Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 09.01.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО,13-ти с-в, в публично заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря Вяра Баева , като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 9292 по
описа за 2018 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Производството е образувано
по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, предявен от А.Ч.И., чрез пълномощника й адв. И.И. против П. на Р. Б. за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата от
40 000 лв., претърпени вследствие
от незаконно повдигнато и поддържано срещу нея обвинение
в престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1, във вр.
чл. 255, ал. 1, във вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от
НК, по повод на което било
образувано досъдебно производство и наказателно производство по НОХД № 4610/2014
г. по описа на СГС, НО, 16-ти с-в, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Претендира и заплащане на
законната лихва върху главницата за времето от
13.01.2012 г. до 20.06.2017 г. – датата
на влизане в законна сила на
присъдата на СГС по НОХД № 4610/2014 г. по описа на СГС, НО, 16 с-в.
Ищцата твърди, че незаконното обвинение , повдигнато през 2012 год., когато
била привлечена
като обвиняема по досъдебно производство № 5195/2007 г. по описа на СРИП - СДВР на МВР, е продължилото около 5
години на досъдебна и съдебна фаза и й е причинило неимуществени вреди изразяващи
се в притеснения, безпокойства и психически травми,, което се отразило и на
личните й отношения в семейството. Била разочарована и отчаяна от действията на прокуратурата,
която по закон е призвана да следи и да
спазва Конституцията и законите в Република България.
Ищецът поддържа иска така, както е предявен чрез своя пълномощник,като моли
да постанови решение,с което да го уважи изцяло. Претендира и разноски.
Ответникът, П.НА Р. Б. , оспорва
предявения иск като недоказан, а също така и по размер.
Оспорва и акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че с Постановление от 13.01.2012 г. по досъдебно производство № 5195/2007г. по описа на СРИП - СДВР на МВР, пр.пр. № 3554/2006г. по описа на
Софийска градска прокуратура ,прецизирано с последващо
постановление
за привличане на обвиняем от
28.03.2013г., ищцата А.Ч.И. била привлечена
в качеството на обвиняема за престъпление по чл. 257, ал.1, пр.1 {ДВ бр.62/97г.), във
вр. чл.255, ал.1 (ДВ бр.62/97г. отм.
- ДВ бр.75 от 2006г., в сила
от 13.10.2006г.) във вр. с чл.26, ал.1 във вр. чл.2, ал.2 от НК. взета й е мярка за неотклонение „Гаранция в пари” в размер на 10000
лв.
С присъда от
14.11.201бг. по НОХД № 4610/2014г. по описа на
16-ти с-в, СГС – НО е била
призната за невинна и оправдана повдигнатите й обвинения, която присъда спрямо нея
била потвърдена с решение № 238 от 29.05.2017г. първи състав на Софийски
апелативен съд - Наказателна колегия, по ВНОХД № 206/ 2017г.
Оправдателната присъда на А.Ч.И. е влязла в сила на 20.06.2017 год.
В показанията си св.Р.И./съпруг на ищцата/ установява, че в момента на
повдигане на обвинението през 2012 год. и самото й призоваване в тази
връзка,предизвикало у А. психически срок и се наложило да отиде на лекар.
Винаги се притеснявала преди съдебните заседания,затваряла се в себе си и
грижите за малкото дете се поемали изцяло от него.
От заключението на приетата от съда съдебно-психиатрична експертиза се
установява,че психическото здраве
на ищцата е било силно накърнено
от привличането
й като обвиняема и последвалите следствени действия и съдебно дирене, преживявани от нея като
напълно необосновани и свързани с невъзможността й да им се
противопостави и съответно
с преживяването й, че е жертва и ситуацията е безизходна. За същата е било
негативно преживяване, че колегите й,
когато свидетелствали по делото, не
казали нищо добро за нея,
чувства се предадена и смачкана. Към настоящия момент ищцата е без психотична симптоматика, но показва ясна депресивна картина.
По делото са представени Амб. лист № 000252/19.01.2012г., издаден
от д-р Р.В., с основна диагноза Разстройство на настроението, неуточнено, с код по МКБ-10 F39. и Амб. лист №462/20.01.2012г., издаден от д-р Т.К.Й., с основна диагноза с код по „МКБ-10 F23.0 - Остро полиморфно психотично разстройство без шизофрении симптоми”
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието и П.и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано.
Безспорно
се доказа по настоящото дело, че след повдигането на обвинение по отношение на
ищцата през 2012 г. по ДП № 5195/2007г. по
описа на СРИП - СДВР на МВР, пр.пр. № 3554/2006г. за престъпление по чл. 257, ал.1, пр.1 (ДВ
бр.62/97г.), във вр.
чл.255, ал.1 ( ДВ бр.62/97г. отм. - ДВ бр.75 от 2006г., в сила от 13.10.2006г.) във вр. с чл.26, ал.1 във вр. чл.2, ал.2 от НК., наказателното
производство е приключило с присъдата от 14.11.201бг. по НОХД № 4610/2014г. по описа на
16-ти с-в, СГС - НО. Присъдата е влязла в сила на 20.06.2017 г.
Следователно за един период от 5
години и 5 месеца, А.Ч.И. е
била обвиняема ,а след това и подсъдима, за престъпление от общ характер, което
не е извършила. В резултат на несправедливото обвинение срещу нея е била
принудена да търпи неимуществени вреди –психически страдания, страх и
притеснения – в резултат на действията на органите на прокуратурата, които са
образували наказателно производство, повдигнали обвинение, внесли обвинителен
акт в съда и поддържали този обвинителен
акт в хода на съдебното производство без наличие на достатъчно доказателства за
осъществяване от страна на ищцата на фактическия състав на извършеното
престъпление.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск е доказан по своето основание.
По отношение на претърпените от
ищеца неимуществени вреди съдът,
определяйки същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД,
счита че тази претенция следва да бъде уважена в размер 5000 лв., пред вид тежестта
и характера на претърпените неимуществени вреди, които се установиха по делото.
Размера е определен с оглед
доказаните по делото вреди- стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и воденото
наказателно производство. От друга страна по делото няма конкретни
доказателства за трайни и сериозни психически проблеми на ищцата, които да са
се появили в следствие на действията на ответника, доколкото в анамнезата и при
двата амбулаторни листа от януари 2012 год. се установява,че притесненията на
ищцата са свързани с раждането на второто й дете и са причинени по данни от
самата ищца от внушения и представи, които нямат отношение към повдигнатото
обвинение.
В останалата част до
претендирания размер от 40 000 лв. претенцията е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Ищцата е претендирала законна
лихва върху главницата за времето от повдигане на обвинението до влизане в сила
на оправдателната присъда,която лихва не е определила по размер и съдът не е
приел като самостоятелен иск в доклада си.Действително ответникът дължи законна
лихва върху размера на присъденото обезщетение,но началния момент за
начисляването й не е повдигане на обвинението,а влизане в сила на
оправдателната присъда,а крайния се изчислява при изплащането на главницата.В
случая ищцата претендира лихва за период преди влизане в сила на оправдателната
присъда,а за след това не претендира такава. Ето защо не следва да се уважава
претенцията й за лихва за посочения в исковата молба период.
С оглед изхода на делото ответника
следва да заплати на ищеца разноски по делото съобразно уважената част от иска
и доколкото няма доказателства за направени такива съдът не присъжда такива.
Според настоящия състав на
пълномощника на ищцата не следва да се присъжда възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА,тъй като нито в договора за правна помощ,нито в исковата молба или
списъка по чл.80 ГПК не е посочено,на кое от трите законови основания отговаря
ищцата за да получи такава,тоест дали е лице,
които има право на издръжка,или материално затруднено
лице или роднина, близка или е юрист.Дори да се приеме,че доказателства за
наличието на законовите основания не следва да се изискват от съда,най-малкото
основанието следва да е ясно посочено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА
Р. Б. гр.София, бул.”******** да заплати на А.Ч.И., чрез пълномощника й адв. И.И., със съдебен адрес:*** сумата 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.
2,ал.1 т. 3 от ЗОДОВ-незаконно обвинение по което е оправдана с влязла на 20.06.2017
год. в сила присъда по
НОХД № 4610/2014г. по описа на 16-ти с-в, СГС – НО, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения до
претендирания размер от 40 000 лв. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: