Решение по дело №32/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 348 28.01.2021г. гр.Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гражданско дело № 32 по описа на БОС за 2019г.

Производството по делото е образувано по исковата молба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. “Филип Кутев” № 26А, против: Р.В.К. с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и П.С.К., ЕГН: ********** ***. Твърди се в исковата молба, че по силата на сключено между Районна прокуратура – Бургас и Р.К. споразумение № 22/22.01.2018 г., одобрено от Районен съд – Бургас по НОХД номер 5910 по описа на БРС за 2017г., Р.К. се е признала за виновна за извършване на престъпление, което попада в престъпленията по чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗОПДНПИ (отм.), което е било предпоставка за образуване на проверка по посочения закон. В резултат на сезиране на ищеца от прокуратурата, с протокол № ТД03БС/УВ-846/22.01.2018г., е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Р.В.К. с ЕГН **********. В хода на проверката са извършени справки в Национална база данни „Население”, търговски регистър, Регистър Булстат, ИКАР, ИС на ГД „Морска администрация“, ИС на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и са изпратени запитвания до ОД на МВР, сектор КАТ „Пътна полиция“ по постоянен адрес на лицето, всички централни офиси на банки в страната, Централен регистър на особените залози, ТД на НАП и Дирекция „Местни данъци и такси” към общината по постоянен адрес на лицето. Периодът на проверката, на основание чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ (отм.) обхваща 22.01.2008г. - 22.01.2018г. и включва проверка на имуществото на Р.К. и бившия и съпруг П.С.К., с който е била в брак до 09.03.2017г. Ищецът твърди, че в резултат на извършените проверки за проверявания период е констатирано значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), като предмет на отнемане в исковото производство ще бъде имущество на стойност 157 444,09 лева. На основание чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и решение № 1/07.01.2019 г. на КПКОНПИ, се иска да бъде постановено решение, с което да се отнеме в полза на държавата следното имущество на стойност 157 444,09 лева от Р.В.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и П.С.К., ЕГН ********** ***, както следва:

І. От Р.В.К. на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), с цена на иска 94 222,12 лв.:

- ДВОРНО МЯСТО с площ 1 288 кв.м., съставляващо поземлен имот с пл. № 64, в квартал 17 по плана на с. Черноград, за който поземлен имот по неприложен в срок дворищно регулационен план на с. Черноград е отреден УПИ VІ – 64, в квартал 17 по плана на селото, с площ на УПИ – 1 304 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 17 кв.м., ведно с построена в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 54 кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения по гореописаните имоти.

- Сумата в размер на 23 410 лева, представляваща непреобразуван остатък от направени вноски на каса от проверяваното лице по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 10 185,53 лева, представляваща трансферирани суми от сметка ***по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 3 070,21 евро или 6 017,63 лева, внесени на каса от проверяваното лице по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 255,30 евро или 500 лева, представляваща трансферирана сума от сметка ***по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 2 564,47 лева, внесена на каса от проверяваното лице по сметка ***в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 41,58 лева, представляваща начислени лихви по сметка ***в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 5 850 лева, представляваща непреобразуван остатък от направени вноски на каса от проверяваното лице по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 1 650 евро или 3 234 лева, внесена на каса от проверяваното лице по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 3 000 евро или 5 874 лева, представляваща трансферирана сума по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 184,84 евро или 361,92 лева, представляваща начислена лихва по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 5 300 лева, внесена на каса от проверяваното лице по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 192,35 лева, представляваща начислена лихва по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 3 370 лева, внесена на каса от проверяваното лице по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 167,83 лева, представляваща начислена лихва по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 3 975,01 лева, представляваща трансферирана сума от сметка *** по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 860 лева, внесена на каса от проверяваното лице по сметка *** в „ПИБ“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 20 лева, внесена на каса от проверяваното лице по сметка *** в „Си Банк“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 6 123 лева, внесена на каса от проверяваното лице по сметка *** в „Токуда Банк“ АД с титуляр Р.К..

- Сумата в размер на 600 евро или 1 174,80 лева, внесена на каса от проверяваното лице по сметка BG36PIRB73854603797710 в „Банка Пиреос“ АД с титуляр Р.К.

ІІ. От Р.В.К. и П.С.К. на основание чл. 72 във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), с цена на иска 16 138 лева:

- Сумата в размер на 8 200 евро или 16 138 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ГАРАЖ № 3, на партер, с площ 19,04 кв.м., заснет по кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 07079.615.78.1.11, ведно с 1,885% равняващи се на 2 кв.м. в идеални части от общите части на сградата и право на строеж от 21,04 кв.м. в идеални части върху поземлен имот № 07079,615,78, идентичен с УПИ - ХІІ – 69, в квартал 46, бивш парцел ХІІІ, в бивш квартал 154 по плана на гр. Бургас.

ІІІ. От П.С.К. на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), с цена на иска 47 083,97 лв.:

- Сумата в размер на 24 041,52 евро или 47 021,10 лева, внесена на каса по сметка *** в „Банка Пиреос“ АД с титуляр П.К..

- Сумата в размер на 32,15 евро или 62,87 лева, представляваща платени лихви по сметка *** в „Банка Пиреос“ АД с титуляр П.К..

По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците. Видно от изложеното в същия, ответниците оспорват начина на изследване на приходите и разходите от страна на ищеца, което в крайна сметка е довело до неправилно приемане, че е налице несъответствие между нетния доход на ответниците и придобитото от тях имущество. Ответниците твърдят, че неправилно се иска отнемане на пари от банкови сметки, тъй като се касае за суми, които са били внасяни и по-късно изтегляни, като невярно се твърди, че същите имат незаконен източник. По отношение на искането за отнемане от ответницата Р.К. на ДВОРНО МЯСТО с площ 1 288 кв.м., съставляващо поземлен имот с пл. № 64, в квартал 17 по плана на с. Черноград, ведно с построена в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 54 кв.м. и ведно с всички подобрения и приращения по гореописаните имоти, ответниците твърдят, че неправилно се оценява имота от вещото лице, тъй като реално заплатената сума за имота е 5 000 лева, както и е невярно твърдението е, че имотът е придобит със средства с неустановен законен източник. Твърди се, че не са взети предвид реализираните доходи от ответниците в чужбина, както и превеждани суми по техни сметки. С оглед на което се иска отхвърля на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е е с правно основание чл. 154, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. С оглед разпоредбата на параграф 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и постановената от ВКС практика по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 208 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 682/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова и решение № 86 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков, е видно, че законодателят е придал обратно действие на приетия 19.01.2018г. и влязъл сила на 23.01.2018г. Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като същият следва да се прилага и по отношение на започнали вече процедури по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, в каквато хипотеза се намираме по настоящото дело. Уведомяването на Териториалната дирекция на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, че Р.К. е привлечена за обвиняема в престъпление, попадащо в обхвата на проверка от комисията е от 19.01.2018г. /лист 44 от делото/, а с протокол № ТД03БС/УВ-846/22.01.2018г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата Р.В.К. с ЕГН **********, следователно към момента на уведомяване на ищеца е бил действащ отм. на 23.01.2018г. Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Въпреки, че проверката на ищеца е протекла по отменения вече закон, с оглед обратното действие, придадено на сега действащия Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, то същият е приложим в казуса по настоящото дело.

Предявеният иск има за цел да отнеме в полза на Държавата имущество, което незаконно е придобито от ответниците. За да е основателен иска, ищецът следва да докаже, че са били налице предпоставките за започване на процедурата по отм. на 23.01.2018г. Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество спрямо ответниците, както и да докаже твърдението си, че е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците през проверявания период, което предпоставя отнемането му, като незаконно придобито. Предвид така очертаните предпоставки за основателност на предявената претенция, следва да се има предвид, че по делото е безспорно установено, че ответницата Р.К. е осъдена за извършване на престъпление, което попада в престъпленията по чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗОПДНПИ (отм.). Следователно са били налице предпоставките за образуване на проверка по посочения закон, което е станало с протокол № ТД03БС/УВ-846/22.01.2018г. за образуване на проверка от страна на КПКОНПИ. Периодът на проверката по отношение на ответницата Р.К. е съобразен с предвидения по закон десетгодишен период назад, считано от датата на образуване на проверката, а именно от 22.01.2008г. до 22.01.2018г. Не е спорно по делото, че към момента на започване на проверката, ответницата Р.К. е била в брак с ответника П.К., следователно законосъобразно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 62 от отм. на 23.01.2018г. Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество проверката е извършена и по отношение на ответника П.К.. Проверката спрямо този ответник е до 09.03.2017г., тъй като бракът между ответниците е бил прекратен.

За да бъде отнето налично имущество от ответниците, следва да се бъде доказано по делото, че за проверявания период е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на същите, което по смисъла както на параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и по смисъла на параграф 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби от ЗОПДНПИ (отм.) означава разликата между тези две величини за проверявания период да надвишава 150 000 лева. Също така имуществото, което се иска да бъде отнето от ответниците при констатиране на цитираното несъответствие, следва да е налично.

За да се пресметне, че е налице значително несъответствие следва да се определят понятията имущество и нетен доход, както и са установи конкретен техен размер. Видно от разпоредбата на параграф 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество „имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. По смисъла на разпоредбата на параграф 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество "нетни доходи" са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.

С оглед така цитираните разпоредби за да се определи „нетен доход“ на ответниците следва да се определи техния доход, приход или други източници на финансиране за посочения период.

На първо място следва да се отбележи, че искането на ищеца за отнемане на суми от банковите сметки на ответниците е изначално неоснователно, тъй като се касае за суми, които са постъпвали по сметките, т. е. били са „приход“, но после са теглени т.е. са станали „разход“. С оглед постановената съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 97 от 18.08.2018г., по гр. д. № 3234/2017г., не подлежат на отнемане „приходи“ и „разходи“, следователно посоченото „движение“ по сметките на ответниците през проверявания период е без значение, ако не бъде установено по делото, че получените по сметките суми, все още са налични, тъй като в този случай, вече ще представляват имущество-определена парична сума. Видно от допълнителното заключение на вещото лице Х., депозирано в съда под рег. № 262593 от 05.10.2020г., в края на проверявания период крайните салда по същите са в общ размер на 4 013,88 лева. Следователно ищецът може да претендира отнемане в полза на държавата само на тази налична по банковите сметки суми и то ако докаже по делото значителното несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците. Отново по логиката, че преминалите суми по сметките на ответниците са само движение на пари-приход или разход, съдът намира, че при определяне на „нетния доход“ на ответниците не следва да се счита кати приход сумите, които са постъпвали по банковите им сметки.

Съдът не приема за доказано и твърдението на ответниците, че към започване на проверката са имали начално салдо по сметки в общ размер на 164 292,98 лева. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства за установяване на това твърдение. Напротив видно от проверката на вещото лице и констатираното от него в основното заключение и изслушването му в проведеното съдебно заседание на 28.07.2020г., ако е имало нещо по банковите сметки на ответниците към датата на започване на проверката, то салдото е следвало да бъде пренебрежителн малко-в порядъка на 10-20 лева.

След тези уточнения съдът констатира следното относно придобитото и разпоредено имущество през проверявания период:

-с нот. акт за покупко-продажба по нот. дело №762/27.08.2013г., ответниците придобиват недвижим имот-дворно място и жилищна сграда в с. Черноград за сумата от 5 000 лева при данъчна оценка от 3 827 лева. След развода, всеки от тях е получил в дял ½ ид. ч. от този имот, като през 2017г. ответницата К. е купила от ответника К. неговата ½ ид.ч. за сумата от 2 100 лева. Вещото лице дало пазарна стойност на имота, към датата на придобиване-27.08.2013г. в размер на 10 583 лева и на придоботата през 2017г. ½ ид. ч. в размер на 7 238 лева.

Съдът приема за меродавна стойността на придобиване на имота, тази, която е записана по нотариален акт. На първо място защото няма оспорване на тази цена или доказване на симулативност на сделката относно цената. На второ място придобивната цена е по-висока от данъчната. И на последно място по свидетелски показания на св. Елена Илиева, тази къща е закупена именно за посочената придобивна стойност.

Стойността на имота в размер на 5 000 лева, следва да бъде отчетена като стойност на придобито имущество, а платената придобивна цена като разход за придобиването.

-с нот акт за покупко-продажба на недвижим имот по нот. дело № 733/12.12.2013г. ответницата К. е купила гараж № 3, находящ се в гр. Бургас, ул. Македония № 57 за сумата от 7 670 евро или 15 033 лева, при данъчна оценка на имота в размер на 16 283 лева. Пазарната стойност на имота към датата на придобиване по заключението на вещото лице Ч. възлиза на 15 568 лева. Имотът е отчужден на 23.04.2015г. за сумата от 8 200 ерво или 16 283 лева. По оценка на вещото лице стойността на имота при отчуждаването е в размер на 20 046 лева.

Съдът приема, че придобивната цена за гаража не се отклонява съществено от данъчната оценка и пазарната оценка за същия, следователно следва да се приеме като действителна цена на придобиване в размер на 15 033 лева.

Стойността на гаража следва се зачете като придобито имущество, платената придобивна цена за разход, а продажната цена за приход.

-на 04.11.2008г. ответницата К. е придобила МПС „Опел кадет“ при дадена пазарна стойност от вещото лице Г. от 1 500 лева. Автомобилът е снет от отчет.

Автомобилът представлява придобито имущество, а пазарната му стойност разход за придобиването му.

По делото е извършена основна съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Д.Х. и две допълнителни.

Видно от основното заключение на вещото лице на лист 736-737 от делото, придобивната стойност на всички по-горе описани имоти е в общ размер на 23 633 лева.

При определяне на нетния доход на ответниците съдът ще вземе предвид допълнителното заключение на вещото лице Х., депозирано в съда под рег. № 262593 от 05.10.2020г. В същото има изчислени както доходите на ответницата Р.К., така и тези на ответника П.К.. Видно от основното заключение, по което вещото лице е работило по поставени въпроси само от ищеца и изслушването на вещото лице в проведеното на 28.07.2020г. съдебно заседание, в това заключение не фигурират суми от реализиран трудов доход от ответника П.К.. Съдът намира, че по делото се събраха доказателства, че този ответник е реализирал трудови доходи, но в ***, където е живял от 2005г. Този ответник се е пенсионирал в тази държава, като са представени и доказателства за получавана от него пенсия. Този извод на съда следва от съвкупна преценка на представените писмени доказателства и събраните гласни такива. Ответникът е оспорил представените от ответника писмени доказателства-срочен трудов договор допълнителни клаузи към него. Предвид на това, че се касае за частни диспозитивни документи, то ответникът можеше да докаже с всички доказателствени средства, че тези документи отразяват действителните обстоятелства, отразени в тях. С оглед на разпита на св. Елена Илиева и св. Юлиян Илиев, съдът намира, че се потвърждава твърдението, че ответникът П.К. е работил по трудово правоотношение в ***, като е получавал възнаграждение между 1 500-2000 евро. Доказателство, че този ответник е реализирал трудов доход и съответно има трудов стаж, са наличните официални удостоверителни документи, че същият се е пенсионирал в *** и получава пенсия за прослужено време и възраст.

