноски по кредита.
Безспорно е между страните по делото, че в периода 19.10.2017 г. – *0.05.2020 г.
ищецът е заплатил на ответника сумата от 10 72*,40 лв. по сключения договор за
потребителски кредит, от които 5000 лв. – главница, 2579,88 лв. – договорни лихва и
*14*,52 лв. – възнаграждение по закупения пакет от допълнителни услуги.
При така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав
приема от правна страна следното:
Сключеният между страните договор за потребителски кредит намира своята правна
регламентация в ЗПК, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника - потребител да
върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма
- чл. 10, ал. 1 ЗПК. За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен поради
противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК -
"Недействителност на договора за потребителски кредит, неравноправни клаузи", според
които всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която
определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. *2, ал. 4, е нищожна, а
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12,
ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ищецът поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин. Изискването на закона за посочване на годишния процент на
разходите има за цел да защити правата на потребителите на услугата като гарантира
информирането им за максималната цена, която те биха заплатили за услугата, за периода на
погасяване на кредита. Тази цена включва всички оправдани разходи за кредитодателя,
които той, като професионалист в тази област, следва да предвиди към момента на
сключване на договора, примерно изброени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора). Възнаграждението за кредитодателя
(възнаградителна лихва) за ползвания от страна на потребителя паричен ресурс е само един
от компонентите на ГПР, а останалите, както беше посочено, са онези предвидими и
оправдани разходи за кредитодателя за предоставяне на услугата. В този смисъл при липса
на други разходи, различни от възнаградителната лихва, законът (чл.19, ал. 4 от ЗПК) следва
да се тълкува в смисъл, че посоченият пределен размер не може да бъде законово основание
за уговаряне на лихва равна на пет пъти размера на законната лихва. Такава уговорка би
натоварила неоправдано потребителя с несъразмерно висока цена за ползваната услуга,
поради което направеното в тази насока възражение на ответника съдът намира
неоснователно.
За да изпълни задължението си за информиране на потребителя кредитодателят е
достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума -
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя (§ 1, т. 2 от
ДР на ЗПК), без да е необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това посочване
е достатъчно, за да гарантира информираността на потребителя за това колко ще заплати за
услугата през срока на действие на договора, и възможността да извърши преценка на
3
цената. В случай че кредитодателят прикрива разходи, които ако бъдат включени в
годишния процент на разходите, той би надхвърлил императивно уредения минимум, тези
разходи са недължими по аргумент от чл. 19, ал. 6 ЗПК. Следователно, договор за
потребителски кредит, при който действителните общи разходи надхвърлят максималния
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, не е недействителен, а недължими са онези разходи, които са
над обявения и уговорен процент.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията,
посочена в т. 10 на чл. 11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент - 41.17 %, описани са
условията за прилагането му - чл. 4 от ОУ на договора, като не е предвидена възможност за
промяната му, тъй като същият е фиксиран, посочен е ГПР - 49.89 %, който е в границите,
определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК (не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5.2 от ОУ на
договора. Не се спори, а и се установява, че ищецът е получил преддоговорна информация в
Стандартизиран европейски формуляр, в която са посочени всички параметри на договора,
включително и дължимите лихви. Това е станало на 0*.08.2017 г., което макар и един ден
преди сключването на договора, е дало възможност на ищеца да прецени своите
възможности за погасяване на заемната сума. При сключването на договора той е положил
подписа си под текст, който съдържа основни параметри - идентични с тези в
преддоговорната информация, което не дава основание да се счита, че ищецът е бил
изненадан от съдържанието му. Същественото по спора е каква е окончателната воля на
кредитополучателя, а тя е конкретизирана с полагането на подпис на всяка една от
страниците на договор за потребителски Профи кредит Стандарт с ************, което
обстоятелство не се оспорва от страните. Налице са и другите изисквания ЗПК - изготвен е и
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски (подписан от ищеца) - изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т.
11 ЗПК. Предвидена е възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в
определен срок, налице е информация за размера на лихвения процент на ден (чл. 11, ал. 1,
т. 20 от ЗКП). Установен е фиксиран лихвен процент изключващ необходимостта да се
съдържа методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл. **а ЗПК (чл. 11, ал.
