РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Благоевград, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500641 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Е. С. О. обжалва решение № 100 от 19.02.2025 г., постановено по гражданско дело
№ 665 от 2024 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че въпросният
съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и немотивиран. При
постановяването му били допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Нарушени били и разпоредби на материалния
закон. Решението било необосновано. Съдът не обсъдил всички доказателства в
тяхната съвкупност. Решението не съдържало фактически установявания за
наличие на безспорните параметри на института на давността като придобивно
основание за ищеца. Съдът не обсъдил подробно показанията на свидетелите на
ищеца досежно изявленията им за личните им възприятия за обстоятелствата,
които установявали безспорното и необезпокоявано 10-годишно владение от
страна на ищеца. Събрали се множество доказателства за установено владение от
страна на ищеца. Съдът не обсъдил тези доказателства с останалите доказателства
по делото, поради което допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Не било взето отношение от съда по
достоверността, относимостта и степента на информираност на показанията на
свидетелите на ищеца. В мотивите на решението съдът приел за установени
обстоятелства, които фактически били само вероятни, без да изложи
съображенията, обусловили тези изводи, както и достоверността на
доказателствените средства. Процесуалните нарушения били съществени, тъй като
1
касаели правнорелевантни факти, създавали вероятност за порочност на съдебния
акт и съществено накърнявали правото на защита на ищеца. Съдът не изследвал
дали чрез лични владелчески действия ищецът е осъществявал фактическа власт и
е формирал анимус, който да е манифестиран спрямо другите претенденти за
правото на собственост върху имота. Фактът на промяна на намерението за своене
чрез манифестация и индивидуализиране на вещта обуславял извод за настъпила
придобивна давност върху претендирания имот, предмет на делото, и то в
границите, сочени от ищеца. Нарушени били опитни правила и правила на
логиката, което довело до необоснованост на решението. Последното страдало и
от противоречия с материалния закон и практиката на ВКС. Не се съдържали
установявания по делото, обосноваващи правните квалификации на съда за липса
на владение от страна на ищеца. Достигайки до други изводи - че не са налице
основанията на чл. 124 от ГПК, съдът нарушил материалния закон. От
приложените писмени доказателства, заключението на вещото лице и
свидетелските показания, ангажирани от страна на ищеца, се доказало по
безспорен и категоричен начин, че сградите в процесния имот са негова
собственост и че от години имотът се ползва като дворно място към сградите, както
и че ищецът е придобил мястото по наследство от родителите си. Показанията на
ангажираните от ищеца свидетели в тази им част, противно на изводите, които
съдът направил, не се опровергали от писмените доказателства и заключението по
изготвената техническа експертиза. Доказало се по категоричен начин, че от 1979 г.
насетне ищецът е ползвал процесния по делото поземлен имот като дворно място
към сградата. Проведено било пълно доказване на факта на владение върху
спорния по делото имот, както и на факта на пълно, непрекъснато и
необезпокоявано владение на ищеца по отношение на процесния имот, поради
което искът бил доказан. Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и
уважаване на предявената положителна установителна претенция за собственост.
Подаден е отговор от Община Благоевград. В него се сочи, че жалбата е
неоснователна и необоснована. Тя съдържала необосновани, несъстоятелни и
нелогични доводи и твърдения, които по никакъв начин не кореспондирали със
събрания по делото доказателствен материал и установените с него релевантни
факти и обстоятелства. В хода на делото ищецът не успял да докаже, при условията
на пълно и главно доказване, че е станал собственик на процесния недвижим имот
на основание изтекло давностно владение. Ангажираните от него писмени и гласни
доказателства били недостатъчни, непълни, противоречиви и не установявали по
безспорен и категоричен начин изложените в исковата молба факти и
обстоятелства. Ищецът по никакъв начин не успял да докаже, че е владял сградата
и процесния имот от 1979 г. до момента. С нотариалния акт не били придобити
нито поземленият имот, в който била построена сградата, нито идеални части от
този имот. От определящо значение било и установеното от вещото лице
обстоятелство, че мястото около сградата не е било индивидуализирано като
самостоятелен поземлен имот. Липсвали и каквито и да било доказателства
родителите на ищеца или други негови наследодатели да са владели процесния
имот в законовоустановения срок. Съдът достигнал до верен правен извод, като
приел, че по делото не е доказано, че ищецът е владял имота за повече от 10
години, а всички изложени в исковата молба твърдения останали недоказани и/или
2
били опровергани от приетото по делото експертно заключение. Той правилно
преценил и ангажираните от ищеца свидетелски показания като изключително
противоречиви, частично недостоверни и като цяло некореспондиращи с
писмените доказателства и заключението на вещото лице. Свидетелите не могли да
посочат категорично колко и какви сгради има в имота, кой е началният момент, от
който ищецът е започнал да ползва имота, нито откога родителите му ползват
имота, доколкото свидетелите твърдели, че имотът е придобит от ищеца
единствено по наследство от родителите му. Ищецът всъщност претендирал и
упражнил права само върху частта от процесния имот, в която се намирала
собствената му сграда, респективно не претендирал права върху останалата част от
имота, тъй като знаел, че собственик на последната е друго лице и няма основание
да иска изменение на действащия ПУП по отношение на тази част от имота.
Районният съд правилно посочил, че в процесния поземлен имот са разположени
сгради на трети лица, които и понастоящем живеят в тях и ползват прилежащото
им дворно място, следователно не е било възможно ищецът да е владял имота в
тази част, което само по себе си било достатъчно за отхвърляне на предявения иск.
Ищецът не успял да докаже владение и върху останалата част от поземления имот,
в която е построена собствената му сграда. Правилно съдът приел, че по делото
липсват доказателства преди 2006 г. ищецът да е ползвал процесния имот като
дворно място към собствената си сграда, т. е. да е осъществявал владение. О. не се
легитимирал като титуляр на правото на собственост върху спорния недвижим
имот на соченото придобивно основание - давностно владение. По делото
безспорно и категорично се доказало, че Община Благоевград е собственик на
процесния поземлен имот. Моли се за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Благоевград е
валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се явява и
допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
След като анализира приобщения от първата инстанция доказателствен материал,
Окръжен съд Благоевград достигна до същите фактически и правни изводи, поради
което препраща към мотивите на Районен съд Благоевград, на основание чл. 272 от
ГПК.
Ищецът основава претенцията си на придобивно давностно владение. Видно е от
съдържанието на обжалвания съдебен акт, че първоинстанционният съд обстойно,
задълбочено и внимателно е обсъдил събраните по делото гласни доказателства,
след което е достигнал до правилния извод, че осъществяването на придобивната
давност не е надлежно доказано.
3
Според утвърдената правна доктрина - „Придобиване по давност на недвижими
имоти“ от Ц. П., Нов български университет, София, 2015 г., стр. 68-77 -
придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за
придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на
вещното право. Фактическият състав на придобивната давност включва
упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването
на активни, външно обективирани действия, от които може да се направи изводът,
че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот като свой
собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът
придобива правото на собственост не от друг правен субект и независимо дали
вещното право е принадлежало на трето лице. Придобиването по давност следва да
се определи като правомерно юридическо действие. Фактическият му състав
включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред съд или
нотариус. В този смисъл същият може да бъде определен като смесен
/хетерогенен/. Обект на придобиване са само вещни права. Функцията на
придобивната давност, най-кратко казано, е да приведе правното положение в
съответствие с фактическото, като придаде правно значение на фактическите
отношения заради общественото, публичното благо /bono publico/. От гледна точка
на собственика следва да се съобрази липсата на интерес от негова страна към
вещта, която, в крайна сметка, съчетана с владението на трето лице, има за правен
резултат намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията
е възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта,
положените грижи и направените разходи. Чрез придобиването по давност се
избягва и т. нар. „probatio diabolica“, което би направило невъзможно доказването
на правото на собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012
г., ОСГК, докладвано от съдията Камелия Маринова, придобивната давност е
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименувана
„Придобиване и изгубване на вещни права“ и обхващаща разпоредбите на чл. 79-
86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и
добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС.
Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само
с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно
определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно
изискващото се от чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не
е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това
обаче не означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост
или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в
закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege, означава,
че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на
юридическите факти, като юридически факт придобивната давност да е
4
юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно да се
включват събития от физическия свят или психични състояния без участие на
активни съзнателни преживявания на човека.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както
обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният
елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то
следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридически действия, които по определение обхващат като свой
елемент както наличието на представи и желания, насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективният елемент от предметното им
съдържание/, така и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към
сетивното му възприемане от други, с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Съгласно чл. 77 от ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. Принцип в гражданското ни
законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано
волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане на волята на
правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване на яснота
по отношение на субектите и обектите на вещните права, с оглед правната
сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС предполага наличието на
намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно
право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на
намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на
субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на
иск или възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на
придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на
административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента,
в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие
на позоваване правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от
момента на изтичане на законово определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС.
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняване на фактическа власт с
намерение за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение трябва
да е било спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата власт да е
упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за това,
постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на воля
трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други
5
лица, непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-
дълъг от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 от ЗС,
и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е държало вещта, както и че я е
държало за себе си /Решение № 144 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2014
г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова/.
В конкретния казус са разпитани 2 свидетели.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства,
които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или
обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните
доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с
целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички
обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката
/ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта
му към онзи момент, физиологични особености - зрение, слух, възраст,
заболявания, паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при
възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда,
образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на
свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите
съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност
/„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“,
София, 1997 г., стр. 48/.
Отчитайки съществените непълноти и противоречия в показанията, дадени от
свидетелите Д. С. Я. и Г. Д. Я.-Н., Районен съд Благоевград правилно не е дал вяра
на същите. И двамата свидетели не казват и дума за началния момент, в който
евентуално е започнало владението на ищеца върху имота, а това е твърде важен
факт, който не може да бъде игнориран. За да се приеме, че е започнало да се
осъществява владение, трябва да бъде доказано, че фактическата власт е
установена към определен начален момент /така изрично постулира Решение №
574 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3710/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Соня Найденова/. В конкретния казус разпитаните свидетели не дават подобни
сведения. Д. Я. сериозно се обърква и по отношение на сградите в имота. От една
страна тя сочи, че ищецът е поддържал и старата, и новата постройка, а от друга
страна твърди, че в момента в имота, освен построената от ищеца къща, няма други
постройки. Това противоречие е съществено и сериозно компрометира
достоверността на показанията й. При извършения оглед и измерване на място
вещото лице е установило, че към сградата с идентификатор 04279.623.157.1 има
6
дворно място с площ от 261 кв. м., като имотът е ограден и в него няма трайни
насаждения. Сградите с идентификатори 04279.623.157.2 и 04279.623.157.3, макар
да са заснети като попадащи в имот с идентификатор 04279.623.157, на място не се
ползват от ищеца и попадат в обособен отделен имот, като към тези сгради има
отделно дворно място и отделен вход. Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства действително води до извод, че ищецът не е доказал, че е техен
собственик, а същите и земята под тях несъмнено са в границите на претендирания
поземлен имот с идентификатор 04279.623.157. Не е доказано, че сградата с
идентификатор 04279.623.157.1 е ползвана от ищеца от 1979 г. насетне. Не е
установено по нужния категоричен и непротиворечив начин, че О. е ползвал
процесния поземлен имот като дворно място към въпросната сграда. Не е успешно
проведено пълно и главно доказване, че той и семейството му владеят къщата и
имота още от 1979 г. По делото са налични писмени доказателства, които
установяват, че ищецът е закупил сградата с идентификатор 04279.623.157.1 доста
по-късно - на 10.07.1995 г. От неоспореното заключение на вещото лице се
изяснява, че в западната част на процесния поземлен имот са разположени сгради
на трети лица, което изключва вероятността О. да е владял същата. Имотът е
обособен като такъв за първи път в одобрената КК от 2006 г. и е образуван от
обединяването на имоти с пл. № 7913, 3609 и 3610 и празна територия от север. По
делото наистина липсват доказателства, че преди 2006 г. ищецът е ползвал
процесния имот като дворно място към собствената си къща и е осъществявал
владение върху него. Както вече се изтъкна, свидетелските показания, като
непълни, противоречиви и частично недостоверни, не могат да установят с
нужната степен на достоверност упражнявано от ищеца владение върху имота, с
намерение за своене, в изискващия се от закона срок. Нещо повече - по заявление,
подадено от самия ищец, е изработен и приет ПУП-ПР, предвиждащ нова граница
по калкана на двуетажната жилищна сграда на О., заснета с идентификатор
04279.623.157.1, като по този начин мястото между нея и другите две сгради
остава в съседния УПИ, което отново е индиция, че ищецът не е упражнявал
владение върху същото.
Не се установи, че Е. О. е владял спорния имот в законовоустановения 10-годишен
период, поради което и не е станал негов собственик. Районният съд е обсъдил в
акта си съображенията на ищеца и е отговорил на тях. Той е разгледал задълбочено
всички събрани по делото доказателствени източници, поотделно и съпоставяйки
ги, и така е достигнал до единствения правилен правен извод за неоснователност
на предявената претенция. Подробно е анализирана от съда твърдяната от ищеца
придобивна давност и е установено, че същата не е налична и липсват двата й
елемента /corpus и animus/. Не е доказано явно, необезпокоявано и непрекъснато
упражняване на фактическа власт върху имота, с намерението да бъде придобита
собствеността. В настоящия казус не е установено, че ищецът е владял имота за
период, по-дълъг от 10 години, каквото е законовото изискване. Неубедителните
показания на Д. и Г. Я. не са достатъчни за доказване на наличието на твърдяното
владение. Искът правилно е отхвърлен от първата инстанция.
Оплакванията във въззивната жалба останаха недоказани. Те не намират опора в
закона, доктрината и практиката. Решението на районния съд подлежи на
потвърждаване.
7
На въззиваемата община се следват разноски за юрисконсулт за настоящото
производство. Съобразявайки неголямата фактическа и правна сложност на казуса,
несъбирането на доказателства пред втората инстанция и стандартните
процесуални действия на юрисконсулт Самаров, съдът определя възнаграждение
на последния в размер на 100 лева.
Воден от изложените мотиви, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100 от 19.02.2025 г., постановено по гражданско
дело № 665 от 2024 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Е. С. О., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.“, бл., вх. „Б“, ет. , ап. ,
да заплати на Община Благоевград, гр. Б, пл. „Г И.-М.“ № , представлявана от
кмета М. П. Б., сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт в производството пред въззивната инстанция.
На страните ДА СЕ ВРЪЧАТ копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от въззивника в едномесечен срок, считано от връчването, по реда и при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния
касационен съд на Република България, с касационна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8