Определение по дело №1604/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 54
Дата: 16 януари 2025 г. (в сила от 24 януари 2025 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20242100201604
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
гр. Бургас, 16.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела К. Йорданова
в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20242100201604 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Х. Б. Б., ЕГН:
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година
и 6 /шест/ месеца, наложено по НЧД № 204/2024 г. по описа на Районен съд-
Сливен, като едно общо най-тежко наказание по НОХД №1284/2021 г. и
НОХД № 801/2023 г. – и двете по описа на Районен съд-Сливен, като към
16.01.2025 г. общо изтърпяната част е 1 /една/ година 04 /четири/ месеца и 10
/десет/ дни, а остатъкът за изтърпяване е 1 /един/ месец и 20 /двадесет/ дни.
Определението може да бъде обжалвано от осъдения и от началника на
Затвора – Бургас, и протестирано от прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – Бургас по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

1

Съдържание на мотивите



Мотиви на определение № 54/16.01.2025 г. по ЧНД № 1604/2024г.
по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба на осъдения Х. Б. Б., ЕГН: ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца,
наложено по НЧД № 204/2024 г. по описа на Районен съд-Сливен, като едно
общо най-тежко наказание по НОХД №1284/2021 г. и НОХД № 801/2023 г. – и
двете по описа на Районен съдСливен.
В съдебно заседание представителят на началника на Затвора –*****
изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй като
счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1
от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение
за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.
Защитникът на осъдения Б. – адв. Генов от АК – Бургас, заявява
позиция, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради
което и пледира молбата на подзащитния му да бъде уважена.
Осъденият Х. Б. поддържа молбата си за условно предсрочно
освобождаване и моли тя да бъде уважена, като сочи, че желае да излезе от
затвора, тъй като трябва да полага непосредствени грижи за майка си, която е
тежко болна.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени
поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:
Лишеният от свобода Х. Б. Б. е роден на ******* г. в гр. **** и е с
ЕГН: **********. Той е ******, ***** гражданин, ******, неженен, с адрес -
гр. *****, ул. „*****“ № ****, понастоящем в Затвора – *****, ЗО „*****“.
С присъда №56 от 28.03.2023 г. по НОХД №1284/2021г. на Сливенски
районен съд осъденият Б. е бил признат за виновен за извършвано в периода
м.ноември 2015 г. до м.ноември 2016 г. на престъпление по чл.159г, пред.едно,
вр. чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.159а, ал.2, т.4 и т.6, предл.3, вр. с ал.1,
предл.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и за престъпление, извършено на 23.03.2016 г.
по чл.131а, предл.2, вр. с чл.129, ал.1 и ал.2 от НК, за което му е било
наложено едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца, като е било постановено да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
С присъда №13 от 15.01.2024 г. по НОХД №801/2023г. на Сливенски
районен съд осъденият Б. е бил признат за виновен в извършване на
1
27.12.2022 г. престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като е било
постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С определение №223 от 05.03.2024 по ЧНД №204/2024г. на
Сливенски районен съд, влязло в сила на 21.03.2024 г., на основание чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения Х. Б. е било определено едно общо
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца по НОХД
№1284/2021 г. и НОХД № 801/2023 г. – и двете по описа на Районен съд-
Сливен, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Осъденият Б. изтърпява наложеното му общо наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца в Затвора- гр.*****. За начало на
изтърпяване на това наказание при първоначален строг режим е приет денят
06.10.2023г., към която дата осъденият е търпял и предходни осъждания с
наложени наказания лишаване от свобода.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 16.01.2025
г., осъденият Б. е изтърпял фактически 1 година 3 месеца и 10 дни, от
положения в затвора труд му е приспаднато 1 месец или общо 1 година 4
месеца и 10 дни. Към посочената дата остатъкът от наказанието е 1 месец и 20
дни.
По време на престоя си в затвора осъденият Б. не е извършвал
дисциплинарни нарушения, като е бил награждаван еднократно. За отчитане
на поправителното въздействие от престоя в затвора на осъдения Б. са били
изготвени няколко оценки на риска от рецидив и вреди.
Първоначалната оценка отчела 100 точки, която стойност сочи на
висока степен на риск от рецидив. Констатирани проблемни зони със
завишени стойности и необходимост от корекционно въздействие са били:
настоящо правонарушение, криминално минало, отношение към
правонарушението, взаимоотношения, управление на финансите и доходи,
начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол, злоупотреба с
наркотици и умения за мислене.
Рискът от вреди спрямо обществото е определен като среден,
доколкото е извършил криминалното деяние чрез заплахи, принуда, насилие,
поставяне в зависимост на жертвата на деянието. Откроени са следните
отключващи фактори: липса на финансови средства, употреба на ПАВ и
алкохол.
По повод подадената от осъдения молба за условно предсрочно
освобождаване била изготвена нова оценка на риска от рецидив, видно от
която рискът от рецидив остава във високи стойности, като е отчетено
минимално понижаване на общите стойности в сравнение с изготвената
предишна - от 100 точки на 97 точки. Отчетена е положителна промяна в
зоните: взаимоотношения, образование и обучение, злоупотреба с наркотици и
умения за мислене. Към настоящия момент се наблюдават минимални
положителни промени в поведението на лишеният от свобода Б..
2
Рискът от вреди в контролирана среда е в средни нива спрямо
обществото, пенитенциарните служители и останалите лишени от свобода от
извършване на насилствени деяния.
Към настоящия момент зоните, в които е необходимо корекционното
въздействие да продължи са: отношение към правонарушението, злоупотреба
с алкохол, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици, умения за
мислене.
В периода месец март - месец май е завършил успешно
„Рехабилитационна програма за зависими правонарушители“. През учебната
2024/2023 година е включен в образователния процес като ученик в 4-ти клас.
Лишеният от свобода Б. заема ниски позиции в затворническата
общност. Добронамерен е към останалите лишени от свобода, не се наблюдава
враждебност и агресивни прояви. Подобрил е отчасти уменията си за
общуване, стреми се да избягва конфликтни ситуации. Не е конфликтен. Не е
проявявал агресивно поведение, но при провокация е склонен към
раздразнителност и импулсивна реакция, Адаптиран в условията на МЛС. С
ниско ниво на социална и личностна зрялост. Самооценката е нереалистична,
налице са известни малоценностни структури. Като личност е незрял, лесно
внушаем, емоционално неустойчив.
Видно от експертната оценка за актуалното му психическо и
емоционално състояние, той има положително отношение към криминално
поведение и правонарушения, което пречи на корективните дейности и
постигане на желания ефект от тях.
Единодушно е мнението на всички длъжностни лица, дали
становище във връзка с настоящото производството – началника на Затвор
*****, началника на сектор ЗО „******“, началник на сектор СДВР; доклад за
пробационен надзор, доколкото Б. има устойчиви криминални нагласи и
извършване на престъпления по утвърден модел на поведение, че е налице
нужда от повишаване на самокритичността по отношение на собствените
поведенчески прояви и затвърждаване на мотивацията за промяна на
криминалното поведение, поради което е необходимо възпитателно-
корекционната дейност спрямо лишения от свобода Х. Б. Б. да продължи.
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения Х. Б. не са налице всички предпоставки
по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.
70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, а
именно: 1 година 4 месеца и 10 дни с остатък от наказанието е 1 месец и 20
дни.
При извършване на преценката за наличието на втората
предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК- дали осъденото лице със
своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето
3
поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се
направи категоричен извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни
положителни промени в поведението на осъдения Б., характер и поведение,
които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.
Вярно е, че Б. е изтърпял фактически повече от две трети от
наложеното му наказание лишаване от свобода, както предписва чл.70, ал.1,
т.2 от НК. Но не е изпълнено второто кумулативно изискване, необходимо за
удовлетворяване на молбата му за условно предсрочно освобождаване, тъй
като не са налице достатъчни и убедителни доказателства за неговото
поправяне, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са
регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като
доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства,
които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе,
продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с
Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС
№8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от
осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на
наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице,
както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната ни
съдебна инстанция, разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и чл.439а от НПК
изискват цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да
свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели
привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.
Данните за липса на дисциплинарни наказания, наложени на Б.,
както и за еднократното му награждаване, не са достатъчни за да се приеме, че
осъденият се е поправил. Важни обстоятелства, които следва да се отчетат са
липсата на искрено и критично отношение към реализираната престъпна
деятелност, липсата на трайни позитивни промени в поведението и нагласите,
устойчиви криминални нагласи, риск от рецидив със стойност, задържаща се в
категорията висок. Същият все още не е осъзнал изцяло вината си за
4
извършеното от него тежко посегателство върху собствеността и живота на
другиго. Ето защо целените с осъдителния акт поправителен, превъзпитателен
и възпиращ ефект не са постигнати в необходимия обем и дълбочина, което от
своя страна мотивира нужда от продължаване на корекционно –
възпитателната работа с осъдения Б. съобразно индивидуалните му
потребности. За да се постигне съществена и необратима промяна в нагласите
му за законосъобразен начин на живот и затвърждаване на мотивацията му за
недопускане в бъдеще на правонарушения, са необходими по-голяма
продължителност и интензивност на корекционно - възпитателните дейности.
Налице е у него известна положителна промяна, но тя съвсем не е достатъчна
и стабилна, за да се приеме, че той се е поправил. Липсата на значими
позитивни резултати от изпълнението на наказанието до момента, както и
застоят на определени показатели, формиращи общата оценка за риска от
рецидив и вреди, изискват продължаване на поправителното въздействие
спрямо лишения от свобода Б. в условията на контролираната среда на
пенитенциарното заведение.
Съдът намира, че не са настъпили устойчиви положителни промени в
съзнанието и поведението на осъдения Б., изключващи категорично
опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на
свобода и че съществуват обстоятелства, указващи необходимост от
продължаване на поправителното въздействие спрямо него за постигане
промяна в отношението му към правонарушението и установените в
обществото правила, прецени, че към настоящия момент не са изпълнени
всички законови изисквания осъденият да бъде условно предсрочно освободен
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода,
а се налага продължаване на корекционно – възпитателната работа с него в
условията на затвора за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Предвид на това молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд-Бургас:



5
Съобщи за изтекли лични данни