Мотиви
към присъда № 53/ 10. 07. 2017г. по НЧХД № 1163
по описа на Д.кия районен съд за 2016г.
На 31.08.2016г. в региструрата
на РС Д. е
постъпила частна тъжба от К.А.К., по която на същата дата е било образувано
производство пред първа инстанция-НЧХД №1163/2016г., срещу К.А.Ч. *** с ЕГН: **********
за извършено от него престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 148 ал.2
р. ал.1т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
В частната тъжба е посочено, че в жалба подадена от К.Ч. *** подсъдимата е “посочва факти,че съм
взел тръби,тухли,материали от наш съсобствен имот в с.Б. ......тя ми вменява престъпление,което не съм
извършил”
В диспозитива на частната си жалбата тъжителят счита,че в жалба по преписка
№2555002/25.05.2015г. до Началника на Второ РУ Д.,К.А.Ч. е навела неверни факти
спрямо него и е осъществила изпълнителното деяние и състава на посочения в
жалбата текст от НК като му е „предписала
престъпление кражба”.
В с.з.
процесуалният представител на тъжителя пледира за признаване на подс.К.Ч.
за виновна и налагане напредвиденото в
закона наказание.
В съдебно заседание от 07.07.2017г. подсъдимата не дава обяснения по повдигнатото и обвинение,а само
изразява несъгласие с искането на тъжителя.В последната си дума заявява,че не е
извършила престъпление.
Защитникът
и пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
След преценка на ангажираните в
хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимата К.А.Ч. е родена на ***г***,неосъждана.
Към момента на подаване на
жалбата си до Началника на Второ РУ Д.,тя и брат и-частния тъжител К.А.К.
притежавали в съсобственост имот в с.Б.,където живеела и майка им/към момента
на разглеждане на делото покойница/.Част от имота се ползвал от частния тъжител
К.К.,кйто съхранявал в него свои вещи.по повод имота е съществувал
гражданскоправен спор относно делбата му.
Отношенията между частния тъжител
и подсъдимата-брат и сестра,са влошени от много години.
В имота в с.Б. се съхранявали
различни вещи,част от които собственост на подсъдимия,част от тях и на други
лица.Между тези вещи били и тръби собстваност на частния тъжител,на майка му и
на св.А. С..Със знанието и разрешението на св.А.С.,частния тъжител К.К. взел
част от тях,както и намиращи се в имота тухли,за да ги използва за собствени
нужди.
Живеещата в имота майка на
частния тъжител,с която той бил в обтегнати отношения,се обадила по телефона на
дъщеря си-подс.К.А.Ч.,че брат и изнася вещи от имота.Подсъдимата заедно със
съпруга си св.Д. Ч. отива във Второ РУ МВР Д. и подава жалба,по която с
Постановление на ДРП е образувано д.п.№533/2015г. по описа на Второ РУ Д. за
извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК срещу К.К..
С Постановление от 20.04.2016г.
на мл. Прокурор при ДРП досъдебното производство е прекратено на осн. чл.24
ал.1 т.1 от НК.
На 30.11.2015г. частния тъжител К.К.
***,по която е образувано НЧХД №1557/2015г. по описа на РС Д.,като тъжбата е с
идентично съдържание с тази по настоящото производство.
С протоколно определение от
12.05.2016г. съдът е прекратил съдебното производство по делото,като е счел,че
са налице данни за престъпление по чл.286 ал.1 от НК и е изпратил делото на ДРП по компетентност.
С Постановление от 28.06.2016г.
на зам. Районен прокурор про ДРП е отказано да се образуна досъдебно
производство.Постановлението на ДРП е обжалвано и отказът е потвърден с
Постановление на ОП Д. от 21.07.2016г.
Това постановление на ОП Д. също е
обжалвано и е потвърдено с Постановление от 08.08.2016г.на АП Варна.
С молба от 28.07.2016г. К.А.К.
моли съда да възобнови производството по НЧХД №1557/2015г. по описа на ДРС,тъй
като постановленията на ДРП и ДОП са обжалвани ,тъжителят не е уведомен за
крайния прокурорски акт и с цел да не се пропустант сроковете.
С Разпореждане от
19.08.2016г. на ДРС молбата на К. К. е
оставена без уважение,като му е указано,че може да сезира първоинстанционния
съд с нова тъжба по чл.80 и сл. от НПК,което тъжителят е сторил.
Като е счел,че с посоченото в
жалбата си до Началника на Второ РУ Д. К.А.Ч. е извършила престъпление,К.К. ***
частна тъжба,по която е образувано и настоящото наказателно производство.
Настоящият състав на съда
счита,че жалбата е подадена в шестмесечния срок от деня,в който тъжителят е
получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия и като такава е допустима.
Горната
фактическа обстановка съдът приема въз основа на доказателствата изчерпателно изброени в
протоколно определение на съда.
Доказателствата
са гласни:разпити на свидетелите Д.Д. и Д Ч.- водени от защитата и А. С. и Т А.-водени
от частния тъжител и писмени. Безспорно се установява,че частния тъжител и
братовчед му А. С. са съхранявали вещи в имато и с разрешение на св.С., К. К. е изнесъл част от тях за лично
ползване.Съдът кредитира показанията на свидетелите относно наличието на
процесните вещи именно в имота в .Б..
Основните
факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото и дали от обективна
и субективна страна подсъдимата Ч. е осъществила състав на престъпление като е
приписала на частния тъжител престъпление.
При
така изложенита обстоятелства и въпреки,че инкриминираните изрази в жалбата на
подс.Ч. употребени по отношение на частния тъжител имат обективно негативно
съдържание,настоящият състав на съда споделя тезата,че от субективна страна
извършеното от подс. Ч. не е съставомерно по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НК,тъй
като с действията си тя е осъществила конституционноустановеното си право на
жалба.
По
тези въпроси ВКС и установил трайна и константна парктика.Още в Решение
№435827.06.1955г. по н.д.№415/1955г.,ВО Върховният съд е обсъдил правото на
гражданите да подават жалби и петиции до съответните власти в аспекта на
възможността упражнявайки това свое право,същите да засегнат честта и личното
достойнство на гражданите,срещу които е подадена жалбатаили сигнала.ВС е
посочил,че на практика конституционното право на жалба не би било
гарантирано,ако се допусне гражданите да бъдат привличани към наказателна
отговорност за клевета или набедяване във всички случаи,когато изнесените от от
тях позорни обстоятелства или престъпни прояви се окажат неверни или
недоказани.
Разбира
се недопустим е и подходът,при който облечените в жалба или сигнал позорни
факти и/или извършени престъпления са винаги несъставомерни и тук
разграничителния критерий между това кога едно изявление е престъпление по
чл.148 НК и кога е израз на субективно и гарантирано от закона право е именно обстоятелството дали лицето, направило
изявлението е било или не добросъвестно-т.е. дали и действало със съзнанието,че
изложените от него обстоятелства,респективно престъпления са истински.В този
смисъл е и по-новата съдебна практика:Решение №248 от 18.05.2009г. на ВКС по
КНД №220/2009г. І н.о.,Решение №459/07.03.2011г. на ВКС І н.о. по
н.д.№43782010г.,Решение №183/10.04.2012г. ІІІн.о. по н.д.№382/2012г.,Решение
№227/12.06.2015г. по н.д.№554/2015г. на ВКС
Безспорно е,че престъплението по чл.147 НК може
да бъде осъществено единствено и само при форма на вината „умисъл”,като
извършителят му трябва да съзнава неистинността на разгласените обстоятелстваи
да цели или допуска узнаването им.
В конкретния случай,видно от събраните по делото
гласни доказателства подсъдимата,мотивирана от телефонната обаждане на майка си
е била твърдо убедена в истинността на изнесените от нея в жалбата си до
Началника на Второ РУ твърдения и именно това обстоятелство я е накарало да
подаде тази жалба.Постъпвайки по този начен,подсъдимата действително е
считала,че защитава свои законни интереси,свързани с все още съсобствения към
тогавашния момент имот.
Съдържанието на жалбата си подсъдимата не
разгласява пред други хора,общественост,медии и друг неограничен къг трети
лица,изобщо не дава публичен израз нанедоволството си.Подавайки я,тя става
достояние само и единствено на Началника на Второ РУ Д.,който е компетентен да
вземе отношение по оплакването.Настоящият състав на съда счита,че като е
направила това подсъдиматане е целяла пряко и непосредствено настъпването на
обществено опасни последици като припише престъпление на частния тъжител,а
нейна пряка и непосредствена цел е била да реализира правото си на жалба.
Видно от изготвената по искане на частния
тъжител СПЕ събитията около жалбата на К.Ч. не сдостигат критерии на психична
болест или психотравма,която да нарушава базисните му годности или ежедневното
му функциониране.
След като призна
подс. К.Ч. за невиновна, съдът отхвърли изцяло
предявения срещу нея граждански иск. Съгласно материята на
непозволеното увреждане, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД, поначало отговорността
за непозволено увреждане е отговорност за виновно противоправно поведение и се
поражда от фактически състав, включващ 4 елемента: вина, противоправно поведение
- действие или бездействие, щета (вреда) и причинна връзка, при това, поначало
отговорността е лична, т. е. отговаря правният субект, причинил вредите, със
собственото си виновно противоправно поведение.
Безспорно е по делото, че подсъдимата не е
реализирала противоправно поведение,а
следователно и виновно да е причинила на ищеца неимуществени вреди в размер на
5000лв., както и, че не е налице причинно- следствена връзка между виновно
противоправно поведение на подсъдимата и настъпилия за ищеца вредоносен
резултат. При така установеното, съдът счете, че не са налице основанията на
чл. 45 ЗЗД, предявеният иск се явява неоснователен следва да бъде оставен без
уважение.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Съдия:
/
Р.Симеонов/