№ 607
гр. Русе, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20244520201959 по описа за 2024
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. Д. Ж., чрез адв. М. М. от АК – Велико Търново,
депозирана против Наказателно постановление № 24-1085-003500/29.10.2024 г., издадено от
Началник Група в ОДМВР- Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе издадено на основание чл. 53
от ЗАНН, с който на жалбоподателя, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 20 лева за нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично. Явява се
адв. М. М. от АК – Велико Търново. Жалбоподателят чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Твърди, че представения протокол за
годност на техническото средство, посредством което е установено нарушението датира от
м. февруари 2024 г., а процесното нарушение е установено на 19.10.2024 г. и че не е
установена техническата му изправност. Твърди, че нарушението е установено в резултат на
субективни фактори, както и че не се установява дали контролните органи са имали право да
извършват подобно замерване. Твърди и че контролните органи субективно са определили
техническата неизправност като „значителна“, което намира за недопустимо. Счита, че е
налице маловажност на случая по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, и не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно
процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление,
имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис
от наказателното постановление на 30.10.2024 г. чрез ССЕВ, а жалбата е депозирана на
11.11.2024 г. с вх.№ 108500-25146/11.11.2024 г. Същата е подадена в преклузивния срок за
обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Административно-наказателното производство е започнато със съставяне на АУАН
серия GA № 1406752 от 19.10.2024 г. от св. Ж. Й. Ж., в присъствието на свидетеля П. И. С.
срещу Г. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. Павликени, обл. Велико Търново, затова, че на
19.10.2024 г. в 09:40 часа в гр. Русе на бул. “Цар Освободител“ срещу номер 37, в посока бул.
“Съединение“, управлявал собствения си лек автомобил „Пежо“ с регистрационен номер
ВТ0177КА, като управлява горепосоченото МПС с намалена прозрачност на предните
странични ляво и дясно стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя поради
допълнително поставено тъмно фолио от вътрешната страна. Предно ляво стъкло с 44%
светлопропускливост, предно дясно стъкло с 44% светлопропускливост. Нарушението е
установено с техническо средство фотометър Транспи-1, фабр. № 1135 и управлява МПС със
значителна техническа неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б „в“ от ППЗДВП, тъй
като същото не отговаря на съответните изисквания на стандартизационните документи.
Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е бил връчен на жалб. Ж., който го е подписал без възражения.
В законоустановения срок пред наказващия орган не са били депозирани писмени
възражения от Ж..
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Русе въз основа на акта издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на двадесет лева и на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание
ГЛОБА в размер на двеста лева.
В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа
обстановка напълно идентична с описаната в АУАН, като е счел, че деянията осъществяват
съставите на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е било връчено на Г. Д. Ж. на 30.10.2024 г., който го е
обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
От разпита на актосъставителя, свидетеля и от другите приложени по делото
писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 19.10.2024 г. свидетелите Ж. Й. Ж. и П. И. С. – полицейски служители Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в изпълнение на служебните си задължения спрели
за проверка в гр. Русе на бул. “Цар Освободител“ срещу номер 37, в посока бул.
“Съединение“, МПС – лек автомобил марка и модел „Пежо 307“, с регистрационен номер
ВТ0177КА. Поводът за спирането на лекия автомобил за проверка бил, че полицейските
служители били в пълна, обективна невъзможност да възприемат водача, управлявал
2
автомобила, поради силно затъмнените страничните предни ляво и дясно стъкла.
В хода на извършената проверка била установена самоличността на водача –
жалбоподателя Г. Д. Ж., както и че предни странични ляво и дясно стъкла, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, са с намалена прозрачност поради поставено допълнително
тъмно фолио от вътрешната страна. След направено измерване със стандартизирано
техническо средство ТРАНСПИ-1 с фабричен номер 1135 било констатирано, че уреда
отчита 44 % светлопропускливост на предно ляво странично стъкло и 44 %
светлопропускливост на предно дясно стъкло.
Съобразявайки така изложеното, свидетелят Ж. Ж., приел, че с поведението си
жалбоподателят Г. Ж. е осъществил нарушение на разпоредбите на чл. 105, ал. 1 и чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и съставил АУАН Серия GA № 1406752/19.10.2024 г., който бил подписан
от последния без възражения, като такива не били представени и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, Началник Група при ОД на МВР-Русе, сектор
„Пътна полиция“ в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление,
като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния,
идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 105, ал.
1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, а за нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства - жалба, копие на пълномощно, копие на АУАН № 1406752; копие на НП № 24-
1085-003500, копие на уведомление, копие на писмо за изпращане на НП изх.№ 9483, копия
на 2 снимки, копие на писмо за изпращане на заповед 24-1085-00710, копие на заповед 24-
1085-00710, Справка за нарушител/водач/, писмо вх.№ 35274/27.11.2024 г., копие от
Протокол за проверка годността на фотометър транспи-1, фабр. № 1135, както и гласни
доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Ж. Й. Ж. и П. И. С..
Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, които
са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
От показанията на свидетелите Ж. Ж. и П. С., които по своята доказателствена
същност, представляват преки доказателства, тъй като се касае за показания на свидетели-
очевидеци, които пряко и непосредствено са възприели фактите от обективната
действителност, за които свидетелстват, съдът намира за безспорно установено и доказано,
че на посочената в АУАН и НП дата и час автомобилът, управляван от жалбоподателят е бил
със затъмнени стъкла, водещи до значително ограничена видимост. Съдът кредитира
показанията на св. Ж. и св. С., тъй като същите са подробни и последователни и напълно
кореспондират и се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се
установяват - времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението и неговото
авторство, описани в процесното наказателно постановление.
От правна страна:
АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите
съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани
в чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така
също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на всяко
едно от нарушенията. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили
3
отражение всички обективни признаци на съставите на нарушенията, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредби, под която
са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционните норми, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – полицейски служител, а НП е
издадено от компетентен АНО – Началник Група при ОД на МВР-Русе, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни
признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този
начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви
конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок от издаване на АУАН-а. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни наведените с жалбата
твърдения, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, имащи за последица отмяна на наказателното постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
В случая е приложимо Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН,
прието по силата на присъединяването на Република България към Спогодбата за приемане
на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части,
които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на
условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания
(ратифицирана със закон, приет от 38-о НС на 20.10.1999 г., ДВ, бр. 95 от 02.11.1999 г.,
издадена от Министерството на транспорта, обн., ДВ, бр. 1 от 04.01.2000 г., в сила от
21.01.2000 г.).
С разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта
през челното, задното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Ал. 2 на чл. 105 от
ЗДвП посочва, че ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати и задното
обзорно стъкло на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска
само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.
Правният проблем по делото е дали намаляването на прозрачността на стъклата на
автомобила представлява техническа неизправност и дали следва да се извършва обследване
относно степента на намаляване на прозрачността.
Ноторно е, че стъклата на моторните превозни средства отговарят на определени
изисквания за прозрачност, която е един от факторите, които осигуряват необходимата
4
видимост през тях.
С чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в", пр. 3 от ППЗДвП е определено кога моторното превозно
средство е технически неизправно и сред хипотезите са посочени стъкла, които не отговарят
на съответните изисквания на стандартизационните документи.
По делото се установиха всички фактически предпоставки за издаване на оспореното
наказателно постановление.
На първо място те се установяват от съдържащия се по преписката АУАН, който се
ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и неговите
констатации не са надлежно оборени. Напротив, същите изцяло се потвърждават от
показанията на разпитаните по делото полицейски служители Ж., съставил АУАН, както и
св. С., който непосредствено е възприел на посочените в АУАН дата, час и място
жалбоподателят да управлява въпросното МПС, на чиито предни странични стъкла възприел
наличието на поставено тъмно фолио, както и от представения по делото снимков материал.
С оглед на така отразеното в АУАН и събрания доказателствен материал по несъмнен
начин се констатира, че на 19.10.2024 г. предните странични стъкла на управлявания от
жалбоподателката автомобил са били облепени с фолио.
Правило № 43 на ИКЕ на ООН - Единни технически предписания за типово
одобрение на материали за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозни средства
допуска поставянето на пластмасов материал при остъкляването на автомобила, но този
материал следва да отговаря на изискванията на цитираното правило. В Правило № 43 на
ИКЕ на ООН е дадена следната дефиниция за "безопасно стъкло, покрито с пластмасов
материал": това е стъкло, което отговаря на определението от т. 2. 1 или 2. 2, със слой
пластмасов материал по вътрешната му повърхност. По смисъла на т. 2. 1 "Закалено стъкло"
е стъкло, състоящо се от един слой стъкло, което е било подложено на специална обработка
с цел увеличаване на неговата механична якост и разпръскването му на парчета при
счупване. По смисъла на т. 2. 2 "Многослойно стъкло" е стъкло, състоящо се от два или
повече слоеве стъкло, съединени чрез един или няколко междинни слоя от пластмасов
материал. От своя страна многослойното стъкло може да е: т. 2.2.1 "обикновено
многослойно стъкло", ако нито един от слоевете стъкло, от които се състои, не е обработен;
т. 2.2.2 "обработено многослойно стъкло", когато поне един от слоевете стъкло, от които се
състои, е специално обработен с цел да се увеличи неговата механична якост и
разпръскването му на парчета при счупване.
Съгласно т. 6.1 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН всички материали за остъкляване, в
т. ч. и тези за производството на предни стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че
опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много.
Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се
очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на
атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. Съгласно т.
6. 1 материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат достатъчно прозрачни, да не
предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло
обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната
сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може
да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре
безопасно управляваното от него превозно средство. В Правило № 43 на ИКЕ на ООН
подробно са разписани изпитванията на материалите за безопасно остъкляване, включително
на пластмасовите.
В т. 4.2.1 "Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на водача" на
Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, подт.
4.2.1. 1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на
видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от настоящото правило, трябва да имат
5
нормална светлопропускливост, равна на поне 70%. В тази хипотеза, като необходими за
осигуряването на предно поле на видимост на водача, попадат предното обзорно и предните
странични стъкла. Адресат на всички технически изисквания по Правило № 43,
включително на тези за светлопропускливост, са производителите, които следва да заявят за
одобрение съответния тип автомобилни стъкла – т. 1 от Правило № 43. Преследваната в
случая цел е да се гарантира, че материалите за безопасно остъкляване са достатъчно
прозрачни, за да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през
стъклата обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на
пътната сигнализация цветове – т. 6. 2. Очевидно е, че тези цели не могат да бъдат
постигнати, ако бъде позволено безконтролното затъмняване на автомобилни стъкла не от
техните производители и при прилагане на стриктен предварителен технически контрол, а
от ползвателите на МПС чрез облепване с тъмно фолио. По тази причина съдът намира, че
този начин на затъмняване на стъклата е напълно изключен от закона и ако той е бил
приложен по отношение на предно обзорно или странични стъкла, както се установи в
конкретния казус по отношение на предните странични стъкла, то винаги би била налице
неизправност на автомобила по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в", пр. 3 от ППЗДвП и без да
е необходимо да се изследва дали светлопропускливостта им е поне 70%. Такова изследване,
чрез предоставяне на съответните сертификати от собственика на автомобила, би било
нужно за фабрично тонираните (затъмнени) стъкла, на основание чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, във
вр. с т. 4.2.1. 1 от Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на ООН.( Решение от 25.04.2019 г. на АдмС - Русе по адм. д. № 122/2018 г.; Решение
от 18.07.2022 г. на АдмС - Русе по адм. д. № 214/2022 г.)
При поставяне на фолио, което е очевидно затъмнено, се нарушава
светлопропускливостта, както и рискът от нараняване при евентуално разрушаване.
В случая от жалбоподателят не е установено, че поставеното фолио отговаря на
техническите предписания за безопасно остъкляване, следователно не се установява, че
използваният материал е с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на
разрушаване да бъде намалена възможно най-много и в тази връзка възраженията й са
неоснователни.
В конкретния случай основанието, прието за техническа неизправност е именно
намалената видимост на предните странични стъкла.
Действително поставянето на тъмно фолио (за разлика от фабричното потъмняване),
редуцира прозрачността на стъклата и съставлява техническа неизправност на автомобила,
респ. в този случай стъклата не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи.
Пропускливостта на предните странични стъкла е установена с техническо средство
Фотометър Транспи-1, с фабр. № 1135. По делото е приобщен като доказателство протокол
за последваща проверка № 010/05.02.2024 г. от който се установява, че техническото
средство, с което е извършено замерването на светлопропускливостта е годно. В
производството не бяха оборени констатациите, че светлопропускливостта на двете стъкла е
44%, далеч по-малко от минимално допустимите с Правило № 43 на ИКЕ на ООН 70%.
Следва да се посочи, че за нарушението по чл. 105, ал.1 ЗДвП е достатъчно да е на лице
нефабрично затъмняване на стъкла (поставено допълнително фолио) каквото безспорно в
настоящия случай е на лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се пътя пътни
превозни средства следва да са технически изправни.
В чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 3-то от ППЗДвП е предвидено, че моторното превозно
средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните
неизправности: по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване има счупени
6
или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи.
Неизправностите и тяхната класификация са определени в Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, към която препраща разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП. В
Приложение 5, част I, т. 3. 2, б. „б“ към горепосочена наредба са описани случаите на
неизправност на автомобила при стъкло или прозрачна плоскост /включително
светлоотражателно или цветно фолио/, които не отговарят на спецификациите в
изискванията /извън зоната за почистване на устройствата за почистване на предното
стъкло/, като в този случай се касае за незначителна неизправност и в случаите, когато е
засегната зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло или
външните огледала не се виждат, като в този случай се касае вече за значителна
неизправност.
Настоящият състав приема, че неизправността е значителна по смисъла на т. 3.2, б.
„б“ от Приложение 5 към Наредба № Н-32, поради следното:
Съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП „значителна неизправност“ е тази, която може да
засегне безопасността на превозното средство или да има въздействие върху околната среда
или да породи риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия. Както бе посочено, съгласно т.3.2, б. „б“ от Приложение 5 към
Наредба № Н-32 от Приложение 5 – „Засегната е зоната за почистване на устройствата за
почистване на предното стъкло или външните огледала не се виждат“. От установената по
делото светлопропускливост на двете предни стъкла се установява, че същата е близо два
пъти по-малка от минимално допустимата такава в Правило № 43. По този начин през
предните странични стъкла практически не е било възможно да се виждат външните
огледала (особено в тъмната част на денонощието) и затъмняването им безспорно
представлява предпоставка да се породи риск за други участници в движението по
пътищата.
Съответно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП въвежда забрана за ограничаване на
видимостта на челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Според ал. 3,
намаляване на прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на
стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации. Видно от така изложеното законодателят е допуснал
отклонение от въведената с ал. 1 забрана само досежно фабрично ограничаване на
светлопропускливостта на движещите се по пътищата на Република България автомобили,
извършено в рамките на допустимите съгласно Правило 43 граници и стойности.
Предвид наведените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя за
проявен субективизъм и липса на компетентност от страна на служителите на „Пътна
полиция“ за извършване на замерването с процесното техническо средство, както и относно
неговата годност, следва да се подчертае, че съгласно т.3.2 от Приложение № 5 към Наредба
№ Н-32 предвидения от законодателя метод за установяване на съответната неизправност
(незначителна, значителна или опасна) е „визуална проверка“. С оглед на нормативно
установения способ съдът намира възраженията в тази част за абсолютно неоснователни.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че Поставянето
на фолио на стъклата, в хипотеза, различна от фабрично потъмняване, какъвто е и
процесния случай, води до нарушение, както на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, така
и на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото освен ограничаване на прозрачността на стъклото,
7
в следствие от което и видимостта на водача, така извършената манипулация прави
превозното средство неизправно и по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП. Двата
състава засягат различен обект на обществени отношения, поради което не е на лице
хипотезата на non bis in idem. Видно от така изложеното се касае не за едно нарушение, а за
две отделни такива, осъществени в условията на идеална съвкупност, което предполага,
доколкото ЗАНН не съдържа уредба идентична на чл. 23 от НК и последната не намира
субсидиарно приложение, налагането на две отделни наказания.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при форма на вината
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал че управляваното от него МПС е технически
неизправно, с оглед допълнително поставеното фолио от вътрешната страна на предните
стъкла.
Във връзка с наведените от процесуалния представител на жалбоподателя твърдения
за маловажност на случая и неприлагането на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и обстоятелството че
нормата била императивна съдът намира за удачно да подчертае, че нормата на чл. 189з от
ЗДвП изрично е предвидила, че за нарушения по Закона за движение по пътищата не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Посочените
две разпоредби от двата нормативни акта са в отношение на обща към специална
разпоредба, като тази на чл. 189з от Закона за движение по пътищата се явява специална по
отношение на разпоредбата на чл.28, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания и има приоритет пред нея. Настоящият извод никога не бил според за съдебната
теория и практика.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него – отхвърлена.
По разноските:
Административнонаказващият орган не е претендирал присъждане на разноски,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1085-003500/29.10.2024 г.,
издадено от Началник Група в ОДМВР- Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе, с което на Г. Д.
Ж., ЕГН ********** от гр. Павликени, обл. Велико Търново, на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8