Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 04.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година в
състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря М.К. като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 389/2017
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищецът „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ЕИК: ****** претендира съдът да
признае за установено, че ответникът П.Й.П. му дължи сумата 5804.61 лв.
главница по договор за потребителски заем №PLUS-11058609 от 12.12.2014г.,
5701.48 лв. възнаградителна лихва по договора, 529.36 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 20.12.2015 г. до 11.11.2016 г. на осн.
чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Моли съда да осъди П.Й.П. да му заплати съдебните
разноски в заповедното производство в размер на 540.71 лв., от които: 240.71
лв. държавна такса и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноските за
държавна такса в размер на 269,53лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. по настоящото производство. Твърди, че „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е изпълнил задължението
си по договора. Усвояването на посочената сума П.Й.П. удостоверил с полагането
на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на
чл.З от същия договор, за ответника възниква задължението да погаси заема на 60
месечни вноски- всяка по 259.72 лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора.
Твърди, че длъжникът П.Й. е преустановил плащането на вноските по кредит номер
PLUS-11058609 на 20.11.2015, като към тази дата са погасени 10 месечни вноски.
На основание чл.5 от договора вземането на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД става изискуемо в
пълен размер, поради просрочени от кредитополучателя две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. На това
основание ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 11506.09
лв., представляващ оставащите 50 броя погасителни вноски към 20.12.2015 год.,
към която дата заемът е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия
падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. По този повод изпратил покана за погасяване на задължението на
адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.10 от същия, всички
изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат
изпратени на адреса, посочен в договора. Твърди, че П.Й. му дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва в размер на 529.36 лв. за периода от
настъпване на изискуемостта на кредита-20.12.2015 год. до 11.11.2016 год. или
към настоящия момент ответникът дължи на дружеството общо 12035.45 лв. от които
главница- 5804.61лв., възнаградителна лихва - 5701.48 лв., законна лихва за
забава - 529.36 лв. След подаване на възражение от ответника-длъжник на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, предявява иск за установяване на вземането.
Ответникът П.Й.П. ЕГН:********** чрез пълномощника си адвокат
М.Д.Д. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, моли съда да
ги отхвърли изцяло и да му присъди направените по делото разноски. Признава, че
е ползвал банков кредит от ищеца, подписал е приложения към исковата молба
договор за кредит. Признава, че преустановил редовните месечни плащания по
кредита, което се дължало на временната
му неплатежоспособност. Твърди, че по никакъв начин не е бил уведомяван от
банката, че кредита му е станал предсрочно изискуем, въпреки че от датата на
подписване на договора за кредит и по настоящем живее в с. Скобелево на адреса
посочен в договора за кредит. Твърди, че не е получавал приложената към
исковата молба товарителница №
7201605130351 хибридна и по делото не са
представени доказателства в тази насока. Позовава се на даденото в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС решение, че в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а за да стане това кредиторът трябва да е уведомил предварително
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател и то
ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока.
Едва от този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем по
отношение на кредитополучателя. Позовава се на липсата на доказателства за
обявяване от банката на предсрочна изискуемост на вземането й по договора за
банков кредит. Макар законодателят да не предписва конкретен способ за връчване
на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, счита, че примери
за такива способи съществуват: по аналогия от т.З на ТР № 1/28.12.2005г. по
тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС, чрез нотариална покана по силата на
приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в
чл.50 ЗННД, по правилата на ГПК, чрез
възлагане връчването на ЧСИ съгласно чл.43 ЗЧСИ. Признава, че начинът на
удостоверяване на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът
се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от
кредитора способ за уведомяване но
редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване.
В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска
пратка, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги,
условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила,
приети с решение № 581/27.10.10. на Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила
за получаване на съобщението е нали когато има осъществено връчване в случай на
препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя лично срещу
подпис (чл.5, ал.1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството
на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл.5,
ал.2 от Общите правила). В чл.5, ал.З на Общите правила са разписани
действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната
пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор
удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на
подателя съгласно изричното указание в чл.14 от правилата. Твърди, че Общите
правила и чл.36, ал.2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че
липсата на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на
пощенския оператор по чл.5, ал.З, пратката ще се счита за доставена на
получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от
адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното
поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване
на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора
между подателя и пощенския оператор. Предвид на последиците, които
законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по
договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на
задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да
може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Намира, че е допустимо
в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция
между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще
се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Но
твърди, че такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено
съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, само ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита,
че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за
предаване на съобщението (на адрес или па адресат) се приравнява на
фактическото му получаване. Счита, че
в случай, че договорът не съдържа уговорки в посочения смисъл,
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането по договор за кредит следва да е достигнало до длъжника, като
връчването може да е удостоверено по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 на Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Твърди,
че след като в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската
пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това,
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането по договор за кредит не може да се счита за получено от длъжника.
Кредиторът би могъл да избере друг способ за връчване, който позволява
прилагане на установена със закон фикция, каквато не е уредена в Закона за
пощенските съобщения. Твърди, че предсрочната изискуемост не се явява
настъпила, съобразно твърдението на кредитора,нито към който и да било друг
момент, предхождащ подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 2481/2016г. на КРС. Липсва надлежно упражняване на
правото на банката да обяви вземането по кредита за предсрочно изискуемо. От
вписания в ТР предмет на дейност на ищеца счита, че ищецът съставлява кредитна
институция, за която са приложими нормите на Закона за кредитните институции и
по специално чл.60 от същия. Намира твърденията на ищеца за възникнала
„автоматично“ предсрочна изискуемост за неоснователни предвид липсата на такава
уговорка в сключения договор за заем. Претендира ищецът да му за плати
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Основание за образуване на настоящото производство е
по даденото от П.П. на 23.12.2016 год. възражение срещу издадената Заповед №
1506/01.12.2016 год., в което възражение ответникът е заявил че не дължи
изпълнение на вземането.
Въз основа на подадено на 29.11.2016 год. заявление,
по образуваното ч.гр.дело № 2481/2016 год., по което Районен съд Казанлък е разпоредил със
Заповед № 1506/01.12.2016 год. П.Й.П., с ЕГН-********** *** да заплати на „Б.П.П.Ф.“
ЕАД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Н.
и Д.Д.-Прокуристи, сумите: 5804.61 лв.
главница, 5701.48 лв. възнаградителна лихва от 20.11.2015г. до 20.12.2019г.,
529.36 лв. мораторна лихва от 20.12.2015г. до 11.11.2016г. по договор за
потребителски кредит №PLUS-11058609 от 12.12.2014г. и законната лихва върху
главницата от 29.11.2016г. до изплащане на вземането, както и 540.71 лв.
разноски по делото, от които: 240.71 лв. държавна такса и 300.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представения Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-11058609 сключен на 12.12.2014
год. в гр.Казанлък и от признанията на ответника, „Б.П.П.Ф.“ ЕАД в качеството
си на кредитор предоставил на П.Й.П., в качеството му на кредитополучател
кредит за потребителски цели в размер на 6 000лв., а кредитополучателят
поел задължението да върне на кредитора сумата 15 583,20лв., платима на 60
месечни вноски- всяка по 259.72 лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и за застраховка, такса „ангажимент“,
лихви съгласно уговорения 47,30% годишен
процент на разходите и 38,39 % годишен лихвен процент. Съдържанието, т.е.
елементите от които се формират погасителните вноски и падежа на всяка една от
тях са изрично упоменати в погасителния
план съставляващ неразделна част от договора. В чл.5 от договора страните са
уговорили, че при забава на една или повече погасителни месечни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска, в едно с
направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на
Кредитора. При просрочване на две и повече месечни вноски, считано от датата на
падежа на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор
надбавки в едно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране
на вземането без да е необходимо изпращане на съобщение на Кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. В чл.9 от договора страните
уговорили, че всички изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя,
се считат узнати от кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, съответно
изпратени по факс или до адрес на електронна поща или съобщени по телефон,
посочени в този документ. Видно от първата страница на договора
кредитополучателят е посочил адрес с.Скобелево, общ.Павел баня, ул.“Божур“№4 и
електронна поща – *****@***.**.
В периода 20.01.2015 год. -26.10.2015 год. ответникът
е направил 17-сет на брой различни по размер плащания, всяко от който в размери
по-малки от 259,72лв., на обща стойност
2631,05лв. Внесената сума покрива изцяло 10 на брой погасителни вноски и част
от единадесетата дължима на 20.11.2015 год. такава.
Няма доказателства да са извършвани други плащания, с
основание сключеният между страните Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-11058609 сключен на 12.12.2014 год.
На 12.05.2016 год. ищецът като кредитор съставил
писмена покана до П.Й.П., в качеството му на кредитополучател, с която го
уведомил, че е преустановил плащането на погасителните вноски по договора на
20.11.2015 год., че вземането му като кредитор става предсрочно изискуемо
поради просрочване на две месечни вноски и че дължи и следва да му заплати 11 739,20лв.,
от които 5804,61лв. главница, 5701,48лв. договорна лихва, 233,11лв. обезщетение
за забава.
Представена е товарителница от 14.05.2016 год. по
заявка 67964 за доставка на 20.05.2016 год. адреса в с.Скобелево на обикновена
хибридна поща. В товарителницата има три хоризонтални полета в най-долната част
на средния отсек на разделения на три части документ: 1/ причини за недоставяне
– не са посочени, но има посочена дата 25.05.201.. /не се чете/; 2/ подпис на
получател: липсва подпис на получател на
доставката; 3. Куриер – има подпис, срок: 19.05.2016 год. дата – 20.05.2016 год. час: - не се чете.
Представената „последна покана“ е част от исковата
молба, въз основа на която на 09.02.2017 год. е образувано настоящото гр.дело №
389/2017 год. и е връчена на ответника на 16.02.2017 год. като част от
съдебните книжа.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим, предявен е в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК въз основа на подадено от длъжника възражение, че не дължи
изпълнение по издадената по ч.гр.д.№ 2481/2016г. по описа на РС Казанлък
заповед за изпълнение на парично задължение.
Искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, а
именно за 5804.61 лв. главница по договор за потребителски кредит
№PLUS-11058609 от 12.12.2014г., 5701.48 лв. възнаградителна лихва по договора,
529.36 лв., законна лихва за забава за периода от 20.12.2015г. до 11.11.2016г.
Установи се по категоричен начин, че между ищеца и ответника е
възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения Договор за
потребителски заем с номер PLUS-11058609 от 12.12.2014 год. С усвояването на
паричната сума от ответника за страните са възникнали договорените задължения и
възможности и последиците от тяхното неизпълнение. Договорът е породил целените правни
последици. С не плащането от падежната дата на две погасителни вноски, цялата
непогасена част на кредита е станала предсрочно изискуема считано от 20.12.2015
год. Налице е неизпълнение на поетите от ответника договорни задължения, поради което той дължи
на ищеца претендираните с исковата молба суми.
Възражението на ответника, че липсва основание за издаване на
оспорената от него Заповед за изпълнение на парично задължение поради това, че
не е представен документ, надлежно
удостоверяващ настъпването на изискуемостта на вземането както изисква чл.418,
ал.3 ГПК е неоснователно. Изискването на чл.418, ал.3 ГПК е приложимо в
случаите на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 ГПК, докато оспорената заповед е издадена по реда
на чл.410 ГПК. За издаването й законът не изисква представянето на документи
удостоверяващи съществуването на вземането и на неговата изискуемост.
Твърдението на ответника, че
ищецът е кредитна институция/банка/ и по отношение на него са приложими нормите
за кредитните институции по ЗКИ е неоснователно. Ищецът е финансова институция
по смисъла на ЗКИ и е регистриран като такава под № 42 в регистъра на
финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции при БНБ с предмет
отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства въз основа на РД22-2353/25.11.2009
год. Нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ е неприложима към взаимоотношенията на ищеца
с ответника тъй като тя касае единствено предоставяне
на кредити от банка, каквато институция ищецът не е.
Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси.
Страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. В съответствие с чл.9 от ЗЗД сключеният
договор PLUS-11058609 е задължителен за ищеца и ответника. Съдържащата се в
него клауза на чл. 5 не противоречи на императивни правни норми и поради това
при забава на една или повече погасителни месечни вноски Кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка погасителна вноска, в едно с направените разноски по
събиране на вземането, извършени по преценка на Кредитора като при просрочване
на две и повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този договор надбавки в едно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането без да е необходимо изпращане на съобщение
на Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Обстоятелството дали кредиторът е изпратил съобщение за настъпилата
предсрочна изискуемост и дали това съобщение е получено от длъжника е
ирелевантно за спора.
Ищецът не представя списък на разноските.
Ответникът представя списък на разноските – 1100лв. възнаграждение за
адвокатски хонорар за процесуално представителство.
Ответникът съгласно чл.78 ал.1 от ГПК дължи и следва за заплати на
ищеца направените в заповедното производство разноски, както и разноските направени в настоящото производство.
Разноските на ищеца в заповедното производство възлизат на 540,71 лв.,
от които 240.71 лв. държавна такса и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разноските на ищеца в исковото производство възлизат на 269,53лв. за
държавна такса. В полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в претендирания размер от 300лв. Съразмерно с уважената част от
претенциите ответника следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 569,71лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на П.Й.П. ЕГН:********** *** действащ чрез адвокат М.Д.Д.
с адрес за получаване на съдебни книжа гр.Казанлък,ул."Йордан
Стателов" № 1 ет.2 и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ***, сгр. 14, представлявано от Н.Н. и
Д.Д. – прокуристи действащи чрез юрисконсулт Д.Е.Н., че П.Й.П. ЕГН:********** *** дължи на „Б.П.П.Ф.“
ЕАД ***, сгр. 14, представлявано от Н.Н. и Д.Д. – прокуристи по издадената въз
основа на Договор за кредит PLUS-11058609 от 12.12.2014 год. по ч.гр.д. № 2481/2016г. по описа на РС Казанлък Заповед № 1506/01.12.2016 год.сумите:
- 5804.61 лв. (пет хиляди осемстотин и четири лева и
61ст.) главница по
договор
за потребителски кредит №PLUS-11058609 от 12.12.2014г.,
- 5701.48 лв. възнаградителна лихва по договора, 529.36
лв., представляваща
законна
лихва за забава за периода от 20.12.2015г. до 11.11.2016г.
ОСЪЖДА П.Й.П. ЕГН:********** *** да заплати на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ***, Сгр. 14, представлявано от Н.Н. и Д.Д. – прокуристи
сумите:
-
540.71 лв., съдебните
разноски в заповедното производство по ч.гр. дело №
2481/2016год. по описа на РС Казанлък, от които 240.71лв.
двеста и четиридесет лева и 71 ст./ за държавна
такса и 300.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение лв.,
-
569,71лв., представляваща
разноски в настоящото производство, от които
269,53лв. двеста шестдесет и девет лева и 53 ст./ за
държавна такса и 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
След
влизане в сила, препис от решението да се приложи по ч.гр.д.№ 2481/2016 год. по
описа на РС Казанлък.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :