Р Е Ш Е Н И Е
№.
Гр.София, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-19 състав, в проведеното открито съдебно заседание на девети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Стефанова търговско дело № 1033
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по
молба на „И.к.П.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Л.К.Р., чрез адв. В.В. и
адв. Ц.Р.за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „Б.“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ликвидатора Д.А., поради
неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Молителят
твърди, че е
търговско дружество, специализирано в издаването на
детски книжки. През 2017г имал търговски взаимоотношения с „Б.“ ЕООД /в
ликвидация/, по договор за разпространение на книги чрез книжарници
на ответника. В резултат от горното, предоставил на „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ книги,
при условие на разсрочено плащане срещу насрещното задължение на ответника да
заплати договорената цена на стоката.
От началото на търговските
им отношения ответникът не изпълнявал задълженията си за плащане, което
наложило разсрочване на вземанията със споразумение от 08.01.2018г. Въпреки
това плащания не постъпили.
Твърди, че неплатените
фактури от страна на „Б.“ ЕООД към издателя ПАН били на обща стойност 50 791,68
лева, както следва: по фактура № 39846/12.01.2018г. – 29 227,64 лв., фактура №
40472/06.03.2018г. – 1541,7 лв., фактура № 40517/09.03.2018г. – 529,74 лв.,
фактура № 40592/14.03.2018г.- 1527,59 лв., фактура № 40594/14.03.2018г.- 118,5
лв., фактура № 40703/22.03.2018г. – 1732,43 лв., фактура № 41164/03.05.2018г. –
5025,9 лв., фактура № 41177/04.05.2018г. – 110,4 лв., фактура №
41214/09.05.2018г. – 6479,4 лв., фактура № 41519/30.05.2018г. – 3539,75 лв.,
фактура № 43596/28.11.2018г. – 2049,54 лв., фактура № 43617/29.11.2018г. –
137,60 лв. и фактура № 48017/07.11.2019г. - -1228,51 лв. Сочи, че книгите също не са му върнати.
Молителят излага доводи, че дружеството ответник не е публикувало ГФО от
2016г. насам, т.е. последните три години, с оглед презумпцията по чл. 608, ал.3 ТЗ. Смята, че длъжникът има задължения за неплатени данъци и осигуровки, както
и че счита че сумите, усвоени от длъжника по европейски програми не са надлежно
отчетени.
С допълнителна
молба от 24.09.2020г. (л.122-123) молителят заявява, че след завеждане на
настоящото производство, ликвидаторът на ответника също депозирал молба за
обявяване на дружеството в несъстоятелност, за което е образувано т.д. № 1538/2020г.,
по описа на VI-13 състав на СГС. Молителят твърди, че в тази молба ликвидаторът признава
задължения на ответника в размер на 842 362,55 лева, невъзможност за ответното дружеството
да ги погаси, както и спиране на плащането им.
Предвид
изложеното молителят намира, че ответникът е неплатежоспособен поради спиране
на плащанията по търговска сделка и е свръхзадължен.
Моли да бъде
обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на
„Б.“ ЕООД с начална дата 01.01.2017 г., да бъде
открито производство за несъстоятелност за „Б.“ ЕООД.
Ответникът „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ не депозита
отговор. В о.с.з. /л.202/ ликвидаторът взема становище за основателност на
молбата по чл. 625 ТЗ. Излага доводи, че в производството по
ликвидация са предявени вземания от кредитори в общ размер на 881 000 лв. Поддържа,
че активите на ответното дружеството са абсолютно недостатъчни, за да покрият
задълженията му към кредиторите. Счита, че дружеството е в състояние на свръхзадълженост.
Намира,
че са налице
предпоставките за постановяване на решение при
условията на чл. 630, ал. 2 ТЗ и да се открие производство по несъстоятелност
по отношение на ответника (л.257 гръб).
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответното дружество е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма ООД, с капитал 100 лева, внесен изцяло и предмет на дейност търговска и
посредническа дейност с книги и други стоки, предлагани за продажба в търговски
обекти от тип „Книжарници”.
При служебно извършена справка на съда в ТР се установи, че ответното
дружество е в ликвидация от 08.01.2020г., а на 21.01.2020г. в ТР е обявена и
поканата на ликвидатора по чл. 267 ТЗ.
По делото е представена справка вх. № 77806/31.07.20г. от МВР при СДВР -
Отдел "Пътна полиция", от която е видно, че на името на ответното
дружество са налице 1 брой регистрирано моторно превозно средство - товарен автомобил.
Представена е справка от
Агенция по вписванията с вх. № 80789/07.08.20г., видно от която ответникът „Б.“
ООД не е носител на вещни права върху недвижими имоти.
Видно от справката от
НАП, към 28.07.2020 година „Б.“ ООД има непогасени публични задължения за
незаплатени осигурителни и пенсионни вноски, имуществени санкции наложени с
наказателни постановления и незаплатени данъчни задължения в общ размер на 351 151,77 лева, от които 286 544,73
лева - главница и 64 607,04 лева - лихви, като за принудителното им събиране са
образувани две изпълнителни дела № 22140007569/2014г.и №*********/2016г., по
които са издадени общо седем постановления за налагане на обезпечителни мерки. Запорирани са банкови сметки на длъжника, ценни книжа,
единственото МПС собственост на ответника. По отношение на МПС-то на длъжника е
отрита и процедура за продажбата му чрез търг с тайно наддаване.
Видно от
справката на НАП за 2016г. и 2017г. ответникът е погасил дължимите главници за
публични задължения, като останал да дължи само лихви. По данни от справката
през 2018г. „Б.“ ООД има непогасените главници за публични задължения в размер
на 136 969.09 лева, съответно през 2019г. - 126 064,51 лева, а в периода от
януари до 28.07.2020г. – 18 411,40 лв.
Съгласно
справката „Б.“ ООД е преустановило плащанията си, както следва: за дължими
осигурителни вноски (главници) по декларация обр.6:
за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях от 27.02.2018г. (л.149),
за универсален пенсионен фонд от 26.04.2018г. (л.149 гръб), за ДОО от
26.04.2018г. (л.149), за здравно осигуряване от 26.04.2018г. (л.149), за
данъци: по декларациите по ЗДДС - 17.04.2018г.(л.157), а по декларациите по
ЗКПО – 02.04.2019г. (л.160).
Предвид
горното съдът намира за установено, че „Б.“ ООД/ в ликвидация/ е преустановило
плащанията за осигурителни вноски от
26.04.2018г. и за данъци от
02.04.2019г.
Между
страните не се спори, че помежду им е възникнало облигационно правоотношение по
договор за разпространение на печатни издания, при условия на разсрочени
плащане и споразумение към него.
За
установяване договорните отношения между ответното дружество и молителя „И.к.П.“
ООД, за извършени доставки на книги по делото са представени фактури на обща
стойност 54 921,35 лева, с дължима сума по всяка от тях, както следва:фактура № 40472/06.03.2018г. – 1541,7 лв., фактура №
40517/09.03.2018г. – 529,74 лв., фактура № 40592/14.03.2018г.- 1527,59 лв.,
фактура № 40594/14.03.2018г.- 118,5 лв., фактура № 40703/22.03.2018г. – 1732,43
лв., фактура № 41164/03.05.2018г. – 5025,9 лв., фактура № 41177/04.05.2018г. –
110,4 лв., фактура № 41214/09.05.2018г. – 6479,4 лв., фактура № 41519/30.05.2018г.
– 3539,75 лв., фактура № 43596/28.11.2018г. – 2049,54 лв., фактура №
43617/29.11.2018г. – 137,6 лв. и фактура № 48017/07.11.2019г. - -1228,51 лв., фактура
№ 39784/08.01.2018г. – 7377,94 лв., фактура № 39526/14.12.2017г. – 2416,12 лв.,
фактура № 39082/13.11.2017г. – 5520,18 лв., фактура № 38689/10.10.2017г. – 7093,43 лв., фактура №38536/26.09.2017г. –
10 949,64 лв.,
Представен е договор (без дата), по който фирма „Пан“ ООД - в качеството му на издател, се е задължил
да предостави на „Б.“ ООД – в качеството му на търговец, стоки (книги), при
търговска отстъпка за търговеца 40% от коричната
цена. При всяко зареждане на стока издателят фирма „Пан“ ООД издава проформа фактура. Оригиналната фактура се издава след 3
месеца. Съгласно чл. 4 и чл. 5 плащането става в брой или по банков път, в
тридневен срок от издаване на оригиналната фактура.Страните са приели, че размерът на
разсрочените за плащане суми не може да надвишава 20 000 лева (чл.7). Договорена
е лихва за забавено плащане от търговеца „Б.“ ООД, в размер 0.5% върху
просрочените плащания за всеки просрочен ден, като непродадените книги подлежат
на връщане в едноседмичен срок (чл.12). Уговорено е автоматично удължаване на
срока на договора с 12 месеца (чл.16).
С последващо
споразумение от 08.01.2018г.(л.11) страните са договорили начина на погасяване
на стари неразплатени задължения от търговеца към издателя в размер на
22 320,05 лева и са приели част от тях – в размер на 5 000 лева, да
бъдат изплатени до 10.01.2018г. (чл.1). В чл. 2 от споразумението страните са
договорили начина на разплащане на остатъка от старото задължението в размер на
17 320,05 лв., към което са прибавили отчета за месец декември 2017г. в размер
на 7 377,93 лв. (фактуриран на 08.01.2018г., съгласно л.54 и 58) и са приели
размер на крайната дължима сума от 24 697,98 лева, със срок на плащане
31.03.2018г. Прието е, че от януари 2018г. зареждането с книги ще става с
фактури на разсрочено плащане – тримесечно до 30.06.2018г. и двумесечно от
01.07.2018г.(чл.3). Съгласно чл. 4 от споразумението, от 01.04.2018г. дължимата
от търговеца на издателя сума в размер на 24 696,87 лева, подлежи на
изплащане чрез месечни плащания в размер на 2 500 лева месечно и
окончателно изплаща цялата оставаща стойност през месец декември.
За доказване
твърденията, че е кредитор на „Б.“ ООД, молителят е представил отправена до
ответника покана, с която предявява вземанията си по фактури в общ размер на 50
791,68 лева, както следва: фактура № 39846/12.01.2018г., фактура №
40472/06.03.2018г., фактура № 40517/09.03.2018г., фактура № 40592/14.03.2018г.,
фактура № 40594/14.03.2018г., фактура № 40703/22.03.2018г., фактура №
41164/03.05.2018г., фактура № 41177/04.05.2018г., фактура № 41214/09.05.2018г.,
фактура № 41519/30.05.2018г., фактура № 43596/28.11.2018г., фактура №
43617/29.11.2018г. и фактура № 48017/07.11.2019г.
Ангажирани
са доказателства, че длъжникът чрез ликвидатора е депозирал в СГС молба за
откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост на
13.08.2020 година. (л.124).
Видно от
приложения по делото списък на предявените
вземания на кредитори на „Б.“ ЕООД (л.241), на позиция 7 е записано вземането
на „И.к.П.“ ООД, в размер на 50 791,68 лева, с основание договор за разсрочено
плащане и фактури, съответстващи на претендираните от молителя по основание и
размер, като общият размер на предявените вземания е 881 123,83 лева.
Предвид
горното съдът намира за установено, че молителят има изискуеми вземания от
ответното дружество, съгласно посочения размер 50 791,68 лева. Съобразно
уговореното в чл.3 от споразумението тримесечно разсрочено плащане на фактурите
от януари 2018г., ответното дружество е спряло плащанията си към молителя с
изтичането на тримесечния срок от издаването на най-ранната, съгласно списъка на
кредиторите - фактура № 39846/12.01.2018г., съответно към 12.04.2018г.
По данни от
списъка на предявените в производството по ликвидация вземания, освен
задълженията към молителя и НАП, ответното дружество има и задължения към още
40 кредитора (финансови предприятия, контрагенти и доставчици по търговски
сделки). Общият размер на всички задължения по списъка е 881 123.83 лева. Част
от тези задължения са отразени в списъка като погасени по давност – тези преди
2015г., а публичните задължения са отразени в по-малък от установения със
справката на НАП размер.
Предвид
изложеното, при тези данни общата сума на задълженията на дружеството през
2020г. възлиза на горепосочената сума, от която 351 151,77 лева – публични
задължения.
Най-старите
задължения за изследвания период 2016г. – 2020г., съгласно списъка на
кредиторите са от 2016г., както следва: по
фактури за м.01.2016г. към „Д.“ ЕООД (л.241 гръб), „Ф.Х.“ ЕООД (л. 243
гръб), „Ф.+“ ЕООД (л. 243 гръб) „Д.“ ООД (л.243 гръб), „З.п.“ ООД (л.245)
По делото
липсват данни кога е последното плащане по търговска сделка.
Поради
невнасяне на депозит в определения от съда срок и въпреки дадената повторна
възможност, не е изготвена допусната ССчЕ, като
същата е заличена. Последиците от невнасяне са указани на молителя (л.203 и
л.213 гръб). Затова анализът на финансово-икономическото състояние на молителя
съдът извършва на база представените от ответника ГФО за 2016, 2017 и 2018г.,
счетоводни баланси към 31.12.2019г., счетоводен баланс – междинен към
09.12.2020г.
През
финансовите 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и към 09.12.2020г. ответното
дружество разполага с краткотрайните/текущи материални активи /КМА/, формирани
основно от краткосрочни вземания, съответно за 2016г. КМА са в размер 658 хил.
лв. (л.223 гръб), за 2017г. - 661 хил. лв. (л.229 гръб), за 2018г. -. 635 хил.
лв. (л.235 гръб), за 2019г. - 666 хил. лв. Към 09.12.2020 г., когато
дружеството е в ликвидация, КМА намаляват драстично, за да достигнат своята
най-ниска стойност от 474 хил. лв.
По
делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към някой от
посочените отчетни периоди „Б.“ ЕООД е притежавал и други краткотрайни активи,
които не са надлежно включени в счетоводните му регистри, или че в негова
тежест са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са
осчетоводени. Предвид изложеното, при изследване на способността на молителя да
погасява своите задължения трябва да се вземат балансовите стойности, на които
възлизат активите и пасивите му.
Пасивите
на дружеството за финансовите 2016г.(л.224 гръб), 2017г. (л.230 гръб) и 2018г.
(236 гръб), се формират основно от краткосрочни задължения. Краткосрочните
задължения по балансова стойност са както следва: през 2016г. са 506 хил. лв., при пасив в размер на 682 хил. лв. През 2017г. краткосрочните
задължения са 445 хил. лв., при
пасив в размер 680 хил. лв. и съответно през 2018г. – краткосрочните задължения
са 469 хил. лв., при пасив в размер
645 хил. лв. През 2019г. и към 09.12.2020г. краткосрочните задължения са в
значително по-нисък размер, съответно за 2019г. - 292 хил. лв. (при пасив от 666 хил. лв.) и към 09.12.2020г. - 191 хил. лв. (при пасив от 474 хил.
лв.). Същественото тук е, че за 2019г. и 2020г. пасивът се формира основно от
задължения над 1г.
Стойностите
на КМА и КЗ в табличен вид са:
|
Показатели |
2016г. |
2017г. |
2018г. |
2019г. |
Към
09.12.2020г. |
|
КМА |
658 |
661 |
635 |
666 |
474 |
|
Краткосрочни задължения |
506 |
445 |
469 |
292 |
191 |
При
съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на „Б.“ ЕООД за всяка
една от изследваните финансови години със стойностите на краткотрайните му
активи към същия момент е видно, че последните са в по-голям размер от първите.
Това намира отражение и в коефициентите на показателя за обща ликвидност, които
към всяка една от посочените дати е над единица. Това означава, че през
изследвания период ответникът е притежавал достатъчно активи, с които да може
да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, и следователно не е
бил в състояние на неплатежоспособност.
|
коефициент
на ликвидност |
2016г. |
2017г. |
2018г. |
2019г. |
Към
09.12.2020г. |
Общоприети
стойности |
|
Обща ликвидност |
1.30 |
1.48 |
1.35 |
2.28 |
2.48 |
от 1 до 3 |
|
Бърза ликвидност |
0.50 |
0.56 |
0.43 |
1.46 |
1.7 |
от 0.8 до 1 |
|
Незабавна ликвидност |
0.06 |
0.62 |
0.01 |
0 |
0 |
по-голям от 0.4 |
|
Абсолютна ликвидност |
0.06 |
0.62 |
0.01 |
0 |
0 |
по-голям от 0.2 |
От друга страна,
нулевите стойности на незабавната и абсолютна ликвидност сочат на липса на
ликвидност на краткотрайните активи и от
там на неприложимост на коефициента обща ликвидност като икономически
показател. При преценка на реалното
финансово състояние на длъжника следва да се изхожда от обективно установими и документално обосновани данни, от които да се
направи извод за реализируемостта на актива, неговата
ликвидност, като при данни за документална необоснованост на счетоводни
записвания по баланса за активи и пасиви следва да се извърши корекционно преизчисляване на съответните коефициенти, като
водещи показатели за финансова стабилност на предприятието (така решение №
32/17.06.2013г. по т.д. № 685/2012 на ВКС, решение № 164/30.11.2016г. по т.д. №
284/2016 на ВКС, решение № 131/02.05.2018г. по т.д. № 2297/2017, ТК, II TO на
ВКС). Именно това е проявата на засиленото служебно начало в производството по
несъстоятелност, въведено от чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ.
При отчитане факта, че с
изключение на вземането от съдружник от 2016г. в размер 195 хил. лв. (съгл.
оборотна ведомост), по делото няма данни за отразените в балансите на дружество
вземанията, поради което, съдът счита че следва да бъде изготвен алтернативен
вариант на коефициентите за ликвидност, изключващ вземанията за които няма
данни, че реално съществуват и са събираеми. В допълнение, вземането по разчета със
съдружник се третира като краткосрочен заем (в рамките на финансовата година),
Факта, че през целия изследван период 2016г. – 09.12.2020г. разчетът не е
закрит, навежда на извода, че той няма да се възстанови и не следва да се
разчита на това вземане.
В потвърждение на горното,
видно от оборотна ведомост към 09.12.2020 година, по операция 498 „Други
дебитори” (където предприятията отчитат вземанията си от трети лица л.255) не
се установява дружеството да има вземания от трети лица. В баланса към
09.12.2020г. например са отчетени и краткосрочни вземания от клиенти и
доставчици в размер на 108 хил.лв., при все че от началото на 2020г.
дружеството е в ликвидация и не извършва търговска дейност.Посочената сума от
108 хил.лв фигурира в баланса от 2017 година и 2018
година като вземане от клиенти и доставчици над 1 година, а в счетоводния баланс
от 2019 година това вземане не е отразено като такова над 1 година в графа
предходна година.
Като взе предвид горното,
съдът счита че за установяване на реалното финансово-икономическо състояние на „Б.“
ЕООД при изчисляване на коефициентите за ликвидност следва да бъде изключени
всички съмнителни вземания.
След преизчислението,
стойностите на КМА са с по-нисък размер спрямо краткосрочните задължения, изключая 2019 година, но следва да се има предвид, че
отразяването на данъчните задължения в баланса е различно от данните за дължими
данъчни задължения, съгласно справката
от НАП.
|
Показатели |
2017г. |
2018г. |
2019г. |
Към
09.12.2020г. |
|
КМА |
358 |
332 |
363 |
171 |
|
Краткосрочни
задължения |
558 |
469 |
292 |
191 |
При алтернативния
вариант показателите за ликвидност са следните:
|
коефициент
на ликвидност |
2017г. |
2018г. |
2019г. |
Към
09.12.2020г. |
Общоприети
стойности |
|
Обща ликвидност |
0. 64 |
0.70 |
1,24 |
0.89 |
от 1 до 3 |
|
Бърза ликвидност |
0.10 |
0.02 |
0,43 |
0 |
от 0.8 до 1 |
|
Незабавна ликвидност |
0.08 |
0.02 |
0 |
0 |
по-голям от 0.4 |
|
Абсолютна ликвидност |
0.08 |
0.02 |
0 |
0 |
по-голям от 0.2 |
Установява
се, че показателите за обща ликвидност
са извън референтните стойности за 2017 година, 2018 година и към 09.12.2020 година, показателите за
бърза ликвидност са извън установения норматив за целия изследван период ,
извън референтните стойности са и показателите за незабавна и абсолютна
ликвидност.
Още към
2016 година и 31.12.2017г. дружеството има финансови затруднения, но съгласно
данните по справката от НАП, извършва плащания за погасяване на публичните си
задължения. Задълженията му по търговската сделка с молителя са от 2018г.
С
финансова загуба дружеството приключва 2018г и 2019г., когато и собственият му
капитал е отрицателна величина. Тенденцията остава и към 09.12.2020г.
По
данните от балансите и отчетите финансовите показатели за автономност се
изчисляват , както следва:
|
Коефициенти свързани със задлъжнялостта |
2016г. |
2017г. |
2018г. |
2019г. |
Към 09.12.2020г. |
Общоприета нормална
стойност |
|
финансова автономност |
0.16 |
0.22 |
0,10 |
-0.03 |
- 0.43 |
≥0.33. |
|
задлъжнялост |
6.09 |
4,57 |
9,75 |
-36.05 |
-2,30 |
≥ 1 |
В
случая, коефициентът на финансова автономност е под установените стойности ,
което е индиция за превишение
на задълженията спрямо собствения капитал, т.е съществуващите задължения не са
достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието
от неговите кредитори. Този показател обикновено е под единица и показва колко
задължения са отчетени на един лев собствен капитал. Колкото коефициентът е
по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на средства е по.голяма. През
изследвания период се наблюдава рязко влошаване на показателя задлъжнялост и
финансова автономност през 2019г., който достига отрицателна стойност. Тенденцията се
запазва и през 2020г.
Съгласно
балансовите данни съотношението на активите- дълготрайни и краткотрайни
притежавани от дружеството към пасивите-текущи
и нетекущи показва отрицателна разлика за 2019 и към 2020 година, а при съобразяване
на алтернативния вариант, с изключване на горепосочените съмнителни вземания
резултатите показват, че общата балансова стойност на всички активи не е била
достатъчна за покриване на всички задължения на дружеството и преди този период,
като този процес се задълбочава, достигайки своя пик 2020 година.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от
легитимиран за това правен субект, кредитор на длъжника по търговска сделка,
който е сред изрично изброените в нормата като разполагащи с правото да
инициират производство за откриване на производство по несъстоятелност. Представено е уведомление по чл.78 ДОПК.
Безспорно е качеството на длъжника на търговец
по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната му
форма.
От представените по делото договор,
споразумение, фактури и списък на кредиторите, съда приема за доказан факта на
възникналото между молителя „И.к.П.“ ООД и ответното дружество „Б.“ ЕООД договорно
правоотношение с предмет доставка на издадени от молителя стоки, като вида и
количеството на същите са описани във фактурите, в които е посочена и
стойността на продадената продукция, за заплащането на която ответникът е
посочен като задължено лице, в качеството му на получател. Приетите по делото
фактури не са оспорени като документи - нито по съдържание, нито относно
авторството им. Не спорен и фактът за наличието на непогасено задължение в
размер, според твърденията на молителя. За установяване на този факт е представен
списък на кредиторите, от които се установява, че размерът на задълженията към
„И.к.П.“ ООД по процесните фактури възлиза на 50
791,68 лв.
Доколкото се установи възникване на
задължението въз основа на неоспорена облигационна връзка, като не се
установява погасяване на същото, съдът приема за доказано качеството на
ответното „И.к.П.“ ООД на кредитор с непогасени вземания при настъпил падеж на
плащане.
При установената фактическа обстановка по
делото, съдът приема, че дружеството молител се явява активно легитимиран да
упражни правото си за образуване на производство по несъстоятелност срещу
длъжника „Б.“ ЕООД, предвидено в чл. 625 ТЗ, с оглед установеното му качество
на кредитор по търговска сделка с длъжника.
Неоснователно е искането на молителя за
откриване на производство по несъстоятелност, с оглед презумпцията по чл. 608,
ал.2 ТЗ. При служебно извършена проверка в ТР, съдът установи, че последният
публикуван ГФО на ответника е за 2016г., но към датата на депозиране на
исковата молба не е изтекъл срокът за заявяване за обявяване на ГФО за 2019г. в
ТР. Също така ГФО за последните три години са подадени в ТР –АВ със заявление
Г2 и са със статус обработва се. Предвид изложеното искането на молителя за
прилагане на презумпцията се явява неоснователно.
Молителят претендира откриване на
производството поради наличието и на двете основания – неплатежоспособност и
свръхзадълженост.
Съгласно утвърдената съдебна практика
(така решение № 201/11.12.2014г. по т.д. №659/2014г. на ВКС),
неплатежоспособността и свръхзадължеността са
самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност и няма
пречка да бъдат предявени в условията на кумулативност
или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на
двете основания, ако съвпада началната им дата. Ако свръхзадължеността
предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали
състоянието на свръхзадълженост продължава да съществува и към момента на
постановяване на решението. При наличие на предпоставките и на двете, ще бъде
съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението. В случая, страната е въвела предпоставки и на двете
основания като не е дала предпочитание на някое от тях, поради което съдът е
сезиран да открие производство при наличие на двете основания или което и да е
от тях.
Неплатежоспособността е обективно
икономическо състояние, при което търговецът не може да изпълнява изискуемите
си парични задължения към кредиторите. За да се установи дали търговецът е
неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово -
икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по
делото (така решение №38/04г. по т.д. №330/04г. на ВКС и решение №45/07.02.05г.
по т.д.№443/04г. на ВКС) и да се отговори на въпроса дали с притежаваните
краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущи задължения към
кредиторите на база реалната ликвидност на активите. От значение при преценката
за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/текущи
задължения на предприятието, тъй като именно с краткотрайните активи търговецът
посреща текущите си задължения (така решение № 71/30.04.2015г. по т.д.№4254/2013г. на
ВКС).
Водещ е коефициентът на обща ликвидност,
но само при действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните
активи, участващи в неговото формиране (материални запаси, краткосрочни
вземания и финансови активи, налични парични средства). Липсва ликвидност на
активите, когато е налице несъбираемост или обезценка
на краткосрочните вземания. В тази хипотеза водещ ще е този от другите
показатели за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването на
който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични
средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за
установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне
краткосрочните/текущи задължения.
Коефициентите за финансова автономност и
задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на
ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са
единствено индиция за евентуалното настъпване на това
състояние в бъдеще.
За отразяване на действителното финансово
- икономическо състояние на търговеца е недостатъчно простото съотношение на
актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност. За
целта съдът дължи комплексна преценка на структурата на актива, на реализируемостта и ликвидността на включените в
съдържанието му компоненти (така решение № 32/17.06.2013г. по т. д. №
685/2012 г. на ВКС).
При анализиране на стойността на текущите
активи спрямо текущите пасиви при алтернативно изготвения вариант, се достига
до извода, че през целия изследван период показателите на коефициента на обща и
бърза ликвидност са под препоръчителните граници. Най-ликвидни в
оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, а в случая към 2018 година дружеството разполага
с парични средства в размер на 10 000 лева и и съответно нула лева през
2019 година и 2020 година, съгласно счетоводния баланс към 09.12.2020 година.
Съдът намира че през 2016г., 2017г.,
2018г., 2019г. и към 09.12.2020г. по отношение на дружеството се наблюдава
период на нестабилно икономическо състояние, при стойности на приложимите
коефициенти под препоръчителните граници.
От значение при преценка състоянието на
неплатежоспособност е и установеният факт по делото, че от началото на 2020г. дружеството
е преустановило дейността си. През 2016г. и 2017г. „Б.“ ЕООД е продължило да
осъществява присъщата си търговска дейност, погасявало е публичните си
задължения към НАП. В този смисъл съдът приема, че в периода 2016-2017г. дружеството
е извършвало действия в опит да подобри икономическото си състояние, да погаси
задълженията си към кредитори и персонал.
През м. 04.2018г. са преустановени
плащанията за осигурителни задължения, като към същия момент дружеството има
незаплатени задължения по търговска сделка с молителя. Същевременно към
31.12.2018г. показателите на коефициента на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са под препоръчителните граници. Дружеството е декапитализирано
и зависимо от своите кредитори.
През 2019г. и 2020г. „Б.“ ЕООД отчита
големи загуби, а собственият му капитал е отрицателна величина. Отрицателните
стойности на собствения капитал се дължат на липсата на достатъчно текущи и
ликвидни активи, като от началото на 2020г. дружеството е в ликвидация.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че може да бъде направен извод, че към 31.12.2018г. дружеството е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност, което е трайно и обективно.
Съгласно чл. 742 ТЗ, търговското дружество
е свръхзадължено, ако неговото имущество не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Преценката за свръзадълженост не следва да се ограничава до счетоводните
данни за стойностите на актива и пасива, а е необходимо да се изследват
характеристиките на активите, тяхното действително съществуване, реализуемост и реална пазарна цена, обезпечаваща интереса на
кредиторите, характеристиката на пасива и реалната възможност за
противопоставяне на погасителни за задълженията на дружеството основания, както
и да се направи оценка на тенденциите в икономическото развитие на търговеца, в
обосноваване на извод, че състоянието на свръхзадълженост е преодолимо без
съществен риск за интересите на кредиторите. Тази оценка следва да е основана
на обективни данни и техния анализ ( така решение № 55 от 17.07.2019 г. по т.
д. № 618/2018 г. на ВКС).
Свръхзадължеността, аналогично на
неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от нея
е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си (не само
изискуеми) задължения с наличното си (не само краткотрайни активи) имущество
(така решение по т.дело №2205/2017г. на I т.о. на ВКС). Състоянието на
свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по
несъстоятелност е самостоятелно спрямо неплатежоспособността и цели да
изпревари следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури
на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за
справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца.
То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите
си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с
печалба от дейността, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на
активите му. Затова от значение за обективиране
състоянието на свръхзадълженост е показателят "собствен капитал", участващ
в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите
следва да се съобразят както и промяната им в рамките на целия изследван
период, в аспект на обосноваване или отричане възможността за изпадане в
неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от привлечения, за
сметка на собствен капитал, би могло да се окаже обременително и рисково за
търговеца именно в дългосрочен план. Тъй като от значение е обективното, реално
икономическо състояние на търговеца, при съпоставяне на активи спрямо парични
задължения, следва да се съобрази действителната ликвидност на активите, при
това с реалната им, пазарна /а не балансова/ стойност (така решение № 71 по т.
д. № 4254/2013 г. на ВКС). Недоказаност на съществуването и/или ликвидността на
съответен вид актив изключва съобразяването му при формиране общата стойност на
актива на търговското предприятие, за преценка наличието на свръхзадълженост.
От финансово-икономическото състояние на
дружеството, показателите на ликвидност и финансова автономност е видно, че дружеството
не разполага с достатъчно имущество годно да покрие задълженията му към 31.12.2018г.
Въпреки че към 31.12.2018г. дружеството все
още отчита наличие на парични средства в банкови сметки и на каса- 10 хил.лв (л. 235 гръб), то приключва финансовата година на загуба
и не генерира приходи. Вземанията му се формират главно от вземане по разчет
със съдружник от 2016г., което е несъбираемо и вземане над 1 година от 108 хил.лв, фигуриращо в счетоводния баланс още от 2016 година Влошеното финансово състояние
е довело до спиране на плащанията на значителни по размер публични задължения,
както и към кредитора-молител. Така се натрупват допълнителни парични задължения и се ограничава
възможността на кредиторите да получат удовлетворение на паричните вземания от
имуществото, с което разполага.
С оглед коефициентите за обща ликвидност в
алтернативния вариант към 31.12.2018г., краткотрайните активи на дружеството не
са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения, което съответно
води до отрицателна величина и на нетния оборотен капитал като разлика между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения. През следващите години
последователно това състояние не е преодоляно.
Изведената обективна невъзможност на
търговеца да обслужва текущи си задължения не може да се квалифицира, като
такава с временен характер, защото по делото не съществуват данни за генериране
на предстоящи приходни потоци за покриване на изискуемите задължения, или
постъпване на активи, както и на предстоящо възникване на вземания, или парични
постъпления.
Към 31.12.2018г. е налице невъзможност на
дружеството да покрива задълженията си, тъй като е било декапитализирано,
като това състояние се задълбочава занапред. Към момента длъжникът разполага с
едно запорирано МПС, а по данни на ликвидатора на
дружеството и с книги и малко офис оборудване, който са недостатъчни за
покриване задълженията му (л.258). Дори сборът от бързоликвидни активи/вземания
от доставчици в размер 474 хил. лв. не биха били достатъчни за покриване
задълженията на дружеството, които са в общ размер от 869 551.15 лева.
Въз основа съвкупния анализ на финансово -
икономическото състояние на ответника и събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че спрямо същия са налице и двете основания за
откриване на производство по несъстоятелност. Поради това съдът следва да
отчете кое от двете състояние се е проявило по-рано като с оглед на това
определи и началната дата.
Началната дата на неплатежоспособност се
определя след преценка на цялостното икономическо състояние на търговеца -
длъжник, посредством коефициентите за ликвидност, събираемост
и финансова задлъжнялост, чрез които се установява началният момент на
обективна трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/текущи
задължения с краткотрайните си активи, като спирането на плащанията към отделен
кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор сами по
себе си, без изследване на причините за тях, не е достатъчна база за определяне
икономическото състояние на длъжника (така решение № 33/07.09.2010г. по т. д. №
915/2009 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС,
решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, решение №
202/10.01.2014г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, решение № 9/10.04.2019 г. по
т. д. № 2099/2018 г. на ВКС.).
По аргумент от чл.608, ал.3 ТЗ, фактът на
спиране на плащанията към отделен кредитор или към няколко кредитори е от
значение за началната дата на неплатежоспособност, но само ако неплащането се
дължи на трайно изразена липса на ликвидни краткотрайни активи, достатъчни за
покриване на краткосрочните/текущите задължения към всички кредитори по чл.608 ТЗ.
В случая не е налице обслужване на публични
осигурителни задължения към м.04.2018г., данъчни задължения към м.04.2019г. и на
задължения към молителя към 04.2018г.. Към 31.12.2018г.
е налице както свръхзадълженост, така и неплатежоспособност.
Въз основа на цялостен финансово-икономически
анализ за период 2016 – 09.12.2020г., съдът намира, че следва да фиксира
началната дата на 31.12.2018г., откогато датира декапитализацията
на дружеството и липсата на приходи, съответно необратимо влошаване на
рентабилността и коефициентите за ликвидност. Поради отрицателния собствен
капитал, дружеството е свръхзадължено. Към същата
дата са налице и основанията за неплатежоспособност, тъй като коефициентите за
абсолютна и незабавна ликвидност са под 1, при ясно оформена тенденция за
невъзможност да бъдат покривани текущите задължения.
При наличните данни съдът приема, че към
31.12.2018г. „Б.“ ЕООД е било поставено в зависимост от кредиторите си, която
продължава и към датата на устните състезания в настоящото производство,
съответно дружеството е декапитализирано.
Предвид изложеното и факта, че длъжникът е
търговско дружество в производство по ликвидация и молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е подадена след прекратяване на дейността му и откриване на производство по ликвидация,
съгласно чл.272а, ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност следва да бъде
открито при хипотезата на чл. 630, ал.2 ТЗ със съответните последиците по
чл.711 ТЗ, с начална дата 31.12.2018г. на неплатежоспособността и свръхзадължеността на длъжника, да бъде назначен временен
синдик, да се определи дата на първото събрание на кредиторите.
За временен синдик на дружеството следва
да бъде назначен Е.Т., вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат
назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от
Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва
към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с
правомощията на временния синдик по ТЗ,
съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева, считано от
датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на
кредиторите съдът следва да се съобрази необходимото време за представяне от
длъжника на документите по чл. 640 ТЗ, както и да се даде възможност на
временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 ТЗ. Поради това,
съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 25.03.2021
г. от 16,00 часа, което ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски
съд, гр. София, бул.“Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания
на VІ-19 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ.
Съдът съобразява, че от представените ГФО се установява, дружество изобщо не
разполага с парични средства, с които да покрие началните разноските в
производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на
чл. 629б ТЗ, с оглед на което следва да бъде определена сума в размер на 5 000 лева, която е
необходима за покриване на началните разноски в производство по
несъстоятелност, като се даде възможност на молителя и на всички кредитори на дружеството
в двуседмичен срок от вписването на решението в книгата по чл.
634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума
или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник
има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността.
Водим от горното и на осн.чл.630
ал.2 ТЗ, вр. с чл.272а, ал.1 ТЗ съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
и свръхзадължеността на „Б.“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, Книжна борса „И.“, ет*******и
ОПРЕДЕЛЯ началната им дата - 31.12.2018 г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „Б.“ ЕООД, ЕИК ******* /в ликвидация/, със седалище и
адрес на управление:***, Книжна борса „И.“, ет.*******.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „Б.“
ЕООД/в ликвидация/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на
органите на управление на „Б.“ ЕООД/в ликвидация/, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***.
ЛИШАВА „Б.“ ЕООД/в ликвидация/, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, от правото да управлява и да се разпорежда
с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
НАЗНАЧАВА за временен
синдик на длъжника „Б.“ ЕООД,/в ликвидация/ ЕИК *******, Е. Т., с адрес: гр.******,
партер, електронна поща e.****** @ new-s.net, тел. 02/******, вписана в Списъка на лицата, които
могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по
ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде
уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение
на временния синдик в размер на 1000 лева месечно, считано от датата на
встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за
изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на
получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание
на кредиторите на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******/ в ликвидация/, със седалище и адрес
на управление:***, което следва да се проведе на 25.03.2021 г. от 16,00 часа
в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в
залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-19 състав, Търговско
отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ:
1. Изслушване
доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ.
2. Избор на
постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на
комитет на кредиторите.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на кредиторите
на „Б.“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК ******* и на длъжника, в
2-седмичен срок от вписване на настоящото решение в книгата по чл. 634 в, ал.1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 000 лв. за
покриване на началните разноски за провеждане на производство по
несъстоятелност, и да представят
доказателства за това по делото, или в същия срок да представят доказателства,
че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските
по несъстоятелността. При непредставяне на доказателства за привнасяне на
определената от съда сума, и при непредставяне на доказателства за това, че
длъжникът притежава достатъчно ликвидни активи, с които да бъдат покрити
началните разноски в производството по несъстоятелност, съдът ще постанови
решение по чл. 632 ТЗ като спре производството по делото.
Да се впише решението в търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, съгласно чл.714 ТЗ.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл.712, ал.2 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС,
ТО.
Препис от решението да се връчи на временния синдик и същият да бъде
уведомен незабавно по телефона.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен
срок от вписването му в Търговския регистър, на основание чл.713, ал.1 ТЗ.
СЪДИЯ
: