РЕШЕНИЕ
№ 1181
Бургас, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас -
XVIII-ти състав, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
Съдия: МАРИНА
Н.А
При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа
докладваното от съдия МАРИНА Н.А административно дело № 340 / 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за
устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.Е.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу Заповед № РД-01-41/20.01.2023 год., издадена от кмета на
община Ц., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Пристройки от
югоизток и северозапад към сграда с идентификатор 44094.501.188.2“, находящ се
в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 44094.501.188 по КК на с.Л. /УПИ XIII, кв.,,,
с.Л./ с административен адрес: с.Л., ул. „Младост“№1 и част от същия, попадаща
в съседния ПИ 44094.501.147, който е с НТП „пасище“, общински фонд. Жалбоподателят
оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон
и допуснати процесуални нарушения и моли същата да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от процесуален представител - адвокат А., който поддържа
жалбата. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски и
депозира писмена защита.
Ответникът - Кмета на Община Ц., предоставя
административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно
заседание, редовно уведомен, се представлява от адвокат Н., който оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Ангажира
съдебно-техническа експертиза Претендира присъждане на разноски. Депозира
писмена защита.
Административен съд - Бургас, осемнадесети
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с подадена в Община Ц. жалба за извършено
незаконно пристрояване към сграда с идентификатор 44094.501.188.2 по КК на с.Л.,
входирана в община Ц. с № 94-01-1116/19.08.2022г., с писмо изх. № 94-01-1246/09.09.2022г.
жалбоподателят Н.Е.П. е уведомен, че следва в 7- дневен срок да представи в
Община Ц. строителни книжа за извършеното пристрояване към гореописаната сграда
и удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.
С писмо рег. № 94-01-1246/001-001/28.09.2022г.
жалбоподателят Н.Е.П. е изпратил отговор /становище/, към което е приложил постановление
за възлагане на недвижим имот, разрешение за строеж и Нотариален акт.
С последващо писмо изх. № 94-01-1246-001-002/05.10.2022г.
жалбоподателят Н.Е.П. е уведомен, че съгласно одобрените строителни книжа,
издаденото разрешение за строеж № 122/12.07.2005г. и акта за поправка на
строително разрешение № 5/17.01.2007г., пристройките описани в жалбата не са
част от инвестиционния проект. В писмото е посочено, че изградените пристройки
представляват строеж по смисъла на ЗУТ и не са обект на довършителни дейности и
последващи корекции, като е следвало да се изградят след подновяване на
Разрешението за строеж и Заповед по чл.154 от ЗУТ. П. е уведомен, че на
основание чл.26, ал.1 от АПК, Община Ц. ще образува административно
производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за строеж „Пристройка от югозапад
и североизток към жилищна сграда със ЗОХ“ в ПИ 44094.501.188, по КК на с. Л..
На 14.12.2022 г. длъжностни лица в Общинска администрация Ц.
извършили проверка на място и по документи на строеж: „Пристройки от югоизток и
северозапад към сграда с идентификатор 44094.501.188.2“. Резултатите от
проверката били обективирани в Констативен акт № 19/14.12.2022г., видно от
който се установило, че в ПИ 44094.501.188 по КК на с. Л. са изградени
пристройки от югоизток и северозапад към съществуващата в имота жилищна сграда с
идентификатор 44094.501.188.2, които представляват едноетажни масивни постройки
с дървен покрив с керемиди, монтирани улуци, положена външна мазилка и
остъкляване. Установено било, че пристройката от югоизток е с площ 65 кв.м и
изцяло попада в ПИ 44094.501.188 и че пристройката към северозапад е с обща
площ 150 кв. м, от които 50 кв.м попадат в съседния ПИ 44094.501.147, който е с
НТП „пасище“, общински фонд. Относно описаните пристройки е прието, че същите
представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, пета категория,
съгласно чл.137, ал.1, т.5а от ЗУТ. Установено било, че пристройките са собственост
на Н. Енев П., ЕГН: **********, че същите са изпълнени без за тях да е било
издадено разрешение за строеж, в периода от издаване на PC №122/12.07.2005г. и
Акта за поправка на строително разрешение № 5/17.01.2007г. до подаване на жалба
вх. № 94-01- 1116/19.08.2022г., поради което същите представляват незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Констативният акт е връчен на Н.Е.П. с писмо изх.№ 94-01-1246-001-002-001/16.12.2022г. на 20.12.2022г.,
видно от известие за доставяне, представено на л.81 от делото.
Жалбоподателят П. е депозирал възражение срещу констатациите в
акта с № 94-01-1116-001/30.12.2022г., към което е представил строителни
документи – одобрен инвестиционен проект, обяснителна записка и удостоверение
за степен на завършеност от лицензиран оценител, протокол за определяне на
строителна линия и ниво.
Административното производство е приключило с издаването на
заповед РД-01-41/20.01.2023 год. от кмета на Община Ц., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя
Н.Е.П. да премахне установения незаконен
строеж: „Пристройки от югоизток и северозапад към сграда с идентификатор
44094.501.188.2“, находящ се в ПИ 44094.501.188 по КК на с.Л./УПИ XIII, кв.,,,
с.Л./ с административен адрес: с.Л., ул. „Младост“ № 1 и част от същия,
попадаща в съседния ПИ 44094.501.147, който е с НТП „пасище“, общински фонд.
За да обоснове незаконността на пристройките, административният
орган е приел, че строителните документи, представени с възражението на П., са
относими към сградата с идентификатор 44094.501.188.2, но не и за самите пристройки
от югоизток и северозапад. Възприел е становището на главния архитект на община
Ц., че тези пристройки не са част от инвестиционния проект за сградата с
идентификатор 44094.501.188.2 по КК на с.Л., одобрен на 20.06.2005г., че същите
не са обект и на довършителни дейности и последващи корекции. Прието е също, че
в случая са неприложими нормите на §16, ал.1, 2 и 3 от ДР на ЗУТ и на §127 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като пристройките са изградени в периода след 1 април
2001г. и че част от строежа попада в общински имот.
В хода на образуваното съдебно производство с молба от жалбоподателя са представени по делото
технически инвестиционен проект за обект „Пристройка и надстройка на жилищна
сграда със ЗОХ /бирария/ и сладкарска работилница в УПИ XIII, кв.,,, с.Л. –
Община Ц., одобрен от главния архитект на община Ц. на 20.06.2005г., както и технически
инвестиционен проект - преработка по време на строителството, одобрен от
главния архитект на Община Ц. на 17.01.2007г. Въз основа на тях за
обекта е издадено разрешение за строеж № 122/12.7.2005г. и акт за поправка на
строително разрешение № 5/17.01.2007г.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза,
заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Констатациите
на вещото лице са следните: Съгласно действащия ЗРП на с.Л., одобрен със
Заповед № РД-09-52 от 25.04.1985г. на ОНС-Бургас процесният парцел ХIII-общ. в
кв.,, попада в строителните граници на населеното място, като от югозапад
граничи с край на регулацията. В имота е построена триетажна жилищна сграда,
която се запазва с предвижданията на този план. По Кадастрална карта ПИ
44094.501.188 попада в урбанизирана територия с начин на трайно ползване - зона
"Жм" със следните градоустройствени показатели по Наредба № 7 на
МРРБ: Жм с малка височина, плътност на застрояване - от 20% до 60%, интензивност
на застроване, кинт - от 0.5 до 1.2 и необходима озеленена площ – от 40% до
60%. Съгласно ЗП, показателите са: Плътност=10%, Кинт.=0,18. 3. ПИ
44094.501.417 е земеделска земя, с начин на трайно ползване-пасище. Заключението
на вещото лице е, че процесният строеж „Пристройка от югоизток и северозапад
към сграда с идентификатор 44094.501.188.2 по КК на с.Л." не са включени в
режима на застрояване на поземлени имоти 44094.501.188 и 44094.501.417 по КККР
на с. Л., обш. Ц.. Вещото лице след извършен оглед на място и след като се е
запознало с одобрените проекти - част архитектура от 20.06.2005г. и с
издаденото PC № 122/12.07.2005г. и Акт за поправка на PC №5/17.01.2007г. дава
становище, че процесният строеж отговаря на описания в Констативен акт № 19 от
14.12.2022г., както и че за същия няма одобрен архитектурен проект и издадено
строително разрешение. Становището на вещото лице е, че съгласно одобрените проекти
- част архитектура от 20.06.2005г. на обект: Пристройка и надстройка на жилищна
сграда със ЗОХ /бирария/ и сладкарска работилница в УПИ XIII, кв.,, по плана на
с.Л., съществуващата на място пристройка от югозапад не е нанесена/не
съществува, а тази от североизток по проект е предверие с размери в план 2,94м
х 3,53м, или с площ 10,38кв.м и градински елемент - външен барплот с - площ
9,73кв.м с h=2,00м.
В хода на проведеното съдебно заседание, вещото лице е
направило уточнение относно посоките на разположение на процесните пристройки,
като е посочило, че в констативния акт, респективно в заповедта за премахване
на незаконния строеж посоката на пристройките е посочена като югоизток и
северозапад, поради което в заключението си е цитирал тези посоки като
незаконен строеж, обект на експертизата, а навсякъде в съдържанието и
заключението цитира истинските посоки североизток и югозапад. На поставени
въпроси от страна на процесуалния представител на ответника, вещото лице
изрично е посочило, че описанието на незаконния строеж – пристройки, като се
изключи грешно изписаните посоки на тяхното разположение съответства, както и
че при геодезическото заснемане, което е неразделна част от констативната част
на констативния акт има вярно отразяване на заснетите пристройки, като
единствено в текстовата част на акта и на заповедта, същите са погрешно
изписани. На въпроси на процесуалния представител на жалбоподателя вещото лице
е отговорило, че в констативния акт, извадка от който е направил на стр. 2 от
експертизата са отразени площите на тези две незаконни пристройки, като
височини не се посочени. Конкретизирал е, че пристройките имат самостоятелно
функционално предназначение и са празни.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес
от оспорването, в преклузивния 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
оправомощен с нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа подробно изложение на
фактическите и правни основания за нейното издаване. Съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Спазен е установения в чл.225а от ЗУТ процесуален ред, като е съставен
констативен акт по чл.225а, ал.2, изр.първо от ЗУТ
от компетентните длъжностни лица, с който е поставено началото на
административното производство и въз основа на който е издадена обжалваната
заповед. Изпълнено е и изискването на чл. 26 от АПК, тъй като
жалбоподателят е уведомен за започналото производство с писмо с рег. №
94-01-1246-001-002-001/16.12.2022 г. С писмото му е връчен съставения
констативен акт, с което му е предоставена възможност да направи възражения, от
която възможност той се е възползвал.
Заповедта е издадена и при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Както заключението на съдебно-техническата експертиза
и дадените допълнителни пояснения от вещото лице в съдебно заседание, така и
останалите събрани по делото доказателства изцяло подкрепят извода на
административния орган за незаконност на установения строеж - две пристройки към съществуващата в имота жилищна сграда с
идентификатор 44094.501.188.2, представляващи едноетажни масивни постройки с
дървен покрив с керемиди, монтирани улуци, положена външна мазилка и
остъкляване – едната от североизток с площ от 65 кв. м., изцяло попадаща в имот
с идентификатор 44094.501.188, а другата
към югозапад с обща площ 150кв. м, от които 50 кв.м попадат в съседния ПИ
44094.501.147, който е с НТП „пасище“, общински фонд. Заключението на
вещото лице подкрепя извода на административния орган, че тези пристройки не са част от инвестиционния проект за сградата с идентификатор
44094.501.188.2 по КК на с.Л., одобрен на 20.06.2005г. от главния архитект на
община Ц. и че същите са изпълнени без одобрени инвестиционни проекти и
разрешение за строеж, т.е в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 ЗУТ.
Ето защо, съдът намира за неоснователни развитите от
жалбоподателя и процесуалния му представител доводи, че строителните документи,
които са представени по делото, вкл. и приложените към жалбата, се отнасят и до
процесните две пристройки, тъй като както вече се посочи по-горе, тези
пристройки не са част от инвестиционния проект за сградата с идентификатор
44094.501.188.2 по КК на с.Л., одобрен на 20.06.2005г. от главния архитект на
община Ц..
Неоснователни са и възраженията, изложени в писмената
защита, касаещи липсата на пълно и точно описание на разпоредените за
премахване пристройки, като съдът намира, че същите са конкретизирани точно с
посочване на тяхното местоположение, обем и характеристики като предмета на
разпореденото премахване е ясен, макар и да е допусната техническа грешка в посочването
на географските посоки. Така допуснатата техническа грешка по никакъв начин не
би затруднила органите, които биха били ангажирани с принудителното премахване
на пристройки, нито би довела до невъзможност жалбоподателят за разбере кои
точно пристройки следва да премахне сам.
Съдът не споделя и тезата на жалбоподателя, че
разпореждането за премахване е незаконосъобразно, тъй като се касае за
незавършено строителство на обекти, които нямат самостоятелно функционално
предназначение, като в тази връзка намира за нужно да посочи, че съгл. разпоредбата
на чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени,
като разрешението следва да е налично още преди започване на строителството.
По въпроса за търпимостта, съдът счита, че в случая не
са налице предпоставките, установени в нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от
ПР на ЗУТ, строежът следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата
хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998
г. при хипотезата на ал.3, като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също
да е декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в
шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001
г. Следва да се отбележи, че разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва
приложението на §16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово
допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за „търпими“
и се отнася до строежите, изградени през периода след изтичането на срока по
§16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 год. Следователно, за да е търпим един
строеж и да не подлежи на премахване той следва да отговаря на следните няколко
кумулативно дадени условия, а именно: да е построен в посочените по-горе четири
периода, да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и
правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на
извършването им или по сега действащите такива, като законът изисква
кумулативното наличие на посочените условия, за да се приеме строежът за
търпим.
С оглед всички налични по делото данни за периода на
извършване на строежите, а именно от 12.07.2005г. до
19.08.2022г., се налага извод, че процесните пристройки не са построени в
посочените по-горе четири периода, т.е. не е налице първата предпоставка,
поради което изследването на останалите предпоставки се явява ирелевантно за
правния спор в случая.
Съдът приема, че обжалваният акт не
противоречи и на целта на закона, доколкото с него се цели да бъде премахнат установен
незаконен строеж - два броя пристройки.
Във връзка с всичко изложено по-горе
следва да се заключи, че изложените в жалбата възражения се явяват
неоснователни, а заповедта, с която е наредено премахването е издадена от компетентен административен орган, в
предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и в съответствие с материалният закон и неговата цел. Предвид
горното, съдът намира, че жалбата срещу оспорената заповед се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на
спора и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника, на
основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на Община Ц. следва да се присъди договореното
и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, както
и 600 лева разноски за изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК,
Административен съд - Бургас, XVIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Е.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу Заповед № РД-01-41/20.01.2023 год., издадена от кмета на
община Ц..
ОСЪЖДА Н.Е.П., ЕГН: **********, с адрес:
*** да заплати
на Община Ц. разноски по делото в размер на 1850 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: