Номер 141528.08.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVI състав
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова Стойчева
Таня Б. Г.
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско
дело № 20205300501899 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .
Постъпила е частна жалба от М. Г. М. , Т. М. Г. , П. Г. М. , Д. Г. К. , Я.
М. Я. , Л. М. П. против Определение № 13975710/09.06.2020, по гр.д.№
995/2019, ПРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите
за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В подадената
частна жалба се поддържа, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, т.к. договореното и заплатено адвокатско възнаграждение
е в минимални размери, но е съобразено с броя на предявените искове.
Поддържат и че допълнителното възнаграждение за проведени съдебни
заседания е договорено и заплатено съобразно законоустановения минимум.
Развиват и доводи, че възнаграждението е съобразено с размерите по
Н№1/2004 МРАВ в редакцията към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, като последващите изменения в нея не следва да
се вземат предвид с оглед действието на посочените норми само за в бъдеще.
Отделно от това посочват и, че по делото е провеждано и обезпечително
производство по обезпечаване на доказателства. Твърдят, че събирането на
доказателства е било трудно и свързано с огромни усилия за
пълномощнищите по делото. Молят за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на ново такова, с което се измени постановеното решение в
частта за разноските, като такива се присъдят в пълния претендиран размер.
Ответните страни Е. П. М. , Д. П. П. , В. Б. М. , О.А.Д. не са взели
становище по жалбата.
Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди
възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба,
констатира следното :
Производството е образувано по искова молба на жалбоподателите
против ответните страни за установяване в отношенията помежду им, че
ищците са собственици на два земеделски имота, подробно
индивидуализирани, да се отмени на осн. чл.537, ал.2 от ГПК констативния
нотариален акт на първите две ответници, да се осъдят вторите двама
ответници да заплати стойността на получената от тях без основание рента за
двата имота за 2018 стопанска година. Представени са договори за правна
помощ и съдействие от които е видно, че М., Т., П. и Д. са упълномощили
адв. Г. и са договорили възнаграждение от 1500лв. за една инстанция, а Я. и
Л. са упълномощили адв. В. Г. и също са договорили адв. възнаграждение от
1500лв. С Решение № 1126/09.04.2020г. съдът е уважил предявените искове ,
като по отношение на разноските е приел, че на ищците се дължат такива и е
присъдил по 900лв. за адвокатско възнаграждение. С молба по реда на чл.248
от ГПК ищците са претендирали изменение на решението в частта за
разноските, при което им се присъди пълния размер от по 1500лв. В
обжалваното определение съдът е приел, че липсват основания за изменение
на решението в частта за разноските, т.к. с оглед направеното възражение за
прекомерност от ответниците и предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото е определил за дължим вече присъдения размер.
Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за
правилно и законосъобразно. Съгл. чл.78, ал.5 от ГПК ако е направено
възражение за прекомерност, съдът може да присъди по-нисък размерна
разноски за адвокатско възнаграждение с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото. В настоящия случай се касае са
установителен иск за собственост на два земеделски имота, по отношение на
които е налице общност във фактите и доказателствата. Твърдението на
ищците, че е налице самостоятелен иск по чл.537 от ГПК е неоснователно,
т.к. и без нарочно искане от страните в хипотеза на настоящето дело съдът е
длъжен да отмени констативния нотариален акт на ответниците. Това
действие е следствие от уважаването на собственическия иск. Действително
производството не се отличава с някаква фактическа и правна сложност с
оглед обичайната за вещни искове. Ето защо съдът намира, че
първонстанционният съд правилно е преценил, че в случая са налице
предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и постановеното
определение, с което е отказано изменението на решението в частта за
разноските като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .
Постъпила е частна жалба от М. Г. М. , Т. М. Г. , П. Г. М. , Д. Г. К. , Я.
М. Я. , Л. М. П. против Определение № 13975710/09.06.2020, по гр.д.№
995/2019, ПРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите
за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В подадената
частна жалба се поддържа, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, т.к. договореното и заплатено адвокатско възнаграждение
е в минимални размери, но е съобразено с броя на предявените искове.
Поддържат и че допълнителното възнаграждение за проведени съдебни
заседания е договорено и заплатено съобразно законоустановения минимум.
Развиват и доводи, че възнаграждението е съобразено с размерите по
Н№1/2004 МРАВ в редакцията към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, като последващите изменения в нея не следва да
се вземат предвид с оглед действието на посочените норми само за в бъдеще.
Отделно от това посочват и, че по делото е провеждано и обезпечително
производство по обезпечаване на доказателства. Твърдят, че събирането на
доказателства е било трудно и свързано с огромни усилия за
пълномощнищите по делото. Молят за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на ново такова, с което се измени постановеното решение в
частта за разноските, като такива се присъдят в пълния претендиран размер.
Ответните страни Е. П. М. , Д. П. П. , В. Б. М. , О.А.Д. не са взели
становище по жалбата.
Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди
възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба,
констатира следното :
Производството е образувано по искова молба на жалбоподателите
против ответните страни за установяване в отношенията помежду им, че
ищците са собственици на два земеделски имота, подробно
индивидуализирани, да се отмени на осн. чл.537, ал.2 от ГПК констативния
нотариален акт на първите две ответници, да се осъдят вторите двама
ответници да заплати стойността на получената от тях без основание рента за
двата имота за 2018 стопанска година. Представени са договори за правна
помощ и съдействие от които е видно, че М., Т., П. и Д. са упълномощили
адв. Г. и са договорили възнаграждение от 1500лв. за една инстанция, а Я. и
Л. са упълномощили адв. В. Г. и също са договорили адв. възнаграждение от
1500лв. С Решение № 1126/09.04.2020г. съдът е уважил предявените искове ,
като по отношение на разноските е приел, че на ищците се дължат такива и е
присъдил по 900лв. за адвокатско възнаграждение. С молба по реда на чл.248
от ГПК ищците са претендирали изменение на решението в частта за
разноските, при което им се присъди пълния размер от по 1500лв. В
обжалваното определение съдът е приел, че липсват основания за изменение
на решението в частта за разноските, т.к. с оглед направеното възражение за
прекомерност от ответниците и предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото е определил за дължим вече присъдения размер.
Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за
правилно и законосъобразно. Съгл. чл.78, ал.5 от ГПК ако е направено
възражение за прекомерност, съдът може да присъди по-нисък размерна
разноски за адвокатско възнаграждение с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото. В настоящия случай се касае са
установителен иск за собственост на два земеделски имота, по отношение на
които е налице общност във фактите и доказателствата. Твърдението на
ищците, че е налице самостоятелен иск по чл.537 от ГПК е неоснователно,
т.к. и без нарочно искане от страните в хипотеза на настоящето дело съдът е
длъжен да отмени констативния нотариален акт на ответниците. Това
действие е следствие от уважаването на собственическия иск. Действително
производството не се отличава с някаква фактическа и правна сложност с
оглед обичайната за вещни искове. Ето защо съдът намира, че
първонстанционният съд правилно е преценил, че в случая са налице
предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и постановеното
определение, с което е отказано изменението на решението в частта за
разноските като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на от М. Г. М. , ЕГН
**********, Т. М. Г. , ЕГН **********, П. Г. М. , ЕГН **********, Д. Г. К. ,
ЕГН **********, Я. М. Я. , ЕГН **********, Л. М. П. , ЕГН **********,
против Определение № 13975710/09.06.2020, по гр.д.№ 995/2019, ПРС
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________