Относно конкретните размери на реализираните доходи от ответниците за проверявания период, видно от проверката извършена от вещото лице по допълнителното заключение, депозирано в съда под рег. № 262593 от 05.10.2020г., за периода 22.01.2008г. - 22.01.2018г. ответницата Р.К. е реализирала трудов доход в нетен размер от 48 225,85 лева. Съдът намира, че правилно вещото лице е зачело като доходи за Р.К., не само данните от НОИ за доход по трудово правоотношение в България, но и показанията на св. Илиева, която установява, че за период от около една година, ответницата е работила като детегледачка в *** и е получавала месечно възнаграждение в размер на 750 евро. Съдебна практика допуска доказване на получаван размер на възнаграждение с всички доказателствени средства, при липса на сключен трудов договор. По отношение на доходите на ответника П.К., които са отразени в същото това заключение, вещото лице е дало пояснения в проведеното на 13.10.2020г. съдебно заседание. Видно от изслушването му, при посочване на доходите на ответника, вещото лице е взело предвид реално наличните писмени доказателства по делото за получавана от този ответник пенсия, а за получаваните трудови доходи за проверявания период е взело предвид размера на получаван доход за 2010г, тъй като по делото има писмени доказателства за размер на трудово възнаграждение на ответника П.К. само за тази година. Действително по делото няма представени трудови договори, които да установяват конкретно трудово възнаграждение за ответника К.. Представения на лист 572 срочен трудов договор и допълнителни клаузи предвиждат заплащането да бъде съобразно предвиденото такова в *** за отрасъла, където е бил трудово зает ответника. Вещото лице, при даване на заключението си е взел предвид наличните по делото на лист 596 и 606-607 писмени доказателства за основа за изчисление за вноските към социалното осигуряване, от където е направил извод за получаваното възнаграждение само на базата за 2010г. Работейки с тези данни, става ясно, че за проверявания период ответника е реализирал нетни доходи от трудов доход и пенсия в общ размер на 366 379,33 лева.

При събиране на доходите от трудова дейност на двамата ответника, а именно 48 225,85 лева-доход на ответницата К., 366 379,33 лева-дохода на ответника К., е видно, че доходът на ответниците за проверявания период възлиза на 414 605,18 лева.

Вещото лице в допълнителната си експертиза е изчислило обичайните разходи за издръжка за ответниците, като е отчело и факта, че ответникът К. е пребивавал в чужбина, като общо разходите възлизат на 385 012,65 лева. Пак в това заключение е изчислено и разходите за пътуване, като е отчетен и факта, че за периоди от време ответниците не са пребивавали в България и съответно не следва да се начисляват разходи за пътуване. Тези разходи са в размер на 34 021,66 лева.

За да определи нетния доход на ответниците по смисъла на параграф 1, т. 8 от ДП на сега действащия закон за проверявания период съдът следва да събере всички по-горе посочени приходи от реализиран трудов доход, приходи от продажба на имущество и натрупани лихви и от тях да извади разходите за издръжка и пътуване. Общо трудовите доходи на ответниците са в размер на 414 605,18 лева+16 283 лева продажна цена на гаража+830,14 лева-лихви по основното заключение на вещото лице = 431 718,32 лева. Разходите за издръжка и пътуване възлизат на общо 419 034,31 лева.

Следователно „нетния доход“ на ответниците за проверявания период възлиза на 12 684,01 лева.

За проверявания период ответниците са придобили имоти и автомобил в общ размер на придобивната им стойност съобразно основното заключение на вещото лице Х. в размер на заключението на вещото лице Г. на 23 633 лева.

С оглед на така направените сметки е видно, че не е налице твърдяната от ищеца хипотеза на значително несъответствие между нетния доход и придобитото имущество от ответниците, което съгласно параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и по смисъла на параграф 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби от ЗОПДНПИ (отм.) означава разликата между тези две величини за проверявания период да надвишава 150 000 лева. Действително нетният доход на ответниците от 12 684,01 лева не достига за закупуване на придобитите от тях вещи в общ размер от 23 633 лева, но тази разлика е много под необходимата по закон от 150 000 лева, за да се говори за значително несъответствие. Следователно ищецът не доказа последната предпоставка за уважаване на предявения от него иск и същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

-разноски

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 159 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, ищецът дължи на ответниците разноски в общ размер на 3 919,27 лева, в които влизат разноска за заплатен адвокатски хонорар в размер на 3 000 лева, платено възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева и остатъкът е платена разноска за превод на документи.

На основание чл. 154, ал. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, ищецът не дължи внасяне на държавна такса при завеждане на иска. Съдът намира, че на основание чл. 84, т. 1 от ГПК във вр. чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК, въпреки отхвърлянето на иска, ищецът не следва да бъде осъждан за заплащане на държавна такса.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. “Филип Кутев” № 26А, против: Р.В.К. с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** и П.С.К., ЕГН: ********** ***, с който се иска да се отнеме в полза на държавата следното имущество на стойност 157 444,09 лева от Р.В.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и П.С.К., ЕГН ********** ***, както следва: