№ 19325
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110109160 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл.226,ал.2 КТ /редакция до измененията със
ЗИДКТ, бр.85/2023г. , действала до 31.05.2025г./.
В исковата молба и в допълнителната писмена молба от 13.03.2024г. пълномощникът
на ищцата В. И. Г. твърди , че доверителката му била в трудово правоотношение с
ответното дружество. При прекратяването на трудовото правоотношение , осъществено със
заповед № 79/04.01.2022г. на представителя на ответника , връчена на ищцата на
31.01.2022г. , не й била върната незабавно оформената трудова книжка , което не било
извършено и по-късно. Посочва се , че задържането на трудовата книжка от ответника е
било пречка за ищцата да постъпи на работа при друг работодател , както и до
ограничаване на социално-осигурителните й права.
Окончателното искане на ищцата към съда е да осъди ответника да й заплати
обезщетение по чл.226,ал.2 КТ/редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г.,
действала до 31.05.2025г./. за задържането на трудовата й книжка след прекратяването на
трудовото правоотношение през периода от 01.02.2022г. до 01.02.2023г. в размер на 4 402,28
лв, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба
– 19.02.2024г. до окончателното плащане и разноските по делото.
Уточнението на размера и на периода на иска, е допуснато с определението по чл.140
ГПК , както е направено от пълномощника на ищцата с допълнителната писмена молба от
13.03.2024г.
С определението по чл.140 ГПК е ПРЕКРАТЕНО като НЕДОПУСТИМО съдебното
1
производство в частта му относно претенцията за осъждане на ответника да
предаде на ищцата трудовата й книжка с вписан трудовия й стаж. Като необжалвано от
страните това определение е влязло в сила.
В хода на съдебното производство ищцата и пълномощникът й поддържат
предявения иск. При устните състезания в заседанието на 26.09.2025г. адвокатът на ищцата
е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са обосновани и в
представената на 29.09.2025г. писмена защита от пълномощника на ищцата.
Ответникът Ф”АД оспорва предявения иск изцяло по основание и по размер според
изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 26.04.2024г. отговор на
исковата молба. Посочва се , че трудовата книжка на ищцата е била „надлежно оформена в
рамките на нормативно определения срок” и ищцата е била канена многократно в
телефонни разговори да се яви на адреса на ответното дружество , за да я получи , но тя е
отказала. Ответникът е изпратил нотариална покана до ищцата , с която е поискал от нея в 7-
дневен срок да се яви да получи трудовата й книжка. Тази покана е връчена лично на ищцата
при отказ , но тя не се е явила да получи трудовата книжка и не е поискала уговярянето на
друг срок за това.
Сочат се доводи за липсата на условията по чл.226, ал.2 КТ , които обаче са
правноирелевантни и не следва да бъдат разгледани , тъй като касаят редакцията на
чл.226,ал.2 КТ , която е приета със ЗИДКТ, бр.85/2023г. , която е започнала да действа от
01.06.2025г., т.е. не и през процесния период , който е от 01.02.2022г. до 01.02.2023г. През
процесния период е действала редакция на чл.226,ал.2 КТ преди изменението със ЗИДКТ,
бр.85/2023г.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответното дружество
поддържат оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на
26.09.2025г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Аргументи за
неоснователността му са посочени и в депозираните на 01.10.2025г. писмени бележки от
пълномощник на ответника.
Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно правната квалификация на иска :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК, през процесния период от
01.02.2022г. до 01.02.2023г. е действала редакция на чл.226,ал.2 КТ преди изменението със
ЗИДКТ, бр.85/2023г. , поради което тази редакция е приложима за предявения осъдителен
иск.
Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , осъдителният иск по чл.226,ал.2
КТ (за обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка след уволнение) подлежи
на разглеждане по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК в част ІІ от ГПК , а не по реда на
2
бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК в част ІІІ от ГПК. Това е така , тъй като
исковете за обезщетения по трудово правотношение (освен тези по чл.225,ал.1 КТ) не са
посочени в чл.310 ГПК и следователно този процесуален ред е неприложим за тяхното
разглеждане. Производството по чл.310–чл.317 ГПК се прилага само за разглеждане на
исковете по чл.310 ГПК , но не и за други искове , за които това не е предвидено в закон (по
аргумент от чл.310,т.5 ГПК). Тъй като установява изключение от общия исков ред, правната
норма на чл.310 ГПК не може да бъде тълкувана разширително , нито да бъде прилагана по
аналогия. Това означава , че нито по искане на страните, нито служебно по преценка на
съда бързото производство по чл.310 –чл.317 ГПК не може да бъде прилагано за
разглеждане на други искове освен изброените в чл.310 ГПК или в друг закон.
По основателността на иска :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Страните не спорят, а и от представените с исковата молба документи : трудов
договор № 77/01.07.2019г., допълнително трудово споразумение № 93/01.01.2020г. и
уволнителна заповед № 79/04.01.2022г. на изпълнителния директор на Ф”АД , се
установява, че между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение , по
силата на което тя е изпълнявала длъжността „счетоводител оперативен”.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 79/04.01.2022г. на
изпълнителния директор на Ф”АД , с която е прекратено трудовото правоотношение
между ищцата и ответника на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ поради намаляване обема на
работа (а не както се твърди в исковата молба : „на основание чл.222,ал.1 КТ /съкращение в
щата/” – б.с.), считано от 01.02.2022г. Тази заповед е връчена на ищцата на 31.01.2022г.
според удостовереното под текста й с нейния подпис. Това се твърди и в
обстоятелствената част на исковата молба от пълномощникът на ищцата.
Под текста на уволнителната заповед № 79/04.01.2022г. (лист № 23 по настоящото
дело-б.с.) има написано следното изрично изявление : „Трудовата книжка на лицето е
връчена на 31.01.2022г.”. Датата на връчването на трудовата нижка – 31.01.2022г. е
написана ръкописно по същия начин , както е изписана и датата на връчването на
уволнителната заповед – 31.01.2022г. , като под тези изявления има подписи на ищцата като
„работник /служител” и на изпълнителния директор на ответното дружество – Благородна
Свиленова Атанасова.
Ищцата не оспорва автентичността на подписа й под удостоверяването на
връчването на трудовата й книжка на 31.01.2022г. , т.е. едновременно с връчването на
уволнителната заповед № 79/04.01.2022г. и един ден преди датата на прекратяване на
трудовото правоотношение -01.02.2022г.
Ищцата не оспорва и верността на съдържанието на удостоверяването на
връчването на трудовата й книжка на 31.01.2022г..
Ответната страна също не оспорва истинността на съдържащото се в уволнителната
заповед № 79/04.01.2022г. удостоверяване на връчването на трудовата книжка на ищцата на
3
31.01.2022г.
Нито ищцовата страна , нито ответната страна не сочат твърдения и не представят
доказателства след връчването на трудовата книжка на ищцата на 31.01.2022г. тя да е
предала отново тази трудова книжка на ответника , съответно точно на коя дата е станало
това и по какви причини. Това не се установява и от съдържанието на представената от
ответника нотариална покана , рег. № 1754, том 1, акт 137 от 16.03.2022г. по описа на
нотариус Весела Червенкова, връчена на ищцата на 24.03.2022г.
Поради посочените причини от представените по делото писмени доказателства се
установява , че ответникът е изпълнил задължението по чл.350, ал.1 КТ и е предал на
ищцата трудовата й книжка заедно с уволнителната заповед № 79/04.01.2022г. на
31.01.2022г. , т.е. в последния ден преди прекратяването на трудовото й правоотношение –
01.02.2022г. Следователно за ответника не е възникнало задължение заобезщетение по
чл.226,ал.2 КТ/редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г., действала до
31.05.2025г./. за задържането на трудовата книжка на ищцата след прекратяването на
трудовото правоотношение.
Дори и да беше доказано , че трудовата книжка е била предадена отново от ищцата
на ответника след връщането й на 31.01.2022г. (което не е установено по делото, както бе
посочено- б.с.), това не би обосновало възникване за ответника като работодател на
задължение за обезщетение по чл.226,ал.2 КТ/редакция до измененията със ЗИДКТ,
бр.85/2023г., действала до 31.05.2025г./., защото задължение за това обезщетение възниква
само когато трудовата книжка е задържана от работодателя непосредствено след
прекратяването на трудовото правоотношение.
Когато трудовата книжка е била оформена и върната на работника по смисъла на
чл.350,ал.1 КТ , но след това по някаква причина работникът я е предал на работодателя
отново (например за поправка или допълване на вписаните данни ) , тогава за работодателя
възниква задължение за обезщетение по чл.226,ал.1, т.1 КТ или по чл.226,ал.1,т.2 КТ , но
не и задължение за обезщетение по чл.226,ал.2 КТ/редакция до измененията със ЗИДКТ,
бр.85/2023г., действала до 31.05.2025г./.
Доколкото по настоящото дело не е доказано незаконно задържане от ответника като
работодателя на трудовата книжка на ищцата непосредствено след прекратяването на
трудовото правоотношение , се налага правният извод , че за ищцата не е възникнало
твърдяното от нея право на обезщетение по чл.226, ал.2 КТ/редакция до измененията със
ЗИДКТ, бр.85/2023г. , действала до 31.05.2025г./. Като неоснователен осъдителният иск по
чл.226 , ал.2 КТ /редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г. , действала до
31.05.2025г./. следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото:
На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като предявеният иск е
отхвърлен изцяло.
С оглед чл.78,ал.1 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените от него
4
разноски по настоящото дело , представляващи платеното от него възнаграждение за един
адвокат – 960 лв с ДДС видно от представените фактура № 233/11.06.2024г. и преводно
нареждане от 11.06.2024г.
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на платеното от ответника
адвокатско възнаграждение (9 60 лв с ДДС ) е НЕОНОВАТЕЛНО и следва да бъде
отхвърлено, защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй
като не е налице прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение , тъй като
платеното от ответника адвокатско възнаграждение от съответства на минималния размер
на полагащото се адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.1,т.2 от същата Наредба №
1/2004г. /редакция ДВ, бр.88 /2022г./ на ВАС.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от В. И. Г. , ЕГН: **********,
гр. София, ж.к. *** със съдебен адрес : град софия, ул. *** чрез адв. А. Г. , против Ф”АД,
ЕИК: *** гр. София, ул. „*** със съдебен адрес : град София, ***, чрез адв. И. Б. ,
осъдителен иск по чл.226,ал.2 КТ/редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г. ,
действала до 31.05.2025г./ за заплащане от ответника на обезщетение за задържането на
трудовата книжка на ищцата след прекратяването на трудовото правоотношение през
периода от 01.02.2022г. до 01.02.2023г. в размер на 4 402,28 лв (четири хиляди четиристотин
и два лева и двадесет и осем стотинки), заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба – 19.02.2024г. до окончателното плащане и
разноските по делото.
ОСЪЖДА В. И. Г. , ЕГН: **********, гр. София, ж.к. *** със съдебен адрес : град
софия, ул. *** чрез адв. А. Г. , ДА ЗАПЛАТИ на Ф”АД, ЕИК: *** гр. София, ул. „*** със
съдебен адрес : град София, ***, чрез адв. И. Б. , на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от
960 лв (девестотин и шестдесет лева), представляващи направените от ответника разноски
по настоящото дело– платеното от него адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5