1, т. 9а). С оглед изложеното не е налице соченото от ищеца основание за недействителност
на договора поради противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК (в този смисъл е Решение
№ 1440 от 27.02.2019 г. по в.гр.д. № 9176/2018 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав и
др.).
Само за пълнота следва да се отбележи, че не е налице и противоречие с добрите
нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК, ВКС,
добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които
изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на
правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Следва да се има предвид, че
кредиторът "Профи Кредит България" ЕООД попада в обхвата на определението за
небанковите финансови институции по смисъла на чл. *, ал. 1, т. * ЗКИ. Те не са подчинени
на регистрационен режим в БНБ, а на лицензионен. Върху небанковите институции не се
упражнява постоянен надзор, а тяхната дейност е уредена с подзаконов нормативен акт -
Наредба № 26 от 2*.04.2009 г. за финансовите институции. Основната им характеристика,
която предпоставя и посочените различия с банките е, че те отпускат заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими начини.
Поради тази причина тяхната дейност не би могла да бъде финансирана от друго място
освен от лихвоностни заемни средства поради което и лихвите по тях са в пъти по-високи от
тези предлагани от банките. От друга страна в случая се касае за възнаградителна лихва, т.е.
4
парите, за ползването на които се дължи лихва се наричат "капитал". Още с параграф 1 от
ПМС № 72/08.04.1994 г. е отменено ПМС № 12*8/25.06.1951 г. за определяне максималният
процент на договорните лихви. Въпреки разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, че лихви могат да
се уговарят до размер, определен от МС, такъв подзаконов акт все още не е издаден и
принципно за страните не съществува пречка да уговорят възнаградителна лихва над
размера на законната лихва. Отчитайки, че възнаградителната лихва е цена за
предоставеното ползване на заетата сума, както и конкретния й размер, който е следвало да
бъде върнат в сравнително кратък срок и съобразявайки се с обстоятелството, че се касае за
необезпечен кредит, предоставен от финансова институция, която се издържа само и
единствено от това, настоящият състав счита, че размерът на годишния лихвен процент от
41,17 % при потребителски заем от 5000 лв., със срок на ползване от 24 месеца не
противоречи на добрите нрави, тъй като е обясним с разходите, които прави заемодателя,
както и с риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката
печалба и при отчитане на факта, че се касае за необезпечено вземане, с единствен длъжник
по него (в този смисъл е Решение № 1440 от 27.02.2019 г. по в.гр.д. № 9176/2018 г. по описа
на СГС, IV-Г въззивен състав и др.).
В същия смисъл следва да бъде направена и преценката за нищожност поради
противоречие на добрите нрави по отношение на ГПР. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
размер на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочените задължения в левове. По конкретния договор той е определен на 49,89 %, а
размерът на законната лихва е 10 %, което показва, че не надвишава нейният петкратен
размер, т.е. не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, тъй
като уговореният процент на "оскъпяване" на заетите парични вноски не злепоставя
интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
С оглед изложеното, искът за прогласяване нищожността на договора за потребителски
кредит се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Ищецът се позовава на изначална липса на основание, която е специфичен белег на
фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По
исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са
обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго (типичен
случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт). Освен това основанието трябва
да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на
претенцията за реституция на даденото.
Доводите на ищеца, че не дължи посочената възнаградителна лихва са неоснователни
както по изложените по – горе доводи, така и поради следните съображения. Договорът за
потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден - срещу задължението на
кредитора да предостави кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, потребителят се задължава не само да ползва и да
върне кредита съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената лихва по
кредита. Лихвата (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) е своеобразна цена, която потребителят дължи на
кредитора като насрещна престация за ползването на предоставените парични средства (в
този смисъл е Решение № 260*47 от 15.01.2021 г. по в.гр.д. № 5980/2020 г. по описа на
СГС).
По отношение на доводите на ищеца за връщане на платеното възнаграждение по
закупения пакет от допълнителни услуги, настоящият съдебен състав приема следното:
5
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договор е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ), като за спазването им съдът следи служебно - виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. * от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело №
1/2009 г., ОСТК и с т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 1/201* г. на ВКС по тълк.дело №
1/201* г., ОСГТК.
В разглеждания случай е безспорно по делото, че ищецът е заплатил на ответника
сумата от *14*,52 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги към процесния договор за потребителски кредит.
Както вече бе посочено, договорът за потребителски кредит е сключен при действието
на ЗПК, като регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9. Приложимите в частност
разпоредби на чл. **, ал. 1 и 2 ЗПК (по арг. за противното от чл. 4 от закона), които са
императивни, указват последиците при забава на потребителя - в този случай кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
размерът на обезщетението за забава е лимитиран до законната лихва.
Настоящият съдебен състав счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в уговорения размер от *14*,52 лв. противоречи на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита,
които са част от дейността на кредитора по предоставянето на кредита. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. А
отделно от това следва да се посочи, че действията по актуализиране на наличната
финансова информация за потребителя след сключването на договора за потребителски
кредит са свързани с управлението на кредита (управлението на риска), във връзка с което
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни на основание чл. 10а,
ал. 2 ЗПК.
На следващо място следва да се отчете и фактът, че заплащането на това
възнаграждение е предварително, т.е. същото е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действие на сключения между страните договор, доколкото в
уводната част на споразумението е посочено, че възнаграждението за предоставянето на
посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта
му е в пълен размер дори и да не е ползвана и една от тях. Съгласно приложения
погасителен план ищецът е следвало да заплаща в продължение на *6 месеца по 87,*2 лв. за
нещо, което не ползва. Процесното споразумение безспорно е сключено във вреда на
потребителя по смисъла на чл. 14* ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени
индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. Следователно
клаузите в договора за кредит, респ. споразумението, с които съответно е уговорено, че
кредитополучателят дължи възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги противоречат на горепосочените императивни законови норми, които ограничават
отговорността на потребителя, поради което са нищожни - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. А след
като са нищожни, по тях не се дължи възнаграждение, поради което искът по чл. 55, ал. 1,
предл.1 ЗЗД в частта за сумата от *14*,52 лв. е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
6
Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса, поради което разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Предвид обстоятелството, че ищецът е бил освободен от внасянето на държавна такса
и разноски по делото с Определение № 14*4/*0.06.2021 г., както и като съобрази
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът намира, че "Профи Кредит България" ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Софийски районен съд сумата в размер на
125,74 лв., представляваща дължимата държавна такса.
На основание чл. *8, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. М.К. М.
адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената
част от исковете, възлиза в размер на **8,42 лв.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. * и ал. 8 ГПК вр. чл. *7 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП. На основание чл. 78, ал. * ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 45,07 лв.
При тези мотиви СРС,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АС. КР. АРС., ЕГН **********, с адрес: ГРАД, АДРЕС*,
ап. *2, срещу "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: ГРАД, бул. „АДРЕС бл. 5*Е, вх. „В“, иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за нищожен на
договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № *******, сключен на
04.08.2017 г.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: ГРАД, бул. „АДРЕС бл. 5*Е, вх. „В“, да заплати на АС. КР. АРС., ЕГН
**********, с адрес: ГРАД, АДРЕС*, ап. *2, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
*14*,52 лв., представляваща платено без основание възнаграждение за пакет услуги по
споразумение за допълнителен пакет услуги от 04.08.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от *14*,52 лв. до
пълния предявен размер от 572*,40 лв., т.е. за сумата от 2579,88 лв., представляваща платена
без основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарат с ************
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: ГРАД, бул. „АДРЕС бл. 5*Е, вх. „В“, да заплати на адв. М.К. М., с адрес:
ГРАД, ул. „Княз Борис I“ 104, вх. „Б“, ет. 1, **5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. *6,
ал. 2 ЗАдв., сумата в размер на **8,42 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: ГРАД, бул. „АДРЕС бл. 5*Е, вх. „В“, да заплати в полза на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 125,74 лв., представляваща
дължимата държавна такса за производството пред СРС.
ОСЪЖДА АС. КР. АРС., ЕГН **********, с адрес: ГРАД, АДРЕС*, ап. *2, да заплати
на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: ГРАД, бул. „АДРЕС бл. 5*Е, вх. „В“, на основание чл. 78, ал. * и ал. 8 ГПК вр.
чл. *7 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, сумата от 45,07 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
7
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8